О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№260010
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 04.01.2021г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Цветкова в. ч. гр. д. № 2426/2020г. и прие следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба вх. № 265338/15.10.2020г.
на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* против разпореждане, инкорпорирано в
заповед № 260255 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
09.09.2020г., постановено по ч. гр. д. № 9867 по описа на Районен съд Пловдив
за 2020г., с което се отхвърля заявление вх. № 48389 от 12.08.2020г., уточнено
с молба от 04.09.2020г. на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* против Ш.С.Р., ЕГН **********,
частта за сумата от 270, 58 лева, представляваща неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на договор № ********* от 19.11.2018г., като е
указано на заявителя, че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в
сила на разпореждането в отхвърлителната му част, може да предяви осъдителен
иск за вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
В частната жалба се твърди, че
обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, иска се същото да
бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата със заявлението заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено
следното:
Производството пред РС – Пловдив е
образувано по заявление с вх. № 48389/12.08.2020г. на „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК ********* за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер 295, 26 лева, включващ
следните суми: неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни
услуги на обща стойност 24, 68 лв. и неустойки в общ размер 270, 58 лв.,
включващи неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС по договор №
М6168399 в размер на 47, 49 лв.; неустойка в размер на 3 стандартни месечни
такси без ДДС по договор № М6168399 в размер на 34, 98 лв.; неустойка за дадена
отстъпка от цената на услуги по договор № М6168399 в размер на 46, 67 лв.;
неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги по договор № М6168399 в размер
на 62, 23 лв.; неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство по договор
№ М6168399 в размер на 79, 21 лева.В обстоятелствената част на заявлението е
уточнено, че неустойките са изчислени при спазване на договора и съдебна
спогодба, подписана от КЗП и Мобилтел по гр. д. № 12268/2014г. и документирана
в Протокол от 21.04.2016г. на СГС, а именно: максималния размер на неустойката
за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка, като абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на изплащане/,
съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент.
С обжалваното разпореждане
заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта относно сумата от 270, 58 лв.,
представляваща неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на договора от
заявителя.Приел е, че така заявеното вземане произтича от неравноправна клауза,
по силата на която при неизпълнение на задълженията за заплащане на текущите
мобилни услуги, доставчикът може да прекрати едностранно договора, като има
право на неустойка в трикратен размер, който се определя не от договорената, а
от стандартната цена на услугите, предлагани от оператора – заявител.В случая
според заповедния съд е налице втората хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП
– неравноправна клауза е тази, която позволява на търговеца или доставчика да
се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена
за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора.Заповедният съд
е приел още, че клаузата за неустойка в случая не отговоря на изискванията за
яснота и изчерпателност.В молбата-уточнение било изложено, че при сключване на
срочен договор потребителите получават отстъпки от стандартната цена, но какъв
е размера на тази цена не било посочено, нито фигурирало в
договора.Следователно размера на неустойката се явявал определяем в зависимост
от това, коя цена доставчикът ще счете за „стандартна такса“.При договорена по
този начин неустойка потребителят не бил в състояние да направи информиран
избор, тъй като не бил наясно отнапред колко би дължал при евентуално разваляне
на договора.
Настоящият състав на съда след като
се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази
доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане,
намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Длъжникът в заповедното производство
е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да
издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т.
2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на клаузите в договора със
закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по см.
на ЗЗП.
С оглед данните по делото настоящият
състав на съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована
вероятност вземането за неустойка, да се основава на неравноправна клауза.Относно
неустойката за предсрочно прекратяване на договора, претендирана в общ размер
от 295, 26 лв., съдът намира, независимо от уговорения максимален размер на
същата, а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите
на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, че начина по
който се формира същата, остава неясен за потребителя.В процесния договор и представените
приложения към него не се съдържа ясна информация относно дължимия размер на
общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, които
потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, от която такса
следва да се формира размера на неустойката.Неясно остава и кои конкретни
услуги включва тази такса и как е формирана, както и каква част от общо
претендираната сума представлява стойността на отстъпките и какви са пазарните
цени на предоставените мобилни устройства.
В разпоредбата на чл. 47 от ЗЗП е
предвидено задължение на търговеца за предоставяне по ясен и разбираем начин
информацията, свързана с определянето на крайната цена на стоките и услугите, с
включени всички данъци и такси, съответно начина на нейното изчисление.В
решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са
изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и
задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се
отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм
и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди
въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“.
Некоректно
в частната жалба в случая се цитира решение на СЕС от 22.11.2018г. по дело С-295/17,
MEO –
Servicos de Comunicacoes e Multimedia SA срещу
Autoridate
Tributaria e Aduaneira, въз основа на
което се прави извод, че в договорите между телекомуникационен оператор и
потребителите му, е възможно да се предвижда, че ако по искане или по вина на
клиентите, продуктите и услугите бъдат дезактивирани преди изтичането на
договорения минимален срок на обвързаност, операторът има право на обезщетение,
съответстващо на договорения размер на една месечна абонаментна вноска, умножен
по разликата между предвидения в договора минимален срок на обвързаност и броя
месеци, през които услугите не са били предоставяни, която сума се определя
като неустойка съгласно правото на ЕС и се дължи за неспазването на минималния
срок на обвързаност.
Посоченото от жалбоподателя решение на
СЕС е постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на разпоредби
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система
на данъка върху добавената стойност, като със същото СЕС приема, че чл. 2, § 1,
б. „в“ от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че предварително
определената сума, получавана от икономически оператор при предсрочно прекратяване
по искане или по вина на негов клиент на договор за предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на
обвързаност и съответстваща на сумата,
която операторът е щял да получи през останалата част на посочения срок,
ако договорът не беше прекратен – обстоятелство, което запитващата юрисдикция
трябва да провери, следва да се приеме за възнаграждение за извършена възмездно
доставка на услуги, което поради това подлежи на облагане с този данък.Съдът
приема също по т. 2, че за квалификацията на сумата, предварително определена в
договора за предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно
прекратяване на договора, не са решаващи фактът, че целта на тази предварително
определена сума е да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението си да
останат обвързани с договора през минималния срок и да бъдат поправени вредите,
претърпени от оператора вследствие на неспазването на посочения срок, фактът,
че търговският представител получава по-високо възнаграждение за сключването на
договори, предвиждащи минимален срок на обвързаност, отколкото за сключването
на договори без такъв срок, както и фактът, че по националното право посочената
сума се квалифицира като неустойка.
На следващо място настоящият състав
намира, че искането на заявителя е в противоречие и с добрите нрави.В случая по
отношение на оператора претендираната неустойка би заместила дължимото от
клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни
услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива
услуги.И след като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу
престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на
мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо
неоснователно обогатяване на оператора.Безспорно при преценката за нищожност на
неустойка поради накърняване на добрите нрави, следва да се вземат предвид
всички факти и обстоятелства за конкретния случай, но същите следва да са
относими към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, в
какъвто см. са задължителните разяснения в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014г. на
ВКС.Без значение по отношение на претенцията за неустойка са действително
претърпените вреди от кредитора, както и последващи действия на страните при
изпълнение, неизпълнение, разваляне или прекратяване на договора.
Предвид гореизложеното обжалваното
разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
09.09.2020г., постановено по ч. гр. д. № 9867 по описа за 2020г. на Пловдивски
районен съд, IV гр. с., с което е отхвърлено
заявление вх. № 48389 от 12.08.2020г., уточнено с молба от 04.09.2020г. на „А1
България“ ЕАД, ЕИК ********* против Ш.С.Р., ЕГН **********, частта за сумата от
270, 58 лева, представляваща неустойка за вредите от предсрочно прекратяване на
договор № ********* от 19.11.2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: