Р Е Ш Е Н И
Е № …
гр.Козлодуй,
18.02.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание на 28.01.2021 г. /Двадесет
и осми януари две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при
секретаря Стела Бочева
като
разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 834 по описа
за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „ДУБЪЛ - ВЕ„
ЕООД със седалище ***, ЕИК:*********, представлявано от Васил Иванов Петков –
Управител, с която е предявен против П.В.П.
с адрес ***, иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че дължи сумата от 14 902.47
лева, представляваща цена на продадени стоки – тор, семена и препарати по
фактури №336/6.04.2020 г. и №337/6.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за която сума е издадена
заповед по чл.410 от ГПК с № 299 от 16.07.2020 г. по частно гражданско дело №
590/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.
В съдебни заседания за ищеца участва управителя на
дружеството и пълномощник адвокат Р.М. *** и поддържат иска.
Ответника в срок е подал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен по съображения, че не е
налице търговско правоотношение от договор за търговска продажба и не е получил
стоките, чиято цена се претенидира.
В съдебни заседания за ответника участва пълномощник
адвокат Д.Н. и поддържа писмения отговор с искане претенцията на ищеца да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, от които съда приема от фактическа
страна следното:
В исковата молба ищецът твърди, че на 6.04.2020г. в село
Хайредин, с фактури № 336 от 6.04.2020 г. и № 337 от 6.04.2020 г. е продал на
ответника П.П. семена за посев и препарати на стойност 14 902.47 лева с
ДДС. Фактурите са подписани от В.П.Д., който е баща на ответника и е действал
като негов пълномощник. Стоките са били предадени на пълномощника В.П. и е
следвало да бъдат заплатени на ищеца до 30.04.2020 г. по банков път, което не е
изпълнено. Предвид на това е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника за цената на стоките и съда му е присъдил процесната сума със заповед
по чл.410 по частно гражданско дело № 590/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.
Длъжника е оспорил заповедта с възражение по чл.415 от ГПК, поради което е
предявил установителния иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено в
отношенията му с ответника, че последния му дължи процесното вземане за цена по
договор за търговска продажба.
Ответникът оспорва иска и в писмения отговор излага
възражения, че няма търговски или други договорни взаимоотношения с ищцовото
дружество и не е получил семената и препаратите, предмет на фактуриране по
двете фактури №№ 336 и 337 от 06.04.2020 г.. Признава, че не е платил на ищеца
претендираната сума, която счита, че не му дължи. Счита, че двете фактури,
както и кантарната бележка приложена към исковата молба не доказват наличието
на сделка или друго правоотношение. Не оспорва фактурите и кантарната бележка и
признава факта, че на 06.04.2020 г. е била проведена среща, между неговия баща В.П.Д.
и Васил Иванов Петков в качеството му на управител на ищцовото дружество „ДУБЪЛ-ВЕ“
ЕООД, но той не е знаел за нея и не е участвал.
Ищеца представя и ответника не оспорва данъчна фактура
№336 от 6.04.2020 г. и данъчна фактура №337 от 6.04.2020 г. (на л.5 и л.6 от
делото – заповедно производство приложено към настоящото). Видно от
съдържанието на двете фактури, в тях се съдържа информация за вида стоки –
семена и препарати; количеството; стойността по двете фактури – 5 340.00
лева и 9568.47 лева с ДДС, общо 14 902.47 лева с ДДС; начина на плащане –
на 30.04.2020 г. с платежно нареждане, т.е. по банков път; имената и подписи на
лицата за продавача „ДУБЪЛ-ВЕ“ ЕООД, Васил Петков – управител и за купувача П.П.
подписан от В.П.. Ищеца представя и ответника не оспорва и кантарна бележка на
л.5 в делото от 6.04.2020 г. удостоверяваща, че ответника П.П. чрез В.П. *** е
приел от ищцовото дружество стоките предмет на двете цитирани по-горе данъчни
фактури описани по вид и количество. Кантарната бележка е подписана за приел стоките
от В.П..
Ищеца представя и ответника не оспорва на л.61 копие
на извадка от дневник на продажбите на дружеството от месец април 2020 г.,
видно от което двете фактури от продажбата на стоките на ответника са вписани в
този дневник. Освен това в справката декларация по ЗДДС на л.58 на ищеца
търговец е видно обстоятелството, че стойността на двете фактури е отразена и в тази справка декларация от месец
май 2020 г.
От показанията на свидетелите на ищеца се установяват
следните обстоятелства: свидетелят Витан Ценьов работи при ищеца по трудов
договор от години. Дружеството се занимава със селско стопанство. Той е присъствал
при предаване на препаратите и семената за посев на В.П., когото разпознава в
съдебната зала (посочва, че не го познава лично и не знае имената му). Стоките
са предадени на В.П. в базата на ищцовото дружество в село Хайредин. Той дошъл
с автомобил съпроводен и с друга товарна кола (камион). Натоварили в товарната кола първо торта, девет
тона амониева и един чувал от 600 килограма NPK. Започнали да товаря с фадрома,
но не успели и се наложило да продължат с мотокар. След това от склада, който
той лично отворил натоварили семената - царевица и слънчоглед и препаратите. Царевицата
била 17 чувала, а слънчогледа бил 3 чувала. Препаратите били почвен и
вегетативен препарат за пръскане, но не помни количествата, които натоварили.
При предаването бил и управителя на дружеството Васил Петков. След като
натоварили стоките издали товарителница на В.П.. Камиона потеглил, а той и
Васил Петков с автомобил го следвали, защото имали работа в гр.Козлодуй.
Камиона със стоките спрял в землището на село Хърлец при кравеферма. Те също
спрели там. Управителя Васил Петков слязъл от автомобила и отишъл при В.П., за
да оправят документи. Свидетеля видял, че работници започнали да разтоварват
семената и препаратите от камиона във фермата. Впоследствие разбрал от
управителя Петков, че торовете и семената не са му платени, но не знае цената.
Свидетеля Георги Метков също работи в ищцовото
дружество като фадромист. Дружеството се занимава със земеделие и мястото на
работа е база в село Хайредин. На 6 април 2020 г. бил на работа. Там бил и
управителя Васил Петков и по негово нареждане натоварили в камион на непознат
човек торове - около 9 тона амониева и 600 килограма NPK, които били в чували.
Освен торовете натоварили семена и препарати. Семената били 17-18 чувала
царевица и 5 чувала слънчоглед. Препаратите не може да каже какви са, но били в
туби. Първо опитали да натоварят стоките с фадромата, но не се получило и ги
натоварили с мотокара. Не познава човека, на когото натоварили стоките, но го
разпознава извън залата (сочи свидетеля В.П.). Знае от управителя Васил Петков
за спор за цената на тези стоки. След като ги натоварили той останал на работа
в село Хайредин.
От страна на ответника е изслушан свидетеля В.П., който
е негов баща. Той свидетелства, че ответника П.П. *** е регистриран като
земеделски производител и се занима с отглеждане на животни. Има животновъден
обект в землището на село Хърлец, което се потвърждава от представеното от
ищеца писмо от МЗХГ, Областна дирекция по безопасност на храните на л.62 в
делото. Потвърждава, че познава управителя на ищцовото дружество Васил Петков.
Потвърждава, че на 6.04.2020 г. (както сам твърди, на датата записана в двете
фактури) е бил в село Хайредин при управителя на дружество. Срещнали се след
предварителен разговор да закупи от него семена за посев, торове и препарати,
за да засади култури за изхранване на животите, които сина му отглежда. Когато
се срещнали в село Хайредин с Васил Петков, имало работници, които работели в обекта.
Тогава двамата се уговорили да закупи от Петков семената и препаратите и последния
се съгласил и изготвил и подписал две данъчни фактури, в които е записаната и
цената и срока и начина на плащане – 30.04.2020 г. по банков път. Свидетеля сам
казал данните записани във фактурите на неговия син за купувач и той подписал
двете фактури. Получил оригинали от тях. Отрича да е получил тогава стоките
предмет на двете фактури, а твърди, че е имал уговорка с Петков да му ги
достави в село Хърлец следващия ден. Не си спомня да е подписал кантарната
бележка представена от ищеца по делото и не разпознава на нея своя подпис. На
следващия ден управителя на дружеството Петков не му доставил стоките, тъй като
след телефонен разговор помежду им възникнал спор за времето на плащане. Според
свидетеля, Петков искал да получи цената при доставката на стоките, а свидетеля
имал очакване да плати след време (ако е възможно на жътва, както сам свидетелства).
В тази част показанията му противоречат на записаното във фактурите, че
плащането ще бъде на 30.04.2020 г. и по банков път, като свидетеля лично е
удостоверил това с подписа. Свидетеля потвърждава, че той е дал данните на сина
си, за да ги запише Петков във фактурите за продажбата, но поддържа, че сина му
не е знаел нито за уговорката с ищеца да закупи стоките, нито за подписаните
фактури. Твърди, че ответника не го е упълномощил за тези действия и когато е
получил книжата с издадената Заповед по чл.410 от ГПК за процесната сума е
оспорил нейната дължимост.
По делото е приложено ч.гр.д. № 590/2020 г. на КРС
удостоверяващо проведено заповедно производство и издадената в полза на ищеца
срещу ответника заповед по чл.410 от ГПК, която е оспорена с възражение от
ответника на 21.08.2020 г.
Съдът приема
от правна страна следното:
Предмет на спора е иск по чл.422 ГПК вр.
чл. 327, ал.1 от ТЗ за установяване дължимост на сумата от 14 902.47 лева с ДДС,
представляваща продажна цена по фактури
№336/6.04.2020 г. и №337/6.04.2020 г.. Сумата се претендира като цена за
закупени стоки и се претендира от договор за търговска продажба – търговска
сделка, за която намира приложение ТЗ – арг. чл. 286 от ТЗ, съгласно който търговска
е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него
занятие и още - търговски са и сделките по чл.1, ал.1 от ТЗ независимо
от качеството на лицата, които ги извършват. По делото е безспорно и страните
не спорят, че ищцовото дружество „ДУБЪЛ-ВЕ” ЕООД е търговец и се занимава със
земеделие, а търговската продажба предмет на спора безспорно е свързана с това
му основно занятие.
Договорът за търговска продажба на движими вещи,
съгласно чл.318, ал.1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане
на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи
от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и
цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да
заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването
на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската
продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора
задължения, като при липса на други договорености - чл.327, ал.1 ТЗ поставя
плащането в зависимост от предаването. Сделка може да бъде сключена както чрез
изрични волеизявления, които могат да бъдат извършени в устна, писмена или
квалифицирана писмена форма, така и чрез конклудентни действия. При сключването
на сделка страната може да действа лично или да бъде представлявана. Когато
действащият при сключване на сделката от чуждо име не е надлежно овластен, в
гражданските правоотношения сключената сделка е висящо недействителна докато
ненадлежно представляваният не я потвърди. Откаже ли ненадлежно
представляваният да я потвърди, висящността се прекратява и сделката не поражда
действие за представлявания. Когато ненадлежно представляваният е търговец, не
се изисква изрично потвърждаване, то се счита извършено, ако търговецът не се
противопостави веднага след узнаването, т.е. потвърждаването се счита извършено
чрез бездействие по арг. чл.301 от ТЗ.
За конкретния спор доколкото ищеца основава
претенцията си от неизпълнение на задължение на купувача по договор за
търговска продажба от 6.04.2020 г. за заплащане на цената на закупените стоки,
в негова тежест е на първо място да
докаже сключен с ответника договор за търговска продажба, което предполага
да докаже постигнато съгласие между страните - продавач и купувач, относно
съществените елементи от съдържанието на сделката - стоките и цената. Освен това
ищеца следва да докаже и твърдението
си, че при сключване на договора е предал
на ответника стоките, от където следва и по арг. чл.327, ал.1 от ТЗ правото
му да получи и плащането на цената в този момент, освен ако е уговорено друго. На следващо място, тъй като ищецът
твърди, че сделката с ответника е сключена чрез пълномощник, той следва да
докаже и това обстоятелство, евентуално да докаже приложението на чл.301 от ТЗ
предвид възражението в този смисъл на ответника изложено в писмения отговор, че
В.П. не е бил упълномощен от ответника купувач да сключи сделката с ищеца.
По делото е установено, че ищцовото дружество
„ДУБЪЛ-ВЕ” ЕООД действащо чрез законния представител Васил Иванов Петков –
управител (за търговската регистрация и представителството на дружеството съда
извърши служебна справка на ТР при АВ по ЕИК *********) като продавач и
ответника П.В.П. *** чрез В.П.Д. като купувач на 06.04.2020 г. в село Хайредин
са сключили договор за търговска продажба, с който ищеца продава на ответника
семена – 17 бр. чувала царевица и 3 бр. чувала слънчоглед за цена 5 340.00
лева, торове – 9 тона амониев нитрат; 600 кг. друг комплексен тор и 75 литра три
различни препарата, за обща цена 9 568.47 лева с ДДС. Установено е, че
ищеца по повод договора с ответника е издал данъчна фактура №336/6.04.2020 г.
за продадените семена и данъчна фактура №337/6.04.2020 г. за продадените торове
и препарати. Двете фактури са подписани и приети за купувача от В.П.Д. и ответника
не оспорва тяхното съдържание, нито подписи. За получаване на семената,
препаратите и торовете от продавача на 6.04.2020 г., В.П. действащ за купувача П.П.
е подписал и кантарна бележка. Цената на доставените семена, препарати торове е
14 902.47 лева с ДДС. До приключването на устните състезания цената не е
изплатена. За цената по реда на чл.410 от ГПК в заповедно производство по
частно гражданско дело № 590/2020 г. на РС-Козлодуй ищеца се е снабдил срещу
ответника със заповед, която последния е оспорил с възражение от 21.08.2020 г. Изложеното се установява от събраните
писмени доказателства и разпита на свидетелите.
Досежно
валидно сключения на 6.04.2020 г. договор за търговска продажба съда приема
следното: Свидетеля В.П.Д.
потвърждава, че на 6.04.2020 г. в село Хайредин с Васил П. управител на
ищцовото дружество са постигнали съгласие за съществените елементи от
съдържанието на сделката за търговска продажба – за вида и количеството на семената,
торовете и препаратите, обект на продажба и за цената им. Той е сключил
сделката без да е бил изрично овластен от купувача негов син П.В.П.. Освен
признанието на свидетеля за този факт съда кредитира и двете неоспорени от
ответника данъчни фактури. Те са подписани от В.П. за купувач и подписът
изразява съгласието на автора с изявлението, което е материализирано в
документа за купувача - за закупените стоки, за цената им и за начина на
плащане. Освен това съда съобрази и практиката на ВКС по въпроса, доказва ли
фактурата възникване на правоотношение между страните по договор за търговска
продажба, а оттук и съществуването на задължение за ответника да заплати цената
на посочените във фактурата стоки? С множество решения на ВКС- решение №
96/26.11.2009г. по т.д. № 380/2009г., І т.о.; решение № 166/26.10.2010г. по
т.д. № 991/2009 г., ІІ т.о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010г.,
ІІ т.о., е прието, че фактурата може да се приеме за доказателство,
установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа
всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката,
стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и
купувач, време и място на съставянето й. В решенията на ВКС е обосновано становище,
че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в
справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването
на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за
установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е
била съставена.
В този смисъл по делото е безспорно, че двете фактури
издадени от ищеца съдържат всички елементи от съдържанието на сделката - вид на
стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за
продавач и купувач и дата на съставянето. И двете фактури са вписани в дневник за
продажби на продавача за съответния месец и стойността им е отразена и в справка
декларации по ЗДДС на ищеца. Така съобразени в съвкупност признанието на
свидетеля В.П. за сключената сделка с управителя за покупката на процесните
стоки и издадените от ищеца две фактури за същите стоки, наред с
обстоятелството, че фактурите са отразени в счетоводството на дружеството, вкл.
в справка декларация по ДДС и с оглед и обичайната житейска логика, съдът
намира, за доказано безспорно наличието на валиден договор за търговска
продажба сключен на 6.04.2020 г. в устна форма между ищцовото дружество за
продавач и ответника за купувач действащ чрез В.П. за продажбата на семена – 17
бр. чувала царевица и 3 бр. чувала слънчоглед за цена 5 340.00 лева,
торове – 9 тона амониев нитрат; 600 кг. друг комплексен тор и 75 литра три различни
препарата, за цена 14 902.47 лева с ДДС.
Досежно
спора между страните за реалното предаване на ответника на стоките, съда намира
следното: Според съда ищеца
доказа обстоятелството, че на 6.04.2020
г. в село Хайредин е предал стоките предмет на сделката на продавача чрез В.П..
За това обстоятелство последния е подписал кантарна бележка, която не се оспори
от ответника. Освен това по делото от показанията на свидетелите Витан Ценьов и
Георги Метков се установява обстоятелството, че те лично са натоварили и
предали на свидетеля В.П. семената, препаратите и торовете описани във
фактурите. От показанията на свидетеля Ценьов се установява и обстоятелство, че
стоките са били разтоварени от свидетеля П. *** представляващ ферма, което
съвпада с установеното по делото, че ответника се занимава с отглеждане на
животни в животновъден обект в землището на с.Хърлец.
Свидетеля В.П. отрича да е получил стоките на
6.04.2020 г. при подписване на фактурите, отрича и да е разтоварил стоките във
фермата на сина си в село Хърлец. Отрича и да е знаел ответника за действията
му по сключване на сделката с управителя на ищцовото дружество.
За този факт – на предаване
на стоките от продавача на купувача по делото са депозирани две групи гласни
доказателства, които коренно си противоречат. Едните са свидетелите на ищеца,
които са негови работници и другия е свидетеля на ответника, който е негов баща
и е действал от негово име при сключване на сделката (сам потвърждава, че той
лично е предоставил данните на сина си на управителя на ищцовото дружество и те
са записани в двете фактури). Съда намира, че и двете групи свидетели са заинтересовани
от изхода на делото, с оглед връзките им – служебни и роднински със страните. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите на ищеца Витан Ценьов и
Георги Метков. Същите са работници при ищеца. В деня
на продажбата са били на работа и лично по нареждане на управителя Васил Петков
са натоварили в камион на свидетеля В.П. процесните семена, препарати и торове.
Тези свидетели имат преки и непосредствени възприятие за факта на
предаване на стоките. Достоверността на едни или други доказателства се
определя от тяхната последователност, убедителност, вътрешна и спрямо другите
доказателства непротиворечивост. Така показанията на двамата свидетели са
последователни, отнасящи се до основни факти от предмета на
доказване. Свидетелите дават логични и последователни показания по
основните факти относно обстоятелството, че лично те по време на работа в
изпълнение на задълженията си са натоварили и предали на свидетеля В.П., когото
и двамата не познават, но разпознават в съдебната зала семена, препарати и
торове. Същите са непротиворечиви и относно вида на тези стоки и количеството
на всяка. Свидетеля Витан Ценьов е категоричен и
при проведената със свидетеля В.П. очна ставка, че именно на него на 6.04.2020
г. в село Хайредин са предали процесните стоки. Показанията на тези свидетелите
корелират с останалите неоспорени по делото писмени доказателства – данъчните
фактури и кантарната бележка.
Съда намира за доказано по делото и
обстоятелството, че при сключване на сделката тя е подписана за купувача от неговия баща В.П.,
който не е бил надлежно овластено да го представлява, но ответникът е приел закупените
семена, препарати и торове без да се противопостави и без да ги върне на ищеца,
поради което дължи цената на закупеното, която е изрично записана във фактурите
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. При търговските сделки, сключени при липса на
представителна власт е налице висяща недействителност до узнаване и
непротивопоставяне на търговеца, от чието име е сключена сделката без
представителна власт, т.е. по договор, сключен от името на търговеца от лице
без представителна власт, действието на това лице поражда правен ефект за
търговеца, но той може да може да отпадне с обратна сила, ако търговеца се
противопостави веднага след узнаването за сключване на договора.
По делото безспорно се доказа, че на
6.04.2020 г. свидетеля В.П. след като е получил процесните стоки ги е разтоварил
във фермата на сина си купувача по договора в село Хърлец. Житейски логично е
купувача тогава да е узнал за договора и доколкото по делото няма твърдения да се е противопоставил (още
повече, че очевидно семената са засети и е получена продукция), то съда намира,
че той дължи цената на закупеното.
С оглед на изложеното и иска по чл.422 ГПК
вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ е основателен и доказан, и следва да бъде уважен. Като
последица от това ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски, представляващи платена държавна такса 300.00 лева и платеното
адвокатско възнаграждение от 1000.00 лева.
Ответника дължи на ищеца и разноските
направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 590/2020 г. на РС-Козлодуй –
платена държавна такса от 299.00 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 ГПК по отношение на „ДУБЪЛ - ВЕ„ ЕООД със седалище ***, ЕИК:*********,
представлявано от Васил Иванов Петков – Управител, че П.В.П. с адрес *** му
дължи сумата от 14 902.47 лева,
представляваща цена на продадени стоки – тор, семена и препарати по фактури
№336/6.04.2020 г. и №337/6.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК16.07.2020 г. до окончателното
изплащане,присъдена със заповед по чл.410 от ГПК с № 299 от 16.07.2020 г. по частно
гражданско дело № 590/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.В.П. с адрес *** да заплати на ДУБЪЛ - ВЕ„ ЕООД със
седалище ***, ЕИК:*********, представлявано от Васил Иванов Петков – Управител направените по делото разноски, представляващи платена
държавна такса 300.00 лева и платеното адвокатско възнаграждение от 1000.00
лева, както и разноските направени в заповедното производство – платена
държавна такса от 299.00 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването на съобщения с
преписи.
РАЙОНЕН
СЪДЯ: