№ 1800
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова
при участието на секретаря Ю. С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело №
20211100107968 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „Х.Б.Б.“ ООД с ЕИК **** срещу
М. А. К. с ЕГН ********** обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ и чл.92 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 15 830.68
евро /с включен ДДС/, представляваща главница по сключен между страните в средата
на месец юли 2020г. неформален договор за посредничество при продажба на
недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното й плащане и за сумата от 6101.64 евро, представляваща неустойка за
забавено плащане за периода от 11.12.2020г. до 23.06.2021г. /датата на депозиране на
исковата молба/, ведно със законната лихва върху посочените суми от 23.06.2021г.
/датата на исковата молба/ до окончателното им плащане.
В исковата молба са изложени съображения за сключен между страните в
средата на месец юли 2020г. неформален договор за посредничество при сключване на
договор за покупко-продажба на недвижим имот. Ответникът приел представената му
оферта, с което се задължил при сключване на договор за покупко-продажба с купувач,
представен му от доверителя, да заплати в деня на сделката обичайното за бранша
възнаграждение в размер на 3% от реалната продажна цена на имота. Ищецът
организирал рекламна кампания за продавания имот, намерил потенциален купувач и
уговорил приблизителните условия на сделката, но след като се запознали двамата си
разменили координати и купувачът симулирал, че се отказва от сделката, а два месеца
по-късно същите страни сключили същата сделка за действителна продажна цена от
1
439 741 евро, поради което дължимото възнаграждение с ДДС е в размер на
15 830.68евро, а дължимата неустойка за 193 дни е в размер на 6101.64евро.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М.
А. К., с който излага съображения за неоснователност на исковете. Оспорва да е
сключен договор за посредничество с ищеца, с посочения в исковата молба предмет.
Релевира, че не е приемал посочената в нея оферта и не се е съгласявал да заплати
възнаграждение в размер на 3% от продажната цена. Счита за недоказани твърденията
за инвестиране на средства при изпълнение на посредничеството. Оспорва да са
провеждани огледи на имота и рекламна кампания за продажбата му. Твърди, че не са
създавани условия за реализиране на сделка със съдействието на А.П., за да се приеме,
че се е отказал от такава. Твърди, че на 06.07.2020г. е сключил договор за
посредничество с друг брокер Р. Н., на когото възложил търсенето и намирането на
купувач за дружествените дялове на „БВМ Х.“ ЕООД, ведно с притежаваните от
дружеството активи. Със сключения договор се съгласил да заплати сумата от 9900
евро в полза на посредника. По същото време провел разговори и с брокери на други
агенции за недвижими имоти, които са предлагали имота, собственост на дружеството,
за продажба. На А.П., при случайна среща, споделил, че има имот, който продава, но
никога не се е съгласявал с условията на ищеца за извършване на посредничество.
Твърди, че междувременно с А.П. се свързал потенциален купувач, но при срещите
станало ясно, че има множество противоречия с продавача, които следвало да се
изчистят при подписване на споразумение, при което се наложило участие на адвокати
на двете страни. Представителят на ищеца А.П. не можела да се справи с подобна
сделка, поради липса на юридическо образование, както и останалите брокери на
ищеца. Ответникът и потенциалният купувач имали сериозни противоречия, които
били изострени от А.П., поради което ответникът се отказал от сключване на
споразумение, както и от сключване на предварителен и окончателен договор, с което
не целял заобикаляне на посредника. По време на комуникацията си с А.П., ответникът
й дал да разбере, че не е съгласен с предлаганите от нея условия на посредничество, а и
при срещите с нея станало ясно, че не може да се справи с такава специфична сделка.
Междувременно наетите от него брокери продължили да търсят купувачи, като през
ноември 2020г. Р. Н. му съобщил, че има клиент и предложил да се видят за договаряне
на условията. При срещата установил, че това е същият потенциален купувач Т.Х., с
който провеждал преговори и се срещал два пъти в офиса на „Х.Б.Б.“ ООД. След
изглаждане на противоречията, чрез съдействието на наетия от него брокер Р. Н. и
адвокатите на страните, на 07.12.2020г. бил подписан предварителен договор за
продажба на всички дружествени дялове от капитала на „БМВ Х.“ ЕООД на Т.Х., а на
07.01.2021г. сключили окончателен договор. На 26.01.2021г. ответникът заплатил
сумата от 9900 евро на Р. Н., като възнаграждение по договора за посредничество.
Счита за недоказано твърдението на ищеца, че му е възложено посредничеството за
2
сключване на гореописания договор. Счита, че извършените от длъжностните лица на
ищеца действия са свързани с посредничество при покупко-продажба на недвижим
имот, а не на дружествени дялове. Възразява, че са изложени твърдения за сключване
на договор с него като физическо лице, а не с юридическото лице, което е собственик
на недвижимия имот.
СОФИЙСКИ ГРАДСИ СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51
ТЗ.
Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/. валидно сключен между страните в средата на
месец юли 2020г. неформален договор за посредничество при продажба на недвижим
имот, с параметри, посочени в ИМ; 2/. доказване на обстоятелството, че ищецът е
изправна страна по договора като в тази връзка следва да установи пълно изпълнение
на задълженията си по сключения договор; 3/. доказване на размера на претендираното
вземане; 4/. настъпила изискуемост на вземането.
С изготвения по делото доклад /л. 138, стр. 2/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните
обстоятелства: обстоятелството, че на 29.06.2020г. е сключен окончателен договор за
покупко-продажба на дружествените дялове на „БВМ Х.“ ЕООД с Т.Х., като в
дружеството е извършена непарична вноска с описаните в исковата молба недвижими
имоти; обстоятелството, че посоченият клиент е намерен от А.П., като представител на
ищцовото дружество, както и че с нейно посредничество са извършени две срещи
между ответника и потенциалния купувач Т.Х.. Същевременно с протоколно
определение от 29.09.2022г. /л. 154/ е изменен доклада, в частта, в която е прието за
безспорно обстоятелството, че посоченият клиент е намерен от А.П., като представител
на ищцовото дружество, както и че с нейно посредничество са извършени две срещи
между ответника и потенциалния купувач Т.Х. като изрично съдът е посочил, че това
обстоятелство е спорно в отношенията между страните.
При изследване на предпоставките от фактическия състав на предявения иск
следва да се посочи следното: от представената по делото електронна кореспонденция
/л. 44-л. 93/ се установява, че в периода от 11.08.2020г. до 03.11.2020г. между А.П.
/представител на ищцовото дружество „Х.Б.Б.“ ООД/, ответника и неговата съпруга
С.Н. е налице размяна на кореспонденция, във връзка със сключване на споразумение
между ответника М. А. К. /в качеството му на едноличен собственик на капитала на
3
БВМ Х. – продавач/ и Т.Й.Х. /в качеството му на купувач по споразумението/ за
заплащане на резервационна такса изключителното право да сключи най-късно до
20.11.2020г. договор за покупко-продажба на дружествени дялове на „Х.Б.Б.“ ООД или
окончателен договор за покупко-продажба, заедно с всички приложения към него за
недвижими имоти, находящи се в гр. София, район „Витоша“, в. „Малинова долина
Бункера“, бл. D. Видно от кореспонденцията се установява, че А.П. е изготвила
няколко проекти на въпросното споразумение, като се съобразила с редакционните и
техническите забележки на ответника и с неговите искания и забележки, във връзка със
съдържанието на въпросното споразумение. А.П. е изпратила до ответника и протокол
за дължимото възнаграждение в полза на ищцовото дружество /л. 44/ като в мейла е
посочено, че то е дължимо в случай на продажба, каквато е и уговорката между
страните. По делото е представен и въпросният протокол /л. 24/, от който се
установява, че дължимото възнаграждение в полза на ищцовото дружество при
подрписване на договор за покупко-продажба на имота с купувач възлиза на
еднократно възнаграждение в размер на 3% без включен ДДС от реалната продажна
цена на имота /т. от протокола/. В последващ мейл /л. 45/ А.П. посочила, че предлага 3
плащания, съгласувани с купувача, за да може да се заличи ипотеката преди
прехвърлянето на дяловете, както следва: 10000 евро сега; 1300000 евро при
подписване на предварителен договор и 320000 евро при подписване на окончателен
договор.
Във връзка с направените оспорвания от страна на ответника с представената
по делото електронна кореспонденция между страните, по делото е приета съдебна
компютърно-техническа експертиза /л. 198-л. 200/, неоспорена от страните и
кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена, от която се установява
следното: процесните мейли, посочени в Таблица № 1 /л. 199/ са успешно разменени
между пощенски кутии: *******@*****.***; ***********@*****.*** и
**************@************.**; процесните мейли са установени и потвърдени от
архивните регистри на пощенските сървъри, ползвани в корпорация Yahoo; процесните
мейли съществуват към периода на изготвяне на експертизата и са съществували към
периода на обменяне на процесната кореспонденция; установени са следните вписани
имена на ползвателите на процесните мейли, както следва: мейлът
**************@************.** е собственост на ищеца; мейлът
***********@*****.*** е собственост на съпругата на ответника С.Н./, а мейлът
*******@*****.*** е собственост на ответника /М. К./.
По делото са събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетеля на ищеца М.С.Г. /л. 145 и сл./ и на свидетелите на ответника М.П.П. /л. 148
и сл./ и В. В. К. /л. 150 и сл./.
От показанията на свидетеля на ищеца М.С.Г. /л. 145 и сл./ се установява
4
следното: свидетелят е работил на длъжност „технически ръководител“ в комплекс
„Г.П.“, находящ се в гр. София, жк „Младост“, м. „Камбаните“, където се намира и
процесния имот; имало е само трима брокери, които са продавали имотите в комплекса
като един от тях е била А.П.; преди процесната сграда да получи Акт № 16 тримата
брокери са се обаждали предварително, за да получат ключ до имотите от
оправомощено за това лице; имало е охрана на обекта с видеокамери; обектът е имал
строителна ограда; имало е три КПП, откъдето е имало достъп до обекта и там е имало
охрана; достъпът се е осъществявал само след предварителна уговорка; не е можело да
влизат случайни лица; свидетелят не познава брокер на име Р. Н. и никога не е чувал за
него.
От показанията на свидетеля на ответника М.П.П. /л. 148 и сл./ се установява
следното: свидетелят е брокер и заедно с Р. Н. работят като брокери в „Е.-Х.“ и са
посредничили на ответника да продаде фирма, в която е имало имот, находящ се в
„Г.П.“; процесният имот е възлаган от страна на ответника и на други брокерски
фирми; правени са огледи на обекти от свидетеля, организирани от ответника като
последният е разполагал с ключ от процесния имот; брокерът Р. Н. е познавал
купувача Т. от доста време преди сделката и му е търсел къща; ответникът и купувача
Т. са се срещали в офиса на „Е.-Х.“; в конкретния случай не само самият имот е
трябвало да се провери дали има тежести, а трябвало да се провери и дали фирмата има
тежести, включително да се извърши проверка на счетоводството, съществуващите
задължения; свидетелят заявява, че „Е.-Х.“ е проверил всички тези обстоятелства и се е
оказало, че е имало задължения, които е трябвало да бъдат изчистени; същевременно е
имало и ипотека върху конкретния имот;; практиката на брокерската фирма е понякога
в сключените договори да се изписва наименованието на фирмата, а в други случаи
само името на брокера като физическо лице.
От показанията на свидетеля на ответника В. В. К. /л. 150 и сл./ се установява
следното: свидетелят е адвокат като купувачът по сключения договор Т.Х. го е наел
като негов доверител в началото на 2020г. във връзка със сключването на договор за
покупка на имот с дружество, което притежава такъв имот; този вид сделка е бил
необходим на Т.Х. за упражнявания от него бизнес като впоследствие е щял да
експлоатира имота за бизнес цели – няма ДДС, няма големи транзакционни разходи;
свидетелят е присъствал на срещи, във връзка с покупка на дяловете от търговското
дружество Т. И. е търсил имот посредством няколко агенции; свидетелят е присъствал
на среща, реализирала се в офиса на „Е.-Х.“ Г. през лятото на 2020г., на която е
присъствал и Р. Н. /движещият брокер и собственик на „Е.-Х.“ Г.; свидетелят познава и
А.П., доколкото същата е била представител на ищцовото дружество, осъществяващо
брокерска дейности и са били провеждани срещи и с нея; А.П. не е могла да проникне в
същността на сделката, доколкото се е характеризирала със следната специфична
особеност: не е била с предмет продажба на имот, а е била с предмет продажба на
5
дружество; в хода на срещата е било установено, че не е било проведено изследване на
самото дружество, на негови задължения или скрити задължения на счетоводството, на
такси към „Г.П.“; впоследствие се е оказало, че има и допълнителни вноски, правени
от ответника и Т.Х. е следвало да ги връща, ако предварително не е било изследвано
това обстоятелство;; възникнало е сериозно напрежение на тази среща; страните са се
разделили, без да постигнат никакво разбирателство; същевременно по сведение от
Т.Х. свидетелят е разбрал, че цялата гореизложена дейност по изследване на
посочените обстоятелства е била извършена от брокера Р. Н.; имало е и усложнение,
породено от наложените ипотеки върху имотите в дружеството; впоследствие Н. чрез
осъществена връзка с инспекторите и банката-кредитор е осъществил пълно
съдействие за реализиране на сделката като е проучил и изследвал всички специфични
обстоятелства, обуславящи осъществяването й.
По делото е представен договор за посредничество от 30.06.2020г. /л. 110 и
сл./, от който се установява, че на посочената дата ответникът, в качеството си на
възложител и Р. Ц. Н., в качеството му на изпълнител са сключили договор за
посредничество с предмет възлагане на действия за намиране на купувач и съдействие
при провеждане на преговори, сключване на предварителен и окончателен договор за
продажба на всички дружествени дялове на „БМВ Х.“ ЕООД, притежаващо описани в
договора имота, находящи се в гр. София, район „Витоша“, в. „Малинова долина
Бункера“, бл. D.
По делото са представени протоколи за оглед за купувач на имот от
07.07.2021г. /л. 114/ и от 21.07.2021г. /л. 115/, от които се установява, че брокерът Р. Н.
е водел на оглед физически лица в процесната редова къща D47, което опровергава
показанията на свидетеля на ищеца М.С.Г., че не познава брокер на име Р. Н. и че
същият не е водил потенциални купувачи в процесния затворен комплекс.
По делото е представена разписка /л. 116/, от която се установява, че
ответникът е заплатил на 04.02.2021г. на Р. Ц. Н. сумата от 4900 евро за посреднически
услуги при продажбата на 100% от дружествените дялове от „БМВ Х.“ ЕООД.
По делото е представено банково удостоверение /л. 119/, от което се
установява, че ответникът е заплатил на 26.01.2021г. в полза на Р. Ц. Н. сумата от 5000
евро – комисионна за продажба на имот.
По делото е представен договор за покупко-продажба на дялове от 07.01.2021г.
/л. 18 и сл./, сключен между ответника и Т.Й.Х. с предмет продажба на 526 452
дружествени дялове от капитала на „БМВ Х.“ ЕООД, чийто собственик е ответникът.
В договора е посочено, че между страните е сключен и предварителен договор от
07.12.2020г.
От всички горепосочени подробно анализирани от настоящия състав
доказателства следва да се обоснове извода, че през лятото на 2020г. ответникът се е
6
свързал с ищцовото дружество, в качеството му на дружество, осъществяващо
консултантски услуги при сделки с недвижими имоти с искане да му съдейства за
намиране на купувач и съдействие при провеждане на преговори, сключване на
предварителен и окончателен договор за продажба на всички дружествени дялове на
„БМВ Х.“ ЕООД. В един по-ранен момент ответникът се е свързал и с „Е.-Х.“ Г.,
собственост на Р. Н. като е отправил същото искане. В този смисъл е и представеният
договор за посредничество от 30.06.2020г., сключен между ответника и Р. Н.. Видно от
съдържанието на този договор, както и от представената по делото електронна
кореспонденция между страните се установява, че ответникът не се договорил нито с
дружеството ищец, нито с Р. Н. клауза за „изключителност“, тоест, че няма да се свърза
с друго лице, което да му посредничи за сключване на процесния договор.
Действително от представената електронна кореспонденция се установява, че А.П., в
качеството си на представител на ищцовото дружество е изготвила проекти на
споразумение между ответника и Т.Х. за заплащане на резервационна такса
изключителното право за сключване най-късно до 20.11.2020г. договор за покупко-
продажба на дружествени дялове на „Х.Б.Б.“ ООД или окончателен договор за
покупко-продажба, заедно с всички приложения към него за недвижими имоти,
находящи се в гр. София, район „Витоша“, в. „Малинова долина Бункера“, бл. D.
Въпросните проекти са били прегледани от ответника и съпругата му като са били
предлагани редакционни изменения в съдържанието им. В тази връзка ищецът не
представя доказателство, в което ответникът да е изразил пълно одобрение на някой от
представените му проекти. В тази връзка и в т. 2 от представения от самия ищец
протокол при продажба на недвижим имот /л. 24/ се установява, че ищецът се е
задължил да извърши необходимите консултации при продажбата. В настоящия
случай основният спорен между страните въпрос е дали А.П. е извършила всички
необходими консултации при продажбата, тоест дали е изпълнила изцяло поетите
задължения по сключения неформален договор за посредничество. В тази връзка от
съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че в настоящия случай е
налице специфичен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала
на търговско дружество, характеризиращ се с редица особености а не за стандартен
договор за покупко-продажба на недвижим имот. Ето защо настоящият състав
кредитира показанията на свидетеля ответника В. В. К. /л. 150 и сл./ в частта, в която
същият заявява, че А.П., като представител на ищцовото дружество не е могла да
проникне в същността на сделката, поради което не е провела цялостно, пълно и
задълбочено изследване на самото дружество, на неговите задължения или скрити
задължения на счетоводството, на дължимите такси към „Г.П.“; на наличието на
допълнителни вноски, правени от ответника. Съдът кредитира и показанията в частта, в
която свидетелят К. посочва, че е възникнало сериозно напрежение на провежданата
между ответника, съпругата му, самия свидетел и А.П. среща, на която страните са се
7
разделили, без да постигнат никакво разбирателство. В този смисъл заслужава
внимание и уговореният падеж в представената от ищеца електронна кореспонденция,
където е посочено, че споразумението между ответника М. А. К. /в качеството му на
едноличен собственик на капитала на БВМ Х. – продавач/ и Т.Й.Х. /в качеството му на
купувач по споразумението/ за заплащане на резервационна такса изключителното
право да сключи договор за покупко-продажба на дружествени дялове на „Х.Б.Б.“ ООД
или окончателен договор за покупко-продажба, заедно с всички приложения към него
за недвижими имоти, находящи се в гр. София, район „Витоша“, в. „Малинова долина
Бункера“, бл. D следва да се осъществи най-късно до 20.11.2020г.
Във връзка с гореизложеното не са представени каквито и да било
доказателства, че действително е сключено такова споразумение като същевременно
ищецът е представил проекти, в които са нанесени редица редакционни изменения и не
става ясно дали ответникът е одобрил в цялост някой от тези проекти. В този аспект
заслужават внимание показанията на свидетеля на ответника В. В. К. и в частта, в
която свидетелят заявява, че по сведение от Т.Х. е разбрал, че цялата дейност по
изследване на самото дружество „БМВ Х.“ ЕООД, на неговите задължения или скрити
задължения на счетоводството, на дължимите такси към „Г.П.“; на наличието на
допълнителни вноски, правени от ответника е осъществена от Р. Н. като последният е
съдействал и при провеждане на срещи с участието и на самия свидетел К. с банката
кредитор, във връзка с договора за кредит, свързан с процесния окончателен договор за
покупко-продажба. Показанията на свидетеля се подкрепят и от представените по
делото договор за посредничество от 30.06.2020г. /л. 110 и сл./; разписка /л. 116/;
банково удостоверение /л. 119/; договор за покупко-продажба на дялове от 07.01.2021г.
/л. 18 и сл./.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че ищецът не е доказал
наличието на втората предпоставка от фактическия състав на предявения иск – пълно
изпълнение на задълженията си по сключения договор като в тази връзка се съобрази и
обстоятелството, че сключеният окончателен договор не е за покупко-продажба на
недвижим имот, а на покупко-продажба на дружествени дялове от търговско
дружество, което е още едно основание за отхвърляне на иска.
С оглед гореизложеното искът се явява неоснователен и недоказан.
Предявен е чл. 92, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 92, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав: 1. Наличие на уговорена между страните неустойка; 2. Неизпълнение на
задължението, което неустойката обезпечава; 3. Размер на неустойката.
Доколкото по делото се установи, че ищецът не е изпълнил задължението си
8
по сключения договор, то не е възникнало и вземането за неустойка. Същевременно
следва да се съобрази и обстоятелството, че в представения по делото протокол /л. 24/,
в т. 6 от него е предвидено заплащането само на неустойка за забава в размер на 0.2%
от стойността на договореното, съгласно т. 3 възнаграждение за всеки ден забава до
извършване на плащането. В случая обаче с влязло в сила определение от 24.06.2021г.
/л. 96/ производството по отношение на този вид неустойка е прекратено, а по
отношение на претендираната неустойка за сумата от 6101.64 евро, представляваща
неустойка за забавено плащане за периода от 11.12.2020г. до 23.06.2021г. /датата на
депозиране на исковата молба/ ищецът не е ангажирал каквито и да било
доказателства, че са я уговорили.
С оглед изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответника. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъди сумата от 3020 лева /сумата от
3000 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от 20 лева – депозит за свидетел/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Х.Б.Б.“ ООД, с ЕИК ****, със съдебен адрес: гр.
София, ул. **** срещу М. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк ****
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ и чл.92
ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 15 830.68 евро /с включен ДДС/,
представляваща главница по сключен между страните в средата на месец юли 2020г.
неформален договор за посредничество при продажба на недвижим имот и сумата от
6101.64 евро, представляваща неустойка за забавено плащане за периода от
11.12.2020г. до 23.06.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/, ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от 23.06.2021г. /датата на исковата
молба/ до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА „Х.Б.Б.“ ООД, с ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****
да заплати в полза на М. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3020.00 лева – разноски за производството пред
СГС.
9
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10