Р Е Ш
Е Н И Е №801
гр.Пловдив,07.08.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско
отделение, І гр. с., в публично заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:Атанаска
Букорещлиева
при
участието на секретаря Недялка Кратункова, като
разгледа докладваното гр. дело №119 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от Л.А.К., ЕГН **********,***, против Г.С.Г., ЕГН **********,***.
Изложени са в исковата молба обстоятелства,
че ищецът и ответникът са единствени наследници по закон на починалата на ** обща наследодателка
Е.Д.Т., като ищецът е неин син, а ответникът Г.- внук на наследодателката,
заместващ, като наследник, починалата си майка К.А. Г., която е била дъщеря на
Т.. С нотариален акт №44/1975г., том 27, по описа на СВ-**, Е.Т. е дарила на сина си Л. К. 2 /3 идеални части от апартамент
№ ** в блок **, на ***/, състоящ се от три стаи
и готварна, целият апартамент с обща квадратура 70,16
кв.м, заедно с 2/3 идеални части от избе-ното
помещение № 42, 2/3 идеални части от таванско помещение № 53 и 2/3 ид. части от общите части на сградата, съставляващи 1,07% ,
който недвижим имот е идентичен с 2/3 идеални части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.530.2156. 2.22 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. **, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: **. Твърди се, че обективираният в нотариалния акт договор за дарение е симулативен и в действителност прикрива действителната обща
воля на страните по него, а именно такава за извършване на покупко-продажба, по
която сделка ищецът има качеството на купувач на посочените идеални части от
недвижимия имот. На 13.04.1975г. било съставено и подписано
от майката на ищеца обратно писмо, в което е посочено, че същата е получила от Л.К.
3000лв., представляващи продажна цена
за собствените й 2/3 идеални части от ап. №**, в блок **, на **, както и че сумата ще предаде на
дъщеря си К.. С обратното писмо е обявено, че Е.Т. продава на сина си гореописаното,
а на следващия ден ще се явят пред нотариус при **, но ще подпишат нотариален акт за дарение вместо продажба.
Предвид изложеното, се иска от съда да
постанови решение, с което да се прогласи нищожността на договора за дарение,
по силата на който Е.Д.Т. е дарила на
сина си Л.А.К.- 2/3 идеални части от СОС с идентификатор 56784.530.2156.2.22 по
КККР на гр. **, поради
симулация, прикриваща действителната воля на страните за извършване на
покупко-продажба, и да се обяви, че действителната сделка е договор за покупко- продажба, с който Е.Д.Т. е продала на Л.А.К. 2/3
идеални части от процесния имот за сумата от 3 000 лева.
Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е депозиран
отговор от ответника Г.Г., в който е изразено
становище за неоснователност на иска. Твърди се, че Е.К.никога не е получавала
от ищеца 3 000 лв. като продажна цена на недвижим имот, че извършеното с
нотариален акт №44/1975г. дарение на процесния имот не е симулативно
и не прикрива обща воля за покупко- продажба. С
отговора е направено възражение за нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД на „обратно писмо“
с дата 13.04.1975г. Сочи се, че същото не представлява „обратно писмо
/документ“, който да е достатъчен, за пълното доказване и разкриване на
извършена симулация. Наред с това, ответникът оспорва истинността на
представеното „обратно писмо“ относно авторството и верността на материализираното
изявление в него. Твърди, че наследодателката му не е
положила подписа си под съдържанието на писмото и не е изразила воля договорът
за дарение да прикрива покупко-продажба на идеалните части от недвижимия имот.
Изложено е още в отговора, че така положеният подпис не е под съдържанието, а
над него- лицето е положило подписа си над обърнат надолу текст. Ето защо,
ответникът счита, че представеното „обратно писмо” не следва да се кредитира
като частен свиде-телстващ документ, който да послужи
за начало на писмено доказателство, тъй като подписът не следва изявлението в
документа и не удостоверява материализираното изявление на подписалия го. По
изложените съображения моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:
Не се спорно по делото, а и се установява от
удостоверение за наследници №**., издадено от Община **, че страните са наследници по закон на Е.Д.Т., починала на **, като ищецът е неин син, а
ответникът- внук /син на починала й дъщеря К.Г./.
Видно е от представения договор за дарение,
сключен на 14.04.1975г. с нота-риален акт №44, том 27,
дело №9540/1975г., че наследодателката на страните Е. К., със съгласието на съпруга си Й.Т.,
е дарила на сина си Л. К. следния свой
недвижим имот- 2/3 идеални части от апартамент №** в блок **, на **, с обща площ на апартамента
70,16 кв.м, при описаните граници, ведно с 2/ 3 идеални части от избено помещение
№42 и от таванско помещение №53, както и 2/3 идеални части от общите части на сградата, съставляващи
1,07%, а надареният е приел дарението с благодарност.
По повод твърдението за относителна симулативност на договора за дарение ищецът е представил по
делото документ, озаглавен „обратно писмо”, подписан от Е.К., в който същата декларира, че на
13.04.1975г. е получила от сина си Л.К. 3000 лева –продажна цена за собствения
й недвижим имот, описан в писмото. Посочено е още, че получената сума К.ще
предаде на дъщеря си К., като по този начин обявява, че продава на сина си
имота, а на следващия ден двамата ще се явят пред нотариус, но за да подпишат
нотариален акт за дарение вместо за продажба.
Във връзка с направеното от ответника
оспорване, по реда и в срока по чл.193, ал.1 ГПК, на автентичността на
подписа на наследодателката на страните в обратното
писмо, с твърдения, че същият не е на Е.К.и че документът е съставен при
условията на т. нар. „кражба на подпис”, по делото са допуснати комплексна съдебно-графологична и техническа експертиза, повторни КСГТЕ
и тройна КСГТЕ.
От заключението на КСГТЕ, с вещи лица К.С. и М.
С., депозирано на 23.10.2019г., се
установява, че подписът в обратното писмо от 13.04.1975г. е изпълнен от Е.К., но не към 1975година, а на
по-късен етап. Същият е изпълнен на ръка, не е технически пренесен от друг
документ, като не може да се установи дали е положен преди или след изготвянето
на текста,
тъй като няма пресечни точки. Според експертите, не са установени признаци за подправка на
документа чрез т. нар. „кражба на подпис”. При изслушване на заключението в
съдебно заседание, проведено на 31.10. 2019г., вещото лице С. е коментирало, че
в случая са налице два признака, които могат да доведат до предположение, че
има „кражба на подпис“, но те не са достатъчни, за да се направи категоричен
извод за това.
По делото е прието допълнително заключение на КСГТЕ от 03.01.2020г., според което, подписът от името на Е.К.в обратното писмо от 13.04.1975г. е изпълнен от нея към 1975г. Посочено е, че при изследване на подписа -обект на експертизата и използваните сравнителни образци са констатирани съвпадащи призна-ци, които са характерни, устойчиви и образуват индивидуална съвкупност, даваща основание за обосноваване на този извод.
В заключението на повторната КСГТЕ, с вещи лица- Е.Ч. и И.Ч., назначена след оспорване заключението на вещите лица С. и С., в частта му, касаеща дадения отговор на въпроса дали са налице признаци на подправка на документ чрез кражба на подпис, е направен категоричен извод, че има признаци за използване на подпис от друг документ при създаването на обратното писмо т.е. има признаци за кражба на подпис, като същите са- обърнат подпис, непоказващ отношение към печатния текст, и листът е отрязан над подписа, директно свързващ го с липсващата част. Тези признаци дават основание на експертите да приемат, че подписът не е полаган за обратното писмо, а е използван от друг документ.
Според заключението на повторната допълнителна КСГТЕ, с вещи лица Д.К. и С.С., подписът, положен от името на К.в долната дясна част на обратното писмо от 13.04.1975г., не е изпълнен от лицето към 1975г. При изслушването на експертите в съдебно заседание от 05.03.2020г. същите са заявили, че подписът е идентичен с подписите на К.в периода 1997г.-2013г.
С оглед депозираните противоречиви заключения на предходните КСТГЕ по въпроса дали върху представеното „обратно писмо“ от 13.04.1975г. има признаци за подправка на документ, по делото е допусната тройна СГТЕ. От неоспореното от страните заключение, изготвено от вещите лица В.Ц., П.Т. и В.Б., се установява, че за отпечатване на обратното писмо е използван лист хартия с нестандартен размер, който е бил част от по-голям лист. В изследвания документ има признаци, характерни за т. нар. ”кражба на подпис”, и те се отнасят до формата и размерите на листа, наличието на признаци на отрязване и откъсване, нетипично разположение на подписа върху листа и спрямо машинописния текст, отсъствието на други реквизити, характерни за подобни документи. Установените признаци в своята съвкупност са дали основание на експертите да направят катего-ричен извод, че документът е съставен чрез „кражба на подпис“- към подпис, положен върху лист хартия, е добавен машинописен текст.
За доказване на твърденията си във връзка със спора страните са ангажирали и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите- М.С.Х./на ищеца/ и В.Г.Г./на ответника/.
Свидетелката Х.заявява, че познава страните, била е съседка на наследо-дателката им и с нея имали много близки отношения. Е.споделила със свидетелката, че е прехвърлила апартамента на ** на сина си Л. с дарение, но получила от него 3000лв., които дала на дъщеря си К. Жела-нието й било имотът да остане на сина й, а дъщеря й да получи парите. Сделката била изповядана като дарение, за да се спестят разходи при прехвърлянето на имота. Свидетелката твърди, че е виждала съставеното от Е.писмо, в което е посочила, че дава имота си на Л.
Свидетелката В.Г. също сочи, че е била в близки отношения с Е.Т.. Знае, че тя е дарила 2/3 от апартамента на сина си, а 1/3 завещала на Г., но впоследствие Л. упражнил психически тормоз върху майка си и тя променила завещанието си. Свидетелката заявява, че Е.не е споменавала да е продавала имота.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Според разпоредбата на 26, ал.2, пр.5 ЗЗД, привидните договори са нищожни.
Съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД, ако
страните прикрият сключеното между тях съгла-шение с
едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са
налице изискванията за неговата
действителност.
Симулативната или привидната сделка е тази,
която страните постигат за външно обективиране на
определен резултат, който те във вътрешните си отношения не желаят да настъпи. А
прикритата сделка или дисимулираната е сделката, която
страните искат да породи последиците си помежду им и се подчиняват на правоотно-шението, създадено чрез нея.
В настоящото производство се
поддържа от ищеца, че процесният договор е относително симулативен,
защото волята на страните по него била описаният недвижим имот в нотариалния
акт, с които е изповядана сделката, да бъде прехвърлен на ищеца не чрез дарение,
а срещу заплащане на цена, при което явната сделка – дарението е нищожна, а
прикритата- покупко-продажба -действителна .
За да бъде успешно провеждането на иска за прогласяване нищожност на договора за дарение, като привиден, както и за установяване на прикритото с него действително съглашение между страните, в случая като такова по договор за покупко-продажба, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че действителната воля на страните, сключили договора за дарение на процесния имот, не е такава, каквато е отразена в него, и че между съконтрахентите е постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността чрез покупко-продажба, а във връзка с твърденията за наличие на прикрито съглашение- същият следва да докаже неговото съдържание и действи-телност.
За доказване симулативността на сделката е необходимо наличието на т. нар. ”обратно писмо” или наличието на писмен документ, обективиращ изявленията на страните по сделката, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля чрез отразяване на всички елементи от съдържанието на прикрития договор.
В настоящото производство
е представен документ, озаглавен „обратно писмо”, който изхожда от една от
страните по сделката – Е.К.и съдържа изявлението й относно симулативността на договора за дарение и действителните вътрешни отношения между нея и
ищеца К.. Налице е в документа изразена воля от К.да продаде на сина си
описания имот срещу заплащане от страна на купувача на цена от 3000лв., като с обратното писмо се удостоверява
и получаването на уговорената продажна цена от продавача .
За проверка автентичността на
оспорения от ответника документ- „обратно писмо” по делото бяха изслушани
горепосочените заключения на КСГТЕ. Същите са непротиворечиви по отношение на
изводите, че подписът в документа е изпълнен от Е.К.. Но се установи от
заключенията на повторната и тройната СГТЕ, които съдът кредитира, като
компетентно изготвени, обективни, добре обосновани и логически издържани, че
документът е изготвен чрез "кражба на подписа". Вещите лица подробно и
детайлно са посочили защо приемат, че е налице т. нар. „интелектуална подправка
или кражба на подпис”, като съдът няма основание да се съмнява в тяхната
компетентност и безпристрастност. Впрочем, експертите от първоначалната КСГТЕ
също са констатирали, че има признаци за кражба на подпис, но са счели, че те
са само два, поради което са недостатъчни за обосноваване на категоричен извод.
Доколкото се установи, че обратното
писмо е съставено чрез „кражба на подпис“, то без значение в случая е фактът, дали подписът на К.върху документа е изпълнен преди или след сключването на твърдяната привидната сделка,
поради което съдът не коментира двете противоречиви заключения на вещите лица
по този въпрос.
Предвид горното,
следва да се приеме, че оспорването автентичността на процесния документ е
успешно проведено. Следователно, представеното от ищеца „обратно писмо” е
неистински документ, не съдържа волеизявление на насрещната страна по
атакуваната сделка и не може да послужи като начало на писмено доказателство,
правещо вероятно симулацията. При това положение и с оглед ограни-чението
на разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК,
свидетелските показания са недопустими по отношение разкриването привидността
на договора за дарение и за установяване действителната воля на страните по
него, при което събраните такива не следва да се съобразяват от съда при
решаването на спора.
След като не се доказа от ищеца,
че при сключване на оспорения договор за дарение от 14.04.1975г. страните по
него не са желаели да постигнат последиците му, при което същият е привиден и
като такъв е нищожен, както и че чрез този договор страните са прикрили договор
за покупко-продажба, като е налице помежду им съгласие за прехвърляне на
собствеността върху процесния имот срещу насрещно задължение за купувача за
заплащане на цена от 3000 лв., то предявеният иск се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски. Видно от представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото, същият е направил разноски в общ размер на 2116,80лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, предявения от Л.А. К., ЕГН
**********,***, против Г.С.Г., ЕГН **********,***, иск за обявяване на договор за
дарение на недвижим имот, сключен на 14.04.1975г. с нотариален акт №44, том 27, дело №9540/ 1975г., с който Е.Д.К., със съгласието на съпруга си Й.Б.Т., е дарила на сина си Л.А.К.
следния свой недвижим имот- 2
/3 идеални части от апартамент
№ **, в блок **, на ***, състоящ се от
три стаи и готварна, целият апартамент с обща квадратура 70,16кв.м, при граници-апартамент №6 на Ч., апартамент №65 на Х. и
отгоре- апартамент №78 на М., заедно с 2/3 идеални части от избеното помещение № 42, 2/3 идеални части от таванско
помещение № 53 и 2/3 идеални части от общите
части на сградата, съставляващи 1,07%, който недвижим имот е идентичен с 2/3 идеални части от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.530.2156.2.22 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.**, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009
г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: **, който обект се
намира в сграда № **, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.530.2156, с предназначение
на обекта - жилище, апартамент, брой нива - 1, с площ от 70,16 кв.м, ведно
с 2/3 идеални части от прилежащата
изба № 42, таван № 53, 1,07 % идеални части от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- 56784.530,2156.2.21,
56784.530,2156.2.23, под обекта 56784.530.2156.2.18, над обекта 56784.530.2156.2.26, за НИЩОЖЕН, като привиден и
прикриващ действителния и приложим в отношенията между страните договор за покупко- продажба, както и за обявяване, че действителната
сделка е договор
за покупко- продажба, с който
Е.Д.Т. е продала на Л.А.К. недвижим имот- 2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2156.2.22 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009
г. на ИД на АГКК, с адрес на имота:
**, който обект се намира
в сграда № **, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.530.2156, с предназначение на
обекта - жилище, апартамент, брой нива - 1, с площ от 70,16 кв.м, ведно
с 2/3 идеални части от прилежащата
изба №42, таван №53, 1,07 % идеални части от общите
части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж- 56784.530,2156.2.21, 56784.530. 2156.2.23,
под обекта
56784.530.2156.2.18, над обекта
56784.530.2156.2.26,
за сумата от 3 000 /три хиляди/
лева.
ОСЪЖДА Л.А.К., ЕГН **********,***, да заплати на
Г.С.Г., ЕГН **********,***, сума в размер на 2116,80 / две хиляди сто и шестнадесет лв. и осемдесет ст./лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия: