О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ / год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на 25.06.2018 год., в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 998 по описа за 2018 год. на ВОС,
съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.140 от ГПК
Производството по делото е образувано
по постъпила от М.И.Ж. ЕГН:********** с адрес: ***, действащ чрез процесуалния
си представител адв. К.Д., вписан в Адвокатска Колегия - Варна, с адрес на
кантората гр.Варна ул.„Охрид" №26, ет.З ПРОТИВ ПРОКУРАТУРАТАНА РЕПУБЛИКА
България, адрес гр.София, бул.„Витоша" №2, представлявана от Главен
прокурор на Република България, с цена на иска: 150 000/сто и петдесет хиляди/
лева и правно основание: чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ в връзка с чл.52 и чл.86 от ЗЗД
В исковата си молба ищеца твърди, че
изпълнява длъжността държавен съдебен изпълнител при Варненски районен съд от
2006 год., когато е постъпил на работа до провеждане на конкурс и назначен с трудов договор №
ЛС-И-627/21.04.2008 год.
На 27.09.2012 год. в сградата на
Съдебно изпълнителна служба при Варненски районен съд, в кабинет на негов
колега държавен съдебен изпълнител Людмил Станев Станев, между него и ищеца е
възникнал инцидент, започнал с вербални обиди и заплахи, който постепенно е
прераснал във физическо нападение.
Против ищеца е образувано ДП№
2726/2012г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР-Варна, по реда на чл.212, ал.2
от НПК, за престъпление по чл.131, ал.2 т.З от НК, по повод тъжба от 27.09.2012
г. в Първо РУП при ОД на МВР - Варна на лицето Людмил Станев Станев .
Тъжбата на Людмил Станев е обективирана
в Докладна записка №ЗМ 2726/27.09.2012г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР -
Варна, изготвена от инсп. Румен Градинаров на длъжност ОР при същото полицейски
управление, както и в Предложение от 08.10.2012г. на Главен разследващ полицай
- Началник отдел "ДП" при ОД на МВР - Варна.
По това досъдебно производство ищеца е
привлечен в качеството на обвиняем по чл.131, ал.2, пр.6, т.4, вр. ал.1, т.2,
вр. чл.130, ал.2 от НК и му е била определена мярка за неотклонение"
Подписка".
На 14.08.2014 год. са му предявени
материалите от разследването.
Независимо от направеното искане за
отвод, прокурор Манасиев не се отвел като наблюдаващ прокурор по досъдебно
производство и внесъл на 11.12.2014 год. обвинителен акт срещу ищеца във
Варненски районен съд. Заедно с това с писмо рег.№94-Л-72/15.12.2015 год. е
уведомил Министъра на правосъдието за внесения обвинителен акт с обвинение
срещу ищеца за престъпление по чл.131, ал.2 пр.6 т.4 вр с ал.1,т.2 вр. с
чл.130, ал.2 от НК.
Със Заповед №СД-03-17/26.01.2015 год.
на Министъра на правосъдието на основание чл.272, ал.1 от ЗСВ, считано от
02.02.2015 год., ищеца е отстранен от длъжност до приключване на наказателното
производство срещу него.
След отвод от всички съдии при Районен
съд - Варна, делото с Определение на състав на ВКС на РБ, е изпратено за разглеждане
на Районен съд - гр.Русе, където е образувано НОХД№761/2015 год.
С Присъда №……/13.11.2015 год. на PC -
гр.Русе по НОХД № 761/2015 год. ищеца М.Ж. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131, ал.2 предл.6 т.4 във вр. с
ал.1, т.2, вр. с чл.130, ал.2 от НК. Присъдата е потвърдена с Решение №
79/10.06.2016г. по ВНОХД №111/2016г. по описа на ОС - гр.Русе.
Със Заповед № СД-01-271/13.07.2016 год.
на Министъра на правосъдието на основание чл.272, ал.1 от ЗСВ, считано от
18.07.2016 год., ищеца е възстановен на заеманата длъжност държавен съдебен
изпълнител при Районен съд - Варна.
Ищеца твърди, че моментът, от който е
налице "наказателно обвинение", е съгласно константната практика на
Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, "обвинението" може да се
дефинира като "официалното уведомяване на едно лице, направено от
компетентния орган, че е обвинено в извършването на престъпление", въпреки
че "в някои случаи то може да приеме формата на други мерки, които
съдържат имплицитно такова твърдение и които по същия начин оказват съществено
въздействие върху положението на заподозрения" /в този смисъл са и
мотивите в решенията на ЕСПЧ по делата Де Веер срещу Холандия от 27 февруари
1980 г. и Екле срещу Германия от 15 юли 1982 год./.
Значение за негативно отражение на
обвинението върху неимуществената сфера на ищеца има и тази неразумно дългата
продължителност на воденото наказателното производство, като това води до
увеличаване на негативните последици за обвиняемия, което е от значение при
глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл.2,
ал.1, т.З ЗОДОВ.
В резултат на незаконното обвинение,
ищеца е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, непрекъснато
психическо напрежение, фрустрация, загуба на професионален и чисто човешки
авторитет. Накърнени и опетнени са името и авторитета му в обществото, дълбоко
уронени били честта и достойнството му.
По време на цялото наказателно
производство бил обзет от чувства на срам и обида от въздигнатото му незаконно
обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер и то в
качеството му на длъжностно лице -държавен съдебен изпълнител при Районен съд
Варна.
Воденото наказателно производство
срещу ищеца е станало стана достояние на
цялата професионална общественост в град Варна. По делото били разпитвани като
свидетели негови колеги държавни съдебни изпълнители, деловодители от съдебно
изпълнителната службата при PC - Варна и служители на съдебна охрана.„
Внасяне на обвинителния акт от
прокуратурата в PC - Варна, наложило всички съдии от този съд след като
прочетат материалите по делото да правят отвод. Негативният отзвук на
информацията за обвинението му била мигновено разпространена предвид
длъжностното му качество и факта, че влиза в служебни отношения, както с негови
колеги от съда така и с граждани които водят изпълнителни дела. В населено
място където живеел, повечето активно практикуващи юристи се познават и имат
изграден с времето авторитет и позиция сред общността и начинът по който в
града са разбрали новината за обвинението му в извършване на престъпление, го е
злепоставила пред колегите му, а името и авторитета му на доказал се юрист в
града били опетнени, което се отразило сериозно на психическото му състояние.
Обвинението за извършване на
престъпление в кръга на службата му, неминуемо е накърнило авторитетът му на
стойностен и морален човек, на професионалист с дългогодишен опит, граден с
безупречна работа, като държавен съдебен изпълнител.
Понасял изключително болезнено
негативното отношение на околните и се срамувал от случващото се. Бил
депресиран и уплашен. Нямал желание да излиза от дома си и да комуникира с
близки и приятели. Преживеният стрес станал фрустриращ фактор в неговото
професионално и кариерно развитие. Вследствие на този силен стрес и
непрекъснато психическо напрежение бил в напрегнато състояние, подтиснат, с
много високо ниво на тревожност, не е можел да спи, трудно му било да се
концентрира в професионалната си дейност. Имаше вегетативни смущения, нарушен
му бил сънят, събуждал се рано и го обземало чувство на безнадеждност,
безперспективност и безпомощност, мислите му били натрапчиви, не можел да се
откъсне от тях, ставал уморен сутрин и лесно се измарял през деня.
Появили се страхове от болести,
смъртоносни болестни състояния, както и за най-близките му хора. Стеснили се
неговите интереси, бил с ниска самооценка и самочувствие.
Обвинението му бе повдигнато в
качеството му на държавен съдебен изпълнител и във връзка с дейността му като
такъв, като лице, на което държавата възлага публични функции, а и с оглед
личността и професията му, същото му се отразило изключително негативно в
личен, професионален и обществен план.
Силно е бил притеснен, че случващото
оказва негативно влияние и притеснява най-близките му хора - неговите родители,
които също били подтиснати и изплашени от случващото се, които също съпреживели
целия този стрес. През това време ищеца е преживял и лични загуби - починал
баща му, а майка ми се е разболяла тежко, което допълнително усилило стреса и
напрежението у него.
Наложената в хода на наказателното
производство мярка за неотклонение „Подписка", му е създала допълнителен
непрекъснат дискомфорт и необходимост да се съобразява ритъма на живот с
ограниченията, произтичащи от наложената му мярка за неотклонение.
С оглед на изложеното на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, претендирам ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 150 000/сто и петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
причинените му, описани подробно по-горе неимуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от 10.06 2016г.- датата на влизане в сила на присъдата
с която е оправдан.
С исковата молба е заявен петитум, с
който ищеца моли съда , да постановите решение, с което, на основание чл.2,
ал.1, т.З от ЗОДОВ във вр. с чл.86 от ЗЗД да ОСЪДИ Прокуратурата на Република
България ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 150 000/сто и петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
незаконно обвинение в извършването на престъпление, приключило с оправдаването
му по реда на чл.304 от НПК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.06.2016 год., до окончателното й изплащане.Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника чрез процесуалния си представител Боянка Михайлова -
прокурор в Окръжна прокуратура - Варна, като представител по право на
Прокуратура на Република България.
В депозирания отговор твърди, че предявените искове с правно
основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са допустими, но по същество са
неоснователни.
Оспорва исковата претенция като
недоказана, както по основание така и по размер. Не са налице доказателства,
които да установят действително търпени вреди като пряк и непосредствен
резултат от обвинението.
Освен допустимостта и основателността
на претенцията си, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на твърдените
вреди, непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ
характер, както и техния размер.
Оспорва твърденията на ищеца за
претърпени неимуществени вреди под формата на силен стрес, непрекъснато
психическо напрежение, фрустрация, загуба на професионален и чисто човешки
авторитет и др., както и за съществуваща пряка причинно-следствена връзка между
тях и дейността на Прокуратурата на Република България.
Недоказани са и твърденията за
злепоставяне на ищеца сред професионалната общественост в гр. Варна по причина
на обвинението, тъй като само по себе си участието му във възникналия с
колегата му конфликт и последвалото сбиване между двамата в сградата на съда е
достатъчно като основание да предизвика негативния обществен отзвук и предхожда
повдигането на обвинението срещу него. От друга страна, съдебното производство
е водено в гр. Русе и данни от същото не са разгласявани по местоживеенето на
ищеца в гр. Варна.
В исковата молба са изложени
твърдения, че случаят с ищеца бил широко оповестен и станал достояние на цялата
професионална общественост в гр. Варна, но ищецът не е ангажирал доказателства
в тази насока, нито пък такива, че оповестяването на обвинението е в резултат
на действия на представители на Прокуратурата.
От обема на заявените неимуществени
вреди следва да се изключат вредите от неразумен срок на гледане на делото, тъй
като същите подлежат на обезщетяване в производство по разглеждане на иск с
правно основание чл. 26. от ЗОДОВ, след приключена административна процедура по
ЗСВ.
Независимо от това, относно
твърденията на ищеца, че делото е било водено в неразумни срокове, следва да се
има предвид, че наказателното производство срещу него се отличава с фактическа
и правна сложност, поради изключително големият обем на извършените действия по
разследването и процесуални действия, както в досъдебната, така и в съдебната
фаза на процеса, в т. ч. и множество експертизи, чието извършване обективно
предполага значителен времеви период от време.
Отстраняването на ищеца от длъжност
като държавен съдебен изпълнител с приложената към исковата молба заповед на
Министъра на правосъдието не ангажира отговорността на Прокуратурата.
Претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лева е изключително завишено и не
съответства на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, нито на трайната
съдебна практика за аналогични случаи.
Направени са доказателствени искания и
за оспорени направените от ищеца.
За да се произнесе, съдът съобразни
следното:
Предявеният иск е по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
По допустимостта на иска.
Съдът намира, така предявения иск за
допустим.
Съгласно правилата на чл.154 от ГПК
при разпределяне на доказателствената тежест съдът, следва да укаже на ищеца,
че в негова тежест е да докаже с всички допустими от закона доказателствени
средства, че е претърпял твърдените болки и страдания като вреди от незаконното
обвинение, както и наличие на причинна връзка между вредите и незаконното обвинение.
Представените от ищеца писмени
доказателства са необходими, съотносими и допустими и следва да се допуснат
като такива.
Съдът следва да допусне поисканите от
ищеца свидетели, с показанията на които ще установява претърпените от него
неимуществени вреди, подробно посочени в обстоятелствената част на исковата
молба, касаещи повдигането на обвинението, протичане на наказателното
производство, както и причинените болки, страдания, емоционална подтиснатост,
стрес, дискомфорт, силно психическо напрежение, накърняване на авторитета,
настъпили в резултат на повдигнатото срещу ищеца обвинение и воденото срещу
него наказателно производство.
По отношение на искането да се изиска
и приложи към настоящото дело НОХД№ 761/2015 год. по описа на Районен съд -
Русе. Съдът следва да изискана и приложи по делото административна преписка с
рег. №94-Л-72/2012 по описа на Министерство на правосъдието, Материалите по
пр.пр.№13973/2016 год. по описа на Районна прокуратура – Варна, както и
материалите по пр.пр.№ 9513/2016 год. по писа на Окръжна прокуратура-Варна,
като по направеното оспорване, ще се произнесе в открито съдебно заседание
Производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото
следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска,
като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С оглед на горното и на осн. чл. 140,
ал.3 ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА и ОБЯВЯВА на страните следния
проект за доклад:
Предявеният иск е по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Предвид изразеното от страните становище,
съдът намира, че не са налице права и обстоятелства, които се признават
съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изразеното от страните
становище, съдът намира, че не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 т.4 ГПК:
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА
на ищеца, че в е в негова тежест да докаже причинените вреди, техния характер,
количество, интензитет и наличие на причинна връзка между вредите и незаконното
обвинение.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА
на ответника, че в негова тежест е да установи всички наведени от него
право-изключващи и право- погасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си последици.
ДОПУСКА като писмени доказателства по
делото приложените към исковата молба.
На осн. чл. 186 ГПК да се изиска и
приложи по делото НОХД№ 761/2015 год. по описа на Районен съд – Русе и
административна преписка с рег. №94-Л-72/2012 по описа на Министерство на
правосъдието, Материалите по пр.пр.№13973/2016 год. по описа на Районна
прокуратура – Варна, както и материалите по пр.пр.№ 9513/2016 год. по писа на
Окръжна прокуратура-Варна.
ДОПУСКА в полза на ищеца при режим на
довеждане двама свидетели за претърпените неимуществени вреди, подробно
посочени в обстоятелствената част на исковата молба, същите ще свидетелстват за
различни обстоятелства, касаещи повдигането на обвиненията, протичане на
наказателното производство, как същото се отрази на живота ми, името,
семейството, здравето.
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗГОТВИ Съдебно-психологична
експертиза, от вещото лице психолог, по
списъка на съда, който след като се запознае с материалите по делото и след
извършване на обстоен преглед на лицето, да даде заключение по следните въпроси:
Как е повлияло на психическото и емоционалното
му състояние на ищеца повдигнатото обвинение и воденото наказателно
производство?
Какъв е бил вида и интензитета на
негативните изживявания?
Какво е психическото и емоционалното
състояние на ищеца към момента?
Съществува ли промяна в психическото и
емоционално състояние на ищеца преди и след повдигане на незаконното обвинение?
Ще рефлектира върху психическото и
емоционално поведение на ищеца, незаконното обвинение за в бъдеще?
Определя депозит за вещото лице в
размер на 200 лева, вносими от ищеца в седмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
Съдът ще определи вещото лице в
открито съдебно заседание след внасяне на определения депозит
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2018 год. от 14.30 часа, за
която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от
настоящото определение, което съдържа проекта за доклад, като на ищеца се
връчат и преписи от писмените отговори на ответниците.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено
становище по доклада на иска.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: