Решение по дело №11199/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5653
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20193110111199
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5653

гр. Варна, 11.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11199 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба от П.В.В., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника ѝ адв. В.Н.Б. – АК Варна срещу Заповед № ***г. на Кмета на Район „***“ при община ***, с която е одобрена оценката на земя с площ от 38 кв.м., представляваща част от ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.*** (новообразуван имот с ид.№*** по ПНИ на СО по §4, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „***“, землище на кв. „***“, община ***.

Жалбоподателката твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно-производствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона, както и одобрената оценка е в твърде занижен размер, не съответстващ на действителните пазарни условия.

Оспорената заповед била издадена в полза на Т.С.С., легитимирала се в административното производство като собственик на ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна с площ от 638 кв.м.  по силата на нотариален акт за покупка от ***г., с който придобила от М.Д.Х. собствеността върху следният недвижим имот: *** с площ от 600 кв.м., находящо се в землището на гр.***, местност „***“, съставляващо имот пл.№ *** по плана на район „***“.

Жалбоподателката поддържа, че продавачката по сделката е разполагала с възможност да отчужди само притежаваната от нея земя от 600 кв.м., но не и да прехвърли правата си на ползвател. С факта на продажбата тези права се прекратявали и частните правоприемници на гражданите с учредено право на ползване не встъпвали в техните права след трансформацията и не можели да се ползват от предвидената в закона възможност да придобият и горницата над прехвърленото, заплащайки по извършена оценка. По тези съображения заповедта се явявала издадена в противоречие на материалноправни разпоредби.

На следващо място не било налице законово основание да се започна административното производство по издаване на заповедта, тъй като за с.о. „***“ имало влязъл в сила ПНИ още към 2012г. и не бил спазен предвидения в §4л ПЗР на ЗСПЗЗ тримесечен срок за извършване на оценката.

Заповедта се явявала незаконосъобразна и поради нарушаване на административно-производствени правила при издаването ѝ. Пред административния орган били представени доказателства за наличие на висящо съдебно производство по гр.д.№ 8692/2017г. на ВРС, което имало преюдициално значение за издаване на акта и била налице предпоставката по чл.54, ал.1, т.5 АПК за спиране на административното производство до приключване на гр.д. №8692/2017г. по описа на ВРС. Последното било образувано за делба на имот с идентификатор № *** по КККР на гр.***, който бил съседен на имота предмет на заповедта. До приключването на делбата на имот с идентификатор № *** не можело да се одобряват оценки за съседни нему имоти, тъй като не се знаело в чии дял ще бъде възложен имота и кой ще бъде собственика, който да бъде обезщетен. Без правно значение било обстоятелството, че иницииралото административното производство лице не е страна по делото за делба, а била достатъчна обективната връзка по предмет между двете дела.

Допълнителен порок на оспорената заповед била липсата на разпоредителна част, определяща по ясен начин обема на правата и задълженията по нея. В заповедта не било упомената кои от правоимащите лица каква част от стойността на оценката имат право да получат. Този порок на заповедта представлявал самостоятелно основание за нейната отмяна от съда.

На последно място се възразява и срещу определената стойност за обезщетяване. В жалбата се твърди, че изработената и одобрена оценка е силно занижена и некореспондираща с реалните пазарни цени за мястото.

Жалбоподателят моли за отмяна на заповедта и връщане на делото като преписка на административния орган с указания за прилагане на чл.54, ал.1, т.5 АПК, а в евентуалност за изменяне на заповедта и определяне на справедлива стойност на оценката, кореспондираща с действителните пазарни условия.както и за присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание, лично и чрез проц. представител, моли заповедта да бъде отменена тъй като оценката на подобренията е многократно занижена.

Ответникът по жалбата – кмета на район „***“ при Община ***, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде оставена без уважение и за присъждане на разноски.

Заинтересованата страна Т.С.С., чрез проц. представител моли за отхвърляне на жалбата.

Заинтересованите страни Д.С.В., С.С.В., Р.Д.В. и Р.В.П. изразяват становище за основателност на жалбата и молят същата да бъде уважена, а обжалваната заповед отменена на посочените в жалбата основания.

Заинтересованите страни Е.А.Г., К.Г.А., С.Г.С., М.П.И., С.Д.И., П.Д.И., Г.М.И., А.С.И., П.С.И., С.Д.П. и И.Д.П. не се явяват и не изпращат представител, както и не са представили писмено становище по жалбата.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от ***г. Т.С.С. е поискала да бъде издаден протокол за извършване на оценка на земя за разликата над 600 кв.м. по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот № *** по ПНИ на м. „***“ /л.136/.

В регистъра на имотите към ПНИ за м. „***“, землището на гр.***, кв. „***“ имот № *** е вписан с площ от 639 кв.м., идентификатор № ***, а като собственик на 600/639 кв.м. ид.ч. е вписана Т.С.С. с посочено основание Нотариален акт № ***. Според отбелязаното в регистъра вписването на Т.С.С. като собственик на посочените идеални части е извършено на ***г. /л.63/.

Т.С.С. е закупила от своята баба по майчина линия М.Д.Х. *** с площ от 600 кв.м., находящо се в землището на гр.***, местност „***“, съставляващо имот пл.№ *** по плана на район „***“, заедно със застроената в имота паянтова сграда, видно от представените по делото копие от нотариален акт № ***г. и удостоверения за родствени връзки /л.15 и 353-354/.

От таблицата за обезщетение на бившите собственици към ПНИ е посочено, че новообразуван имот № *** с площ от 639 кв.м. попада в стар имот № *** на наследниците на Д.С.С. с площ от 22 кв.м., в стар имот №*** на наследниците на Д.Д.П. с площ от 299 кв.м., в стар имот № *** на наследниците на Е.Д.И. с площ от 228 кв.м. и в стар имот № *** на наследниците на Г.С.С. с площ от 317 кв.м. /л.66-68/.

Административния орган е установил наследниците на Г.С.С., Е.Д.И., Д.Д.П. и Д.С. *** удостоверения за наследници /л.112-119/.

С писмо от ***г. наследниците на Г.С.С., Е.Д.И., Д.Д.П. и Д.С.С. са уведомени за започналата процедура по одобряване на оценка за доплащане на земя с площ от 38 кв.м. от ползвател за ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.Варна /идентичен с НИ с ид.№ *** по ПНИ на м. „***“, землище на кв. ***/, целият с площ от 638 кв.м. и за възможността да се запознаят с изготвената оценка  /л.120-130/.

Възражения срещу започналото административно производство от Р.Д.В. на 17.04.2019г. /л.108-109/, от Д.С.В. и С.С.В. на 15.04.2019г. /л.88-105/ и от П.В.В. на 12.04.2019г. /л.69-70/. В трите възражения са изложени доводи за пречки за провеждане на административното производство – изтичане на срока по § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, наличие на делбено производство по гр.д.№ 8692/2017г. по описа на ВРС, касаещо съседни имоти, както и определяне на силно занижена и не отговаряща на пазарните стойности оценка.

С решение № 1822/27.04.2018г. по гр.д.№ 8692/2017г. по описа на ВРС е допуснат до делба имот с идентификатор № ***, който е съседен на имот с идентификатор ***, видно от представените пред административния орган копие от решението и скица /л.92-105/.

Експертна оценка на 38 кв.м., идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.***, район „***“, с.о. „***“ е изготвена от Б.Я. – независим оценител /л.34-42/.

Със Заповед № ***г. на Кмета на Район „***“ при община *** е одобрена оценката на земя с площ от 38 кв.м., представляваща част от ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна в размер на 839 лева. В заповедта е посочено, че в тримесечен срок от влизането ѝ в сила цената по оценката следва да бъде внесена от Т.С.С. в извънбюджетна сметка на Район „***“, община Варна в полза на наследниците на Г.С.С. – Е.Д.И., Д.Д.П. и Д.С.С. /л.30-32/

Заповедта е получена от жалбоподателя П.В.В. на 05.07.2019г. /л.50/.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че имотът описан в оспорената заповед съответства на имота по нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***г. – имотите имат три еднакви граници, но са с различна площ. Пазарната стойност на 38 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.***, район „***“, с.о. „***“ вещото лице е определило в размер на 2012 лева /л.346-349/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и от лице, за което съществува правен интерес, поради което е допустима.

Съгласно §31, ал.1 от допълнителните разпоредби към Постановление № 234 на Министерския съвет от 16 декември 1999 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от 1991 г., правоимащите по § 4а,  4б, 4в и 4з  от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти могат да подадат молба за оценка, като молбата се подава до кмета на общината и съдържа данни за имота и за подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и за ползвателя. Според ал.2, т.1 на цитирания §31, оценката се извършва от техническата служба на общината в 3-месечен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти. В §31, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се допълва, че оценката се одобрява със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице, съобщава се на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по реда на АПК.

   Цитираните разпоредби очертават критериите за законосъобразност на административния акт, заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издаван въз основа на тях. Обжалваната заповед е издадена от кмета на район „***“, който съгласно Заповед № ***г. на кмета на община *** е бил компетентен за това орган /л.351-352/. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и е подписана от издателя си. 

 Съгласно §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал.1, придобиват собствеността на земята до 600 кв. м. Според ал.2 на същия параграф, разликата над 600 кв.м. до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона, като земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Налице са изискуемите от закона материалноправни предпоставки за издаване на оспорената заповед – от придадената част не може да се образува нов имот с площ не по-малка от 250 кв.м. и административното производство е започнало по инициатива на лице, което разполага с право на това – собственикът на имот с придадена площ. Образуването  на производството след изтичане на 30-дневния срок от  влизането в сила на плана на новообразуваните имоти не представлява нарушение на административно производствените правила водещо до незаконосъобразност на издадения административен акт.

С инициатива да се оцени придадената площ, която следва да се заплати на правоимащите като обезщетение, принадлежи на лицето с право на собственост, според § 31, ал. 1 от ПМС № 234 от 1999 г. или на самите правоимащи, според ал. 5 от същия параграф. Ако собственикът с придадена площ към имота, по реда на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ, не поиска оценяването й в 30-дневния срок, това може да направи правоимащия, който има правото да получи цената за него, но не и да стане собственик на придадената площ. Това ясно личи от § 31, ал. 5, според която правоимащият се снабдява с изпълнителен лист срещу длъжника, въз основа на влязлата в сила оценка. В този смисъл собственикът на придадената площ към имота си остава неин собственик, като се превръща в длъжник за стойността й в полза на правоимащите. Това е така, защото правото му на собственост върху придадената площ към имота е възникнало към момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Ако не плати стойността на придадената площ, правоимащият не става собственик на същата, а може да стане взискател на вземането за стойността на придадената част към имота. От тълкуването на посочените разпоредби в тяхната съвкупност следва се приеме, че пропускането на 30-дневния срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти не погасява правото да се иска оценка на придадената част към имота нито за собственикът, нито за правоимащите. Сроковете по § 31, ал. 1 от ПМС № 234 от 1999г. и  §4л ПЗР на ЗСПЗЗ не са преклузивни и пропускането им няма за последица промяна на материалното право на собственост върху придадената част към имота, нито води до погасяване на вземането на правоимащите - правото им да получат стойността, като обезщетение.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че с тази възможност разполага само ползвателя, но не неговите правоприемници и с факта на продажбата тези права са погасени. Както бе посочено по-горе и при незаплащане на цената в определения срок правоимащите не придобиват собствеността върху имота, а за тях възниква само правото да се снабдят с изпълнителен лист и да съберат принудително стойността на придадената част към имота. С възможност да инициира административно производство за оценка на придадената площ, която следва да се заплати на правоимащите като обезщетение, разполага собственикът на имота, към който е придадена площ, включително в случаите, когато е частен правоприемник на ползвателя с трансформирано право на ползване. В подкрепа на това тълкуване и възможността за иницииране на такова производство от частните правоприемници на ползвателя е и разпоредбата на чл.28, ал.7, изр.2 от ППЗСПЗЗ, според която разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя.

Не е налице и твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила изразяващо се в това, че административния орган не е спрял производството поради наличие на висящо съдебно производство по гр.д.№ 8692/2017г. по описа на ВРС, което е с преюдициално значение за издаване на акта. Посоченото гражданско дело има за предмет съседен на процесния имот и завършването на делбеното производство няма отношение към задължението на собственика на имот с придадена част да заплати стойността на тази част, а би била от значение при разпределяне на тази сума. В този смисъл законосъобразна се явява оспорената заповед и в частта, с която са определени правоимащите лица.  

Съгласно § 31, ал.2, т.1 от ПМС № 234 от 1999г. оценката се извършва от техническата служба на общината съгласно чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 26 и 51 от 2007 г., бр. 64, 80 и 91 от 2008 г., бр. 7 и 25 от 2009 г.), когато земите са разположени в селищни образувания или са включени в строителните граници на населените места. Според посочената разпоредба цената се определя по пазарен механизъм от независим оценител, но не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. В случая действително е определена цена в размер по-висок от данъчната оценка на имота, но по отношение цената на имота съдът кредитира заключението на вещото лице изслушано в настоящето производство, което също е независим оценител и е използвало пазарен механизъм при определяне на оценката -  методът на пазарните аналози. Заключението на вещото лице е подробно мотивирано и обосновано и се кредитира от настоящия състав на съда.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че обжалваният акт следва да бъде изменен в частта относно определената стойност от 839 лева, като се увеличи същата на 2012 лева.

С оглед изхода на делото и частичната основателност на жалбата разноските следва да останат за страните, така както са направени и да не се присъждат разноски на никоя от страните.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал.1 от АПК, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Заповед № ***г. на Кмета на Район „***“ при община ***, с която е одобрена оценката на земя с площ от 38 кв.м., представляваща част от ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.*** (новообразуван имот с ид.№*** по ПНИ на СО по §4, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „***“, землище на кв. „***“, община *** в размер на 839 лева, като определя оценка на земята в размер на 2012 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: