Решение по дело №1340/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 505
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20207150701340
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 505/17.6.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на трети юни, две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

 

 

 

при секретар

Янка Вукева

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

СВЕТОМИР БАБАКОВ

          по адм. дело № 1340 по описа на съда за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл.156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на А.И.А. *** против Ревизионен акт № Р-16001319008047-092-001/17.08.2020 на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение № 525/27.10.2020 г.  на Директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Подробни съображения са изложени в жалбата, като и в представени писмени бележки.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. А., която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът - Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован,  не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от процесуален представител- юрк. Д.К., която оспорва жалбата като неоснователна.

 Представя относимата административна преписка. Претендира заплащането на направените разноски за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Ревизията е възложена на основание ЗВР № № Р-16001319008047-020-001/10.12. 2019 г., изменена със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16001319008047-020-002/06.04.2020 г. и № Р-16001319008047-020-003/, издадени от Началник сектор на ТД на НАП Пловдив за  установяване на отговорност на А.И.А. с ЕГН ********** за задължения на „ДАРЛИНГ 2009“ ЕООД, с ЕИК по ЗТР/Булстат ********* за следните видове задължения по периоди, както следва:

1.     Отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периодите от 01.03.2014 г. до 30.04.2016 г.;

2.      Отговорност за Данък върху добавената стойност за периодите от

01.12.2013        г. до 31.12.2015 г.;

3.     Отговорност за ДОО - за осигурители за периодите от 01.01.2014 г. до 31.03.2016 г.;

4.      Отговорност за вноски за 'здравно "осигуряване за осигурители за периодите от 01.01.2014 г. до 31.03.2016 г.;

5.      Отговорност за Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периодите от 01.01.2014 г. до 31.03.2016 г.;

6.     Отговорност за Професионален пенсионен фонд за периодите от 01.01.2015 г. до 31.10.2015 г.

 

В хода на ревизията е прието, че А.И.А. с ЕГН ********** е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Същата е била управител и едноличен собственик на капитала на „ДАРЛИНГ 2009“ ЕООД от 02.04.2009 до 19.12.2017 г. Визираното дружество е регистрирано по ДОПК на 02.04.2009 г., като има и регистрация по ЗДДС, считано от 21.04.2009 г, която е служебно прекратена на 08.08.2018 г. поради наличие на обстоятелства визирани в разпоредбата на чл. 176 от материалния закон.

В хода на ревизията е издадено ИПДПОЗЛ до А.И.А. и ИПДПОТЛ до С. Г. Д.и до „ДАРЛИНГ 2009“ ЕООД, с които от лицата е изискано представяне на определени документи и писмени обяснения по повод извършената на задълженото лице ревизия по ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК. До датата на издаване на РД, от страна на съответните лица не са представени поисканите от ревизиращите органи доказателства.

С протокол № 1569076/08.01.2020 г. органите по приходите при ТД на НАП Пловдив са приобщили като доказателствено средство за целите на разглежданото ревизионно производство протокол П-16001319096478-073- 002/28.11.2019 г., документиращ извършена проверка на А.И.А..

Ревизиращите са приели, че съгласно служебна бележка от публичен изпълнител от страна на приходната агенция са били предприети съответните процесуални действия по обезпечаване на задълженията на „ДАРЛИНГ 2009“ ЕООД, но притежаваното от него имущество не е достатъчно да покрие тези задължения.

В табличен вид е представена информация от счетоводните баланси на дружеството за периода 2013 г. - 2015 г., от които е видно, че към 31.12. на всяка от ревизираните години в патримониума на „ДАРЛИНГ 2019“ ЕООД е имало касова наличност в лева, т.е. прието е че е бил наличен паричен ресурс за погасяване частично на задълженията за данъци и осигурителни вноски. Към края на финансовата 2013 г. дружеството е разполагало с парични средства в размер на 263 хил. лв., като към 31.12.2014 г. същите възлизат на 107 хил. лв., а към края на финансовата 2015 г. - 23 хил. лв., респ. за 2016 г. и 2017 г. юридическото лице не притежава финансов ресурс в брой или по банкови сметки.

Органите по приходите са визирали в констативната част на издадения от тях РА, че на „ДАРЛИНГ 2009 ЕООД са били издадени три ревизионни акта, документиращи извършени на дружеството ревизии по периоди и данъци, както следва: 1/Ревизионен    акт               Р-16001315000319-091-001/28.07.2015 г. за извършена ревизия по ЗДДС, касаещи данъчните периоди от 21.04.2009 г. до г. и установени задължения в размер на 113 333,16 лв.;2/ Ревизионен акт          Р 16001317007205-091-001/13.07.2018   г.       за извършена ревизия по ЗДДС, касаещи данъчните периоди от 01.07.2014 г. до 31.01.2016 г. и установени задължения в размер на 137 456,37 лв.; 3/ Ревизионен     актР 16002618002266-091-001/28.01.2019      г.       за извършена ревизия по ЗКПО за финансовите 2014 г. и 2015 г., с установени задължения по корпоративен данък в размер на 31 940,25 лв.

Ревизиращите органи са посочили  също така, че по подадени от дружеството декларации /обр. 6/, същото дължи данък по ЗДДФЛ и осигурителни вноски по КСО и 330 в размер посочен на стр. 6-та и  8-ма от РА.

 Представена е служебна бележка на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив с вх. № Д1/РД-21-2874 от 25.11.2019 г. в която е посочено, че е направено пълно проучване на „ДАРЛИНГ 2009“ ЕООД. Установено е, че дружеството няма открити активни сметки в банки на територията на страната. Същото притежава един брой ремарке за товарен автомобил с рег. № РА 6520 ЕЕ, за което е издадено Постановеление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. От направеното проучване е установено, че фирмата не притежава други движими и недвижими вещи или друго имущество, което да обезпечава дълга. В служебната бележка се сочи, че не е констатирано наличие за незаконно извършени разпоредителни сделки с имущество на длужника поради което няма предпоставки за предявяване на иск по чл. 216 от ДОПК. Било е извършено  посещение на адреса, на който е регистрирано дружеството, който е приет, че е несъществуващ и декларираните в счетоводния баланс активи за 2016 г. не са намерени. Към датата на издаване на РА няма постъпили суми за погасяване на публичното задължение. Поради това е преценено, че наложените обезпечителни мерки не могат да послужат за погасяване по принудителен ред на задълженията на „ДАРЛИНГ 2009“ЕООД, включително тези, установени с коментираните три РА, документиращи извършени на дружеството ревизии по ЗДДС и ЗКПО. Към подадените от „ДАРЛИНГ 2009“ЕООД годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г„ 2014 г. и 2015 г. са приложени счетоводни баланси, в които като актив е посочен единствено „Вземания от клиенти и доставчици“, възлизащи на сумата от 21 хил лв., респ. от 104 хил лв. и  188 хил лв.

В хода на извършената на А.И.А. ревизия по чл. 19 от ДОПК органите по приходите са изискали от съответния публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив информация относно предприети от негова страна действия по обезпечаване на вземанията на ДАРЛИНГ 2009“ЕООД, установени с издадените на дружеството РА, документиращи извършените му ревизии относно правилното прилагане на ЗДДС и ЗКПО, както и по подадените декларации /обр. 6/. В отговор е получено писмо с вх. № РД-21-677/20.03.2020 г. при ТД на НАП Пловдив, в което е посочено, че за задължението има заведено изпълнително дело № 13150001106/05.03.2015 г.  Дружеството е преместено от офис Пазарджик в офис Хасково на 28.12.2017 г. след извършено прехвърляне на дружествени дялове от А.И.А. на правоприемника С.Г.Д.. В писмото е посочено, че в резултат на направено проучване на дружеството е установено, че същото няма имущество/активи, срещу които да се предприемат действия по обезпечаване на вземанията и принудително изпълнение. Дружеството не притежава банкови сметки на територията на страната. Задълженията на „ДАРЛИНГ 2009“ ЕООД са категоризирани като „несъбираем дълг“.

При така изложените фактически констатации е издаден оспорения в настоящото производство РА. Същият е обжалван по  административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“  Пловдив при ЦУ на НАП. С решение № 525/27.10.2020  г. на директора на Дирекция „ОДОП“  Пловдив при ЦУ на НАП  ревизионният акт е потвърден в частта относно  данъчните периоди от 01.12.2014- 31.12.2015 г.  за които е ангажирана отговорността на жлбоподателката  по чл. 19 ал.1 от ДОПК за задължения на „ДАРЛИНГ 2009“ ЕООД  за  ДДС. В останалата част, ревизионният акт е бил отменен, поради настъпила погасителна давност за събиране на публичните задължения.

В хода на съдебното производство бяха изслушани заключения на  съдебно -счетоводна и допълнителна съдебно- счетоводна експертизи, които  ще бъдат обсъдени по- подробно по-долу в частта относно правните изводи на съда. Съдът кредитира и двете експертни заключения като компетентно дадени от лице, притежаващо съответните  специални знания в областта на счеоводството и  отговорило изчерпателно на поставените му задачи.

 

С молба Вх. № 4756/21.05.2021 г. бяха представени под опис и допълнителни писмени доказателства, върху които е  работило вещото лице.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.

Безспорно е, че с влязъл в сила РА № 1001317007205-091-001/13.07.2018 г. по отношение на дружеството „ДАРЛИНГ 2009“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за периода 01.12.2014-31.12.2015 г.

 Спорът по делото е правен и е свързан с решаването на въпроса дали правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката по чл. 19 ал.1 от ДОПК в качеството й на управител, представляващ "ДАРЛИНГ 2009" ЕООД.

С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. В нормата са предвидени две хипотези на възникване на отговорността, като в случая спорът се свежда до това налице са елементите на фактическия състав на хипотезата на чл. 19, ал. 1. При тълкуването на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, следва да се приеме, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това, изразяващи се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски. От гледна точка на разпределяне на доказателствената тежест, същата досежно  всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Между страните е безспорно установен само първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19 ал.1 от ДОПК, а именно, че жалбоподателката е била управител в ревизирания период на дружеството „ДАРЛИНГ 2009“ ЕООД.

По силата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ управителят на търговското дружеството представлява същото, организира и ръководи дейността му. Това формира и представа относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация - чл. 125 от ЗДДС, чл. 115 от ППЗДДС и приложение № 13 към ППЗДДС. Разминаването между декларираното и действителното, представлява укриване по смисъла на чл. 19 ал.1 от ДОПК, само ако поведението на управителя е умишлено, т. е. последният е наясно със смисъла и значението на действията си, предвиждал е неговите последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

По отношение на установените задължения въз основа на представените от GRIMALDI EUROMED S.P.A и ANEK SA SUPERFAST ENDОEKA документи следва да се отбележи следното: В счетоводството на „Дарлинг 2009“ ЕООД са отразени единствено получени услуги по цитирани в експертното заключение 71 фактури на обща стойност 24 419 евро /47 759,42 лв./. Други документи за фериботни такси, извън отразените в дневниците за покупка и продажба на „Дарлинг 2009“ ЕООД 71 бр фактури, получени от GRIMALDI EUROMED S.P.A и ANEK SA SUPERFAST ENDОEKA не са  получени и отразени. Съгласно разясненията на вещото лице в съдебно заседание, по издадените допълнително фактури от GRIMALDI EUROMED S.P.A и ANEK SA SUPERFAST ENDОEKA, върху които ревизиращите са начислили данък в размер на 12 837,28 лв., съответно 17 367,76 лв. не е извършвано плащане от „Дарлинг 2009“ ЕООД, респективно не е налице облагаема доставка по  чл. 12 от ЗДДС и дружеството не е било длъжно да начили ДДС.  Тези фактури липсват по делото, а данните за тях  са извлечени единствено  от справка в системата VIES. Действително, при липса на фактурите и данни за извършено плащане по тях няма как да се твърди, че тези фактури са умишлено укрити от управителя в справката по чл. 125 от ЗДДС.

2. По отношение на фактурите,  по които е отказано на дружеството ползване на  данъчен кредит с доставчици Вла-нед“ ЕООД с ЕИК *********, Хенн" ЕООД с БИК *********. „Лоджистик груп БГ" ЕООД с ЕИК *********, Миков и син- 2008ЕООД, също няма как да бъде споделена тезата на приходната администрация, че е налице укриване на факти по смисъла на чл. 19 ал.1 от ДОПК. Фактурите са надлежно осчетоводени от дружеството „Дарлинг 2009“ ЕООД, а изводът за нереалност на доставките е направен въз основа на обстоятелството, че доставчиците не са намерени на адресите и не са представили изисканите документи.  Липсват обаче каквито и да било доказателства, че управителя е знаел, че доставките по процесните фактури не са реални, или че неправомерно е упражнено право на данъчен кредит. Не е доказана субективната страна на укриването, а доказателствената тежест за това е върху ответника.

Доказателствената съвкупност не позволява да се направи  и извод за установена причинно- следствена връзка между поведението на ревизираното лице и несъбраните данъчни задължения. Константна е практиката на ВАС, че законът изисква уникалност на причинно-следствената връзка между поведението на управителя на задълженото лице и невъзможността за събиране на публичните задължения- т.е. поведението на управителя да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните задължения. В случая, органа по приходите не е доказал, че поради поведението на управителя да включи в справките декларации фактури, по които е отказано право на данъчен кредит както и поради неначисляването на ДДС по обсъдените по- горе фактури, издадени от GRIMALDI EUROMED S.P.A и ANEK SA SUPERFAST ENDОEKA се е стигнало до несъбиране на задължения на дружеството за ДДС.

Предвид гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на спора, на основание чл. 161 ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат сторените по делото разноски за платена държавна такса и за експертизи, които се констатират в размер на 1210 лв. По отношение на възражението за прекомерност на  заплатения адвокатски хонорар, претендира се адвокатски хонорар в размер на 5360 лв., а минималния такъв изчислен съгласно чл. 8 ал.1 т.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения предвид материалния интерес възлиза на 3686,21 лв. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, явяването на процесуален представител на жалбоподателя в три съдебни заседания, в които бяха  изслушани  основна и допълнителна ССчЕ, съдът счита, че адекватното възнаграждение за процесуално представителство следва да бъде определено над минималния размер в Наредбата, а именно в размер на  4 500 лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001319008047-092-001/17.08.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение № 525/27.10.2020 г.  на Директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на А.И.А., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 5710 (пет  хиляди седемстотин и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

СЪДИЯ:/п/

 

 

СТАВЯ В СИЛА решение № 505/17.06.2021 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм.д. № 1340/2020 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на А. И.А., ЕГН ****, направените по делото разноски в размер на 3700 (три хиляди и седемстотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване.