№ 111
гр. ****, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.НОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430104434 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.
А. П. с ЕГН ********** от гр.****, чрез адвокат П. П. от ***, против „****
седалище и адрес на управление гр.**** ет.4 **** и „*** седалище и адрес на
управление гр.**** ет.4 ****.
Ищцата твърди, че с ответника имала сключен договор за кредит по
силата на който усвоила главница в размер на 3000 лева за срок от 24 месеца с
лихвен процент на кредита 40 % и ГПР в размер на 48,21 %. В договора било
отразено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита в
случай, че бъде представено обезпечение, а именно в срок от 24 часа от
представяне на обезпечението. В чл.4 ал.1 от договора били определени вида
на обезпеченията, които кредитополучателят следвало да представи, а в ал.2
била предвидена санкция за потребителя при непредставяне на обезпечения,
която се изразявала в неодобряване на заявлението от кредитодателят и
непораждане на действие на договора между страните. В чл.4 ал.3 било
предвидено, че когато кредитополучателя е заявил кредит без обезпечение,
1
срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до
посочения срок, то договорът не пораждал действие между страните. Ищецът
твърди, че във връзка с чл.4 а.1 от договора за потребителски кредит, в деня
на неговото сключване, на кредитополучателят бил предоставен договор за
предоставяне на поръчителство с „***, по силата на който се изисквало
заплащане на сумата от 3249,36 лева. Твърди се, че в договора за
поръчителство било посочено, че кредитодателят приемал вместо
поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на
възнаграждението. Било уговорено също, че в случай, че платената сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
кредитополучателя и на задължението на потребителя към поръчителя, с
внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.
Ищецът твърди, че съгласно чл.4 ал.2 от договора, той няма да породи
действие, в случай, че не бъде осигурено поръчителството на „***, което от
своя страна е сигурен признак, че потребителят ще заплати възнаграждение
за това поръчителство. Твърди, че в резултат, потребителят следвало да
заплати общо сумата от 6553,44 лева, от които 3249,36 лева по договора за
поръчителство. Ищецът твърди, че има качеството на потребител, а договорът
има характеристики на договор за потребителски кредит. Твърди, че
договорът е нищожен, тъй като противоречи на законоустановени правила.
На първо място твърди, че договорът е сключен в нарушение на
правилата на чл.10 ал.1 ЗПК, тъй като е с размер на шрифта под 12 и е в
разрез с изискванията за форма. В същия липсват волеизявления на страните
и не отговаря на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Не е сключен на
хартия или друг траен носител и в него липсват саморъчни и електронни
подписи, което води до нищожност на договора на основание чл.10 ал.1 вр.
чл.22 ЗПК.
На второ място твърди, че договорът съдържа само стойностите на
лихвения процент по заема и на ГПР, като не са посочени останалите
компонентни от лихвения процент, записани в чл.11 ал.1 т.9 ЗПК. Липсва
ясна методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения с договора размер. Твърди, че
съгласно чл.19 ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита, както в §1
от ДР на ЗПК е посочено какво са „общи разходи по кредита“. Твърди, че в
2
настоящия договор дължимото по Договора за поръчителство възнаграждение
за гарант не е включено при изчисляване на ГПР, но двата договора за
сключени в един и същ ден, а двете търговски дружества са свързани лица,
което води до извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към
датата на сключване на договора за кредит. Твърди, че при избор на желания
продукт, сайтът посочва че размера на вноската е 183,56 лева и приложимият
ГПР, без разходът за поръчителство да е включен както във вноската, така и в
процента на разходите, както и че в договора е посочена вноска по кредита
364,08 лева с включен разходи за поръчителство, без да са предоставени
данни за ГПР. Ищецът навежда доводи, че незаконосъобразно кредиторът е
нарушил разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК като не е включил възнаграждението
за гарант в размера ГПР. В случай, че това възнаграждение е включено в ГПР,
то същото би било в размер на над 150%. Това води до нарушение на чл.19
ал.4 ЗПК и до нищожност на договора, тъй като кредиторът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР.
Счита, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на
ГПР злепоставя целта на ДиректИ.та да има съпоставим прозрачен пазар на
кредитите и по този начин потребителят не може адекватно да сравни
продуктите при различните конкуренти. Твърди, че неправилното
изчисляване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на
договора. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият представлява заблуждаваща търговска практика.
На трето място твърди, че клаузата на чл.4 от договора е нищожна и
самостоятелно основание за недействителност, тъй като заобикаля чл.19 ал.4
ЗПК. Въведените изисквания за обезпечение и срокът им за изпълнение
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението им до
степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не
води до претърпяване на вреди за кредитора. Възнаграждението на
дружеството поръчител води до оскъпяване на кредита, което се потвърждава
и от обстоятелството, че кредитодателят е едноличен собственик на капитала
на дружеството-поръчител, като двете дружества са свързани лица.
На четвърто място навежда доводи, че клаузата на чл.4 от договора
нарушава изискванията на чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП и чл.147 ал.1 ЗЗП, тъй като
противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики. Тази клауза
3
води до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора,
като задължава потребителя при неизпълнение на задължението да осигури
обезпечение, да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че невярно
посочения размер на ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна заблуждаваща търговска практика.
На пето място твърди, че съгласно чл.11 ал.1 т.20 ЗПК, в договора за
кредит трябва да е посочен лихвения процент на ден, а в договора те са
посочени на годишна база. Поради това и договорът е недействителен и на
основание чл.10 ал.1 ЗПК, чл.11 ал.1 т.9,т.10, т.11 и т.20 ЗПК вр. чл.22 ЗПК. В
случай, че съдът приеме, че договорът не е недействителен, ищецът моли съда
да приеме, че отделни клаузи от него са нищожни поради нарушаване на
закона на основание чл.26 ЗЗД.
На шесто място твърди, че договорът за поръчителство с втория
ответник е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10а,
чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК, както и на основание чл.68е, чл.143 ал.1
и чл.147 ЗПП. Твърди, че договорът противоречи на добрите нрави и поради
това, че заобикаля чл.19 ал.4 ЗПК.
Ищецът твърди, че съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителност, потребителят връща
само чистата стойността на кредита, но не дължи лихва и други разходи. В
заключение моли съда да постанови решение, с което :
Да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит
№ 2520183, сключен между „*** и ищеца М. А. П. като противоречащ на
императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.
Да бъде прогласена нищожността на договора за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник като противоречащ
на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и като заобикалящ
изискванията на чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК и нарушаващ добрите нрави.
Да осъди „*** да заплати сумата от 25 лева като частичен иск от 304,08
лева представляваща недължимо платени суми във връзка договор за
потребителския кредит.
Да осъди ответника „*** да заплати на ищеца сумата от 25 лева
частичен иск от 3249,36 лева, представляваща недължимо платени суми във
4
връзка с договор за предоставяне на поръчителство. Претендира разноски.
В срок е представен писмен отговор, в който ответниците оспорва
предявените искове.
Ответникът „*** твърди, че ищецът е имал възможността да избере
сключване на договор за необезпечен кредит или да предостави банкова
гаранция. За него не е било задължително да сключи договор с дружеството
гарант. Твърди, че по отношение на потребителския кредит са спазени
изискванията на ЗПК. Оспорва твърдението, че възнаграждението по
договора за поръчителство следва да се включи в ГПР като разход по кредита.
Твърди, че клиентите на „*** избират сами дали да изберат сключване на
договор за кредит, който е обезпечен, или такъв без обезпечение. Твърди, че
предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на
договора за кредит. То е възможност, а не задължително условие. Това се
подкрепя и от обстоятелството, че възнаграждението по договора за
поръчителство възниква в полза на „***, а не в полза на „***. По отношение
на твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като
противоречи на ЗПК, ответникът „*** твърди, че разпоредбите на ЗПК не са
приложими за договор за предоставяне на поръчителство, възнаграждението
на „*** е самостоятелно вземане и същото не увеличава главницата по
кредита и не е такса за действия, свързани с управление и усвояване на
кредита.
В представения писмен отговор „*** оспорва исковата молба. Твърди,
че договорът е сключен при спазване на изискванията на ЗПК. Твърди, че
договорът е сключен при ГЛП 25,71% и ГПР 28,97%. С договора ищцата е
получила кредит в размер на 3000 лева и се е задължила да върне сумата от
3891,60 лева. Оспорва твърдението, че договорът нарушава чл.10 ал.1 ЗПК,
тъй като сключен в писмена форма, на траен носител по ясен и разбираем
начин. Договорът е с шрифт не по малко от изискуемия по закон размер, като
страните са приели, че подписват договора с обикновен електронен подпис по
чл.13 ал.4 ЗЕДЕУУ. Оспорва твърденията за нищожност поради нарушени
изисквания на чл.112 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК, като твърди, че договорът за
предоставяне на поръчителство не е изискване за сключване на договора за
кредит и поради това клаузите му не са включени към ГПР. Твърди, че
кредитополучателят е имал възможност да избере сключване на договор за
5
необезпечен кредит или на такъв с предоставена банкова гаранция.
Предоставянето на обезпечение не е задължително условия за сключване на
договора за кредит и за кредитополучателят няма санкция. Затова и договорът
за кредит е сключен преди договора за поръчителство. Ответникът твърди, че
при сключване на договора за кредит не е било ясно дали кредитополучателят
ще сключи и договор за поръчителство.
В съдебно заседание ищцата прави изменение в размера на предявените
осъдителни скове, като предявеният иск срещу ответник е „*** е в размер на
211,27 лева, а срещу ответника „*** е в размер на 469,96 лева.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема следното :
Безспорно е, че на 13.02.2022г. е сключен договор за потребителски
кредит № 252083 между „*** като заемодател и М. А. П. като заемател. Видно
е, че съгласно договора на ищцата бил предоставен заем от 3000 лв., който е
следвало да върне на общо 24 месечни погасителни вноски. Видно е, че
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 25,71 %.
Видно е, че общият размер на всички плащания е бил 3891,60 лв., която сума
е сборът от общия размер на заемната сума и начислената договорна лихва по
кредита при ГЛП 25,71%. В договора е посочено, че годишният процент на
разходите е в размер на 28,97 %. В чл.4, ал.1 от Договор за потребителски
кредит е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване
на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24,00
часа след предоставяне на обезпечението. В чл.4, ал.1 са определени и вида на
обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в ал.2 на чл.4 е
предвидена санкция за потребителя ако не представи обезпечение,
изразяваща се в неодобряване на заявлението от „*** и непораждане на
действие на договора между „*** и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е
предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, а ако
заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда
действие.
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство
между „*** и М. А. П., в който е посочено, че „*** се задължава да
предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на
6
обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство.
Съгласно чл.1 ал.1 от Договора, поръчителят се задължава да сключи договор
за поръчителство с „***, за да отговаря пред дружеството солидарно с
потребителя за изпълнение на всички негови задължения възникнали от
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението му, а именно - връщане на предоставената сума по кредита,
възнаградителна лихва, всички дължими разноски по сключването и
изпълнението на договора, задължение за плащане на лихва за забава при
просрочие на плащанията по договора, разноски за извънсъдебно или съдебно
събиране на вземания. Предвидено е в чл.8 от договора за поръчителство, че
за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение 1, а именно на
2696,04 лв. дължимо за целия период на действие на договора за кредит.
Съгласно чл.8, ал.5 от раздел IV, „*** приема вместо поръчителя изпълнение
на задълженията на потребителя за заплащане на възнаграждение по този
договор съгласно ал.4 т.2 и всички други вземания на поръчителя по този
договор. Страните са се съгласили в случай, че платената по този начин сума
е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
„*** и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с
внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. С
тази уговорка, страните са се съгласили най-тежко задължение на
потребителя, явяващо се това по договора за кредит да се определя като
вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на
поръчителя като всички плащания се извършват в полза кредитодателя „***.
Не е спорно между страните и се установява от заключението на вещото
лице, че кредитополучателят е заплатил на „*** сума в общ размер на 3682,52
лева, от които 469,96 лева по договор за поръчителство и 3212,56 лева по
договора за кредит. Установява се от заключението, че сумата, подлежаща за
плащане по договор за поръчителство е преведена от „*** на „**** и не е
задържана в „***. Тази сума не увеличава главницата по договора за кредит
от 3000 лева, същата не е олихвявана и представлява възнаграждение, което
ищцата се е задължила да заплати на „***.
Спорен е въпросът нищожен ли е договорът за потребителски кредит
изцяло или частично и платени ли са суми без правно основание, с които „***
7
да се е обогатило?
Спорно е също нищожен ли е договорът за поръчителство с „*** и
платени ли са суми без правно основание, с които „*** да се е обогатило?
Ищцата е заявила множество основания за нищожност на договора за
кредит, както следва :
На първо място твърди, че договорът е сключен в нарушение на
правилата на чл.10 ал.1 ЗПК, тъй като е с размер на шрифта под 12 и е в
разрез с изискванията за форма. В същия липсват волеизявления на страните
и не отговарят на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Не е сключен на
хартия или друг траен носител и в нещо липсват саморъчни и електронни
подписи, което води до нищожност на договора на основание чл.10 ал.1 вр.
чл.22 ЗПК. Съдът не споделя тези доводи. Съгласно чл.10 ЗПК, Договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Видно от
писменото доказателства Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити кредиторът е предоставил
преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и
условия по кредита, включително разходите по кредита. В последствие
договорът е сключен отдалечено, поради което съдът намира, че е изпълнена
изискуема форма за траен носител по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК.
На второ място ищецът твърди, че договорът съдържа само стойностите
на лихвения процент по заема и на ГПР, като не са посочени останалите
компонентни от лихвения процент, записани в чл.11 ал.1 т.9 ЗПК. Съдът не
приема тези доводи, тъй като видно от договора, страните са договорили
лихвен процент, който не се променя. Отделно от това в чл.11 от Общите
условия подробно е посочен начина на формиране на ГПР, с което съдът
приема, че са спазени изискванията на чл.11 т.9 ЗПК.
Ищецът твърди, че в настоящия договор дължимото по Договора за
поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляване на
ГПР, но двата договора за сключени в един и същ ден, а двете търговски
дружества са свързани лица, което води до извод, че разходът за гарант е бил
известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. Съдът
8
не приема тези доводи, тъй като съгласно чл.19 ЗПК, Годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В тази връзка съдът приема, че
договорът за поръчителство е отделен договор и не е част от договора за
кредит. Договорите са с различни основания и различни страни и съдът счита,
че са отделни договори. Поради това съдът приема, че възнаграждението по
договора за поръчителство не представлява плащане по договора за кредит и
не променя определения в договора за кредит ГПР.
На трето място ищецът твърди, че клаузата на чл.4 от договора е
нищожна и самостоятелно основание за недействителност, тъй като заобикаля
чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит, в
случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на
кредита, че ще предостави обезпечение посредством сключване на договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от „*** юридическо лице в срок
до 48 часа от подаване на заявлението, срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредита е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно
чл.4, ал.2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита,
че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда
действие между страните. В случай, че кредитополучателят е заявил кредит
без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението,
като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока,
договорът не поражда действие между страните. По това възражение, съдът
приема, че тази клауза е нищожна, но не по съображенията на ищцата, че
заобикаля чл.19 ал.4 ЗПК. Съдът счита, тази клауза за нищожна по
следните съображения : Въведените изисквания за обезпечение и срокът им
за изпълнение създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението им до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Страните са
договорили, че предоставянето на обезпечение на кредита от длъжника му
дава „привилегия“ досежно срочността на одобрение на заявлението за
отпускане на кредит, а неизпълнение в срок на поетото задължение за
сключване на договора за предоставяне на поръчителство с одобреното от
кредитора юридическо лице влече след себе си отказ за предоставяне на
9
заемната сума. От друга страна, ако длъжникът избере да не обезпечи
вземането на кредитора по един от посочените в договора начини, то той бИ.
поставен в ситуация да чака разглеждане на заявлението му за отпускане на
„бърз кредит“ в рамките на 14 дни, като при липса на воля от кредитора в този
срок, то ще се счита, че заемът не е отпуснат. Така уговорените клаузи
създават абсолютна неяснота и несигурност за кредитополучателя, който е
предпочел да не предостави обезпечение. В случая приложим е ЗЗП, с оглед
характеристиката на длъжника на "потребител". Защитата на потребителя
е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване
на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на кредит. Съгласно чл.143 ЗЗП е дадено
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, а
именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки
от посочената разпоредба. Съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като
съгласно чл.146 ал.2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. В случая е видно, че процесният договор за потребителски
кредит е сключен при Общи условия, т. е. при предварително определени от
страна на ответника договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков и
сключен по електронен път, съдът приема, че същият не е бил предмет на
предварително договаряне между страните, от което следва извод, че ищцата
не е имала възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил
подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е
предварително изготвено от кредитодателя. По отношение на задължението
за обезпечение на кредита, потребителят не е могъл да обсъди и да го
отхвърли преди подписване на договора. Така посочената клауза, съдът
приема, че е нищожна, тъй като поставя условие, което не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
На четвърто място ищецът навежда доводи, че клаузата на чл.4 от
10
договора нарушава изискванията на чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП и чл.147 ал.1 ЗЗП, тъй
като противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики. Тази
клауза води до неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора, като задължава потребителя при неизпълнение на задължението да
осигури обезпечение, да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че
невярно посочения размер на ГПР представлява невярна информация и следва
да се окачестви като нелоялна заблуждаваща търговска практика. Съгласно
чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП, неравноправна е клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Съдът счита, че тази разпоредба касае договора
за поръчителство, а не договора за кредит.
На пето място твърди, че съгласно чл.11 ал.1 т.20 ЗПК, в договора за
кредит трябва да е посочен лихвения процент на ден, а в договора те са
посочени на годишна база. Вярно е, че съгласно този текст, договорът трябва
да съдържа информация за размера на лихвения процент на ден.
Непосочването на лихвения процент на ден, съдът приема, че не е основание
да се приеме, че е недействителен, тъй като не нарушава правата на
кредитополучателя. В заключението си в съдебно заседание вещото лице
заяви, че предвид предсрочно погасяване на кредита, лихвения процент е
изчислен правилно, като е изчислен точно към дена на предсрочното
погасяване на кредита. А лихвения процент на ден се получава като се
раздели ГЛП на 360, съгласно Постановление на МС.
На шесто място твърди, че договорът за поръчителство с втория
ответник е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10а,
чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК, както и на основание чл.68е, чл.143 ал.1
и чл.147 ЗПП. Твърди, че договорът противоречи на добрите нрави и поради
това, че заобикаля чл.19 ал.4 ЗПК. Съдът счита, че договорът за
поръчителство не следва да се подчинява на изискванията на ЗПК, тъй като
не е част от него, а представлява отделен договор, който обвързва
страните с друго облигационно отношение. От друга страна съдът споделя
становището на ищеца, че сключеният между него и "*** договор за
предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите
нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, но не и поради противоречие с ЗЗП.
Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е принцип,
11
проведен в редица правни норми на националното законодателство, както и в
специалния ЗЗД. Тъй като в чл.145, ал.2 от ЗЗП законодателят е възприел
разрешението, че съответствието между цената и предоставената стока или
услуга не може да бъде предмет на преценка за неравноправност, съдът счита,
че приложение следва да намерят общите правила, установени в ЗЗД. В тази
връзка съдът приема следното : Съгласно постоянната практика на ВКС
противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава
правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно,
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна
еквИ.лентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие
се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Преценката
за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Вярно е, че
чл. 9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете
страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от
насрещните престации и тяхната взаимна еквИ.лентност, но все пак тази
свобода се рамкира от приложимите към правоотношението законови
разпоредби и от "добрите нрави". Нарушаването на императивно поставените
корективи води до нищожност на сделката. Видно от договора,
възнаграждението по договора за поръчителство е в размер, колкото е
размера на кредита. Задължението по договора за кредит е за главница в
размер на 3000 лева и в приблизително такъв размер – 2696,04 лева - е
възнаграждението, което кредитополучателят дължи на поръчителя. По тази
причина, съдът приема, че договорът противоречи на добрите нрави, което
представлява отделно основание за нищожност. В случая кредитополучателят
е заплатил на поръчителя само сумата от 469,96 лева, вместо договорената
сума в размер на 2696,04 лева, тъй като кредитът е погасен предсрочно.
С оглед изложеното, съдът приема, че не се установи по делото да е
нищожен целия договор за кредит, каквото искане е направено в молбата, а
само клаузата на чл.4 от договора за предоставяне на поръчителство.
Нищожността на отделната клауза не води до нищожност на целия
договор. Главницата се явява винаги дължима по силата на чл.23 от ЗПК и
12
кредитополучателят винаги дължи връщането на получената като главница
сума. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на
кредитополучателя. Размерът на задължението, в това число на месечната
вноска в случая е формиран от два елемента – главница и договорена лихва.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза е видно, че с
платената сума от 3682,52 лева са погасени : главница 3000 лева, договорна
лихва 181,27 лева, лихва за забава в размер на 1,29 лева, разходи по
извънсъдебно събиране 30 лева и вноска по договор за поръчителство 469,96
лева. Поради това главницата е дължимо платена и същата не се претендира
за заплащане.
По отношение на договорната лихва : възражения за нищожност на
договора са неоснователни, тъй като в договора изрично е посочен фиксиран
лихвен процент от 25,71 % годишно и ГПР от 28,97 %. Уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва - годишен лихвен процент /ГЛП/ в
размер на 25,71 % не е нищожна и не накърнява добрите нрави. Поради това и
кредитополучателят дължи договорената възнаградителна лихва в размер на
181,27 лева и лихва за забава в размер на 1,29 лева. Това прави
неоснователен предявения иск за заплащане на сумата от 182,56 лева, тъй
като същата е заплатена и се дължи на договорно основание.
По отношение на сумата от 30 лева, посочена като разходи за
извънсъдебно събиране, вещото лице заяви в заключението си, че сумата е
осчетоводена като разход за извънсъдебно събиране. Видно от Общите
условия, в Раздел VI т.6 е уговорено, че „В случай че Кредитополучателят
заплати сума в размер, който не е достатъчен,за да погаси всички дължими
към съответния момент суми, с платената сума се погасяват първо
разноските, извършени от **** във връзка с неизпълнение на задължението
на Кредитополучателя за погасяване на Кредита (разноски по съдебно и
извънсъдебно събиране на вземането, разноски за напомнителни писма,
изпращане на съобщения и др. подобни).“ Действително се установи по
делото, че една от вноските по кредита, макар, че е предсрочно погасен, е
заплатена със закъснения, поради което на кредитополучателя е начислена
лихва за забава в размер на 1,29 лева. Не са представени доказателства за
направените разходи за извънсъдебно събиране на вземането и то в размер на
30 лева, поради което съдът счита, че сумата от 30 лева е недължимо платена.
13
По отношение на претенцията в размер на 469,96 лева, съдът приема, че
претенцията е основателна. Сключеният между страните договор за
поръчителство е нищожен, както съдът прие, поради противоречие с добрите
нрави и по него ищцата не дължи плащане, а внесената по него сума се явява
платена без основание. С тази сума дружеството поръчител се е обогатило
неоснователно и следователно дължи връщането й. Върху тази сума се дължи
и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
16.08.20122г. до окончателното й изплащане.
Разноските на ищцата са в размер на 1650 лева за предявените четири
иска и включват – 1220 лева адвокатско възнаграждение, 250 лева
възнаграждение за вещо лице и 200 лева държавна такса.
Разноските на двамата ответника са в размер на по 360 лева
юрк.възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
съдът счита, че посоченото юрк.възнаграждение в размер на по 360 лева не
следва да бъде редуцирано. Следва да се отбележи, че съдебно
икономическата експертиза касае и четирите иска. По първите два иска срещу
„***, разноските на ищцата са в размер на 825 лева, разноските на „*** са в
размер на 360 лева, или по 180 лева за всеки. По иска с правно основание
чл.26 ЗЗД ответникът „***З дължи на ищцата разноски в размер на 412,50
лева. По иска с правно основание ищцата дължи на „*** разноски в размер на
180 лева. По отношение на втория ответник „***, с оглед изхода на спора
ответникът „*** дължи на ищцата разноски в размер на 825 лева.
С оглед всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.4 от Договор за
потребителски кредит №2520183/13.02.2022г, сключен между „****“ **** и
М. А. П. по силата на която :
„В случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще
14
предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от
посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на ****
банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от
подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от **** юридическо лице ("Поръчител") в срок до
48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за
одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по
предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на
Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор
се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно
Обезпечението. В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
Кредитополучателят не предостави съответното Обезпечение на Кредита, ще
се счита, че Заявлението не е одобрено от ****, съответно този Договор не
поражда действие между **** и Кредитополучателя. В случай че
Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение, срокът за одобрение
на Заявлението е 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението. Ако
Заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока по предходното
изречение, Договорът не поражда действие между „****“ **** и
Кредитополучателя.“ поради противоречие със ЗЗП като ОТХВЪРЛЯ иска за
прогласяване на ЦЕЛИЯ договор за НИЩОЖЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД „**** седалище и адрес на
управление гр.**** ет.4 **** ДА ЗАПЛАТИ на М. А. П. с ЕГН **********
от гр.**** сумата от 30 лева ведно със законната лихва от 16.08.2022г. до
окончателното изплащане, представляваща недължимо платена сума по
договор за Кредит № 2520183/13.02.2022г. сключен между страните М. А. П.
и „****“ **** като за разликата до 211,27 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26 ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави сключения на 13.02.2022г. между М. А. П. от
гр.**** Договор за предоставяне на поръчителство.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД „***, със седалище и адрес
на управление гр.****46А ет.4, представлявано от управителя И. Ш. ДА
ЗАПЛАТИ на М. А. П. с ЕГН ********** от гр.**** сумата от 469,96 лева
представляваща недължимо платена сума по договор за поръчителство
15
сключен между страните М. А. П. от гр.**** на 13.02.2022г. ведно със
законната лихва от 16.08.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „****“ **** ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.**** ет.4 **** ДА ЗАПЛАТИ на М. А. П.
с ЕГН ********** от гр.**** разноски в размер на 412,50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК М. А. П. с ЕГН ********** от
гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на ГПК „****“ **** ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр.**** ет.4 **** разноски в размер на 180 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „***, със седалище и адрес на
управление гр.****46А **** ет.4, представлявано от управителя И. Ш. ДА
ЗАПЛАТИ на М. А. П. с ЕГН ********** от гр.**** разноски в размер на 825
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд **** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
16