Номер 26216.11.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив3-ти граждански състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Катя С. Пенчева
Величка П. Б.
Секретар:Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя С. Пенчева Въззивно търговско дело №
20205001000519 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №36/21.02.2020г., постановено по търг. д. №24/2019г. по
описа на окръжен съд П., ответникът „ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ******** е
осъден да заплати в полза на ищеца Е. С. Т. , ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своя баща С. А. Т. , ЕГН ******** сумата от
10 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
телесни увреждания, причинени му от водач на т.а.марка „И.“, модел „****“ с
д.к.№*********, с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица №******************, валидна от 22.09.2017г.до
21.09.2018г., при ПТП от 02.08.2018г., настъпило по АМ-Тракия, на 130км.,
посока гр. С., ведно с лихва за забава от 05.02.2019г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като за разликата над 10 000лв. до
претендирания размер на обезщетението от 100 000лв., или за 90 000лв., както
и за законната лихва за периода от 02 08.2018г. до 05.02.2019г. исковете са
отхвърлени. „ЗД Б.И.“ АД е осъдено, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, да
заплати на адв. К. И. Т. - САК, личен номер ********** адвокатско
възнаграждение за оказана от нея безплатна правна помощ на ищеца в размер
353лв. съобразно уважената част от заявената претенция. „ЗД „Б.И.“ АД е
1
осъдено да заплати ДТ по делото в размер на 400лв. Е.С.Т., действащ лично и
със съгласието на своя баща С. А. Т. , е осъден да заплати на „ЗД „Б.И.“ АД
съобразно отхвърлената част от заявената претенция деловодни разноски в
размер на 3 582,18лв.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
– Е. С. Т. , действащ лично и със съгласието на своя баща С. А. Т. , в частта, с
която исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена – над сумата
от 10 000лв. до 50 000лв. /претендират се още 40 000лв./, ведно със законната
лихва, считано от 02.08.2018г. Изложени са подробни съображения за
неправилно прилагане на материалния закон – чл.52 от ЗЗД и нарушаване
принципите на справедливостта. Твърди се, че първинстанционният съд не е
съобразил вида и тежестта на причинените му травми, интензитета на
претърпените болки и всички относими критерии за определяне на
справедлив паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди. Иска
се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен
до размера на сумата от 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от
02.08.2018г., до окончателното изплащане. Претендират се сторените по
делото разноски – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна.
По реда на чл.263 ал.2 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – „ЗД „Б.И.” АД.
Насрещната въззивна жалба е срещу тази част от решението, с която искът на
неимуществени вреди е уважен за разликата над 2 000лв. до присъдените
10 000лв. Изложени са подробни съображения за несъобразяване от страна на
първоинстанционния съд с критериите за справедливост, съответно –
нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част, както и да се постанови друго, с което
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен
за разликата над 2 000лв. до 10 000лв. Претендират се сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
2
– ищеца в първоинстанционното производство, с който подадената от „ЗД
„Б.И.” АД въззивна жалба се оспорва изцяло.
С подадените въззивна жалба и насрещна въззивна жалба и постъпилия
по последната отговор не се предявяват доказателствени искания.
С депозирани писмени молби всяка от страните поддържа подадената
от нея въззивна жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
Жалбоподателят – ищец предявява възражение за прекомерност на
заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение на насрещната
страна.
Жалбоподателят – ответник предявява евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като
депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното
от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – Е. С. Т. , действащ
лично и със съгласието на своя баща С. А. Т. , е изложил фактически
твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На
02.08.2018г., В.М.В. управлявайки т.а. марка „И.“, модел „****“ с д.к. №
********* по AM-Тракия, на 130км., посока гр. С., поради липсата на
непрекъснат контрол над управляваното МПС и несъобразяване при избиране
на скоростта за движение на водача с конкретните пътни и атмосферни
3
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство,
загубил контрол над автомобила, който се отклонил надясно и се блъснал в
спрелия в аварийната лента л.а. марка „Ф.“, модел „Т.“, с д.к. № ********, с
водач Д.Ф.Г.. Вследствие на ПТП са причинени телесни увреждания на
пътуващия в лекия автомобил ищец. Непосредствено след ПТП-то
пострадалият бил транспортиран в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД - гр.П., където
лекарите установили травми в областта на гръдния кош, корема и главата.
След извършена рентгенография са установени суспекции за лекостепенна
симфизиолиза и травми на други органи. Първите дни след катастрофата
ищецът страдал от постоянни болки, главоболие, приемал обезболяващи
лекарства и лекарства за сън, които да облекчат болката и да му дадат
възможност да отпочине. Настъпили негативни последици и в психологичен
аспект за ищеца, който към момента на ПТП-то бил на 16 години – състояние
на обърканост и безсилие, ясно изразена нервност, страх от движението по
пътищата, съпътствани с постоянни оплаквания от главоболие и усещане за
дискомфорт в областта на корема, таза и гръдния кош. Във връзка с ПТП са
образувани д.п.№75/2018г. по описа на ОД на МВР - П. и пр. пр.
№7261/2018г. по описа на РП – П., по които е установено, че водачът В. е
нарушил правилата за движение по пътищата и по-специално чл.5, ал.1, т.1 от
ЗДвП; чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Отговорността на ответника – „ЗД „Б.И.” АД се ангажира на основание
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по
застрахователна полица ******************, валидна от 22.09.2017г. до
21.09.2018г. Ищецът предявил извънсъдебна претенция пред застрахователя
на 05.11.2018г., по която е образувана щета №**********, но ответникът
отказал да определи и изплати обезщетение за неимуществени вреди с
мотиви, че няма влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 02.08.2018г.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „ЗД „Б.И.” АД е оспорил предявения иск. Възраженията по
основателността на иска за неимуществени вреди, поддържани с въззивната
4
жалба, се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Преките искове срещу застраховател, визирани в разпоредбата на
чл.432 ал.1 от КЗ са за обезщетение на имуществени и за обезщетение за
неимуществени вреди, като се ангажира пряката гаранционно- обезпечителна
отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
делинквента. В елементите от фактическия състав на отговорността по чл.432
ал.1 от КЗ се включват, освен елементите, произтичащи от застрахователното
правоотношение, но всички кумулативни предпоставки от института на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред
настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от
КЗ: Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически
и психически болки и страдания. С оглед предметните предели на въззивната
жалба на жалбоподателя – ответник, безспорно е деликтното поведение на
водача на застрахования автомобил - т.а. марка „И.“, модел „****“ с д.к. №
********* - В.М.В., който, управлявайки т.а. марка „И.“, модел „****“ с д.к.
№ *********, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1;
чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.58, т.3 от ЗДвП. Извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, са установени и по задължителен, и
обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК с оглед
приложеното Решение №1648/12.09.2019г. по АНД №4081/2019г. на РС-П.,
влязло в сила на 27.09.2019г. Установен е и специфичният елемент на
визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна
отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, съгласно застрахователна полица
******************, валидна от 22.09.2017г. до 21.09.2018г.
Според изложението, съдържащо се във въззивната и насрещната
въззивна жалба, следва, че единственият поддържан между страните спор,
пренесен пред въззивната инстанция, се свежда до размера на присъденото за
възмездяване на причинените на ищеца, в резултат на настъпилото на
5
02.08.2018г. пътно - транспортно произшествие неимуществени вреди
обезщетение, при определянето на който размер, според двете страни, е
нарушен принципът на справедливост, въведен с чл.52 от ЗЗД.
Справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията,
неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени
на конкретното пострадало лице. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието „справедливост“
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. Относими в тази насока са
депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска
документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при
първоинстанционното разглеждане на делото заключение от комплексна
експертиза, съдържаща съдебномедицинска част, която, като компетентно
изготвена и неоспорена от страните, се кредитира изцяло.
Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза, ищецът е
претърпял увреждания в областта на таза, натъртвания в областта на гърдите,
корема и разкъсно - контузна рана на дясната пета. След инцидента е откаран
в УМБАЛ „Св.Г.“ гр. П., откъдето е изписан за домашно лечение на
06.08.2018г. без предписани медикаменти. При извършените прегледи и
изследвания не се установили коремни гръдни травми и фрактури на
крайниците.Установено е при рентгерография на таз наличие на суспекции
/предположения/ за лекостепенна симфизиолиза – травмиране на еластична
част/преграда, свързваща двете срамни кости, но без наличие на данни –
симптоми за увреждането й – съгласно обясненията на вещото лице – Д-р М.,
дадени в съдебно заседание. Констатирано е наличие на разкъсно - контузна
рана на дясната пета. Още по време на престоя в болницата, предвид
проведеното консервативно лечение, състоянието на пострадалия се
подобрило и оплакванията отшумели. Болките от получените травми са били
интензивни до приемането на ищеца в болничното заведение, след което са
били повлияни от болкоуспокояващи средства и постепенно са отшумели в
рамките на период от около 20-25дни. Ищецът е изпитвал неудобства при
предвижването си вследствие раната в дясната пета, която е била обработена
и шинирана с цел заздравяване. Болките по тялото са затруднявали ставането
6
от леглото и обръщането на тялото по време на сън.
Съответстващи на констатациите, съдържащи се в заключението на
вещото лице – съдебен лекар, са показанията на свидетелката В. – майка на
ищеца и свидетелката Б. – съседка на семейството. Показанията на
свидетелката В. са в насока, че синът й имал болки в главата, гърба, корема,
рана на дясната пета, имал драскотини по тялото и по главата, които не били
дълбоки. Раната на петата му пречела да ходи. Две седмици бил с превръзки
на петата и не можел да стане. Вкъщи лежал десетина дни като се оплаквал от
болки в крака и гърба. Свидетелката Б. депозира показания за настъпили
негативни последици за ищеца в психологичен аспект.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от
ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелства, при които е получено,
произтичащите от него физически и психологически последици за увредения,
продължителността на оздравителния процес – болничния престой, който е
траел 4 дни, обстоятелството, че цялостният оздравителен процес трае 20 -25
дни, а интензитетът на болките е значителен само до приемането на ищеца в
болница и е повлияем от болкоуспокояващи лекарства, следва да се приеме,
че справедлив паричен еквивалент за претърпените от Е.Т. страдания е сумата
от 6 000лв. Съобразява се фактът, че към момента на инцидента ищецът е бил
непълнолетен – на 16 години, в която възраст стресът от такова събитие може
да бъде по-силно изразен, но от друга страна, на тази възраст негативните
психоемоционални преживявания са по-лесно преодолими. Преценката за
това кои фактори трябва да бъдат взети предвид винаги е конкретна, с оглед
установените факти по делото и тяхната относителна тежест, преценена
съвкупно, като принципно тежките увреждания на здравето, респективно –
наличието на трайните последици от тях, имат относително по-голяма тежест
от субективно - емоционалните възприятия за определяне размера на
обезщетението. В случая същественото увреждане се изразява само в
разкъсно-контузна рана, а останалите травматични увреждания не
представляват тежки такива – не се касае за тежка или средна телесна
повреда, не се е наложило оперативна интервенция. Съгласно заключението
на вещото лице – съдебен лекар, понастоящем болките са отшумели напълно
и ищецът е напълно възстановен. Това заключение е обосновано, основано е
7
на медицинската документация и личен преглед, като не е оспорено от
страните, при което окръжният съд правилно не е кредитирал показанията на
свидетелката В. за проява на силни болки у ищеца и понастоящем, доколкото
те противоречат на останалите данни по делото, а може да се допълни и че
тези показания не са непосредствени, конкретни и убедителни. Що се отнася
до показанията на свидетелката В., касаещи състоянието на ищеца през
следболничния период, преценката им също следва да бъде извършена при
съобразяване на разпоредбата на чл.172 от ГПК, но не толково – с оглед
евентуална заинтересованост, а по-скоро с оглед субективното емоционално
възприятие от страна на един родител към състоянието на неговото дете.
Що се отнася до акцесорната претенция за присъждане на законната
лихва, то е приложима действащата нормативна уредба, която визира
различен от отменения КЗ начален момент за присъждане на законната лихва.
Този начален момент обаче не се определя от нормата на чл.497 от КЗ, която
регламентира забавата на самия застраховател, в качеството му на „пряк
длъжник“ по правоотношението. Отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице се свежда до това да покрие в границите на определената в
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие е отговорността на
прекия причинител за лихви, която за последния съществува считано от
датата на непозволеното увреждане. Застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, като
действащата правна уредба регламентира, че отговорността на застрахователя
се ангажира от момента на узнаването – уведомяването за настъпването на
застрахователното събитие. Тази изрична регламентация относно
съвпадащата отговорност на застрахователя с отговорността на деликвента за
лихви е дадена в разпоредбата на чл.429 ал.2, т.2 от КЗ – в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А съгласно
чл.429 ал.3 от КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума /лимита на отговорност/; В този случай от
8
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая са налице
конкретни данни за датата на предявяване на застрахователната претенция –
05.11.2018г. и от този момент е дължима законната лихва, включена в
застрахователното обезщетение по смисъла на чл.429 ал.2, т.2 от КЗ, а не,
както е определен от първинстанционния съд - от 05.02.2019г.-датата, на
която изтича три месечния срок по чл.496 във вр.с чл.479 ал.1 т.2 от КЗ.
По изложените съображения насрещната въззивна жалба на
жалбоподателя – ответник се явява частично основателна.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта с която
искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над 6 000лв. до 10 000лв. и
в тази част исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Следва да бъде
отменено и решението в частта, с която искът за присъждане на законната
лихва върху сумата от 6 000лв. е отхвърлен за периода 05.11.2018г. до
05.02.2019г., като законната лихва се присъди от първата дата.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
На основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА, „ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати
на адвокат К.Т. адвокатско възнаграждение в размер на 353лв. С оглед изхода
на спора пред въззивната инстанция, съобразно уважената част от исковете и
определено съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на 211лв. При това
положение решението следва да бъде отменено в частта, с която в полза на
адв. К.Т. са присъдени разноски над 211лв. до 353лв.
Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 3 582,18лв. С оглед
изхода от спора пред въззивната инстанция се дължат разноски в размер на
3 741,39лв. При това положение ищецът следва да заплати на ответника
допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на
159,21лв.
9
Следва да бъде отменено решението в частта, с която „ЗД „Б.И.“ АД е
осъдено да заплати ДТ над сумата от 240лв. до 400лв.
По разноските пред въззивната инстанция:
От страна на жалбоподателя – ищец се претендират разноски по реда на
чл.38 ал.1, т.2 от ЗА /при което не следва да се обсъжда евентуално заявеното
възражение на жалбоподателя – ответник за прекомерност на същите/.
Съобразно обжалваемия материален интерес по двете въззивни жалби,
съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. и по съразмерност следва
да се присъдят разноски в полза на адв. Т. в размер на 247,50лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК,
жалбоподателят - ответник „ЗД „Б.И.” АД е сторил разноски в размер на 2
000лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно представения
договор за правна защита и съдействие. Тъй като не е упоменато друго, следва
да се приеме, че така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е за
осъщественото процесуално представителство по двете въззивни жалби.
Възражението на жалбоподателя – ищец за прекомерност на така
претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение се явява
неоснователно, тъй като, съобразно обжалваемия материален интерес по
двете въззивни жалби, адвокатското възнаграждение е под минималното
такова, предвидено в чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. Съразмерно с
уважената част от насрещната въззивна жалба и с оглед неоснователността на
въззивната жалба на жалбоподателя – ищец, Е. С. Т. /понастоящем
пълнолетен/ следва да заплати на „ЗД „Б.И.” АД разноски в размер на
1 833,33лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №36/21.02.2020г., постановено по търг. д. №24/2019г. по описа на
окръжен съд П., в частта, с която „ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ******** е осъдено да заплати на Е.
С. Т. , ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща С. А. Т. , ЕГН
10
******** сумата над 6 000лв. до 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие телесни
увреждания, причинени му от водач на т.а.марка „И.“, модел „****“ с д.к.№*********, с
валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №
******************, валидна от 22.09.2017г.до 21.09.2018г., при ПТП от 02.08.2018г.,
настъпило по АМ-Тракия, на 130км., посока гр. С., ведно с лихва за забава от 05.02.2019г. до
окончателното изплащане на обезщетението; в частта, с която е отхвърлен искът за
законната лихва върху сумата от 6 000лв. за периода – считано от 05.11.2018г. до
05.02.2019г.; в частта, с която „ЗД „Б.И.” АД е осъдено да заплати в полза на адв. К.Т.
разноски на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА, за сумата над 211лв. до 353лв.; в частта, с която
„ЗД „Б.И.” АД е осъдено да заплати ДТ над сумата от 240лв. до 400лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. Т. , ЕГН ********** срещу „ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ********
иск за разликата
над 6 000лв. до 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие телесни увреждания, причинени му от
водач на т.а.марка „И.“, модел „****“ с д.к.№*********, с валидно сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № ******************, валидна от
22.09.2017г. до 21.09.2018г., при ПТП от 02.08.2018г., настъпило по АМ-Тракия, на 130км.,
посока гр. С., ведно със законната лихва за забава от 05.11.2018г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ******** да заплати на Е. С. Т. , ЕГН **********
законната лихва върху сумата от 6 000лв. за периода – считано от 05.11.2018г. до
05.02.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №36/21.02.2020г., постановено по търг. д. №24/2019г. по описа
на окръжен съд П. в останалата обжалвана част: с която е отхвърлен предявеният от Е. С. Т.
, ЕГН ********** срещу „ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ******** иск за разликата
над 10 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва от 02.08.2018г.; в частта, с която „ЗД
„Б.И.” АД, с ЕИК 8318304 е осъдено да заплати на Е. С. Т. , ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на баща си С. А. Т. , ЕГН ******** сумата, представляваща
разликата между 2 000лв. и 6 000лв., ведно с лихва за забава от 05.02.2019г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
/В частта, с която „ЗД „Б.И.” АД е осъдено да заплати на Е. С. Т. обезщетение за
неимуществени вреди до размера от 2 000лв. и в частта, с която е отхвърлен искът за
разликата над 50 000лв. до 100 000лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила/.
ОСЪЖДА Е. С. Т. , ЕГН ********** да заплати на „ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ********
допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 159,21лв. и
разноски за въззивното производство в размер на 1 833,33лв.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ******** да заплати в полза на адв. К.Т. – САК, на
основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА разноски за въззивното производство в размер на 247,50лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
11
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12