Решение по дело №6785/2016 на Софийски градски съд

  Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 06.11.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                       

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА

                                                                                                                                              

при секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 6785 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 04.03.2015 г., издаден по гр.д. № 4064/2014 г. на Софийски апелативен съд, образувал изпълнително дело № 20158440401129 по описа на ЧСИ С.Я. с длъжник „И.П.Д.“ АДСИЦ. Посочва, че по негова молба бил наложен запор върху всички безналични ценни книжа /акции/, притежавани от длъжника. Твърди, че длъжникът е едноличен собственик на капитала на „М.К.М.“ ЕООД, поради което наложил запор върху дружествения дял на дружеството длъжник, който е вписан в търговския регистър. Предвид изложеното и с оглед издаденото му постановление за овластяване на взискател, иска да се постанови решение, с което да се прекрати дружеството „М.К.М.“ ЕООД и същото да се обяви в ликвидация. Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът поддържа, че в настоящото производство не следва да доказва вече установено вземане по основание и размер.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Счита същият за недоказан и неоснователен. Твърди, че не са налице изискванията на чл. 517 ГПК за предявяване на иска. Посочва, че ищецът не е представил доказателства, които да установяват вземането, за което се твърди предприето принудително изпълнение. Не претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното удостоверение от частния съдебен изпълнител от 23.08.2017 г., че въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 4064/2014 г. на 04.03.2015 г. от Софийски апелативен съд е образувано изпълнително дело № 20158440401129 по описа на ЧСИ С.Я. от взискателя Д.Б. срещу длъжника „И.П.Д.“ АДСИЦ.

От извършената от съда служебна справка се установява, че длъжникът „И.П.Д.“ АДСИЦ е едноличен собственик на капитала на „М.К.М.“ ЕООД, с ЕИК: ********и по партидата на дружеството в полза на Д.Б. е наложен запор върху дружествените дялове, притежавани от „И.П.Д.“ АДСИЦ, представляващи 100% от капитала на дружеството.

Установява се, че с постановление за овластяване на взискател по чл. 517, ал. 4 ГПК от 27.08.2015 г., издадено по изпълнително дело № 20158440401129 по описа на ЧСИ С.Я.,  с рег. № 844, ищецът Д. Б. е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството „М.К.М.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в полза на Д.Б., дружеството „И.П.Д.“ АДСИЦ е извършило плащане на суми в общ размер на 19 779,15 лева. Остатъкът, дължим от посоченото дружество в полза на ищеца възлиза на 91 556,47 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на предявения по реда на чл. 517, ал. 3, предл. 2 ГПК иск е за прекратяването на търговско дружество с ограничена отговорност. Процесуална предпоставка за предявяването на този иск е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. В този смисъл решение № 60 от 10.07.2012 г. по т.д. № 134/2012 г., Т.К., І Т.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В разглеждания случай се установи, че е налице образувано и висящо изпълнително дело, съгласно приетото удостоверение от 28.04.2017 г. на ЧСИ С.Я., въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на ищеца срещу дружеството „И.П.Д.“ АДСИЦ, което като едноличен собственик на капитала на ответника „М.К.М.“ ЕООД притежава всички дружествени дялове в това дружество. Установи се, че е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника, вписан по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК и ищецът като взискател е овластен с постановление от 27.08.2015 г. от частния съдебен изпълнител да предяви иска. С оглед на изричната разпоредба на чл. 517, ал. 4 ГПК и доколкото всички дружествени дялове в едноличното търговско дружество са притежавани от длъжника и върху същите е наложен запор, отпада необходимостта от връчване от съдебния изпълнител на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и изчакване на посочения срок. От изложеното следва, че са доказани по делото всички предпоставки за упражняване потестативното право на ищеца да поиска прекратяване на ответното дружество.

Както е прието и в цитираното по-горе решение на Върховния касационен съд, съдът може да отхвърли иска за прекратяване на дружеството само, ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, или че вземането на взискателя вече е погасено – независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице. В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че са изплатени сумите за погасяване на вземането на ищеца. От представеното удостоверение от ЧСИ С.Я. от 23.08.2017 г. е видно, че към посочената дата длъжникът „И.П.Д.“ АДСИЦ дължи на взискателя Д.Б. сумата 134 757,43 лева – главници, ведно със сбор от законната лихва до окончателното изплащане, която към 23.08.2017 г. възлиза на 44 724,59 лева и сбор от мораторни лихви в размер на 11 956,13 лева. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза също така се доказа, че длъжникът не е погасил вземането на взискателя, доколкото към датата на изготвяне на заключението задължението на „И.П.Д.“ АДСИЦ към Д.Б. е в общ размер на 91 556,47 лева.

Съобразно изложеното и предвид наличие на всички предпоставки за уважаване на предявения конститутивен иск, искът с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК следва да се уважи.

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който своевременно заявява искане за тяхното присъждане и на който следва да се присъди сумата 80 лева за заплатена държавна такса.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, предявен от Д.Б. гражданка на Великобритания, с постоянен адрес: ********Лаанфречфа, Кумбран, Гуент, Южен Уелс, паспорт №********издадена на 02.03.2016 г. от ПАОК, със съдебен адрес:***, срещу „М.К.М.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, търговско дружество „М.К.М.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „М.К.М.“ ЕООД да заплати на Д.Б. сума в размер на 80 лева /осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила копие от него да се изпрати на Агенцията по вписванията, търговски регистър.

           

СЪДИЯ: