Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1678, гр. Пловдив, 02.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 13.09.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
КАЛИБАЦЕВ
при
секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД №
3905/2018г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 18-1030-000755/ 26.02.2018г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на И.П.К., с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, като са му били отнети и 12
/дванадесет/ контролни точки.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно
и своевременно призован, се явява лично, заедно с процесуалния си представител
адвокат Д., който поддържа жалбата и навежда доводи за допуснати процесуални
нарушения.
Въззиваемата страна – Сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
22.02.2018г., около 03:50 часа, в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, ул. „Шипка”, пред
административна сграда „Сани”, И.П.К. бил спрян за проверка при управление на
личния си л.а. „Пежо 307” с рег. № *** от служители на Пето РУ на МВР –
Пловдив. В хода на последната те поискали съдействие от свои колеги от с-р
„Пътна полиция” – ОДМВР-Пловдив, сред които и св. С.М.Г., тъй като били
възникнали съмнения, че водачът управлявал горепосочения автомобил след
употреба на наркотични вещества. Полицейските служители от с-р „ПП” поканили И.К.,
да бъде тестван за употреба на наркотици и техните аналози с техническо
средство „DRUG TEST 5000” с фабричен номер ARJF-0026, но водачът отказал. На И.К.
бил издаден и талон за медицинско изследване с № 0015526 за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози, но той отказал да даде и
кръвна проба. За така констатираното нарушение мл. автоконтрольор С.М.Г. съставил
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №
289011/22.02.2018г., в който посочил за нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения от жалбоподателя,
след което административнонаказващият орган /АНО/ издал обжалваното наказателно
постановление /НП/.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от
приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните такива.
В своите
показания свид. С.М.Г. е потвърдил отразените от него констатации в АУАН, като
сочи в съдебно заседание, че причината за извършената от него проверка е била
възникнало съмнение у негови колеги от Пето РУ при ОДМВР - Пловдив за употреба
на наркотични вещества от жалбоподателя, след като те са го били спрели
първоначално за проверка. Свидетелят подчертава, че въпреки, че И.К. е бил
учтиво поканен да бъде тестван за употреба на наркотици, последният категорично
отказал да бъде тестван както с техническо средство, така и да се подложи на
медицинско изследване. Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочения
свидетел тъй като са логични, последователни, съответни на писмените
доказателства и най-вече изхождат от незаинтересовано от крайния изход на
делото лице - свидетелят не се познава с жалбоподателя и в този смисъл по делото
не се установява мотив същият да дава недостоверни показания с цел да утежнява
положението му. Ето защо съдът намира, че показанията на този свидетел са
достоверен източник на информация относно основния факт на доказване.
Цитираните
гласни доказателства кореспондират изцяло и с приобщените по делото писмени
доказателства, част от административната преписка, а именно: талон за
медицинско изследване N 0015526 /в който жалбоподателят е записал, е отказва
проба с техническо устройство/ и лист за преглед на пациент в КДБ/СО N 006064/22.02.2018г., 05,00ч. /в който е отразено, че пациента отказва да даде проба за изследване на
наркотични вещества/.
При така
изложената по делото фактическа обстановка Съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно
нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП „Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай се установява по безспорен начин, че с действията си И.П.К. е
осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По категоричен начин бе
установено от доказателствата по делото, а и не се оспорва от самия
жалбоподател, че на процесната дата и място той е бил обект на извършена
проверка за наркотици и техните аналози, в хода на която същият категорично не
е дал качествена проба за алкохол
посредством техническо средство „DRUG TEST 5000” с фабричен номер ARJF-0026, а
при издаден талон за медицинско изследване, жалбоподателят е отказал да даде
проба за изследване на наркотични
вещества. Съдът следва да уточни, че съставомереното поведение се изразява в
самия отказ на жалбоподателя да бъде тестван за наркотици – поведение, което е
бил длъжен да предприеме, след като е бил изрично поканен от надлежен орган /в
случая полицейски служител, изпълняващ функциите на младши автоконтрольор/, да
извърши това. Не беше опровергана и презумптивната доказателствена сила на
съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от свидетелските
показания на свид. Г., които съдът кредитира като последователни, логични и
непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от непредубеден източник - нещо,
което не може да се каже за жалбоподателя, тезата на който се явява недоказана
и изолирана от събрания доказателствен материал.
Неоснователно
е становището, че разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда две отделни
нарушения – отказ на водача да му бъда извършена проверка с техническо средство
и друго – неизпълнение на предписание за медицинско химикотоксикологично
лабораторно изследване за установяване изследване за употребата на наркотични
вещества и техните аналози, а в случая е наложена една санкция за двете
нарушения и не става ясно какво точно е имал предвид административнонаказващият
орган. В този смисъл следва да се посочи, че разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда едно единствено нарушение, а именно – незаконосъобразен отказ на
водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества. Този отказ от своя страна може да има различни форми, изброени в
чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказ на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или
неизпълнение предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В настоящият случай, в обстоятелствената
част както на АУАН, така и в издаденото въз основан на последния НП, ясно е
посочено в какво се състои незаконосъобразното поведение на нарушителя К., а
именно – отказ на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство,
индивидуализирано дори по тип – „DRUG TEST 5000” с фабричен номер ARJF-0026 за
установяване употребата от негова страна на наркотични вещества или техните
аналози. Ето защо, не съществува никаква неяснота относно всички твърдени от
административнонаказващият орган обстоятелства във връзка с нарушението на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Действително, в частта на наказателното постановление,
намираща се след обстоятелствената част, в която е посочен самия текст на
нарушената норма, същата е възпроизведена в по-широк обхват. Последният текст
обаче, чието съществуване поначало разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН не
предвиждат, не е част от обстоятелствената част на наказателното постановление,
в която, както вече бе посочено, нарушението е ясно и непротиворечиво описано.
Съгласно
разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП всеки водач може да избира дали да се подложи
на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни
предписанието за медицинско изследване за наличие на наркотици или техни
аналози в кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи
на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право
на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да извърши поне едно от посочените изследвания, в
противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3 ЗДвП. В дадения случай И.К. е отказал пробата
с техническо средство, а видно от листа за преглед на пациент, приложен в
преписката по делото, в установения от нарочната Наредба и в посочения в талона
срок се е явил в специализираното медицинско заведение за изследване на кръвна
проба, но не е дал такава, като няма доказателства по делото да е посочил друг
метод за проверка, който да не му е бил разрешен.
Що се отнася
до останалите възражения във връзка с обърканите в АУАН фамилия на
жалбоподателя и дата на предявяване на акта следва да се има предвид, че
изискванията, заложени в ЗАНН целят предоставяне на минимални гаранции за
защита на правата на санкционираното лице като по-слаба по правило страна в
административно-наказателното производство, поради което и преценката дали има
допуснато нарушение и дали то е съществено, следва да бъде извършено на базата
на това дали санкционираното лице е разбрало какво нарушение се твърди да е
извършило и за какво бива санкционирано. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая отговорът на този въпрос е положителен. Този извод се обосновава от
доводите, изложени в жалбата, както и от съображенията, изложени в проведеното
съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателят, в които
не се съдържа дори минимално неразбиране какво нарушение се твърди да е
извършено и за какво е санкциониран нарушителят. Ето защо според настоящия
съдебен състав наведените в този смисъл възражения, очевидно не се основават на
действително неразбиране, а единствено целят обосноваване на извод за отмяна на
атакуваното наказателно постановление на формални основания.
Нарушението
водачът е извършил виновно, като при наличието на точна правна квалификация на
същото, правилно наказващият орган е посочил и съответната санкционна
разпоредба в наказателното постановление. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП
едновременно съдържа хипотезата и санкцията за нарушението, като е предвиден
твърд размер на глобата от 2000 лева, както и срок на лишаването от право от
двадесет и четири месеца, които наказания именно са определени и наложени с
наказателното постановление и които не подлежат на преценка от наказващия орган
по реда на чл.27 от ЗАНН.
При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на
жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до опорочаване на производството.
Предвид това и гореизложените мотиви,
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед на изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-1030-000755/ 26.02.2018г. на Началник група към ОД на МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на И.П.К., с ЕГН: **********
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, като са му били отнети и 12
/дванадесет/ контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
ТС