Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……….06.2019
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
май през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 792 по описа на ВОС
за 2019 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
24564/03.04.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс –
Г, чрез пълномощника му адв. Н.Б. срещу Решение № 1041 от 13.03.2019г.,
постановено по гр.дело № 14520/2018г. на Варненския районен съд, 9-ти състав, с
което е прието за установено в отношенията между страните,че въззивникът
дължи на въззиваемия „Морски дюнер”
ЕООД, ЕИК204724939,
сумата 736.70лв. –
платена без основание стойност на коригирана ел. енергия за периода 10.03.2018г. – 07.06.2018г. за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. „Железни врата” №29, ап.6 с абонатен №********** и
клиентски №**********, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
28.08.2018г. до окончателното й изплащане, която главница е цедирана от П. В. С.
в полза на ищеца с договор за цесия от 14.08.2018г. и за която сума е издадена
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №13097 на ВРС за 2018г, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената
корекционната процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен.
Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на
направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, с писмена
молба, моли жалбата да бъде отхвърлена,
както и да му се присъдят направените по делото разноски.Представя писмени
бележки.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от „Морски дюнер”
ЕООД, ЕИК204724939, иск с правно основание чл.422 ГПК, за установяване в отношенията между страните по делото, че „Енерго –
Про Продажби” АД, ЕИК103533691, дължи
на ищеца сумата 736.70лв. – платена
без основание стойност на коригирана ел. енергия за периода 10.03.2018г. –
07.06.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Железни врата” №29, ап.6 с
абонатен №********** и клиентски №**********, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 28.08.2018г. до окончателното й изплащане, която
главница е цедирана от П. В. С. в полза на ищеца с договор за цесия от
14.08.2018г. и за която сума е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №13097 на ВРС за 2018г.
Ищецът
твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В законоустановения срок
длъжникът възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес да
предяви настоящия иск.
Твърди
още, че узнал за извършена от „Енерго – Про мрежи” АД
проверка на измервателния уред, обслужващ имот, находящ се в
гр. Варна, ул. „Железни врата” №29, ап.6 с абонатен №********** и клиентски
№**********, титуляр по партидата на който бил П. В. С., при
която проверка било констатирано неточно измерване на електрическа енергия. Във
връзка с проверката бил съставен протокол и била извършена корекция на
потребената от абоната електроенергия, като на потребителя била начислена
сумата 736.70лв. –стойност на коригирана ел. енергия за периода
10.03.2018г. – 07.06.2018г.
С
договор за цесия от 14.08.2018г. титулярът по партидата, който бил платил
исковата сума по - рано, прехвърлил на ищеца вземането си за връщането й, с
което последният встъпил в правата на абоната срещу ответното дружество.Ищецът
твърди и че липсва правно основание за заплащане на исковата сума и излага
съображения за това, поради което претендира уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът „Енерго – Про
продажби” АД е депозирал писмен
отговор, в който не оспорва, че с твърдения от ищеца абонат (цедент) са били в
договорни правоотношения по доставка на ел.енергия до посочения в исковата
молба имот; не оспорва начисляването на сочената коригирана ел. енергия за
обекта; не оспорва получаването на кокреционната сума от абоната; не оспорва и
сключването и действителността на договора за цесия.Навежда подробни доводи за
неоснователност на иска, като в тази връзка твърди, че проверката на
електромера е извършена съобразно процедурата по ОУ ДПЕЕЕМ и ПИКЕЕ и че при
осъществяването й е установено неточно измерване на консумираната енергия от
СТИ, обслужващо потребителя, което е резултат от неправомерно въздействие
(присъединяване към схемата на свързване). На база констатациите е изготвена
корекция на сметката на абоната по реда на чл.48, ал.1, т.1Б ПИКЕЕ, с оглед на
което счита, че посоченото количество енергия е дължимо от абоната. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 6495 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2018 год., ВРС, 20 състав по ч.гр.д. №
13097/2018 год., е разпоредил длъжникът „Енерго-Про продажби” АД да заплати на „Морски
дюнер” ЕООД, ЕИК204724939, сумата 736.70лв.
– платена без основание стойност на коригирана ел. енергия за периода 10.03.2018г. – 07.06.2018г. за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. „Железни врата” №29, ап.6 с абонатен №********** и
клиентски №**********, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
28.08.2018г. до окончателното й изплащане, която главница е цедирана от П. В. С.
в полза на ищеца с договор за цесия от 14.08.2018г.
Видно от Договор за прехвърляне на вземане от
14.08.2018г., П. В. С., чрез пълномощника си К.Т., е прехвърлил на„Морски дюнер” ЕООД, ЕИК204724939, вземане
срещу „Енерго Про Продажби” АД в размер на сумата 736.70лв., представляваща главница по фактура № **********/11.06.2018г.,
заплатена в полза на ответника на 10.08.2018г.
С уведомление от П. В. С., чрез пълномощника му адв. К.Т. е съобщено на
„Енерго Про Продажби” АД за извършеното прехвърляне на вземането.
Видно от молба и пълномощно, към нея л. 56-59 от делото, П.С. е потвърдил
действията на адв. К.Т., като го е упълномощил да се разпорежда с всички негови
вземания срещу „Енерго Про Продажби” АД, в това число и да уведоми длъжника за
извършена цесия.
Между страните не се спори, че цедентът П.С. е потребител на ел. енергия, а
ответникът доставчик на ел.енергия, с абонатен №********** и клиентски №**********.
По делото е представен
КП № 1104517 /17.06.2018 г., от
който се установява, че във връзка с извършена проверка от служители на „Електроразпределение Север“
АД, на горепосочения адрес на потребление е констатирано наличието на
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. Протоколът е
подписан от извършилите проверката лица, двама свидетели присъствали на
проверката и абоната . Представител на
полицията не е присъствал.
Въз основа на КП е
изготвена справка от 08.06.2018г. на осн.
чл. 48, ал. 1, б. „Б” от ПИКЕЕ, за
корекция на потребената ел. енергия в общ размер на 3960 кВтч за периода
10.03.2018г. до 07.06.2018г. за 90 дни.
За начисленото
количество ел.енергия е издадена
фактурира № **********/11.06.2018г.
на стойност 736.70лв.
Представена е справка за потребление на ел. енергия
и извлечение за фактури и плащания. По делото не се спри , че фактурата
е заплатена от абаната, което се установява и от приобщеното по делото
извлечение за фактури и плащания.
По делото са събрани гласни доказателства,чрез разпит на
св.М.В.Т. - актосъставител, от които се установява, че на 17.06.2018г.
е бил изпратен на адреса, на който е
констатирано,че липсва СТИ. Свързването на проводниците се осъществявало чрез
клема. Абоната е присъствал на проверката.
От заключението на приетата в първа инстанция съдебно –
техническата експертиза,което съда кредитира,
се установява, че към момента на проверката електромерът е бил в
метрологична годност. Но поради констатирано при проверката вмешателство в
схемата на електромера (липса на СТИ), не е било измервана консумираната
енергия. Касае се за промяна в измервателна система на електромера. Начисленото
задължение е математически правилно изчислена, съобразно действащите цени на ел.
енергията и по коректно приложената за случая методика.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна
до следните правни изводи:
За да се приеме, че предявеният иск е
основателен в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство е да
установи главно и пълно, при наличието на изрично оспорване, че е приобретател
по валидна цесия, както и че праводателят му по същата е платил процесната сума
като стойност служебно начислено /след корекция/ количество ел. енергия за
процесния обект, за периода 10.03.2018г. до 07.06.2018г. В тежест на ответника
– въззивник е да установи чрез главно и пълно доказване, че е налице основание
за плащането, респ. налице е основание да задържи платената сума.
По делото не се оспорва от ответника, а и въз
основа събраните доказателства съдът намира договора за прехвърляне на вземане
от дата 14.08.2018 год. за валиден. Договорът е сключен чрез пълномощник,
снабден с необходимата представителна власт, съгласно обсъденото по–горе
пълномощно. Предмет на договора за цесия е съществуващо, макар и спорно
вземане, представляващо вземане от неоснователно обогатяване – платена без
основание /при начална липса на основание/ от цедента .
По
делото не се спори, че праводателят на ищцовото дружество е потребител на ел. енергия, както и че
имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел.
мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел.
енергия.
Спорно е налице ли са предпоставките за
възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел.
енергия за минал период, като основание за платената му от ищеца сума.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 48
от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. /,на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. В случая се установи, че проверката е
осъществена на 17.06.2018г.,за която е съставен
протокол,в който е описана
промяна на схемата на свързване по смисъла на чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ.
Разпоредбата на чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ сочи, че когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията
по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване
намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието
на органите на полицията и е подписан от тях. В случая е изпълнено изискването
протоколът да е подписан от двама свидетели, но липсва подпис от орган на
полицията, както сочи изричната разпоредба на чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ.Тази
неизправност не може да бъде преодоляна с подаден сигнал на тел.112, както е
отбелязано в протокола.
С оглед на изложеното настоящият съдебен
състав намира, че представеният по делото констативен протокол и извършената
въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на нормативната
уредба, уреждаща отношенията между страните, поради което не биха могли валидно
да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество /в
този смисъл решение № 104/16.08.2016г. по т.д. № 1671/2015г. на ВКС, ТК, І
т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Следва
да се има предвид и,че цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл.1 –
47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., Т.е.
към дата на извършване на проверката обективирана в КП – 17.06.2018г., с
констатациите от която, ответното дружество обосновава правата си за
начисляване на определеното количество
ел. енергия за минал период, отменените членове не могат да намерят приложение. За пълнота следва да
се посочи,че към дата на настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018
г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени
и чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.
В конкретния случай установеното неправомерно присъединяване, на което се
позовава ответника, е извършено чрез техническа проверка на място на
измервателната система /средството за
търговско измерване/, по силата на чл. 44 ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън
проверките по чл. 43 и проверките за
редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 - При извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът
на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на
разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.48 относно реда за
установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е
регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния протокол като
предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е
незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на
потребителя.Същия може да бъде ползван единствено като частен документ, който
макар и подписан от абоната, не може да доведе до основание за служебна
корекция по правилата на чл.48 от ПИКЕЕ.
По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго
основание, породило твърдяното право в полза на ответника, да получи и задържи
платената сума.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат , съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1041 от
13.03.2019г., постановено по гр.дело № 14520/2018г. на Варненския районен съд,
9-ти състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА
ЗАПЛАТИ на „Морски дюнер” ЕООД, ЕИК204724939, със седалище и адрес на управление с.Здравец,
ул.“Св.Архангел Михаил“ № 18 сумата от 300.00 /триста/ лева – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: