Разпореждане по дело №86/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

29.12.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.24

Година

2014

Председател:

Секретар:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 11 от 09.01.2014г. по гр.д. № 698/ 2012г. по описа на С РС е отхвърлен предявения от Г. Г. с постоянен адрес гр. С., със съдебен адрес гр. В.Т., адв. Т.Т., срещу М. “Д. Д. П.” Е.-гр. С., иск на основание чл. 141 ал. 7 от ТЗ вр. вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9 ал. 2 от Договор за възлагане управлението на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от 04.11.2010г. за сумата 5 940,00 лева – обезщетение по чл. 9 ал. 2 от Договор за възлагане управлението на М. “Д. Д. П.” Е. гр. С. от 04.11.2010г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан; осъдено е М. “Д. Д. П.” Е.-гр. С. да заплати на Г. Г. с постоянен адрес гр. С., сумата 126,21 лева нетно възнаграждение по чл. 4 от от Договор за възлагане управлението на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от 04.11.2010г. за месец декември 2011г. /15 работни дни до 21.12.2011г. вкл./, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 24.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като искът на Г. Г. срещу М. “Д. Д. П.” Е.-гр. С., с правно основание чл. 141 ал. 7 от ТЗ вр. чл. 62 ал. 4 от ЗЛЗ вр. чл. 4 от Договор за възлагане управлението на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от 04.11.2010г. до размер 980,00 лева възнаграждение за месец декември 2011г. , 1980,00 лева – възнаграждение за м.януари 2012г. и 754,29 лева – възнаграждение до 12.02.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и изравняване през месец март за първо тримесечие на 2012г., което би следвало да се изчисли, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решението е прекратено производството по гр.дело № 698/2012г. по описа на РС С. по отношение на предявения от Г. Г. срещу М. “Д. Д. П.” Е.-гр. С. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 3 588,08 лева– вземане за ликвидиране последиците от неоснователно обогатяване на дружеството за времето декември, януари и февруари 2012г. , ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като недопустимо; осъден е Г. Г. да заплати на М. “Д. Д. П.” гр. С., сумата 3 113,47 лева – обезщетение за причинените на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от Г. П. Г. в качеството му на управител на дружеството вреди, от които 947,05 лева – неоснователно изплатени командировъчни пътни пари, без разходооправдателни документи, 300,00 лева – неоснователно изплатени командировъчни дневни пари, изплатени в нарушение на чл. 23 от Наредбата за командировките в страната и 1866,42лева – неправилно/в нарушение на чл. 228 от КТ/ изчислени и изплатени на работници на дружеството обезщетения по чл. 220, чл. 221 ал. 1, чл. 222 и чл. 224 от КТ, изплатени за периода от 16.04.2010г. до 30.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 113,47 лева от датата на предявяване на и±ка – 23.01.2013г. до окончателното изплащане. С решението е осъдена М. “Д. Д. П.”-гр. С., да заплати на Г. Г. направените по делото разноски в размер на 18,64 лева, съобразно уважената част от иска по чл. чл. 141 ал. 7 от ТЗ вр. чл. 62 ал. 4 от ЗЛЗ вр. чл. 4 от Договор за възлагане управлението на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от 04.11.2010г., осъден е Г. Г. да заплати на М. “Д. Д. П.” Е. гр. С., направените по делото разноски в размер на 253,58 лева, съобразно отхвърлената част от иска по чл. 141 ал. 7 от ТЗ вр. чл. 62 ал. 4 от ЗЛЗ вр. чл. 4 от Договор за възлагане управлението на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от 04.11.2010г.; осъден е Г. Г. да заплати на М. “Д. Д. П.” Е. гр. С., направените по делото разноски в размер на 624,54 лева.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Т. като пълномощник на жалбоподателя Г. Г.. Атакува решението на СвРС в частите, съдържащи неблагоприятни за ищеца резултати като отрицателна санкция на претендираните права на обезщетение по чл.9 ал.2 от договора за възлагане на управление и възнаграждение за упражняваните функции като управител за времето от 22.12.2011г. до 12.02.2012г., в частта му, съдържаща осъждането му да заплати на ответника сумата 3113,47 лв., както и в частта му, с която е прекратено производството по делото по евентуалния иск за сумата 3588,08 лв. Счита решението в обжалваните части за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това подробни съображения. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части със съответните последици от отмяната-постановяване на обратни резултати за доверителя му и/или да бъде върнато делото на СвРС за произнасяне по евентуалния иск с решение. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от ищеца Г. Г. лично. Атакува решението на ВТРС изцяло по изложени за това подробни съображения. Моли да бъде отменено решението като неправилно.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба М."Д. Д. П." Е.-С. чрез пълномощника адв.К. Оспорва жалбите и счита същите за неоснователни по изложени за това подробни доводи. Моли да бъде потвърдено решението на СвРС като правилно и законосъборазно. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Районният съд е обсъдил подробно и задълбочено събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд, поради което счита, че не е необходимо отново да излага- какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната производство не са събрани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция, след преценка на събраните в първоинстанционното и въззивното производство доказателства, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявени са от ищеца Г. Г. обективно съединени искове: главни-за обезщетение по чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.141 ал.7 от ТЗ вр.чл.9 ал.2 от договор за възлагане на управление от 04.11.2010г. и по чл.79 ал.1 вр.чл.141 ал.7 от ТЗ вр.чл.62 ал.4 от ЗЛЗ вр.чл.4 от договор за възлагане на управление от 04.11.2010г., и евентуален-за възнаграждение по чл.61 от ЗЗД.

Предявен е от ответника М. "Д. Д. П." Е.-гр.С. насрещен иск по чл.145 от ТЗ вр.чл.137 ал.1 т.5 от ТЗ вр.чл.23 от Наредбата за командировките в страната; вр.чл.220 вр.чл.221 ал.1 вр.чл.222 и чл.224 и чл.228 ал.1 чл.271 ал.2 от КТ.

По предявените от ищеца Г. главни искове:

Искът по чл.79 ал.1 вр.чл.141 ал.7 от ЗЗД вр.чл.9 ал.2 от договор за възлагане на управление от 04.11.2010г. е неоснователен по следните съображения:

Ответникът по жалба М. "Д. Д.П." Е.-С. е търговско дружество с общинско имущество. Съгласно чл.141 ал.7 от ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, като договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик-в случая Община С.. Видно от приложения по делото договор за възлагане на управлението на М. "Д. Д.П." Е.-С., сключен на 04.11.2010г. между Г. Г. и Кмета на Община С., е, че доверителят-Община С. възлага на управителя Г. управлението на М. "Д. Д.П." Е.-С., за срок от три години срещу възнаграждение на управителя /чл.4 от договора/ в размер на три средни брутни заплати за дружеството на база изтеклото тримесечие, което възнаграждение е за сметка на дружеството. Съгласно чл.9 ал.1 от договора, същият може да бъде прекратен преди изтичане на срока в посочени четири хипотези: 1. С решение на Общинския съвет за избор на нов управител, считано от датата на вписване на решението в Търговския регистър; 2. С тримесечно предизвестие от управителя, отправено до Общинския съвет; 3. При преобразуване, ликвидация, обявяване в несъстоятелност на дружеството или при промяна на собственика на капитала; 4. При смърт или поставяне под запрещение на управителя. В ал.2 на чл.9 от договора е уговорено задължение на доверителя за заплащане на обезщетение на управителя на дружеството в размер на тримесечно брутно възнаграждение при прекратяване на договора преди изтичане на срока по чл.2 от договора-три годишен срок. Съгласно клаузата на чл.10 ал.1 от договора, същият може да бъде развален при три хипотези: 1. При възникване на обстоятелство, обуславящо забрана или ограничение за лицето да изпълнява функциите на управител, установени в действащата нормативна уредба в Република България и в Наредбата за условията и реда за упражняване правата на общината върху общинската част от капитала на търговските дружества и стопанската дейност, упражнявана чрез общинските дружества; 2. При предоставяне на невярна информация или отказ от предоставяне на информация от управителя на доверителя; 3. При виновно неизпълнение от страна на управителя на решенията на едноличния собственик на капитала. В тази клауза не е уговорено задължение на доверителя, аналогично на цитираното по-горе, дължимо при прекратяване на договора преди изтичане на срока в посочените четири хипотези.

Видно от приложеното Решение № 37 от заседание на Общински съвет, проведено на 22.12.2011г., Г. е освободен от длъжността управител на М. "Д. Д.П." Е.-С., като не е освободен от отговорност. Като мотиви за решението са посочени: наличието на тенденция към непрекъснато влошаване на финансовите резултати от дейността на дружеството, дефинираните бизнес задачи имат декларативен характер и като правило не се реализират, намаляват обемните показатели на дейността на болницата, като е изтъкнато, че макар и тенденцията да е такава от минали години, управлението на Г. е довело до още по-голямо влошаване на финансовите резултати и то поради неизпълнение на икономическите показатели, заложени в бизнес-задачата, която същият е представил преди избора му за управител.

Липсва изрично волеизявление на доверителя за прекратяване или разваляне на договора за управление, но очевидно е, че такова е налице, предвид взетото решение за освобождаване на Г. от длъжността управител. Видно от взетото решение на принципала е, че причините за прекратяване на договора за управление не запълват фактическия състав на нито една от хипотезите на чл.9 ал.1 от договора, цитирани по-горе. Уговореното обезщетение, дължимо при условие, че договорът за управление се прекрати преди изтичане на срока му, се отнася само до хипотезите, предвидени в чл.9 ал.1 от договора, т.е. то е дължимо само ако договорът за управление се прекрати преди изтичане на срока, но само въз основа на някое от основанията, посочени в ал.1 на чл.9 от договора. Този извод се налага при тълкуването на договора, имайки предвид систематичното място на тази клауза-ал.2 от чл.9, касаеща само хипотезите, предвидени в ал.1 на същия текст от договора. Видно от взетото решение от 22.11.2011г., не е налице прекратяване на договора на нито едно от посочените в ал.1 на чл.9 от договора основания. С оглед на това, в случая не се дължи обезщетение по чл.9 ал.2 от договора. Настоящата инстанция счита, че не следва да се изследва и обсъжда обстоятелството налице ли е влошаване на финансовите показатели на дейността на болницата в резултат на управлението на управителя Г., тъй като на първо място, за прекратяване или разваляне на договора за управление на това основание преди изтичане на срока, няма уговорено обезщетение, на второ място посоченото основание не запълва нито една от хипотезите на чл.9 ал.1 от договора, и на трето място, няма наведени твърдения от ищеца в исковата молба, че договорът не е прекратен или не е прекратен на това основание, посочено в решението от 22.12.2011г., или че това посочено основание не е налице. Такива наведени обстоятелства и твърдения, на които се основават предявените искове, няма изложени в исковата молба, поради което съдът не следва да обсъжда същите. Въпреки това, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че е налице посоченото основание за освобождаване на Г. като управител на болницата-налице е влошаване на финансовите резултати на дейността на лечебното заведение. Това е установено както от вътрешния одит-одитен доклад /окончателен/ от 15.12.2011г. за извършен одитен ангажимент за увереност на процеса на извършване на разходи за периода 01.01.2010г.-30.06.2011г. на М. "Д. Д.П." Е.-С. /л.208 в том 1 от делото/, така и от доклада на независимия одитор, изготвен на 25.04.2012г. /л.33 от том първи на делото/. Това се установява от приетото като доказателство по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л.273 от том втори на делото/, като вещото лице е направило констатациите си въз основа на проверения от него счетоводен баланс за 2010г. и за 2011г. и отчета за приходите и разходите за същите периоди. Експертът посочва, че при съпоставка на основните икономически показатели в счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите на дружеството за първо, второ, трето и четвърто тримесечие на 2010г. и 2011г. се констатира влошаване на финансовите резултати през 2011г. в сравнение с 2010г., като е трайна тенденцията за увеличаване на крайния финансов резултат-загуба и увеличаване на задълженията на дружеството, при увеличаване в същото време на финансиранията на дружеството. Освен изложеното, следва да се отбележи и че съгласно договора, страните са уговорили изрично обезщетението по чл.9 ал.2 да се дължи от доверителя-Община С., а не от дружеството-М. "Д. Д.П." Е.-С., за което възникват задълженията по договора, уговорени от принципала.

Искът по чл.79 ал.1 вр.чл.141 ал.7 от ТЗ вр.чл.62 ал.4 от ЗЛЗ вр.чл.4 от договор за възлагане на управление от 04.11.2010г., е частично основателен по следните съображения:

Както бе посочено по-горе, видно от приложения по делото договор за възлагане на управлението на М. "Д. Д.П." Е.-С., сключен на 04.11.2010г. е уговорено възнаграждение на управителя /чл.4 от договора/ в размер на три средни брутни заплати за дружеството на база изтеклото тримесечие, което възнаграждение е за сметка на дружеството. Управителят Г. е освободен от длъжност на 22.12.2011г., т.е. от тази дата е настъпило прекратителното действие на договора. Действително, вписването на заличаването на Г. като управител, и на избора на новия управител, е извършено на по-късна дата-10.02.2012г., което обстоятелство обаче в случая е ирелевантно, тъй като вписването няма конститутивно действие, а оповестително. Прекратяването на договора настъпва с волеизявлението на доверителя- на 22.12.2011г. въз основа на взетото решение, а не с вписването на заличаването на управителя. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на районния съд в тази насока, поради което и на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд досежно момента на прекратяване на договора за управление, които са в съответствие със закона и константната съдебна практика. Предвид изложеното, съдът счита, че искът на Г. за възнаграждение за управлението на дружеството в качеството на управител е основателен и доказан само за м.декември 2011г. и то за периода от 1 до 22.12.2011г. Досежно размера на дължимото възнаграждение-прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л.273 от том втори на делото/, допълнително заключение /л.716 от том трети на делото/ и второ допълнително заключение /л.790 от том четвърти на делото/. Настоящата инстанция възприема заключението на вещото лице, съгласно което дължимото на ищеца възнаграждение за м.декември 2011г. е 1751,88 лв., което е изчислено на база три средни брутни заплати на дружеството за предходното тримесечие-така, както е уговорено в договора. Предвид на това, неплатеният остатък от възнаграждението за м.декември възлиза на 126,21 лв., която сума се дължи на Г. като възнаграждение по чл.4 от договора за управление за пÕриода 1-22.12.2011г. Това е така, тъй като на първо място, възнаграждението е изчислено на базата, определена в договора-три средни брутни заплати на дружеството за предходното тримесечие. На второ място, вещото лице посочва, че по счетоводни данни възнаграждението е начислено, поради което на Г. следва да се изплати не брутното, а нетното възнаграждение след приспадане на дължимите данъци и осигуровки, тъй като същите с начисляването са приспаднати. От тази сума следва да се извади сумата 1000лв., която Г. е получил като възнаграждение с РКО № 1001 от 21.12.2011г. Така неплатеният остатък от дължимото за периода 1-22.12.2011г. в размер на 126,21 лв. се дължи ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото. За останалия период-след 22.12.2011г. до 10.02.2012г. и за останалата част от претенцията за м.декември 2011г.-до 980 лв. искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

По предявения от ищеца Г. евентуален иск:

Предвид отхвърлянето на главния иск, съдът следва да се произнесе по евентуалния предявен.

Видно от исковата молба, с която е предявен евентуалният иск /л.123 от том първи на делото/, е, че ищецът е навел твърдения, че до 10.02.2012г. е изпълнявал задълженията си по договора за управление и не е допуснал спиране на дейността на отделенията и болницата като цяло, лицензът за работа на болницата през този период е издаден на негово име като представляващ, в такова качество е и в договора със ЗК по клиничните пътеки за 2012г., всички платежни документи и извършени разплащания до 10.02.2012г. са подписани от него, както и спесимена в обслужващата банка-също. Ищецът твърди, че за периода от 22.12.2011г. до 10.02.2012г. фактически е упражнявал всички функции, произтичащи от договора за възлагане на управление. Предвид на това е претендирал за заплащане от ответника на сумата 3714,29 лв., явяваща се предмет на вземане за ликвидация на последиците от неоснователно обогатяване на дружеството за времето м.декември 2011г., януари и февруари 2012г.

Макар и ищецът навсякъде в исковата молба за предявяване на евентуалния иск да е посочвал, че е налице неоснователното обогатяване, неправилно районният съд е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД и е приел, че тъй като ищецът разполага с иска по чл.61 от ЗЗД, то предявеният от него иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД е недопустим. Неправилно районният съд е приел, че макар и твърденията на ищеца да са, че след 22.12.2011г. е изпълнявал задълженията си на управител на дружеството, то тъй като нямало данни това да е ставало въпреки волята на заинтересования, то няма как да се приеме, че ответникът ще отговаря по чл.61 ал.3 от ЗЗД по правилата на неоснователното обогатяване. В случая съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало по чл.6 ал.2 и чл.235 ал.2 от ГПК. Съгласно първата разпоредба страната определя предмета на делото и обема на търсената защита, а съгласно втората разпоредба, съдът основава решението си върху закона. С оглед на това, посочената от ищеца правна квалификация на иска-чл.59 от ЗЗД не обвързва съда, който е длъжен да приложи относимата към спора правна норма. С решението си съдът е длъжен да се произнесе по очертания с исковата молба предмет на спора-в случая: налице ли е извършена от ищеца работа, за която той не е бил натоварен, извършена ли е тя пряко волята на заинтересования или не, заплатено ли е от последния обезщетение за изпълнените от управителя на работата действия с оглед отстраняване последиците от неоснователното обогатяване за заинтересования, в чиято полза са извършени тези действия. Предметът на спора бива посочен от ищеца чрез излагане на обстоятелствата, на които се основава искането му и сочените от него твърдения. При постановяване на решението съдът на първо място трябва да изясни какъв е предмета на спора-какво е спорното субективно право и какъв вид защита се търси спрямо него, тъй като предметът на делото и вида на търсената защита предопределят предмета на решението, като последното трябва да съвпада с предмета на делото. Съдът с решението си не следва да излиза извън рамките на предмета на спора, като присъжда нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, а да се произнесе точно по търсената с иска правна защита. Освен това съдът трябва правилно да квалифицира правното основание на предявения иск. Правната квалификация на предявения иск е дейÝост на съда, при която същият се ръководи именно от твърденията на ищеца и от наведените от него обстоятелства, на които се основава искането. В случая ищецът е изложил, че е ответникът е владял и ползвал собствения му недвижим имот без правно основание и претендира обезщетение за това, тъй като е бил лишен от ползите от имота, какъвто е искът по чл.73 ал.2 от ЗС. Ищецът не твърди, че е бил увреден, а че за периода от 22.12.2011г. до 10.02.2012г. фактически е упражнявал всички функции, произтичащи от договора за възлагане на управление, предвид на това е претендирал за заплащане от ответника на сумата 3714,29 лв., явяваща се предмет на вземане за ликвидация на последиците от неоснователно обогатяване на дружеството за времето м.декември 2011г., януари и февруари 2012г., т.е.-обезщетение за извършената от него работа в полза на заинтересования-ответника по делото, без да е натоварен от него за това. Приемайки, че искът е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, квалификация, несъобразена с твърденията на ищеца, и съобразявайки не само твърденията, а и наличието на данни по делото-че нямало данни изпълнението на задълженията на ищеца като управител след 22.12.2011г. да е ставало въпреки волята на заинтересования-ответника, което е не твърдение, а фактически въпрос, който следва да бъде изследван в течение на процеса, съдът неправилно е приел, че искът е недопустим, поради погрешно направена правна квалификация. Предвид на това, следва решението в тази му част, с която е прекратено производството по делото по предявения иск за сумата 3588,08лв., имащо характера на определение, да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС-С. за разглеждане на предявения иск по чл.61 от ЗЗД.

По предявения от ответника срещу ищеца насрещен иск за сумата 3113,47 лв. с правно основание чл.145 вр.чл.137 ал.1 т.5 от ТЗ вр.чл.23 от Наредбата за командировките в страната вр.чл.220 вр.чл.221 ал.1 вр.чл.224 вр.чл.228 ал.1 вр.чл.271 ал.2 от КТ-същият е частично основателен по следните съображения:

Претенцията за сумата 1866,42 лв., представляваща неоснователно изплатени на работниците средства за обезщетения, е основателна в пълния си претендиран размер. Видно от цитирания по-горе вътрешен одит и приетото заключение на съдебно-икономическа експертиза /л.382 от том втори на делото/, е, че размерът на дължимото обезщетение на работниците на осн.чл.220, чл.221 ал.1, чл.222 и чл.224 вр.чл.228 от КТ, който е следвало да бъде изплатен за периода 16.04.2010г.-30.06.2011г. е общо 21251,15 лв. както одитът, така и вещото лице, извършило справка в счетоводството на ответното дружество, са констатирали, че реално изплатеното обезщетение на работниците на осн.чл.220, чл.221 ал.1, чл.222 и чл.224 вр.чл.228 от КТ, който е следвало да бъде изплатен за периода 16.04.2010г.-30.06.2011г., в който период управител на ответното дружество е Г., е общо 23117,51 лв ., при което неоснователно изплатената като обезщетение сума за посочения период на посочените основания, е 1866,42 лв. Тази сума представлява вреда за дружеството, чийто управител през процесния период е бил Г.. Същият е допуснал изплащането на неправилно изчислени и завишени обезщетения на работниците, поради което дължи възстановяване на тези суми на дружеството. Неоснователно е възражението на ответника по насрещния иск, че не дължи сумата, тъй като грешката се дължи на счетоводството. Същият като управител на дружеството има задължението да одобрява всички извършвани разходи, както и да упражнява контрол относно основанието за извършването им. Поради неизпълнение на това задължение, следва да бъде ангажирана отговорността му по чл.145 от ТЗ. В тази връзка настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд досежно основателността и доказаността на тази претенция, поради което и на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд в тази част на решението.

Претенцията за сумата 947,05 лв., представляваща неоснователно изплатени на Г. командировъчни пътни пари без разходооправдателни документи, е също основателна в пълния си размер. Видно от от цитирания по-горе вътрешен одит и приетото заключение на съдебно-икономическа експертиза /л.382 от том втори на делото/, е, че общият размер на изплатените командировъчни пътни пари на Г. за периода 16.04.2010г.-30.06.2011г. при командировките му от гр.С. до гр.С., гр.В.Т. и гр.Плевен е 3618,74 лв., изчислени за общо 10150 км. пробег при разходна норма 15,5 л./100км. дизелово гориво. Вещото лице посочва, че съгласно списъка на основните норми за разход на гориво на личните МПС при пътуване в командировка, нормата за разход на дизелово гориво на л.а. М.Б. Е 220 дизел е 7,1 л. на 100 км. пробег. При това положение за изминатите 10150 км. е следвало да му бъдат изплатени 1664,56 лв., а са изплатени повече 1954,18 лв. Тази сума е внесена в касата на дружеството от Г. с ПКО № 2491 от 15.12.2011г. Вещото лице посочва, че от изплатените 1664,56 лв. пътни пари за изразходените 720,650 л. дизелово гориво в счетоводството на дружеството има представени разходооправдателни документи за закупени от Г. 320,687 л. дизелово гориво за 717,52 лв. За останалите 399,963 л. гориво за 947,05 лв., полагащи се по разходна норма, няма осчетоводени документи за закупено гориво. Възражението на ответника по насрещния иск, че е представил такива документи, но не знае защо не са осчетоводени, е несъстоятелно. Такива документи липсват в счетоводството на дружеството, не са представени от Г. в хода на производството, а нему принадлежи доказателствената тежест за това, поради което следва да се приеме, че такъв разход не е направен от него и следва да бъде възстановена изплатената му неоснователно сума за пътни пари в размер на 947,05 лв. В тази връзка настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд досежно основателността и доказаността на тази претенция, поради което и на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд в тази част на решението.

Претенцията за сумата 300лв., представляваща неоснователно изплатени на Г. дневни командировъчни пари в нарушение на чл.23 от Наредбата за командировките в страната за периода 16.04.2010г.-30.06.2011г., е неоснователна. Видно от изявлението на ищеца по чл.176 от ГПК същият действително е с постоянен адрес в гр.С.. Неговата месторабота и местоживеенето му във връзка с това е гр.С.. поради това и на същия при пътуване до гр.С. са му издавани командировъчни заповеди. Съгласно чл.23 от Наредбата за командировките в страната, не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство. Фактическото живеене не е и не може да се приравнява на постоянния адрес на лицето. Видно от данните по делото е, че ищецът е с постоянен адрес в гр.С., но с фактическо местоживеене в гр.С., поради което разпоредбата на чл.23 от НКС е неприложима в случая и на същия се дължат дневни пари при командироването му в гр.С.. Предвид на това, неоснователно се претендират от ответника тези суми-сумата 300лв. като неоснователно заплатени от него на ищеца за дневни пари при командироването на последния в гр.С..

С оглед изложеното, следва решението на РС-С. да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Г. срещу М. “Д. Д. П.” Е.-гр. С., иск на основание чл. 141 ал. 7 от ТЗ вр. вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9 ал. 2 от Договор за възлагане управлението на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от 04.11.2010г. за сумата 5 940,00 лева – обезщетение по чл. 9 ал. 2 от Договор за възлагане управлението на М. “Д. Д. П.” Е. гр. С. от 04.11.2010г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан; в частта, с която е осъдено М. “Д. Д. П.” Е.-гр. С. да заплати на Г. Г. с постоянен адрес гр. С., сумата 126,21 лева нетно възнаграждение по чл. 4 от от Договор за възлагане управлението на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от 04.11.2010г. за месец декември 2011г. /15 работни дни до 21.12.2011г. вкл./, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 24.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлен искът на Г. Г. срещу М. “Д. Д. П.” Е.-гр. С., с правно основание чл. 141 ал. 7 от ТЗ вр. чл. 62 ал. 4 от ЗЛЗ вр. чл. 4 от Договор за възлагане управлението на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от 04.11.2010г. до размер 980,00 лева възнаграждение за месец декември 2011г. , 1980,00 лева – възнаграждение за м.януари 2012г. и 754,29 лева – възнаграждение до 12.02.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и изравняване през месец март за първо тримесечие на 2012г., което би следвало да се изчисли, като неоснователен и недоказан; в частта, с която е осъден Г. Г. да заплати на М. “Д. Д. П.” гр. С., обезщетение за причинените на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от Г. П. Г. в качеството му на управител на дружеството вреди: 947,05 лева – неоснователно изплатени командировъчни пътни пари, без разходооправдателни документи, и 1866,42лева – неправилно/в нарушение на чл. 228 от КТ/ изчислени и изплатени на работницÞ на дружеството обезщетения по чл. 220, чл. 221 ал. 1, чл. 222 и чл. 224 от КТ, изплатени за периода от 16.04.2010г. до 30.06.2011г., ведно със законната лихва върху тези суми лева от датата на предявяване на иска – 23.01.2013г. до окончателното изплащане. Решението в частта, с която е осъден Г. Г. да заплати на М. “Д. Д. П.” гр. С., обезщетение за причинените на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от Г. П. Г. в качеството му на управител на дружеството вреди в размер на 300,00 лева – неоснователно изплатени командировъчни дневни пари, изплатени в нарушение на чл. 23 от Наредбата за командировките в страната, следва да бъде отменено,и вместо него-постановено друго, с което да бъде отхвърлена тази претенция като неоснователна. Решението в частта, с която е прекратено производството по гр.дело № 698/2012г. по описа на РС С. по отношение на предявения от Г. Г. срещу М. “Д. Д. П.” Е.-гр. С. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 3 588,08 лева– вземане за ликвидиране последиците от неоснователно обогатяване на дружеството за времето декември, януари и февруари 2012г. , ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като недопустимо, имащо характера на определение, следва да бъде отменено и да бъде върнато делото на РС-С. за разглеждане на предявения иск по чл.61 от ЗЗД. Следва да бъде изцяло отменено решението на СвРС в частта за разноските, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде осъден ответникът по жалба да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част от главния иск-25,20 лв. и на отхвърлената част от насрещния иск-62,29 лв., или общо 87,49 лв.; както и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника по жалба направените по делото разноски пред двете инстанции съразмерно на отхвърлената част от главните искове-346,50 лв. и на уважената част от насрещния иск-337,09лв., или общо 683,59 лв. При определянето размера на дължимите разноски настоящата инстанция изключва от разноските направените такива от ответника пред първата инстанция за адв.възнаграждение в размер на 450 лв., тъй като видно от приложения по делото договор за правна помощ /л.109 от първи том на делото/, е договорено възнаграждение за адвокат в размер на 450 лв., платимо по банков път, но липсват доказателства да е извършено такова плащане.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 11 от 09.01.2014г. по гр.д. № 698/ 2012г. по описа на СвРС в частта, с коятоеосъден Г. П. Г. с ЕГН * с постоянен адрес гр. С., ж.к. К.П., блок № *, със съдебен адрес гр. В.Т., ул. К. № *, адв. Т.Т. да заплати на М. “Д. Д. П.”Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. П. А. № * обезщетение за причинените на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от Г. П. Г. в качеството му на управител на дружеството вреди: 300,00 лева – неоснователно изплатени командировъчни дневни пари, изплатени в нарушение на чл. 23 от Наредбата за командировките в страната, и в частта за разноските, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения отМ. “Д. Д. П.”Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. П. А. № *, срещу Г. П. Г. с ЕГН * с постоянен адрес гр. С., ж.к. К.П., блок № *, със съдебен адрес гр. В.Т., ул. К. № *, адв. Т.Т., насрещен иск за обезщетение за причинените на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от Г. П. Г. в качеството му на управител на дружеството вреди в размер на 300,00 лева, представляващи неоснователно изплатени командировъчни дневни пари, изплатени в нарушение на чл. 23 от Наредбата за командировките в страната, като неоснователен.

ОТМЕНЯ решение № 11 от 09.01.2014г. по гр.д. № 698/ 2012г. по описа на СвРС в частта, с която е прекратено производството по гр.дело № 698/2012г. по описа на РС С. по отношение на предявения от Г. П. Г. с ЕГН * с постоянен адрес гр. С., ж.к. К.П., блок № *, със съдебен адрес гр. В.Т., ул. К. № *, адв. Т.Т. срещу М. “Д. Д. П.”Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. П. А. № * иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 3 588,08 лева– вземане за ликвидиране последиците от неоснователно обогатяване на дружеството за времето декември, януари и февруари 2012г. , ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като недопустимо, вместо което постановява:

ВРЪЩА делото на СвРС за разглеждане на предявения от Г. П. Г. с ЕГН * с постоянен адрес гр. С., ж.к. К.П., блок № *, със съдебен адрес гр. В.Т., ул. К. № *, адв. Т.Т. срещу М. “Д. Д. П.”Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. П. А. № * иск по чл.61 от ЗЗД за сумата 3 714,29 лв., представляваща обезщетение за извършената от Г. работа в полза на М. “Д. Д. П.”Е., по управление на дружеството, без да е натоварен от него за това, за м.декември, 2011г., януари и февруари 2012г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11 от 09.01.2014г. по гр.д. № 698/ 2012г. по описа на СвРС в останалите части, а именно: в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. П. Г. с ЕГН * с постоянен адрес гр. С., ж.к. К.П., блок № *, със съдебен адрес гр. В.Т., ул. К. № *, адв. Т.Т. срещу М. “Д. Д. П.”Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. П. А. № * иск на основание чл. 141 ал. 7 от ТЗ вр. вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9 ал. 2 от Договор за възлагане управлението на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от 04.11.2010г. за сумата 5 940,00 лева – обезщетение по чл. 9 ал. 2 от Договор за възлагане управлението на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от 04.11.2010г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан; в частта, с която е отхвърлен искът на Г. П. Г. с ЕГН * с постоянен адрес гр. С., ж.к. К.П., блок № *, със съдебен адрес гр. В.Т., ул. К. № *, адв. Т.Т. срещу М. “Д. Д. П.”Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. П. А. № * с правно основание чл. 141 ал. 7 от ТЗ вр. чл. 62 ал. 4 от ЗЛЗ вр. чл. 4 от Договор за възлагане управлението на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от 04.11.2010г. до размер 980,00 лева възнаграждение за месец декември 2011г., 1980,00 лева – възнаграждение за м.януари 2012г. и 754,29 лева – възнаграждение до 12.02.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и изравняване през месец март за първо тримесечие на 2012г., което би следвало да се изчисли, като неоснователен и недоказан; и в частта, с която е осъден Г. П. Г. с ЕГН * с постоянен адрес гр. С., ж.к. К.П., блок № *, със съдебен адрес гр. В.Т., ул. К. № *, адв. Т.Т. да заплати на М. “Д. Д. П.”Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. П. А. № * обезщетение за причинените на М. “Д. Д. П.”Е. гр. С. от Г. П. Г. в качеството му на управител на дружеството вреди: 947,05 лева – неоснователно изплатени командировъчни пътни пари, без разходооправдателни документи, и 1866,42лева – неправилно/в нарушение на чл. 228 от КТ/ изчислени и изплатени на работници на дружеството обезщетения по чл. 220, чл. 221 ал. 1, чл. 222 и чл. 224 от КТ, изплатени за периода от 16.04.2010г. до 30.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 113,47 лева от датата на предявяване на иска – 23.01.2013г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА М. “Д. Д. П.”Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. П. А. № *, да заплати на Г. П. Г. с ЕГН * с постоянен адрес гр. С., ж.к. К.П., блок № *, със съдебен адрес гр. В.Т., ул. К. № *, адв. Т.Т., сумата 87,49лв. разноски по делото пред двете инстанции.

ОСЪЖДА Г. П. Г. с ЕГН * с постоянен адрес гр. С., ж.к. К.П., блок № *, със съдебен адрес гр. В.Т., ул. К. № *, адв. Т.Т., да заплати на М. “Д. Д. П.”Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. П. А. № *, сумата 683,59 лв., разноски по делото пред двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС само в частта по отношение на иска за сумата 5940 лв. в едномесечен срок от връчването му на страните. В останалата част решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: