РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Силистра, 19.04.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Антония Стоянова разгледа адм.дело № 31 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят И.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***, оспорва отказа, съдържащ се в писмо рег.№ 342000-2715 / 18.02.2021 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, с доводи за нарушения на материалния закон.
Ответникът – началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра – оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
Срещу жалбоподателя е съставен акта за установяване на административно нарушение №Д588432 / 31.08.2020 г., с който му е отнет контролния талон (л. 10 от делото). Въз основа на този акт е издадено наказателно постановление № 20-1099-001497 / 15.09.2020 г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. (л. 11 от делото). По делото няма данни за заплащане на глобата. Жалбоподателят е оспорил наказателното постановление с жалба от 09.02.2021 г. (л. 12 от делото).
На 04.12.2020 г. в полза на жалбоподателя е издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (л. 34 от делото). Жалбоподателят го е получил, но без контролния талон към гореспоменатото свидетелство.
С молба УРИ 342000-1875 / 03.02.2021 г. жалбоподателят е поискал да му бъде предоставен новоиздадения контролен талон (л. 3).
С писмо рег.№ 342000-2715 / 18.02.2021 г., адресирано до жалбоподателя, ответникът е заявил следното: „[...] По административнонаказателната преписка липсват доказателства наложената с цитираното наказателно постановление глоба да е платена от Вас, а ако има постъпили доказателства, че наказателното постановление е обжалвано, а именно Ваша жалба вх.№ 342000-2243 / 09.02.2021 г. по описа на ОДМВР – Силистра срещу наказателно постановление № 20-1099-001497 / 15.09.2020 г., то отново следва да се спази разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП – заплащане след влизане в сила на съдебното решение при потвърждаване на НП. Контролният талон се връща и при хипотеза – след влизане в сила на съдебно решение с което се отменя наказателното постановление“ (л. 8 от делото).
За да се изключи евентуалната неяснота относно предмета на делото, с определение № 119 / 11.03.2021 г. бе прекратено производството в частта му относно мълчаливия отказ по молба УРИ 342000-1875 / 03.02.2021 г. С оглед на това в настоящото производство подлежи на контрол единствено отказът, обективиран в гореописаното писмо рег.№ 342000-2715 / 18.02.2021 г.
Спорът между страните касае изцяло прилагането на материалния закон. Жалбоподателя се позовава на чл. 159, ал. 2 ЗДвП с довода, че, след като му е издадено и предоставено свидетелство за управление на моторно превозно средство, трябва да му бъде предаден и прилежащия към свидетелството контролен талон, който не е бил предмет на отнемане. Ответникът счита, че контролният талон трябва да бъде предоставен на жалбоподателя при условията на чл. 157, ал. 6 във вр. с чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Съдът намира доводите на жалбоподателя за неоснователни. 1/ Разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ЗДвП се отнася само до свидетелство за управление на моторно превозно средство, но не и до контролния талон, който представлява отделен документ. 2/ Жалбоподателят разполага с документ, заместващ контролния талон (всички заместващи контролния талон документи са отразени в чл. 157, ал. 6 и ал. 8 ЗДвП). С оглед на това, неговото право да управлява моторно превозно средство не е засегнато. 3/ Действително няма изричен акт за отнемането на новоиздадения контролен талон. Такъв акт обаче не е и необходим, тъй като отнемане се налага само тогава, когато контролният талон се намира в държане на водача. В случая новоиздаденият талон е бил изначално в държане на администрацията на ответника, поради което не е имало какво да се отнема. 4/ Наказателно постановление № 20-1099-001497 / 15.09.2020 г. не е влязло в сила, поради което задължението за заплащане на наложената с него глоба още не е възникнало. Следователно не биха могли да бъдат осъществени предпоставките по чл. 157, ал. 6 във вр. с чл. 190, ал. 3 ЗДвП. И след като тези предпоставки не биха могли да бъдат осъществени, не би могло също така да се породи задължението на администрацията на предаде контролния талон на жалбоподателя. 5/ Би било в разрез с целта на закона да се приеме, че в приложното поле на чл. 157, ал. 6 ЗДвП попада отнетият с акта за установяване на административно нарушение контролен талон, но не и последващият контролен талон, издаден в периода след съставянето на акта за установяване на административно нарушение и преди влизането в сила на наказателното постановление.
Проблемът е, че целта на правилото на чл. 157, ал. 6 ЗДвП е обезпечителна, тъй като въпросното правило е насочено към събиране на наложени глоби. В тази връзка трябва да се имат предвид следните мотиви на решение № 3 / 23.03.2021 г. на КС по к.дело № 11 / 2020 г.: „Делото е образувано [...] по искане [...] за установяване на противоконституционност на чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) [...] Чрез оспорените разпоредби законодателят ограничава упражняването на основни конституционни права на гражданите, с което цели да принуди длъжниците да платят наложените им по ЗДвП глоби, като заобикаля установения законов ред за тяхното събиране. Всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което има за цел да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава (решение № 6 от 2013 г. по к. д. № 5/2013 г.). [...] С предвидените в оспорените разпоредби мерки законодателят заобикаля закона и предвидения в него ред за принудително изпълнение на публичните вземания за глоби, като предвижда санкция за неизпълнение на едно парично задължение, чрез която на практика ограничава упражняването на правото на гражданите да се придвижват свободно по територията на страната (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. второ от Конституцията), да напускат нейните предели (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. трето от Конституцията) [...]“.
От горецитирания пасаж става ясно, че, макар разпоредбата на чл. 157, ал. 6 ЗДвП да не е била предмет на конституционното дело, към нея са относими изцяло съображенията, изложени в мотивите на КС, които налагат извод за нейната противоконституционност. Настоящият съд обаче не е овластен да упражнява инцидентен контрол за противоконституционност на законова норма (това компрометира частично идеята за върховенство и непосредствено действие на Конституцията, регламентирани в нейните ал. 1 и ал. 2 на чл. 5), което обуславя един недопустим правен резултат, а именно – постановяване на противоконституционно съдебно решение (правилото на чл. 15 ЗСВ не е обвързано със спиране на делото и следователно представлява една изключително неефективна гаранция за предотвратяване появата на противоконституционни съдебни решения).
Всички изложени дотук съображения обуславят извода, че жалбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна, с оглед на което трябва да бъде уважена претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 / 13.05.2010 г. на ВАС по т.д. № 5 / 2009 г.
С оглед на горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***2, срещу отказа, съдържащ се в писмо рег.№ 342000-2715 / 18.02.2021 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***2, да заплати Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение – в размер на 100 (сто) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:.............................