№ 13588
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.А
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110153464 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл.432 КЗ, вр.чл.45
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявени са осъдителни искове с правно чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД за
сумата от 20000,00 лева, представляващи неимуществени вреди във връзка с претърпените
болки и страдания на ищеца в резултат на ПТП от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата за неимуществени вреди, считана от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 15.06.2021 г. около 14.00 ч. в гр. София, л.а
,,Фолксваген Пасат“ с peг. № CO3322ВН, собственост и управляван от И. В. П., ЕГН
********** се е движил по бул. „Никола Габровски” с посока от ул. „Осми декември” към
бул. „Г.М.Д.” и в района на кръстовището с ул. „Проф. Боян Каменов“ поради отнемане на
предимство, при маневра завиване на ляво реализира ПТП с насрещно движещия се във
велосипедната алея велосипедист Г. Л.. Твърди се процесното ПТП да е настъпило поради
виновно поведение на водача на л.а. ,,Фолксваген Пасат“ с peг. № CO3322ВН. Посочва, че
във връзка с получените наранявания на ищеца е издадената епикриза ИЗ № 10400 с
поставена диагноза: мозъчно сътресение, шийна дисторзия, разкъсно - контузна рана и
мекотъканен оток на дясната скула, множество охлузвания по тялото и крайниците. Твърди,
че поради продължаващи болки в шиен отдел на гръбнака и между лопатките, повече в
дясно, при покой, които се засилват при движение и разпространение на болката към
раменете и горните крайници, изтръпване на същите и слабост в дясната ръка е бил приет в
МБАЛ „Югозападна болница“ ООД гр. Сандански, където е поставена диагноза - Z50.8
лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, КП № 265 М47.2, други
спондилози с радикулопатия - шиен отдел, цервикоартрозис, радикулитис цервикобрахиалис
билатериас. Навежда твърдения, че е професионален колоездач, като в следствие на
инцидента е възпрепятствал подготовката си за състезателен сезон 2021 г., което ограничава
възможността му за участие и постигане на резултати, тъй като все още има затруднение в
движенията, главоболие, както и развита страхова невроза от приближаващи автомобили.
Посочва, че на 31.12.2021 г. е предявил претенция към ответното дружество, което към
1
датата на завеждане на исковата претенция не е определило и изплатило застрахователно
обезщетение. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като
излага становище за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на облигационно
правоотношение по застраховка „ГО“ за МПС ,,Фолксваген Пасат“ с peг. № CO3322ВН.
Оспорва механизма на ПТП, наличието на причинна връзка между уврежданията и
процесното ПТП. Счита, че вина за процесното ПТП има единствено ищецът, който не е
упражнявал достатъчно контрол над велосипеда и същевременно го е управлявал с
несъобразена скорост с пътната обстановка, характера и интензивността на движението, в
нарушение на чл. 20 от ЗДвП, като е имал възможност да го предотврати. В условията на
евентуалност, прави възражение за съпричиняване относно настъпване на вредоносния
резултат от страна на ищеца поради неспазване на правилата за движение по пътищата.
Оспорва твърденията за наличие на затруднен нормален живот и настъпили психологически
и емоционални последици от инцидента, както и за проведено лечение, доколкото не са
представени доказателства за тези твърдения. Твърди, че искът е завишен по размер, поради
което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото намира следното:
Процесният констативен протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ
относно лично възприетите от съставителя му факти за участниците в произшествието,
възприетите увреждания на имущество и лица, както и проверените документи, поради
което въз основа на него съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че на 15.06.2021
г. около 14.00 ч. в гр. София, л.а ,,Фолксваген Пасат“ с peг. № CO3322ВН, собственост и
управляван от И. В. П., ЕГН ********** се е движил по бул. „Никола Габровски” с посока
от ул. „Осми декември” към бул. „Г.М.Д.” и в района на кръстовището с ул. „Проф. Боян
Каменов“ поради отнемане на предимство, при маневра завиване на ляво реализира ПТП с
насрещно движещия се във велосипедната алея велосипедист Г. Л., който се е движел на
път с предимство.
Ответникът е застраховател по застраховка „ГО“ за МПС ,,Фолксваген Пасат“ с peг. №
CO3322ВН, което е безспроно между страните.
Вследствие на удара Г. Л. е получил телесни увреждания.
Водачът на лекия автомобил има валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника, което е посочено в
констативния протокол.
Съгласно заключението на съдебната-автотехническа експертиза следва да се
приеме, че от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се
направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на
лек автомобил, който е могъл да избегне птп, ако не беше нарушил изискванията за
движение на пътя с предимство на велосипедиста.
Същото се потвърждава от влязлото в сила наказателно постановление издадено на
водача на лекия автомобил за нарушение на чл. 38, ал.2 от ЗДвП.
Установява се от представените по делото писмени доказателства и от заключението
на съдебно-медицинската експертиза, че вследствие на ПТП ищецът е получил следните
2
увреждания: Мозъчно сътресепие-протекло по типа на зашеметяваме, без пълна загуба на
съзнание/кома/, навяхване па шията, разкъсно-коитузна рана и оток па дясна скула,
охлузвания по тялото и крайниците , съвкупност реализирали медико- биологичния
признак-временно разстройство па здравето неопасно за живота. Получените ограничени и
болезнени движения в цервикалния отдел на гръбнака и получения мускулен спазъм са във
връзка е обостряне на вече съществуващи дегенеративни промени, от преди инцидента.
Обичайният възстановителен период при подобни увреди е около 15 дни с затихваш
характер в рамките на месец - два.
В тази връзка са и показанията на свидетеля Симона Алексиева, която добавя, че
ищецът е бил 3 дни в болница и после дълго в къщи като е имал болки в гърба и врата.
Пострадалият се е чествал зле, тъй като не могъл да тренирал, а е професионален спортист.
При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.432 КЗ.
Искът е допустим съгласно чл. 498 КЗ, тъй като ищецът представил всички
доказателства на ответника и е поискал изплащане на обезщетение, като е получил изричен
отказ за заплащане, като искането е входирано при ответника на 30.12.2021 г.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че в причинна връзка с
противоправно поведение на водача застрахован при ответника е претърпял твърдените
неимуществени вреди, както и тяхната продължителност и интензивност, както и че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента към датата на
настъпване на вредите.
Противоправността на поведението на И. В. П. се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Установява се и обстоятелството, че гражданската й
отговорност е била застрахована от ответника, по силата на сключена полица със срок на
валидност обхващащ датата на ПТП.
Що се отнася до вината, по силата на оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
същата се предполага. Ответникът не е релевирал конкретни обстоятелства, които да
изключват вината на И. В. П., нито сочи доказателства за подобни факти, поради което по
настоящото дело презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Наличието на валидно сключена застраховка гражданска отговорност, в периода на
застрахователно покритие на която е настъпило процесното ПТП, не се оспорва от страните
по настоящото дело и се установява от представената застрахователна полица.
Не е налице нито изключителна вина на ищеца нито съпричиняване от негова страна,
тъй като не се установиха такива факти и обстоятелства.
Следва да се отговори на следните въпроси:
Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени
3
вреди.
В Решение № 1 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., IV г. о., се приема,
че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя към различен момент в
зависимост от вида и характера на вредите и от това, как е предявен искът. Първият момент,
към който размерът на обезщетението може да бъде определен е моментът на извършване на
увреждащото въздействие, тъй като от него се отключват всички причинно-следствени
процеси. Уврежданията, които са в пряка причинна връзка с осъщественото въздействие
възникват по-късно във времето, но деецът дължи обезщетение за всички вреди, които ще
настъпят. Ако той плати веднага съответно обезщетение, друго обезщетение от него може да
се претендира само при ексцес. Ако той плати обезщетението по-късно, дължи и
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Когато пострадалият предяви
иск за пълно обезщетение за всички вреди (в т. ч. бъдещите), съдът взема предвид вече
настъпилите вреди и медицинската прогноза относно съществуващите страдания. Според
обстоятелствата по делото съдът може да определи размера на обезщетението към момента
на извършването на увреждащото въздействие, но може да го определи и към по-късен
момент, когато уврежданията вече са се проявили. Най-късния момент, към който съдът
може да определи обезщетението е моментът на преодоляването на страданията или
окончателното стабилизиране на състоянието на пострадалия. Когато се претендира пълно
обезщетение за всички вреди (в т. ч. бъдещите), съдът взема предвид и новонастъпилите
факти в хода на производството по делото (вж. решение № 196/12.07.2011 по гр. д. №
1724/2009 г. ВКС, IV ГО и ср в. решение № 526/03.02.2012 г.по гр. д. № 681/2010 г. ВКС, IV
ГО) и може да определи размера на обезщетението към по-късен момент до приключването
на устните състезания. Когато определя обезщетението към по-късен момент, съдът
неизбежно отчита инфлацията, тъй като обезщетението трябва да е справедливо към
момента, в който е определено. Деецът дължи справедливо обезщетение, определена
парична сума той дължи при липса на споразумение, едва след определянето на размера от
съда. Законната лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не
е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение. Затова законната лихва се присъжда от момента на деянието, когато размерът
на обезщетението е определено от съда към този момент, ако според обстоятелствата съдът е
определил размерът на обезщетението към по-късен момент, законна лихва се дължи от този
по-късен момент. В този смисъл са : р. № 676 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1707/2009
г., III г. о., р. № 390 от 8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 920/2011 г., IV г. о., р. № 9/7.03.2011 г.
по гр. д. № 406/2010 г., ВКС, І т. о., и р. № 431/20.12.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г., ВКС, ІІІ г.
о. и р. по гр. д. № 3041/2013 г., ВКС, ІІІ г. о. Становището, че вредата се обезщетява към
момента на нейното настъпване, е погрешно и ощетява увреденото лице. То е в
противоречие с принципа, че съдът отчита всички факти, настъпили до приключване на
съдебно дирене в съответната инстанция. Това становище е в противоречие и с материалния
закон, който предвижда пълно обезщетение на претърпяната вреда. Следва това становище
да бъде изоставено и да бъде възприето правилното становище, което отчита процесуалния и
материалния закон и защитава в пълна степен интересите на увредените лица, което е цел на
4
правосъдието, защо постига справедлив резултат. Възприемам за правилно становището,
което определя размера на вредите към момента на приключване на съдебното дирени пред
съответната инстанция, съобразявайки всички нови обстоятелства, релевантни за размера на
обезщетението. В този смисъл е последователното становище на правната доктрина:
Калайджиев, А. Облигационно право. С. 2013, стр. 464-469, Апостолов, И.Облигационно
право. С. 1991, стр. 125- 126 и Кожухаров. Облигационно право. Общо учение за
облигационното правоотношение С.2002, 355-356.
Релевантни ли са за критерия по чл.52 ЗЗД, лимитите на застраховане, като
съдът по този въпрос намира следното:
С Решение № 95 от 24.10.2012 год. т.д. № 916/2011 г.,І т.о. ,ВКС, е прието следното:
преди всичко, следва да се отбележи, че по сходен, макар и не идентичен правен въпрос,
състав на ІІ т.о. се е произнесъл с Решение № 83/2009 год. по т.д.№ 795/2008 год. и Решение
№ 1 от 26.03.2012 год. по т.д.№ 299/2011 год. постановени по реда на чл.290 ГПК. С тези
решения съдебният състав е приел, че при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия.
Това становище на състава на ІІ т.о. не следва да се разбира в смисъл, че размерът на
лимитите представлява своеобразен ориентировъчен критерий за справедливото
обезщетение по чл.52 ЗЗД. На първо място, критерият за справедливост при оценка на
претърпените от пострадалия неимуществени вреди не би следвало да се влияе от това, кой е
ответникът, дължащ обезщетение – делинквентът или неговият застраховател, а лимитите
имат отношение към отговорността само на последния. На второ място, нормативно
определеното ниво на застрахователно покритие не е свързано с едно застрахователно
събитие или с едно увредено лице. То определя лимита на отговорността на застрахователя
за срока на действие на застрахователната закрила при неограничен брой застрахователни
събития и размерът му варира с оглед броя на увредените лица.
Настоящият съдебен състав споделя становището на ІІ т.о., че икономическите
условия към правно релевантния момент, следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението и лимитите за отговорността на застрахователя съставляват една от
проявните форми на тези условия. Но определените от съда обезщетения, следва да бъдат
съобразен с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а
не с лимита на отговорността на застрахователя. Обезщетението, което действително се
дължи, може да бъде по-ниско, а може и да надхвърля по размер нивото на застрахователна
закрила в който случай би била ангажирана отговорността на делинквента за разликата над
лимита – Решение № 25 от 03.04.2009 год. по т.д.№ 504/2008 год. на І т.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 НК. Както бе посочено, лимитите са обективен белег за
икономическите условия, които условия следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за
конкретното застрахователно събитие.
Поради това, отговорът на поставения правен въпрос е: При прилагането на критерия
5
по чл.52 ЗЗД за определяне на справедлив на обезщетение за неимуществени
вреди,лимитите на застраховане по Наредба № 18/1997 год., издадена въз основа на
отменения Закон за застраховането, нямат самостоятелно значение. Те могат да бъдат взети
предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за
формиране на критерия за справедливост. Тълкуването, дадено в решението на ВКС, е
мотивирано отлично и е правилно, то следва да бъде възприето от всички съдилища, защото
отразява адекватно същността на характера на неимуществените вреди и дейността на съда
при определянето на размера на обезщетението им по справедливост. Никакви формални и
задължаващи указания не могат да имат значение в тази дейност на съда. Съдът следва да
даде реална и мотивирана оценка на всички конкретните факти, от значение за
обезщетението, което е водещото при определяне размера на обезщетенията.
Кои са критериите при определяне на обезщетението за претърпени
неимуществените вреди.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда
по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да
отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания са: 1. степента и характера на телесното увреждане;
2.продължителност и интензитет на физическите болки, 3.Необходимост от лечение и/или
операция, и/или чужда помощ, продължителен период до пълно възстановяване на
пострадалия 4. начинът на извършването на увреждащото деяние причинило вредите; 5.
обстоятелствата, при които е извършено; 6. допълнителното влошаване състоянието на
здравето, както и причинени неудобства; 7. причинените морални страдания от осаК.вания,
загрозявания и др. невъзстановими трайни увреждания (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.). Към
тези други следва да се добавят още следните критерии: 8. психологическите аспекти на
страданието свързани с личностните особености на пострадалия, 9. Средните обезщетения
определени от съдебната практика при сходни наранявания и обстоятелства, 10. Развитието
на икономическата обстановка в страната, както и застрахователните лимити.
При така дадения отговор за критериите съдът приема следното съобразно
фактите по делото:
Степента и характера на телесното увреждане Уврежданията са контузия на главата,
брадичката и носа, както и подкожен хематом на дясно бедро.
Обичайният възстановителен период при подобни увреди е около 15 дни.
Значимостта на уврежданията са свързани не само с високата интензивна болка в началния
период 7-8 дни, но и с това, че причиняват в затруднено предвижване. Съдът взе предвид,
че има стресиращ начин за причинените увреди – падане от колело и че това е този е
психически травмиращ за ищеца. Като при психилогическото страдание, съдът отчита и
обстоятелството, че ищецът е професионален колоездач и травмата и стреса от нея са му
причинили допълнителни неудобства във връзка с неговия начин на живот и работа.
6
Все пак съдът взе предвид, че не се е наложило продължително болнично лечение и
оперативни интервенции, няма усложнения и трайни наранявания. Кратък е периода за
възстановяване.
Съдът съобрази и размерите на обезщетенията определени със следните съдебни
решения, които са влезли в законна сила и са постановени по сходни казуси.
Решение № 261316 от 26.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 16491/2019 г. и Решение №
184 от 9.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 9523/2018 г. и Решение № 3423 от 30.05.2018 г. на
СГС по в. гр. д. № 16469/2017 г. Решение № 263349 от 22.11.2022 г. на СГС по гр. д. №
1002/2020 г. Решение № 260434 от 21.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13170/2019 г. при
сходни увреждани е присъден размер от 7 000 до 13 000 лв.
Съдът съобрази икономическата обстановка в страната към края на съдебното
дирене.
Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за
неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до
01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (вж. § 27 от ПЗР на КЗ), а
след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (вж. чл. 266 от КЗ). През 2018 г. за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е
предвиден размер от 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица – виж 492 КЗ в сила от 01.01.2016 г. , както и §4, ал.3 ДР на КЗ.
Икономическата обстановка в страната от 2010 г. до 2014 г. също се е променяла,
което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 240,00 лева
от 20.01.2009 г. до 01.11.2011 г.; 270,00 лева от 01.11.2011 г. до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от
01.05.2012 г.[7] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., към 2018 г. – април месец минималната заплата е 510 лв. и
560 лв. от 1 януари 2019 г. към настоящия момент минималната работната заплата е вече
933 лв.
Изводът е, че от дата на ПТП до настоящия момент икономическата обстановка в
страната се подобрява и приходите на населението нарастват. По тази логика и размера на
обезщетения поетапно и логично следва да се увеличават, за да отговарят адекватно на
нуждите на пострадалия.
Съдът като съобрази характера на претърпените физически и психически страдания и
неудобства, които включват физически болки, затруднения при предвижването, стрес и
страх, както и обичайната им продължителност, намира че справедливият размер на
обезщетението за физическите болки и психическите страдания в случая е в размер на 12
000 лв., тоест искът е основателен до този размер, а за разликата до пълния предявен размер
искът е неоснователен.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД за лихва.
7
Съгласно чл. 497. (1) Застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3.
Съгласно константната практика решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. на I т. о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о. и
решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на I т. о., както и в други актове
на ВКС е прието, че на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
за плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението
за собствената си забава. Изложени са съображения, че при уважаване на иск за
обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху главницата се дължи без да има
отправена покана от датата на деликта, ако е поискана от ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В
хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" за обезщетение за вредите, причинени от
застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за
периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а
не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в периодите по отношение на
дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор
следва както от разпоредбите на чл. 429, ал. 1-ал. 3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу
застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ- отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След
предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок
за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно
обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в
забава, за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да
предяви иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
8
На 30.12.2021 г. застархователея е получил всички искания, но не се е
произнесъл, като считано от 01.4.2022 г. е изпаднал в забава и дължи лихва за забава.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., с ЕИК ............, да заплати на Г. П. Л., ЕГН: **********, на
основание чл.432 КЗ сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2021г., ведно със законната
лихва от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата., като отхвърля предявени иск
по чл. 432 КЗ за сумата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.
ОСЪЖДА ..........., с ЕИК ............, да заплати на Г. П. Л., ЕГН: ********** сумата от
800 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА ..........., с ЕИК ............, да заплати на адв. К. А. Д., сумата от 1400 лв. на
основание чл. 38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Г. П. Л., ЕГН: ********** да заплати на ..........., с ЕИК ............ , сумата
от 500 лв. , разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9