Р Е
Ш Е Н
И Е
№___
гр.Русе, 13.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
граждански състав, в публичното заседание на 15 май две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр.д.№ 4980 по описа на 2016 г., за се произнесе съобрази:
Производството е по чл.357 и
сл. от КТ.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.245, ал.2 от КТ
- за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за забава върху него.
Ищецът Р.Л.Ц. твърди,
че с ответното дружество имал сключен безсрочен трудов договор от 01.11.2011 г.
на длъжност „лекар-ординатор“, с основно месечно трудово възнаграждение от 790 лв. Трудовият му договор
бил прекратен едностранно от
негова страна с нот.покана, получена на 01.10.2015 г., с която уведомил
управителя, че на осн.чл.327, ал.1, т.2 и 3 от КТ прекратява трудовия договор без предизвестие. На 27.01.2016 г.
ищецът разбрал, че основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение,
вписано в трудовата книжка, било чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от 05.11.2015 г.
С влязло в сила решение по гр.д.№ 672/2016 г. по описа на РРС уволнението му,
извършено от ответника, било признато за незаконосъобразно и било постановено извършването на поправка в трудовата
книжка на Р.Ц.. Твърди също, че за целия период на действалия между страните
трудов договор не му е изплащано редовно, респ. в пълен размер, трудовото
възнаграждение. След
направеното уточнение на исковата молба и изменение размера на исковете, претендира да бъде постановено
решение, с което да ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата 12 840 лв., представляваща дължими брутни трудови възнаграждения за
периода 01.07.2013 г. – 30.09.2015 г., индивидуализирани помесечно в табличен
вид /л.8 и 9 от делото/, ведно със законната лихва от образуване на съдебното производство до окончателното й заплащане, 2 315.21 лв. обезщетение за забава от 01.08.2013 г. до 30.08.2016 г., както и направените по
делото разноски.
Ответникът “Амбулатория
за първична извънболнична медицинска помощ-групова практика (АПИМПГП)-МОБИЛМЕД”ООД, гр.Русе, представлявано
от управителя И. М., счита исковете частично основателни. Твърди, че само за м.09.2015 г. на ищеца не е изплатено трудовото възнаграждение, тъй
като същото било удържано за неспазено предизвестие поради дисциплинарно
уволнение. Неговият брутен размер възлизал на 567.87 лв. за 14 работни дни и 7
дни отпуск. Също в табличен вид посочва изплатените трудови възнаграждения на
ищеца за претендирания период с отработените дневни и нощни смени за всеки
месец. Позовава се на Правилника за вътрешния трудов ред на „АПИМПГП-МОБИЛМЕД”ООД, в чл.7 от който е предвидено
седмично работно време за персонала от 40 часа, 8 часов работен ден и работа на
смени по предварително изготвен месечен график, одобрен от „РЗОК-Русе“. Претендира отхвърляне на иска за
неизплатени трудови възнаграждения над сумата 567.87 лв. и акцесорната
претенция за лихва за забава над сумата 47.42 лв. и присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен трудов договор № 59/01.11.2011
г., от който е видно, че ищецът е назначен на длъжността “лекар” в ответното
дружество, с място на работа – лекарски кабинет, на пълно работно време и основно
месечно трудово възнаграждение 790 лв., което се изплаща веднъж месечно през
месеца, следващ начислението.
С влязло в сила решение по гр.д.№ 672/2016 г. по
описа на РРС е отменена заповедта за уволнение на ищеца от 02.11.2015 г. и е
постановена поправка в трудовата му книжка относно основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение с „АПИМПГП-МОБИЛМЕД”ООД /считано от получаване на едностранното заявление от
работодателя на 01.10.2015 г./, като се впише чл.327, ал.1, т.2 КТ .
Депозирани от ответника са разчетно-платежни
ведомости за претендирания период: 01.07.2013 г. – 30.09.2015 г., в които е
оспорено авторството на подписите за получател на сумата срещу името на ищеца.
В производство по чл.193 и сл. от ГПК са изготвени основно и допълнително
заключения по назначената почеркова експертиза. Според графолога подписите,
положени в платежните ведомости за месеците: 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2013 г.,
01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 10.2014 г., 01, 04, 05 и 06.2015 г. са
изпълнени от ищеца. Във ведомостите от м.09.2014 г., м.09.2015 г. и м.08.2015
г. срещу името на Р.Ц. няма положени подписи. В останалите платежни ведомости
за общо 5 месеца не може да се определи дали подписите са или не са изпълнени
от същия, тъй като се различават по общ вид, съдържание на транскрипцията, общи
и частни признаци от тези на ищеца.
Съобразно данните от почерковата експертиза,
месечните работни графици, представени от ответника и неоспорени от
процесуалния представител на ищеца и след справка в счетоводството на „АПИМПГП-МОБИЛМЕД”ООД, по делото са приети две счетоводни експертизи. Според
първата, изготвена на база 12-часови смени – дневна и нощна, съответно от 8 ч.
до 20 ч. дневна и от 20 ч. до 8 ч. нощна и сумарно изчисляване на работното
време, съобразно чл.142, ал.4 КТ и чл.3 от Вътрешните правила за работна
заплата в ответното дружество, размерът на дължимите брутни трудови
възнаграждения на ищеца за месеците по т.1 от заключението на графологичната
експертиза, т.е. за които подписите за получил сумата са изпълнени от ищеца,
възлиза на 19 181.75 лв., а този на изплатените трудови възнаграждения за
същите месеци е 14 094.66 лв. или за тези месеци ищецът е получил с
5 087.09 лв. по-малко трудово възнаграждение от дължимото му се. Размерът
на брутните работни заплати за останалите месеци, т.е. за които няма положен
подпис за получател на сумата или не може да се установи дали са изпълнени от
ищеца, възлиза на 6 745.48 лв.
За да изчисли брутното трудово възнаграждение за
периода, предмет на спора, експертът е съобразил сумарното изчисляване на
работната заплата на месечна база и трудовия стаж на ищеца от трудовата му
книжка и е начислил допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, за извънреден и нощен труд. От изслушването на вещото лице в две съдебни
заседания става ясно, че както документацията, така и воденото от ответника
счетоводство са изключително неясни, неточни и непрецизни. Както сочи експертът,
а е видно и от приложените множество разчетно-платежни ведомости, в същите има начисления
само в три графи: начислена сума за отработени дни, постоянни/еднократни
надбавки и брутна заплата. На въпроса на експерта как са образувани тези пера
от счетоводството е отговорено, че допълнителното възнаграждение за
професионален опит е включено в тези пера, но от представената справка били
налице драстични разлики и разминавания, за да може да стане ясно как е
изчислявано това допълнително възнаграждение. В графа постоянни надбавки пък
били включени и сумите за нощен и извънреден труд, но без всякакъв алгоритъм на
изчисляване. Не могли да кажат сумарното изчисляване на заплатите на каква база
е ставало – на един, три или шест месеца, нито е имало издадена заповед в тази
връзка. Оспорват се началните и крайните часове на работните смени в ответното
дружество, а в депозираните месечни работни графици колоните най-отдолу с
посочване началните и крайните часове на смените не са попълнени. Единствено в
допълнително представения от пълномощника на ищеца /приложен на л.195 от
делото/ график на лекарите в заместващото звено на МОБИЛМЕД за м.12.2013 г.,
изискан от РЗОК-Русе, са посочени двете смени на работа в ответното дружество:
от 8 до 20 ч. и от 20 до 8 ч., както ги е съобразило и вещото лице. Член 9 от Правилника за вътрешния трудов ред
на „АПИМП-ГП МОБИЛМЕД“ ООД установява работното време в медицинските кабинети:
начален час 8 ч. и край на работния ден 17 ч., дежурен кабинет: от 16 до 20 ч.
и нощна смяна от 20 до 7 часа. Въз основа на това процесуалният представител на
ответника с допълнителната молба от 21.03.2017 г. навежда твърдения за 11-часово
нощно дежурство, 4-часова дневна смяна и 12-часови дневни и нощни дежурства в
почивните дни. На тази база е изготвено и допълнително заключение по
икономическата експертиза, според което разликата в изплатените и дължими
заплати на ищеца възлиза на 4 499 лв., а неизплатените възнаграждения са в
общ размер 6 596.60 лв. Експертът изчислява и размера на лихвите за забава
върху дължимите и незаплатени трудови възнаграждения отново в посочените
по-горе варианти на продължителност и видове работни смени. В съдебно заседание
на 19.04.2017 г. управителят на ответника твърди, че месечните графици, които
се дават в Здравната каса, са един вариант, а реалните графици били именно
изготвените и приложени в делото работни графици, от които не може да се
установи нито продължителността на смените, нито дали отбелязването с буквата
„Д“ се отнася за дневна или дежурна смяна, както заявява управителят. Най-последното
уточнение /л.237/ на д-р И. М. е за 12-часови дневни и нощни смени на
ищеца.
Ангажираните допълнителни писмени доказателства
от ответника установяват, че през процесния период ищецът е работил на втори
трудов договор в „МБАЛ-Русе“АД на непълно работно време от 4 часа.
При така установените фактически
положения, съдът приема от правна страна следното:
Положеният
от работника труд по съществувалото с работодателя трудово правоотношение е
възмезден и последният следва да го изплаща съобразно договореностите между
тях. Това е негово основно задължение по трудовото правоотношение, установено в чл.124 КТ и уредено в чл.128 КТ.
Това, което се дължи, е уговореното трудово възнаграждение при сключването на
трудовия договор. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ при сключването на трудовия
договор страните трябва да определят размера на основното и на допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане. Разпоредбата на чл.245 от КТ
гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна
заплата, установена за страната. Остатъкът
до пълния размер остава дължим, заедно със законната лихва. Предпоставка за
прилагане на това правило е добросъвестност на работника или служителя -
качествено изпълнение на възложената работа в определеното количество и в
поставените срокове.
В настоящото производство в сключения между
страните трудов договор е уговорено само основното месечно трудово
възнаграждение в размер на 790 лв., платимо веднъж месечно през месеца, следващ
начислението. Приложените вътрешни правила за работна заплата в „АПИМП-ГП
МОБИЛМЕД“ ООД предвиждат система
за сумарно изчисляване заплащането на труд и работната заплата да се изплаща не
по-късно от 25-то число на месеца, следващ този, през който е положен трудът.
Средствата за работната заплата са формирани от основна месечна заплата по
трудов договор, допълнителни и други трудови възнаграждения по КТ и други
допълнителни възнаграждения в тези правила. Същите, в чл.8 предвиждат
допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 0.6% от индивидуалната основна месечна заплата и за нощен труд.
Съгласно чл.10 от Правилата, среднодневният размер на основната заплата се
изчислява като индивидуалната основна месечна заплата се раздели на броя
работни часове през съответния месец.
Доказателственият материал по делото, в това
число приетите заключения по назначените почеркова и икономическа експертизи,
дават основание на съда да приеме, че за месеците 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2013
г., 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 10.2014 г., 01, 04, 05 и 06.2015 г. на
ищеца, срещу подпис в платежните ведомости, са изплатени трудовите
възнаграждения, но в размери, по-ниски от дължимите. В това отношение съдът
възприема изцяло първият вариант на икономическата експертиза, според който
дължимата разлика в заплатите на Р.Ц. възлиза на брутната сума от 5 087.09
лв. Изчисленията по заключението са изцяло правилни, тъй като са извършени на
база уговореното в трудовия договор между страните и цитираните по-горе
вътрешни правила на ответното дружество за вътрешния трудов ред и работната заплата,
т.е. съобразени са основно трудово възнаграждение 790 лв., 8-часова
продължителност на работния ден и двусменен режим на работа - от 8 до 20 ч. и
от 20 до 8 часа. Освен допълнителните възнаграждения за нощен и извънреден
труд, вещото лице правилно е изчислило в брутната работна заплата и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Такъв по
специалността към 01.07.2013 г. е имал от 11 години, 7 месеца и 1 ден, видно от
депозираната в заверен препис трудова книжка на ищеца. Този документ,
удостоверяващ трудовия стаж на работника, следва да се представи на
работодателя при постъпване на работа, съгласно чл.348 КТ, а според чл.3 от
Правилника за вътрешния трудов ред в „АПИМП-ГП МОБИЛМЕД“ООД, административното
ръководство изисква от всеки новопостъпил работник трудова книжка, а ако
лицето постъпва на работа за първи път го снабдява с такава. Налице са
вписвания в трудовата книжка при постъпване на работа на ищеца през 2011 г.,
при преназначаването му през 2012 и през 2015 г. Следователно, работодателят е
бил в известност за трудовия стаж на лекаря още към 2011 г. и е бил длъжен да
начислява и да му изплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж
и професионален опит. Освен това, при първото изслушване на експерта в с.з. от
15.03.2017 г. същият заявява, че от счетоводството на ответника му отговорили,
че това допълнително възнаграждение също е включено в перото постоянни
надбавки. Неоснователно е и следващото възражение на бившия работодател, че
това възнаграждение е изчислявано в експертизата върху брутния размер на
заплатата. Видно от таблица 3, на л.201 от делото, втора графа съдържа суми,
представляващи основна работна заплата за отработено време /изчислена, съгласно
изискванията на чл.10 от Вътрешните правила за работната заплата, на база
среднодневните размери на работната заплата по месеци, подробно посочени в
таблица 2/, върху които са изчислени всички допълнителните възнаграждения.
Макар в 7 графа от същата таблица да са начислени суми като допълнително
трудово възнаграждение при престой не по вина на работника, всъщност това суми,
дължими на работника с оглед гарантираното от закона /чл.245 КТ/ изплащане на
пълния размер на уговорената в трудовия договор основна работна заплата. Ирелевантно
за спора се явява обстоятелството дали има съвпадение в смените на Р.Ц. по
допълнителното трудово правоотношение с „МБАЛ-Русе“ и тези по договора с
ответното дружество, доколкото ответникът не е направил възражение за
неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца. Ето защо съдът приема,
че за претендирания период същият добросъвестно е престирал уговорената работна
сила, срещу което работодателят е бил длъжен да му заплати уговореното трудово
възнаграждение /включващо основна работна заплата и допълнителните възнаграждения
за трудов стаж, извънреден и нощен труд/.
Освен горната сума от 5 087.09 лв.,
ответникът дължи на ищеца и пълните брутни трудови възнаграждения за месеците 09.2014
г., м.09.2015 г. и м.08.2015 г., за които в разплащателните ведомости срещу
името на Р.Ц. няма положени подписи, както и за останалите 5 месеца, за които,
съгласно почерковата експертиза, не може да се определи дали подписите са или
не са изпълнени от същия. Общата незаплатена сума за възнаграждения, съгласно
първото заключение по икономическата експертиза, възлиза на 6 745.48 лв.
Следователно, претенцията за заплащане на работни
заплати в брутен размер за исковия период следва да се уважи до сумата от общо
11 832.57 лв., ведно със законната лихва от образуване на делото, а над
нея до претендираните 12 840 лв. следва да се остави без уважение като
неосноватална.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение
е срочно и при изтичане на срока за плащане, работодателят изпада в забава и
дължи на работника лихва за забавата в размер на основния лихвен процент за
страната /чл.245, ал.2 КТ/. Съгласно предвидения в чл.4 от Вътрешните правила
на ответника за работна заплата краен срок за изплащане на възнаграждението /26-то
число на месеца, следващ този, за който се начислява работната заплата/, обезщетението
за забава върху първата сума, представляваща разлика между дължимото и
изплатено трудово възнаграждение, плюс сумата, представляваща неизплатени
възнаграждения или върху главница от общо 11 832.57 лв., съгласно т.4 от
приетата допълнителна счетоводна експертиза, възлиза на 1 971.44 лв. Ето
защо акцесорната претенция следва да се уважи до посочената сума, а над нея, до
претендираните 2 315.21 лв., както и за периода 01.08-25.08.2013 г.,
следва да се остави без уважение.
В тежест на ответника е държавната такса по
делото в общ размер 552.16 лв., както и направените деловодни разноски за вещи
лица от 473.61 лв.
Съобразно изхода на делото, съразмерно на
уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски
по делото в размер на 2 238.49 лв. Съдът не присъжда разноски на
ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като, видно от
приложения на стр.21 от делото договор за правна помощ, са налице данни само за
размера на уговореното адвокатско възнаграждение, но не и за неговото заплащане
/и дали е в брой или по банкова сметка/.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Амбулатория за първична извънболнична медицинска
помощ-групова практика (АПИМПГП)-МОБИЛМЕД”ООД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Независимост“2, ЕИК
*********, представлявано от управителя И. М., да заплати на Р.Л.Ц., ЕГН **********,***, сумите:
11 832.57 лв. неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода 01.07.2013 г. – 30.09.2015 г., ведно със законната
лихва от 31.08.2016 г. до окончателното й изплащане, 1 971.44 лв. обезщетение за забава за периода 26.08.2013 г. - 30.08.2016 г., както и 2238.49 лева
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане на трудови възнаграждения над сумата 11 832.57 лв.
до претендираните 12 840 лв. и исковете за обезщетение за забава над
сумата 1 971.44 лв. до претендираните 2 315.21 лв., както и за периода
01.08-25.08.2013 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Амбулатория за първична извънболнична медицинска
помощ-групова практика (АПИМПГП)-МОБИЛМЕД”ООД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Независимост“2, ЕИК
*********, представлявано от управителя И. М., да заплати по сметка на Русенски районен съд
държавна такса в размер на 552.16 лева, както и 473.61 лева деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: