Определение по дело №149/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.196 и сл ГПК /отм/,приложим съгласно пар.2 ПЗР ГПК по жалба на адв.А.-Т.,процесуален представител на Н. М. П. против решение № 4232 /24.07.2009г.,постановено по Г.д.№ 2044/07 по описа на РС Б..Изложени са оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Моли да се отмени решението и се постанови друго,с което се отхвърли иска.

Въззиваемата страна оспорва жалбата.

Подадената жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт,който е валиден и допустим.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното :

Ищцата е предявила установителен иск за собственост на 5/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.6.12 по кадастралната карта на Б., адрес: Под Г.-Ш.13-С, площ: 899 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: 006012, посочвайки като способ за придобиване наследство от съпруга си Д. З.,починал през 2002г. и договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1996г. в режим на съпружеска имуществена общност,прекратена със смъртта на съпруга й.Искът е предявен срещу приобретател ,който е придобил 2/3 ид.ч. от имота чрез сделка дарение и покупко-продажба от другите съсобственици на имота..

Правата й по наследство от съпруга й са установени с възстановителното решение №101 от 1996г. на ОбСЗ Б. на името на наследници на Н. Д. З. и от удостоверенията за наследници,от които е видно,че починалият й съпруг е един от наследниците на бившия собственик ,както и е оставил като наследници ищцата и двама низходящи.

Наследници на Н. З., освен синът му Д. З. са още и децата му Д. З.,която е починала към настоящ момент,Ц. З. и Д. З.,починал през 1987г. и оставил за наследници съпруга и две деца Н. З. и Е. З.

С нот.акт № 62 /96 на РС Б. през месец юли 1996г. двама от наследниците Д.Н. и Ц. Н. са продали на Д. З. своите идеални части общо в размер на 1/2.

С нот.акт № 160/2007г. на Нотариус М.,Н. З. и Е. А. са дарили на ответника 1/3 ид.ч. от процесния имот,а с нот.акт № 8/07 на същия нотариус Ц. З. му е продала също 1/3 ид.ч.

По реда на възражението ответникът е оспорил автентичността на подписите на продавачите под нот.акт № 62/96,като е твърдял,че това не са техните подписи и сделката е нищожна,като сключена при липса на съгласие.

Изготвена е съдебно-графологична експертиза,която е заключила,че подписите вероятно са на лицата,посочени като продавачи.Към момента на изготвяне на експертизата Д. Н. е починала,а Ц. З. е разпитана като свидетелка.Същата отрича да е сключвала такава сделка.

Освен това ответникът е направил възражение за изтекла придобивна давност в полза прехвърлителите по сделките.За такава придобивна давност са събрани гласни доказателства.Свидетелите на ищцата са установили,че те лично са работили имота с разрешение на ищцата,която първоначално се е включвала в обработването му,но поради други задължения не е можела да го обработва лично.Сочат период 1996г. до 2008г.Преди около една година е дошъл някакъв човек ,според св.К. се е казвал Н.,който е заявил,че мястото е негово,той го е купил и им е забранил да го обработват.Сочат,че родителите на св.Р. са обработвали имот близо до този,предмет на делото.

Св.Н. З. /бивш съсобственик/ обяснява,че след реституцията имота се е обработвал от Д. Н.,а след това го е дал за обработване на Р. Не знае до кога имота е обработван от него,тъй като се е дезинтересирал,но според него не по-късно от 2004г.Не уточнява кога го е предоставил на Р.

Св.Р. сочи,че знае имота на Д. З., като той му е позволил да го обработва,а по-късно и Н. З. му е разрешил да го обработва.Всъщност родителите му са го обработвали,но поради смъртта им преди две години го е отстъпил на свидетелките на ищцата.Д. З. му е казвал,че мястото е общо.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Установителния иск е допустим и основателен.Ищцата има правен интерес да установи размера на притежаваните от нея идеални части,с оглед извършените през 2007г. прехвърляния в полза на ответника.

Правата на ищцата по наследство от съпруга й са установени от приложените писмени документи.

Не е установено,че сделката от 1996г.,с която е закупена 1/2 ид.ч. от процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност е нищожна поради липса на съгласие.Експертизата подробно е описала кои от графическите признаци съвпадат.Обяснил е също така,че заключението му за вероятна основателност на авторството се дължи на сравнително оскъден сравнителен материал.Следва да се има предвид,че подписите са положени пред длъжностно лице-нотариус ,чието задължение е да удостовери именно самоличността на лицата явили се пред него,както и валидността на тяхното съгласие.Съотнесено заключението на експертизата към регламентирания от закона начин на подписване на документа,обосновава извода му за това,че продавачите,посочени в нотариалния акт при сделката от 1996г. са се явили пред нотариуса и подписите са техни.Показанията на св.Ц. З. не могат да се кредитират,тъй като съдът отчита ,че свидетелката е заинтересована от благоприятен изход за ответника,поради факта,че е негов праводател.

С оглед валидността на сделката Н. П. не е придобил 1/3 ид.ч. от Ц. З.,тъй като сестра й и тя са отчуждили притежаваните от тях идеални части от имота още през 1996г. и ответникът чрез деревативното основание сделка не може да придобие права,които праводателят му не е притежавал. Наследниците на Д. З. също нямат право на 1/3 ид.ч. от имота,а имат правата по наследяване от баща им.

Що се касае до възражението за придобиване на имота по давност от страна на останалите наследници,същото е неоснователно. В този случай,при наличие права по наследство върху имот,наследниците които ползват имота са владелци на своята част и държатели на частите на останалите съсобственици.Но тези наследници могат да придобият права на собственост и върху частите на останалите,ако променят намерението си и от държатели,започнат да владеят лично или чрез трето лице,целия имот като собствен.Това владение следва да бъде явно и да стигне до знанието на останалите наследници,които въпреки това не предприемат мерки за защита на собствеността.Владението следва да е необезпокоявано и непрекъснато.Необходимо е такаво владение да се осъществи най-малко в рамките на 10 годишен срок,за да се изработи придобиване по давност.

Гласните доказателства,включително и на св.Роячки не сочат,че останалите наследници са променили намерението си и са станали владелци и на частта на Д. З. Самият свидетел сочи,че с разрешението на съпруга на ищцата е започнал да обработва имота,а след това е получил и разрешението на друг съсобственик-Н..Не съобщава данни от кога родителите му са започнали да обработват имота.По никакъв начин не е демонстрирано от който и да е наследник-съсобственик промяна в намерението от държане частите на останалите да го е превърнал във владение,като е предоставил имота да се обработва от трето лице.Не е установен и за какъв период е обработван имота .

В писмената защита на въззивника е направено възражение за признаване добросъвестността му,тъй като го е придобил на възмездно основание с ясно съзнание,че го е придобил от собственици.Ако се приеме,че това е възражение за добросъвестно владение по чл.70 ЗС,то е неоснователно тъй като не е изтекъл 5 годишния давностен срок по чл.79 ал.2 ЗС за придобиване на имота.Сделките са сключени през 2007г. и искът е предявен същата година,с което е прекъсната давността.

С оглед на изложеното въззивният съд счита решението на РС Б. за правилно и законосъобразно ,тъй като признатите на ищцата права са правилно определени и решението следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4232 /24.07.2009г.,постановено по Г.д.№ 2044/07 по описа на РС Б..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :