№ 786
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
в присъствието на прокурора Р. Ст. Б.
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100602788 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 08.10.2021г., постановена по НОХД №7266/2016г., СРС, НО,
19-ти състав, е признал подсъдимия Р. А. Т. за ВИНОВЕН в това, че на
18.01.2008 г., в гр. София, в кантората на Р. Д. - Нотариус с район на действие
района на Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара
под № 274, чрез използване на неистински документ - пълномощно (peг. №
115/07.01.2008 г. нотариално заверено от Р. Д. - нотариус с район на действие
района на Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара
под № 274), на което е придаден вид, че произхожда от Ц.Н.С., а именно, че
Ц.Н.С., го упълномощава в качеството на неин пълномощник да се
разпорежда (продава) собственият недвижим имот - апартамент, находящ се
в гр. София, ж. к. „****, и по този начин получил без правно основание чуждо
(собственост на Ц.Н.С.) недвижимо имущество - горепосочения недвижим
имот с намерение да го присвои, като недвижимото имущество - апартамент
№ 17 в гр. София, ж. к. „**** е в големи размери (стойността на апартамента
възлиза на 58047,60 лв. /петдесет и осем хиляди четиридесет и седем лева и
шестдесет стотинки/), за което бил съставен Нотариален акт № 3, том I, peг.
1
№ 1221, дело № 4 от 2008 г., вписан в Служба по вписванията гр. София с вх.
peг. № 242, акт № 60, том I, дело № 76, поради което и на основание чл.212,
ал.4, вр. ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание
„лишаване от свобода” за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Със същата присъда подсъдимият е признат за ВИНОВЕН в това, че за
периода от време от неустановена дата в началото на месец януари 2008 г. до
31.01.2008 г., включително, в гр. София, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д. П. Ц., че той - Р. Т. и
съпругата му И.А.Т. са собственици на апартамент № 17, находящ се в гр.
София, ж. к. „****, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 18.01.2008 г., № 3, том I, peг. № 1221, дело № 4 от 2008 г.,
вписан в Службата по вписванията гр. София с вх. peг. № 242, акт № 60, том
I, дело № 76, и с това причинил на Д. П. Ц. имотна вреда в размер на 29 119,
15 лв. /двадесет и девет хиляди сто и деветнадесет лева и петнадесет
стотинки/ лв., като Р. А. Т. завел Д. П. Ц. в апартамент № 17, находящ се в гр.
София, ж. к. „****, където Ц. огледал апартамента, като Т. казал на Ц., че
спешно му трябват пари и затова продава апартамента на толкова ниска цена,
въпреки, че е знаел, че горепосоченият апартамент е придобит от него по
незаконен начин и впоследствие на 31.01.2008 г., действащ от свое име и като
пълномощник на И.А.Т. подписал пред М.М.-Р. - нотариус с район на
действие Софийски районен съд, вписана под № 504 в регистъра на
Нотариалната камара, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, № 52, том I, peг. № 743, дело № 47 от 2008 г., вписан в Службата по
вписванията гр. София с вх. peг. № 3641, акт № 182, том VII, дело № 1939,
като причинената вреда на Д. П. Ц. е в големи размери, поради което и на
основание чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК му е
НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
като на основание чл.304 от НПК го признал за НЕВИНОВЕН и го е
ОПРАВДАЛ за това, че е причинил имотна вреда в размер на разликата
между 29 119, 15 лв. /двадесет и девет хиляди сто и деветнадесет лева и
петнадесет стотинки/ лв. до 58 238,30 лв. /петдесет и осем хиляди двеста
тридесет и осем лева и тридесет стотинки/лв. на Д. П. Ц..
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, между така наложените наказания,
съдът е определил едно общо най- тежко наказание на подсъдимия Р. А. Т., а
именно „лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което на основание
чл.57, ал.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим .
На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК при изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода” съдът е приспаднал времето, през което
подсъдимия Р. Т. е бил задържан по делото за срок до 72 часа, както и с мярка
за неотклонение „задържане под стража“, считано от 23.06.2015г. до
01.03.2016г.
Съдът е постановил вещественото доказателство по делото,
представляващо един брой печат, да се отнеме в полза на държавата и поради
2
липса на стойност да бъде унищожено.
С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Р. А. Т. е
бил осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 195.15 лева,
представляваща направени разноски по делото в хода на досъдебното
произвдство.
Срещу тази присъда е постъпила жалба от адв. Г. Д.-Л., назначен за
служебен защитник на подсъдимия, с която се иска намаляване на
наказанието, което се определя като явно несправедливо. Сочи се още, че от
извършване на деянието до м. януари 2022г. се навършват 15 години от
извършване на двете престъпления, както и че наличието на неприключили
наказателни производства спрямо подсъдимия не могат да бъдат отчетени
като утежняващи отговорността му обстоятелства.
В разпоредително заседание на 23.08.2022г., въззивният съд по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура
пледира за потвърждаване на атакуваната присъда, като намира същата за
правилна, законосъобразна и обоснована, счита, че и определеното от съда
наказание е правилно, и съответно на тежестта на извършеното от
подсъдимия престъпление и съответно на личността на дееца, поради което
намира, че акта на първия съд следва да бъде потвърден в цялост.
Упълномощеният повереник на частния обвинител Д. П. Ц. – адв. Л.,
също намира, че присъдата на първия съд е правилна, законосъобразна и
обоснована. Счита, че приетата от районния съд фактическа обстановка е
доказана, доказано е извършването и на двете инкриминирани деяния от
подсъдимия. Наложеното от първостепенния съд наказание не намира за явно
несправедливо, тъй като от първостепенния състав са били отчетени всички
смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства, поради което моли
жалбата на служебния защитник да бъде оставена без уважение.
Частният обвинител Д. Ц. се придържа към казаното от повереника му.
Служебният защитник на подсъдимия Р. А. Т. – адв. К., намира
наложените на подсъдимия наказания за прекомерно завишени, като сочи, че
част от смекчаващите отговорността обстоятелства не са били отчетени от
първия съд. Намира още, че не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, но е налице едно изключително такова и това е изтеклия
период от време от извършване на деянията до постановяване на присъдата.
3
Изтъква, че деянията са извършени през 2008г., а досъдебното производство е
започнало през 2009г., като делото е внесено в съда едва през 2016г. Посочва,
че досъдебното производство е продължило 8 години, като през по-голямата
част от това време е било спряно, а съдебната фаза е продължила 6 години без
делото да представлява някаква правна и фактическа сложност. Счита, че
законът позволява разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, както и
се е случило, а отлаганията на съдебните заседания е било поради отсъствие
на служебния защитник, назначен на подсъдимия, който не се е явявал поради
заболяване. По всички тези съображения намира, че прекомерната
продължителност на наказателното производство не е по вина на подсъдимия,
с оглед на което наложеното от първия съд общо най-тежко наказание счита
за прекомерно. Сочи още, че по делото липсват доказателства каква сума е
предал на пострадалият на подсъдимия, поради което намира, че присъдата не
е обоснована и законосъобразна.
Подсъдимият Р. А. Т. не се явява пред въззивния съд и не изразява
становище по жалбата, производството спрямо него протича при условията на
задочност в съответствие с разпоредбите на чл.269, ал.1 т.1 и т.2 НПК.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че са налице основания за нейното частично изменение.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно
следствие доказателства, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е
следната:
Подсъдимият Р. А. Т. е роден на ****г. в гр. София, българин е, с
българско гражданство, разведен е, със средно образование, без данни за
месторабота, с последен известен по делото адрес: с. Лозен, ул. ****, с ЕГН
**********.
На 16.11.2004г. свидетелката Ц.Н.С. придобила недвижим имот,
който представлявал апартамент №17, находящ се в жилищна сграда в гр.
София, ж.к. „****, с площ от 64, 73 кв. м. Описаният недвижим имот бил
придобит от свидетелката чрез покупко-продажба от „Ф.И.“ АД на 16.11.2004
г., за което бил съставен нотариален акт №161, том V, peг. №8026, дело №821
от 2004 г. на нотариус М.К. с peг. №200 в РНК.
4
Свидетелката С. решила да отдаде закупения апартамент под наем.
Обявата за отдаване на имота под наем била изготвена чрез „Ф.И.“АД.
Пусната била обява в imot.bg. На 14.04.2007г. Ц. С. сключила договор за наем
със свидетелката И.А.Т., като отдала апартамент №17, находящ се в гр.
София, ж.к. „**** на свидетелката Т. срещу месечен наем от 450 евро за срок
от една година, като наемът се предплащал за един месец. Бил изготвен и
опис на движимото имущество в отдавания под наем апартамент на
16.04.2007г., който също бил подписан от страните по наемния договор. В
долната му бяла част на описа бил посочен мобилен телефон на подсъдимия
Р. Т., който по това време все още бил съпруг на свидетелката Т., но се
намирал в чужбина. Договорът за наем бил сключен чрез работещата по това
време като брокер във „Ф.И.“ АД свидетелка А., като документите били
изготвени от нея. При сключване на договора за наем било предоставено
копие от нотариалния акт на С., за да се удостовери пред наемателя
собствеността на имота от страна на наемодателя. Уговорено било между
страните, че наемът ще се заплаща на ръка. По тази причина бащата на
наемодателката – свидетелят С., ходел всеки месец до жилището, за да
получава наема на ръка, а също заплащал и разходите за наетото жилище,
след което предоставял на наемателя бележките за платените консумативи,
които били заплащани от наемателя.
Свидетелката Т. и подсъдимият Р. А. Т. били сключили граждански
брак на 06.01.1990 г. в гр. София, район .,Оборище“, за което бил издаден акт
за сключен граждански брак №2/06.01.1990 г. От брака си имали родено едно
дете – А.Р. Т. с ЕГН **********.
Свидетелката Т. се настанила в наетото от нея жилище заедно със
сина си Ангел, който бил по това време непълнолетен. По-късно при тях
дошъл и съпругът на Т., подсъдимият Т., който преди това живеел в чужбина.
Малко след нанасянето на подсъдимия в наетото жилище, свидетелката Т. се
изнесла от него, а подсъдимият останал да живее там със сина им.
На 08.01.2008 г. неустановено по делото лице подало молба за
издаване на данъчна оценка на недвижим имот апартамент №17, находящ се в
гр. София, ж.к. „**** от името на свидетелката С. до СО, район „Младост“,
дирекция ПАМДТ, заведена под №71. Искането за издаване на данъчна
оценка за имота след направена проверка, видно от констативен протокол на
5
комисия от 03.08.2017 г., не било намерено. Заплатена била такса за услугата.
На 10.01.2008 г. било издадено удостоверение за данъчна оценка с №71 от
свидетелката Колева, която работела по това време в СО, район „Младост“
като инспектор приходи и администриране „Местни данъци и такси“.
Издадено било и удостоверение от Агенция по вписванията за имота на
16.01.2008г., отразяващо само покупко-продажбата на името на свидетелката
С..
На 07.01.2008 г. при нотариус Р. Д., вписан в РНК под №274, било
заверено пълномощно с peг. №115, на което било придаден вид, че изхожда
от свидетелката Ц.Н. С. и с което същата упълномощава подсъдимия Р. А. Т.
да се разпорежда както намери за добре, включително да отдава под наем,
продава, заменя, ипотекира, на когото намери за добре и за цена, каквато той
прецени, собствения й недвижим имот, представляващ апартамент №17,
находящ се в гр. София, ж.к. „****, както и да сключи предварителен и
окончателен договор и да получи продажната цена, вкл. да договаря сам със себе
си (последният текст бил добавен на ръка, като било отбелязано встрани в
полето, че добавката е на нотариуса). При нотариус Р. Д. били заверени на
07.01.2008 г. още декларация с peг. №116 по чл.264, ал.1 от ДОПК от името
на Ц.Н.С. и декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.7
от ЗННД от името на Ц.Н.С. с peг. №117. Попълнена била и декларация за
гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.7 от ЗННД от името на Р. А.
Т., в която същият посочил, че е разведен от 2006 г.
Въз основа на молба от името на подсъдимия Р. Т. до нотариус Р. Д.
с рег.№274 в РНК, пълномощно от 07.01.2008 г., с peг. №115, на което бил
придаден вид, че изхожда от Ц.Н.С., декларация от 07.01.2008г. с peг. №116
по чл.264, ал.1 от ДОПК, на която бил придаден вид, че изхожда от името на
Ц.Н.С. и декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.7 от
ЗННД от 07.01.2008г. с peг. №117, на която бил придаден вид, че изхожда от
името на Ц.Н.С., които били представени на 18.01.2008г. пред нотариус Р. Д. с
рег. №274 в РНК от подсъдимия Р. Т., на същата дата – 18.01.2008г., нотариус
Р. Д. съставил нотариален акт № 3, том I, №1221, дело №4/2008 г. за покупко-
продажба на недвижим имот, съставляващ апартамент №17, находящ се в гр.
София, ж.к. „****, собственост на Ц.Н.С.. В посочения нотариален акт било
описано, че подсъдимият Р. А. Т., в качеството си на пълномощник на Ц.Н.С.,
6
продава сам на себе си недвижим имот, представляващ апартамент №17,
находящ се в гр. София, ж.к. „****, собственост на Ц.Н.С.. При изповядване
на сделката било представено пред нотариуса още и удостоверение за
данъчна оценка на СО, район „Младост“ с №71/10.01.2008 г., в която
данъчната оценка на имота е 58 047, 60 лв. (петдесет и осем хиляди
четиридесет и седем лева и шестдесет стотинки), от които за жилище с площ
от 64, 73 кв. м. е 56 852, 80 лв. и за земя с площ от 28, 38 кв. м. е 1 194, 80 лв.
Съгласно заключението на КСГЕ, подписите за „продавач“ и „купувач“ в
нотариален акт № 3, том I, №1221, дело №4/2008 г. за покупко-продажба на
недвижим имот, са изпълнени от подсъдимия Р. Т..
Свидетелят Д. П. Ц. търсел да закупи ново жилище. Същият бил в
брак със свидетелката Р.Н.Л.-Ц.а, съгласно справка от база „данни“, сключен
с акт за брак №0115/18.05.2002 г. в СО, район „Сердика“. Двамата свидетели
разполагали с парични средства от продажба на семейно жилище, което
притежавали преди това със съпругата му. Между двамата съпрузи нямало
сключен брачен договор и не били в състояние на разделно имущество, а били
в режим на СИО. Свидетелят Ц. работел във фирма, собственост на свидетеля
Г. Х., който притежавал няколко фирми, а също и агенция за недвижими
имоти „Пикси“. На служител в тази агенция с имена К.З., която нямала
регистриран трудов договор с дружеството, в началото на 2008г. се обадил
мъж, който се представил като Р. Т. и заявил, че желае да продаде на ниска
цена недвижим имот. Лицето К.З. споделила със свидетеля Х. за това
обаждане, а Х. се сетил, че неговият служител в друго негово дружество – Д.
Ц., търси да закупи жилище и му предал. Свидетелят Ц. се свързал с
подсъдимия Р. Т. по телефона, който бил оставен на З. и двамата се уговорили
да се видят. Срещнали се в гр. София, ж. к. „Младост 1“, до детска градина.
Срещата била само между тях двамата, на нея не присъствали други лица.
След това Т. завел Ц. в обитаваното от него жилище – в ап. №17, находящ се
в гр. София, ж. к. „****. Подсъдимият Т. казал на Ц., че продава жилището по
данъчна оценка, тъй като ще заминава за чужбина и спешно му трябват пари.
Свидетелят Ц. харесал апартамента и се разбрали с Т., че последният, като
изготви необходимите документи, ще му се обади. Сумата, за която се
продавало жилището от Т., била 58 300 лв. Свидетелката В.К., действащ
адвокат, която била пълномощник на Ц., поела ангажимент да извърши
необходимата проверка за собственост на имота, както и да присъства при
7
изповядването на сделката.
На 31.01.2008 г. при нотариус М.Р., вписана под №504 в РНК, била
изповядана покупко-продажбата на недвижим имот ап. №17, находящ се в гр.
София, ж. к. „**** с продавачи Р. А. Т. и И.А.Т., действаща чрез
пълномощника си Р. А. Т. и купувач Д. П. Ц., която продажна цена е
стойността на данъчната оценка в размер на 58 238, 30 лв. За горното бил
съставен нотариален акт №52, том I, peг. №743, дело №47 от 31.01.2008г. на
нотариус М.Р., вписана под №504 в РНК. При изповядване на тази сделка
било представено пред нотариуса удостоверение за данъчна оценка
№550/31.01.2008 г. с посочена данъчна оценка на имота 58 238, 30 лв. и данни
за собственици Р. и И.Т., съответно по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. Установено
било, че удостоверение за данъчна оценка под №550/31.01.2008 г. от СО,
дирекция ПАМДТ Младост, не е подписано от лицето, което е посочено като
негов издател – свидетелката А.К.. Съгласно писмо от СО, Дирекция
„Общински приходи“, искането за удостоверение за издаване на данъчна
оценка №550 на 21.01.2008 г. е било подадено от фирма „Т.“ ЕООД, която
към момента на разглеждане на делото в първата инстанция, е била обявена в
несъстоятелност, и входирано от служител В. Д.а. При изповядването на
сделката било представено пълномощно от И.Т., с което упълномощава
съпруга си Р. Т. да я представлява пред нотариус във връзка с продажба на
апартамент №17, етаж 4, вх. „А“, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 1“,
придобит в условията на СИО. Същото било заверено нотариално при
нотариус Р. на 29.01.2008г., с peг. №653/2008 г., на която дата били заверени и
декларациите от името на И.А.Т. по чл.25, ал.7 от ЗННД, с peг. №655/2008 г. и
по чл.264, ал.1 от ДОПК, с peг. №654/2008 г. Сумата за покупката на имота
била заплатена в брой от купувача Ц. в присъствието на адв. К., извън
нотариалната кантора, в автомобила на Ц., след подписване на нотариалния
акт, като парите били поставени в плик. В декларацията си по чл.4, ал.7 и
чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП, свидетелят Д. Ц. декларирал, че паричните средства
за покупката на имота имат произход „продажба на недвижим имот“.
Уговорката между Т. и Ц. била, след като подсъдимият си изнесе багажа до
месец от сделката, да му се обади. Минало време, но Т. не се обадил на Ц..
При опити да го търси на известния му телефонен номер не се осъществявал
контакт с Т.. Свидетелят Ц. потърсил правата си, като поискал въз основа на
нотариалния акт съдействие от съдия-изпълнител и въвод във владение.
8
След като няколко наема не били платени, през пролетта на 2009 г.,
при едно от ходенията до жилището на дъщеря си, свидетелят С. установил,
че на входната врата на апартамента има поставено съобщение от ЧСИ С.Я.
№844 за въвод във владение в имота, както и бележка, адресирана до Р. и
И.Т., а от апартамента били събрани личните вещи на Т., той се бил изнесъл.
Притеснени от залепеното съобщение, свидетелите Ц. С. и Н. С. решили да
проверят какво се случва и установили, че е съставен нотариален акт за
покупко-продажба, с който Р. Т. продал сам на себе си собственото на С.
жилище, а именно: ап.№17, находящо се в гр. София, ж. к. „****.
Свидетелката С. депозирала молба до ЧСИ №844 - С.Я. по изп. дело
№355/2009г., че е единствен собственик на имота, а семейство Т. са били
наематели и са напуснали жилището без да заплатят последните няколко
месечни наема и консумативи. С молбата С. молила ЧСИ, на основание
чл.523, ал.2 от ГПК, да отложи изпълнението за въвод във владение до
изясняване въпроса със собствеността на процесния недвижим имот,
доколкото тя претендирала върху апартамента права, които изключват тези на
взискателя Ц. и го е придобила преди него. Свидетелката С. решила да
потърсила правата си и по съдебен ред, като завела гражданско дело срещу
И.А.Т., Р. А. Т., Д. П. Ц. и Р.Н.Л.-Ц.а. С решение от 12.05.2011г. на СГС, 1-3
състав, по гр. д. №4128/2009 г., влязло в законна сила на 10.08.2012 г., като
потвърдено с решение №1010 от 20.06.2012 г., постановено по гр. д.№3774/11
г. на САС, е прогласено за нищожно, поради липса на съгласие, пълномощно
с peг. №115/07.01.2008г. на нотариус Р. Д., също е прогласен за нищожен,
поради липса на съгласие и договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ ап.№17, находящ се в гр. София, ж. к. „****, за който е
съставен нотариален акт №3, том I, №1221, дело №4/2008 г., отменен е
нотариален акт №3, том I, №1221, дело №4/2008 г. на нотариус Р. Д. с peг.
№274 в РНК, отхвърлени са били исковете на Ц.Н.С. срещу ответниците за
отмяна на нотариален акт №52, том I, peг. №743, дело №47 от 31.01.2008г. на
нотариус М.Р., както и насрещния иск на Д. и Р. Ц.и против Ц. С. за
присъждане на обезщетение за ползване на процесния имот, като са осъдени
ответниците да заплатят на ищцата разноски в размер на по 841, 75 лв. всеки
от тях. Издаден е изпълнителен лист на 04.10.2012 г. от СГС, въз основа на
това решение в полза на С..
Установява се от писмо и акт за унищожаване на неценни документи
9
с изтекъл срок на съхранение в Служба по вписванията в гр. София, че са
унищожени удостоверение №550/31.01.2008г. и удостоверение
№71/10.01.2008г., поради изтичане на петгодишния срок за съхранение,
съгласно чл.41в от ПВ.
Установява се от изготвената КСГЕ, обективирана в Протокол
№183/2015 г., че подписът в оригинала на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 3, том I, №1221, дело №4/2008 г. от
18.01.2008 г. в графа „продавач“ е положен от Р. А. Т., подписът в оригинала
на нотариален акт №52, том I, peг. №743, дело №47 от 31.01.2008г. на
нотариус М.Р. в графа „продавач“ е положен от Р. А. Т., подписът в
оригинала на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3,
том I, №1221, дело №4/2008 г. от 18.01.2008 г. в графа „купувач“ е положен
от Р. А. Т., подписът в оригинала на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 3, том I, №1221, дело №4/2008 г. от 18.01.2008 г. в графа
„нотариус“ е положен от Р. В. Д., подписът в оригинала на пълномощно от
07.01.2008 г., с peг. №115 в графа „упълномощител“ в края на документа, не е
положен от Ц.Н.С., Р. А. Т. и Р. В. Д., подписите в оригинала на пълномощно
от 07.01.2008 г. с peг. №115, под щемпела на нотариуса и в средата на
документа, в лявото празно поле, са положени от Р. В. Д., ръкописният текст
в оригинала на пълномощно от 07.01.2008 г., с peг. №115 в щемпела на
нотариус и в лявото празно поле не е изписан от Ц.Н.С., Р. А. Т. и Р. В. Д.,
ръкописният текст в оригинала на пълномощно от 07.01.2008 г., с peг. №115 в
лявото празно поле, е изписан от Р. В. Д., подписът в графа „декларатор“ на
декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.7 от ЗННД от
името на Р. А. Т. в края на документа, е положен от Р. А. Т., ръкописният
текст в декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.7 от
ЗННД от името на Р. А. Т. е изписан от Р. А. Т., подписът в графа
„декларатор“ на декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25,
ал.7 от ЗННД от името на Ц.Н.С. в края на документа не е положен от Ц.Н.С.,
Р. А. Т. и Р. В. Д., ръкописният текст в оригинала на декларация за
гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.7 от ЗННД от името на
Ц.Н.С. в рамката на щемпела на нотариуса на гърба на документа не е изписан
от Ц.Н.С., Р. А. Т. и Р. В. Д., подписът в оригинала на декларация за
гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.7 от ЗННД от името на
Ц.Н.С. в щемпела на нотариуса на гърба на документа е положен от Р. В. Д.,
10
подписът в оригинала на декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК в графа
„подпис, печат на декларатора“ в края на документа не е положен от Ц.Н.С.,
Р. А. Т. и Р. В. Д., ръкописният текст в оригинала на декларация по чл.264, ал.
1 от ДОПК в рамката на щемпела на нотариуса на гърба на документа не е
изписан от Ц.Н.С., Р. А. Т. и Р. В. Д., подписът в оригинала на декларация по
чл.264, ал.1 от ДОПК в щемпела на нотариуса на гърба на документа е
положен от Р. В. Д., подписът в оригинала на молба от Р. А. Т. до нотариус Д.
в графа „с уважение“ в края на документа е положен от Р. А. Т..
Видно от заключението по икономическата експертиза, изготвена от
вещото лице Д.К.-Н. е, че към 31.01.2008г. сумата от 58 238, 30 лв. се равнява
на 264, 72 минимални работни заплати, поради което е в особено големи
размери.
При почистване на жилището си свидетелката С. открила един брой
кръгъл печат с диаметър 4 см, с надпис „Столична община“ - Дирекция
ПАМДТ с №34, направен от черна пластмаса, който предала на полицията, за
което бил изготвен протокол за доброволно предаване от 05.10.2009 г.
Установява се от решение №215/23.10.2006 г. на СРС, 91 състав, по
д. № 3409/2004 г., че по предявения иск за развод с правно основание чл.99,
ал.1 от СК, е прекратен брака между И.А.Т. и Р. А. Т., сключен с акт №2 от
06.01.1990 г. на ОНС „Оборище“, обл. София и е постановено, че след
прекратяването му съпругата ще носи предбрачното си фамилно име И..
Решението е влязло в законна сила на 08.02.2008 г.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие за установена
въз основа на събраните по делото в първата инстанция гласни и писмени
доказателства, а именно: показанията на свидетелите Ц.Н.С., Н. Владов С., Д.
П. Ц., Р.Н.Л. - Ц.а, А.Г. А., Г. Б. Х., М.М.М.-Р., Р. В. Д., И.А.Т., В.И. К.,
А.К.К., В. К. Д.а; писмените: справки за съдимост, бюлетини за съдимост,
нотариални актове, пълномощни, декларации, договор за наем с приложен
опис, справки от ТД на НАП, извадки за подадени молби за данъчни оценки,
справка от МВР за подадени заявления за издаване български лични
документи на името на Ц.Н.С., справки от регистрите, водени при нотариус Р.
Д., с peг. №274 на НК, молби до нотариус, преписи от нотариално дело,
удостоверения за данъчна оценка, съобщение от ЧСИ, вносни бележки, молба
до СО, справка от АВ, приходни квитанции от СО, дирекция „ПАМДТ“,
съобщение от СО до С. за дължими такси и данъци за 2009 г., бележки за
платени сметки, препис от ф.д. №3443/2005г. на СГС, т.о., разписки за платен
наем за м. април 2007 г. и м. май 2007 г., квитанции за месечни вноски,
11
констативен протокол, удостоверение за семейно положение, препис от
решение по дело №3409/2004 г. по описа на СРС, 91 -ви състав, влязло в
законна сила на 08.02.2008 г., копие от акт за брак №2 от 06.01.1990 г. на СО,
район „Оборище“, акт за унищожаване на неценни документи, с изтекъл срок
на съхранение от АВ, решение по гр. д. №4128/2009 г. на СГС, 1-3 състав,
решение №1010 от 20.06.2012 г. по гр.д.№3774/11 г. на САС, изпълнителен
лист, молба до ЧСИ, писма, комплексна графическа експертиза, обективирана
в протокол №183/2015г., икономическа експертиза.
Въззивният съд споделя анализа и оценката на доказателствата,
направени от първостепенния съдебен състав в по-голямата им част, което не
налага подробното обсъждане на тези доказателства. Доколкото обаче пред
въззивната инстанция служебният защитник на подсъдимия прави възражение
за недоказаност на сумата, която е предадена от частния обвинител на
подсъдимия, част от тези доказателства отново ще следва да бъдат
анализирани и оценени, като следва да бъдат обстойно обсъдени и
доказателствата, с чиято оценка този съдебен състав не се съгласява.
Първостепенният съд е обсъждал гласните доказателствени средства,
обособявайки ги в отделни групи и съпоставяйки ги по между си. В първата
група свидетелски показания е поставил тези на свидетелите Ц. С., Н. С., Д.
Ц. и Р. Ц.а, като лица, които са били засегнати от действията на подсъдимия
Т.. Напълно се споделя оценката на показанията на тези свидетели, направена
от районната инстанция, защото показанията им са пълни, последователни, не
съдържат вътрешни противоречия и са изцяло съответни на част от
писмените доказателства, приложени по делото и също кредитирани с
доверие както от първия, така и от въззивния съд. Правилно е посочил в
мотивите си районният съд, че макар тези свидетели да могат да се считат за
заинтересовани от крайния изход на делото като преки потърпевши от
действията на подсъдимия, показанията им по никакъв начин не разкриват
каквато и да било предубеденост, напротив, открояват се с правдивост и
съответност на писмените доказателства и на експертните заключения. Във
връзка с възраженията на защитата, че липсват доказателства за сумата, която
свидетелят Ц. е заплатил на подсъдимия, следва да се посочи, че за разлика от
гражданския процес, в наказателния всички факти и обстоятелства е
допустимо да се установяват чрез всички доказателства и доказателствени
средства, събрани по предвидения в НПК ред. В конкретния случай сведения
за сумата, платена от свидетеля Ц. на подсъдимия Т., се черпят както от
показанията на Д. Ц. и Р. Ц.а, така и от показанията на свидетелката В.К..
Посочените свидетели са единни в твърденията си за размера на предадената
на подсъдимия сума, за начина, по който е станало това предаване, а също и
за времето и мястото, на което свидетелят Ц. е платил договорената между
страните цена на имота, предмет на нотариалния акт, съставен от нотариус Р..
Макар и изявленията на свидетелите Ц.и да изхождат от лица, които са пряко
потърпевши от действията на подсъдимия Т., те намират пълна подкрепа в
показанията на свидетелката К., която няма близки отношения нито с
12
подсъдимия, нито с частния обвинител и съпругата му, съответно изявленията
й няма как да бъдат преценявани като преднамерени и пристрастни. Нейните
показания въззивният съд използва като средство за проверка достоверността
на изложеното от свидетелите Ц.и и при тази проверка се установява, че
показанията на частния обвинител, на неговата съпруга и на свидетелката К.
са еднопосочни, безпротиворечиви, последователни, обстойни и не съдържат
вътрешни противоречия, поради което бяха ценени с доверие в цялост от
въззивния съд. Именно показанията на тези свидетели са източник на
доказателства относно размера на сумата, предадена от Д. Ц. на подсъдимия
Т., а също и за причината, поради която сумата от 58 238. 30 лв. е била
заплатена на подсъдимия. По тези съображения въззивният съд прие за
неоснователни възраженията на защитата, че от доказателствата по делото не
се установява размера на сумата, предадена от частния обвинител на
подсъдимия.
Следващата група, обособена от първостепенния съд, е тази, в която са
поставени показанията на свидетелите А.А., Г. Х. и В.К.. От показанията на
тези свидетели се извличат сведения за начина, по който се е стигнало до
взаимоотношения със свидетелката Т., с подсъдимия и свидетеля Ц..
Показанията на тази група свидетели са в съответствие с депозираното от
свидетелите от първата група, изложеното от двете групи свидетели не си
противоречи, а взаимно се допълва, поради което и показанията на тази втора
група свидетели бяха кредитирани с доверие от въззивния състав.
Напълно правилно са оценени и показанията на свидетелките А.К. и В.
Д.а. Те свидетелстват за начина, по който се работи в службата им, както и
как се издават удостоверения за данъчна оценка. Изложеното от тях не се
оборва от останалите доказателства по делото, поради което основателно е
ценено с доверие от районната инстанция.
Показанията на нотариусите Р. и Д., съставили двата нотариални акта и
част от останалите документи, предмет на настоящето наказателно
производство, са в унисон с писмените доказателства, събрани по делото,
поради което също бяха преценени като правдиви от въззивния съд. Друг е
въпросът, че от техните твърдения не може да се установят лицата, които са
се явили пред тях на датите, на които са съставени пълномощните, описани в
двата нотариални акта и съответните декларации по чл.25 от ЗННД и чл.264
от ДОПК. Свидетелят Д., със своите показания, единствено пояснява, че към
датата на деянията, нотариусите не са имали възможност да правят проверка
в НБДН на личните карти, представени им от лицата, които се явяват пред
тях, с каквато възможност са разполагали по-късно, а също и към момента на
провеждане на съдебното следствие в първата инстанция. Той уточнява, че
единствено е правел сравнение на данните от документа, който трябва да
завери, с данните от документа за самоличност, който му е представен. Това
до известна степен може да обясни причините, поради които свидетелят Д.
твърди, че лицето, чиито подписи е заверил, се е явило пред него. Към
инкриминирания период от време нотариусите не са разполагали с
13
възможност да правят допълнителна проверка на представените им
документи за самоличност, поради което макар и свидетелят Д. да е направил
заверка на подписите, положени в пълномощно от 07.01.2008г., с peг. №115,
на декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.7 от ЗННД
от името на Ц.Н.С. и в оригинала на декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК от
името на Ц.Н.С., това не означава, че именно С. се е явила пред него.
Показанията на свидетелката Т. са кредитирани от първия съд в частта,
в която излага по какъв начин се е озовала в жилището на С. и
обстоятелствата по сключването на договора за наем, тъй като в тази им част
са съответни на показанията на свидетелите А.А., Н. С. и Ц. С.. В частта, в
която свидетелката Т. сочи, че по това време не са живели с подсъдимия и
кога са се развели, не са ценени с доверие, защото са в противоречие с
решението по делото за развод. Правилно не е било ценено с доверие
отразеното в регистъра на населението в акта за граждански брак - отметката
за развода, тъй като касае различни лица, които са се развели и имат дете, с
различни имена, самото решение е с различен номер, а също и делото, по
което е постановено. Въззивният съд обаче не се съгласява с оценката на
първата инстанция на изложеното от Т., че към инкриминирания период не е
живяла с подсъдимия. За този факт сведения се черпят и от показанията на
свидетеля С., който също твърди, че след като подсъдимият се е настанил в
наетото от съпругата му жилище, последната е изчезнала от там и той е
получавал наема от Т., който останал в жилището с детето. Поради
съответност на заявеното от тази свидетелка с показанията на свидетеля С. за
този факт, въззивният състав даде кредит на доверие и в тази част на
показанията на свидетелката Т.. Споделя се напълно оценката на първата
инстанция касателно частта от показанията на свидетелката Т., отнасящи се
до предмета на доказване по делото – дали е била при нотариус Р., попълвала
ли е документи там, как и защо, поради което няма да бъде преповтаряна.
И въззивният съд се довери на събраните по делото писмени
доказателства, защото са относими към предмета на доказване,
кореспондират с гласните доказателства и няма данни за тяхната
неистинност.
Напълно правилно и мотивирано контролираният съд е ценил като
обективни и компетентни заключенията на КГЕ и ИЕ, защото те са изготвени
от компетентни вещи лица, отговорили в пълнота на всички поставени
въпроси, за отговорите са използвани научни знания и са в съзвучие с
гласните доказателства по делото. Въззивният съдебен състав също не
постави в основата на изводите си по фактите заключението на едноличната
ГЕ, защото нейните изводи в по-голямата си част се оборват от заключението
на КГЕ, по която са работили двама специалисти, които много по-обстойно са
изследвали и анализирали обектите на експертизата, съответно и направеното
от двамата експерти заключение е по-обосновано и мотивирано.
Въпреки че в по-голямата част въззивният съдебен състав споделя
14
оценката на доказателствата, дадена от първия съд, не се споделят изводите на
първата инстанция относно приложимото право за престъплението, на което
СРП е дала правна квалификация по чл.212, ал.4, вр. ал.1 от НК. Неправилно
районният съд е признал подсъдимия Т. за виновен в извършване на това
престъпление и е ангажирал наказателната му отговорност по посочения
състав от НК. Още с внесения в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Т. е
било повдигнато обвинение за едно несъставомерно деяние по чл.212, ал.4,
вр. ал.1 от НК.
За да е налице престъпление по чл.212, ал.1 от НК, е необходимо от
обективна страна деецът да използва документ с невярно съдържание,
неистински или преправен документ, въз основа на който да възбуди
заблуждение у измаменото лице, че има правно основание да получи чуждо
движимо или недвижимо имущество. Специфичното при документната
измама е, че средството за въвеждане на измаменото лице в заблуждение е
документа – неистински, преправен или с невярно съдържание, с който
деецът създава невярна представа у измаменото лице, че има правно
основание да получи съответното имущество – движимо или недвижимо.
Именно това отличава документната измама от обикновената такава по
чл.209, ал.1 НК – средството, което деецът използва, за да създаде неверни
представи у измаменото лице за конкретни факти от действителността. Освен
това, документът, с който измаменото лице се въвежда в заблуждение, че
деецът има правно основание да получи определено чуждо имущество, трябва
да бъде представен пред лицето, в чиято фактическа власт се намира предмета
на престъплението и то въз основа на неверните си представи, породени от
този документ, трябва да извърши акт на имуществено разпореждане. Това
важи както за движимото, така и за недвижимото имущество.
В конкретния случай, от доказателствата по делото, по безспорен начин
се установява, че на инкриминираната дата – 18.01.2008г., подсъдимият Т.
лично се е явил пред нотариус Р. Д., вписан под №274 в РНК, представил му е
пълномощно с рег.115 от 07.01.2008г., заверено от същия нотариус, на което
бил придаден вид, че изхожда от свидетелката Ц.Н.С. и с което същата
упълномощава подсъдимия Р. А. Т. да се разпорежда както намери за добре,
включително да отдава под наем, продава, заменя, ипотекира, на когото
намери за добре и за цена, каквато той прецени, собствения й недвижим имот,
представляващ апартамент №17, находящ се в гр. София, ж.к. „****, както и
да сключи предварителен и окончателен договор и да получи продажната
цена, вкл. да договаря сам със себе си. Освен това пълномощно, подсъдимият
представил пред нотариуса молба, с която молел да бъде приет в кантората на
последния, за да бъде изповядана сделка, в която той от една страна действал
в качеството си на пълномощник на Ц.Н.С., от друга страна действал в лично
качество, декларации по чл.25, ал.7 от ЗННД и декларации по чл.264, ал.1 от
ДОПК, на които също бил придаден вид, че изхождат от името на Ц. С.. Въз
основа на тези документи, нотариус Р. Д., на 18.01.2008г., съставил
нотариален акт № 3, том I, №1221, дело №4/2008 г. за покупко-продажба на
15
недвижим имот, съставляващ апартамент №17, находящ се в гр. София, ж.к.
„****, собственост на Ц.Н.С., в който нотариален акт било описано, че
подсъдимият Р. А. Т., в качеството си на пълномощник на Ц.Н.С., продава
сам на себе си недвижим имот, представляващ апартамент №17, находящ се в
гр. София, ж.к. „****, собственост на Ц.Н.С.. По категоричен начин от
събрания доказателствен материал се установява, че представеното пред
нотариуса пълномощно от подсъдимия Т., не изхожда от лицето, посочено
като негов автор, положения подпис за „упълномощител“ не изхожда от
свидетелката С., съгласно заключението на КГЕ. От показанията на самата
свидетелка се установява, че тя не е имала никакво знание за текста на това
пълномощно и не го е подписала. Всичко това сочи, че на инкриминираната
дата подсъдимият Т. е ползвал пред нотариус Д. неистински частен документ,
за да докаже, че има право да продаде процесното жилище на когото намери
за добре, включително и сам на себе си. Тук е мястото да се каже обаче, че
нотариусът не може да бъде обект на документна измама, тъй като предмета
на престъплението не се намира в неговата фактическа власт и той не може да
извърши акт на имуществено разпореждане. Съставеният от него нотариален
акт не предизвиква вещнотранслативен ефект, тъй като подсъдимият, който в
настоящия случай не е бил надлежно упълномощен от собственика на имота,
в качеството си на продавач, не е могъл да прехвърли собствеността върху
процесния имот на себе си. Още повече, че собственост никога не може да се
прехвърли чрез престъпление. В този смисъл подсъдимият Т. не е получил
процесния недвижим имот, тъй като имотът не е напускал патримониума на
неговия собственик, т.е. той не е получил без правно основание чуждо
недвижимо имущество. На следващо място, нотариусът, пред който е
представен неистинския частен документ, не е упражнявал своя фактическа
власт върху имота и той не може да бъде адресат на документна измама,
независимо дали се касае за движимо или недвижимо имущество. Всичко
това, отнесено към конкретния случай, означава, че липсата на надлежен
обект на измама на това престъпление изключва извода за осъществен от
обективна страна състав на измама по чл.212, ал.4 вр. ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд, като е признал подсъдимия за виновен и го е
осъдил за извършено престъпление по чл.212, ал.4 вр. ал.1 от НК е нарушил
материалния закон, защото го е осъдил за деяние, което не субсумира
обективните признаци на този престъпен състав, поради което наказателната
му отговорност не може да бъде ангажирана за това престъпление, което
налага да бъде оправдан по правната квалификация по чл.212, ал.4 вр. ал.1 от
НК.
Въпреки казаното до тук, въззивният съд намира, че с гореописаното
поведение подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление, но с друга правна квалификация и именно за него
следва да бъде признат за виновен. Документната измама е съставно
престъпление, което се състои от две самостоятелни престъпления – ползване
на неистински документ, преправен или документ с невярно съдържание и
16
обикновена измама. Както бе посочено вече по-горе, нотариусът по
дефиниция не може да бъде обект на измама, защото пред него се развива
едно охранително производство и той не упражнява фактическа власт върху
определено имущество – движимо или недвижимо, а обект на измама може да
бъде само лице, в чиято власт се намира предмета на престъплението и то
може да извърши с него акт на имуществено разпореждане – фактическо или
юридическо, мотивирано от неверните представи, формирани у него за
определени факти под въздействието на дееца. Няма никаква пречка обаче
пред нотариуса да бъде ползван документ с невярно съдържание, преправен
или неистински документ. Доколкото документната измама е съставно
престъпление и именно за нея е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Т.,
с внесения в съда обвинителен акт, по необходимост както в описателната му
част, така и в диспозитива, е описано ползването на неистински частен
документ от подсъдимия на инкриминираната дата. Ползването на
неистински частен документ – ползването на процесното пълномощно, е било
описано и в постановлението за привличане на обвиняем. Подсъдимият се
защитава освен по правната квалификация на деянието и по фактите, описани
в обвинителния акт, респ. в постановлението за привличане. В случая Р. Т. е
имал възможност да се защитава срещу твърденията на прокурора, че на
процесната дата е ползвал пред нотариус Р. Д. неистински частен документ, с
оглед на което признаването му за виновен за престъпление, което е по-леко
от първоначално повдигнатото му обвинение и е с друга правна
квалификация, по никакъв начин не накърнява правото му на защита, защото
той е имал възможност да се брани по тези факти както в досъдебното, така и
в съдебното производство. В настоящия случай по безспорен начин се
установява, че на 18.01.2008г., подсъдимият Т. лично се е явил пред нотариус
Р. Д., вписан под №274 в РНК и е ползвал неистински частен документ,
представляващ пълномощно с рег.115 от 07.01.2008г., заверено от същия
нотариус, на което бил придаден вид, че изхожда от свидетелката Ц.Н.С. и с
което същата упълномощава подсъдимия Р. А. Т. да се разпорежда както
намери за добре, включително да отдава под наем, продава, заменя,
ипотекира, на когото намери за добре и за цена, каквато той прецени,
собствения й недвижим имот, представляващ апартамент №17, находящ се в
гр. София, ж.к. „****, както и да сключи предварителен и окончателен
договор и да получи продажната цена, вкл. да договаря сам със себе си.
Посоченият документ е бил ползван от подсъдимия пред нотариус Р. Д., за да
докаже, че има право да се разпорежда с процесния недвижим имот както
намери за добре, включително и да го продава сам на себе си, т.е.
инкриминираният документ е ползван от подсъдимия, за да докаже, че за
него съществува право да се разпорежда с описания в документа имот.
Нотариално завереното пълномощно съвместява в себе си два вида документи
– частен и официален. Официалният документ е в частта на нотариалната
заверка, а частният е обективираното в пълномощното волеизявление, носещо
подпис на упълномощителя. В случая по категоричен начин е установено от
17
доказателствата по делото, че описаното пълномощно в частта на
нотариалната заверка е истински документ, защото то носи подписа и печата
на нотариус Р. Д., вписан под №274 в РНК. По безспорен начин от
доказателствата по делото е установено също, че пълномощното не е
подписано от лицето, което е посочено в него като упълномощител, то не
изхожда от лицето, посочено като негов автор, т.е. касае се за неистински
частен документ. От доказателствата по делото не се установява подсъдимият
Т. да е съставил инкриминираното пълномощно, поради което не може да се
ангажира наказателната му отговорност за съставяне на неистински частен
документ, а само за ползването на такъв.
По изискуемия от закона неоспорим и категоричен начин се установява
от обективна страна, че на 18.01.2008г., подсъдимият Т. е ползвал
неистински частен документ, като лично е представил пред нотариус Р. Д.,
вписан под №274 в РНК, пълномощно с рег.115 от 07.01.2008г., заверено от
същия нотариус, на което бил придаден вид, че изхожда от свидетелката
Ц.Н.С., за да докаже, че той има право да се разпорежда както намери за
добре, включително да отдава под наем, продава, заменя, ипотекира, на
когото намери за добре и за цена, каквато той прецени, собствения й
недвижим имот, представляващ апартамент №17, находящ се в гр. София,
ж.к. „****, както и да сключи предварителен и окончателен договор и да
получи продажната цена, вкл. да договаря сам със себе си, като от него за
самото съставяне на пълномощното не може да се търси наказателна
отговорност – престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият Т. е бил наясно, че инкриминираното
пълномощно не изхожда от лицето, посочено като негов автор, ясно е
съзнавал, че Ц. С. не го е упълномощавала с права да се разпорежда със
собствения й недвижим имот, знаел е, че пълномощното не носи подписа на
лицето, посочено като негов автор, съзнавал е, че пред нотариус Р. Д. е
ползвал неистински частен документ, като го е представил, за да докаже, че
има право да се разпорежда с недвижимия имот, собственост на Ц. С. и е
целял именно това – да ползва неистинския документ, за да докаже пред
нотариуса, че има право да се разпорежда с имота, описан в пълномощното.
За престъплението по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години. Деянието,
квалифицирано от въззивния съд като престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1
от НК, изразило се в ползването на неистински частен документ, е извършено
от подсъдимия на 18.01.2008г. Съгласно предвиденото в чл.80, ал.1, т.4 от
НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на 5 години, за деяния, наказуеми с „лишаване от
свобода“ повече от 1 година, а според чл.81, ал.3 НК, независимо от
спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 срока, предвиден в чл.80
НК. В случая деянието е извършено на 18.01.2008г., абсолютната давност за
18
наказателно преследване в съответствие с предвиденото наказание за
престъплението по чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК, е 7 години и половина. Тази
давност е изтекла на 18.07.2015г., т.е. към датата на постановяване на
настоящето решение, абсолютната давност за наказателно преследване за
престъплението по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК, за което въззивният съд
счита, че следва да бъде признат за виновен подсъдимия Т., отдавна е изтекла,
поради което макар и да бъде признат за виновен в извършване на това
престъпление, не следва да му бъде налагано наказание.
С оглед на горното, присъдата на районната инстанция, в частта, с
която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление с
правна квалификация по чл.212, ал.4, вр. ал.1 от НК, следва да бъде изменена,
като се отмени в тази част и вместо това бъде признат за виновен в
извършване на престъпление с правна квалификация по чл.316 вр. чл.309, ал.1
от НК, но няма как да му бъде наложено наказание за това престъпление
поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Поради
изтекла давност, която не позволява подсъдимият Т. да бъде наказан за
извършеното от него престъпление, присъдата на първия съд ще следва да се
измени, като се отмени и в частта, с която за престъплението по чл.212, ал.4,
вр. ал.1 от НК на Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5
години, както и в частта, с която е приложена разпоредбата на чл.23, ал.1 от
НК и е наложено за двете престъпления едно общо наказание в размер на най-
тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 5 години.
По отношение на второто обвинение, за извършено престъпление по
чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК, правилно е приел
първоинстанционният съд, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на това престъпление. От събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие доказателства, по изискуемия от
закона неоспорим и категоричен начин се установява от обективна страна, че
за периода от време от неустановена дата в началото на месец януари 2008 г.
до 31.01.2008 г., включително, в гр. София, с цел да набави за себе си имотна
облага, подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение у Д. П. Ц., че той -
Р. А. Т. и съпругата му И.А.Т. са собственици на апартамент № 17, находящ
се в гр. София, ж. к. „****, съгласно нотариален акт № 3, том I, peг. № 1221,
дело № 4 от 2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в
Службата по вписванията гр. София с вх. peг. № 242, акт № 60, том I, дело 76,
ис това причинил на Д. П. Ц. имотна вреда в размер на 29 119, 15 лв.
(двадесет и девет хиляди сто и деветнадесет лева и петнадесет стотинки) лв.,
като Р. А. Т. завел Д. П. Ц. в апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж. к.
„****, където Ц. огледал апартамента, като Т. казал на Ц., че спешно му
трябват пари и затова продава апартамента на толкова ниска цена, въпреки, че
е знаел, че горепосочения апартамент е придобит от него по незаконен начин
и впоследствие на 31.01.2008 г., действащ от свое име и като пълномощник на
И.А.Т., подписал пред М.М.-Р. - нотариус с район на действие Софийски
районен съд, вписана под № 504 в регистъра на Нотариалната камара,
19
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 52, том I, peг. №
743, дело № 47 от 2008 г., вписан в Службата по вписванията гр. София с вх.
per. № 3641, акт № 182, том VII, дело № 1939, като причинената вреда на Д.
П. Ц. е в големи размери.
За да е налице престъплението измама е необходимо от обективна
страна пострадалото лице да бъде въведено в заблуждение или у него да се
поддържа заблуждение за определени факти от обективната действителност.
Въз основа на формираните неверни представи у пострадалото лице,
последното взема решение да се разпореди със свое или чуждо имущество,
което се намира в негова фактическа власт и това разпореждане е в резултат
от вече създадените у него неправилни представи за определени факти под
въздействието на дееца, като въвеждането в заблуждение винаги предполага
активно поведение от страна на извършителя на измамата, който цели да
получи имотна облага за себе си или за другиго и с това причинява имотна
вреда на измаменото лице или на другиго. В настоящия случай подсъдимият
Т. с активни действия – завел е свидетеля Ц. в инкриминирания апартамент,
като го е уверил, че е негова и на съпругата му собственост, казал му е, че
спешно му трябват пари, поради което го продава на данъчна оценка, набавил
е необходимите за сделката документи и се е явил пред нотариус Р. за
съставяне на нотариален акт за покупко-прдажба на жилището, като е знаел,
че нито той, нито съпругата му са собственици на жилището, предмет на
сделката. В резултат от тези активни действия на подсъдимия, у свидетеля Ц.
са се формирали неверни представи, че договаря със собственика на
жилището и въз основа на вече формираните неправилни представи за този
факт, Ц. се е разпоредил със сумата от 58 238,30 лв. (петдесет и осем хиляди
двеста тридесет и осем лева и тридесет стотинки), като е предал посочената
сума на подсъдимия Т. в брой след подписване на нотариалния акт.
Неправилно първата инстанция е оправдала подсъдимия Т. за сумата от 58
238,30 лв., а го е признала за виновен в това, че е причинил имотна вреда на
свидетеля Ц. в размер на 29 119, 15 лв. с аргумента, че инкриминираната сума
не е изцяло собственост на Ц., а е собственост на него и съпругата му, т.е.
всеки от тях е собственик на сумата от по 29 119, 15 лв. Трябва да се посочи,
че сумата от 58 238,30 лв. действително е собственост на двамата съпрузи,
които са в режим на СИО, но докато съсобствеността не бъде прекратена
поради развод или смърт на единия съпруг, няма ясно разграничени реални
части от тази съпружеска имуществена общност. Едва при настъпване на
някое от посочените обстоятелства, ако не се докаже по-голям принос на един
от съпрузите, имуществото се поделя при квоти от по 1/2 за всеки от тях, т.е.
докато съществува СИО отделни квоти на всеки от съсобствениците не може
да бъдат определени, собствеността е обща. Още повече, че свидетелят Ц. се
е разпоредил с цялата сума и дори да се приеме, че половината е собственост
на съпругата му, което не е вярно, то той дължи връщането й на нейния
собственик, съответно произтеклата за пострадалия Ц. вреда е в размер на
цялата инкриминирана сума. По делото обаче липсва протест, с който да се
20
претнедира осъждане на подсъдимия по първоначално повдигнатото му
обвинение, поради което и с оглед не нарушаване на принципа за влошаване
положението на подсъдимия, когато делото е пренесено пред въззивния съд
единствено по негова жалба, присъдата в тази част не може да бъде изменена.
Правилен е извода на първия съд, че е налице и квалифициращия
признак „големи размери“, предвиден в чл.210, ал.1, т.5 НК. Макар и
неправилно контролираният съд да е приел, че свидетелят Ц. е ощетен само
със сумата от 29 119.15 лв., тя също е в големи размери съгласно приетото в
ТР №1/1998г. на ВКС, според което, когато причинената имотна вреда е в
размер, надвишаващ 70 пъти размера на минималната работна заплата за
страната, то са налице големи размери. Същевременно минималната работна
заплата за страната към датата на деянието е била в размер на 220 лв.,
съответно сумата от 29 119.15 лв. надвишава над 70 пъти размера на
минималната работна заплата, т.е. с извършеното от подсъдимия Т. деяние е
причинена вреда в големи размери.
Правилно е приела първата инстанция, че от субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият ясно е
съзнавал, че нито той, нито съпругата му са собственици на инкриминирания
имот, но въпреки това се е представил пред Ц. като собственик, напълно е
осъзнавал, че той не може да прехвърли собствеността върху процесното
жилище, предвиждал е, че пускайки обява за продажба на апартамента,
водейки свидетеля Ц. в жилището, обявявайки му цена, значително по-ниска
от продажната, набавяйки нужните документи за сделката, у пострадалия ще
възникнат неправилни представи, че той е собственик на имота и като такъв
пострадалият му дължи договорената цена на жилището. Подсъдимият е
предвиждал, че вследствие на неговото въздействие върху свидетеля Ц. у
последния ще възникнат неверни представи за конкретни факти и
обстоятелства от обективната действителност, предвиждал е, че в резултат от
създадените неверни представи, ще последва имуществено разпореждане със
сумата от 58 238.30 лева, която се е намирала във фактическата власт на Ц.,
съзнавал е, че тази сума надхвърля многократно размера на минималната
работна заплата за страната, предвиждал е, че в следствие на извършеното от
Ц. имуществено разпореждане, ще настъпи имотна вреда за пострадалия в
размер на посочената сума, като е искал и пряко е целял настъпването
именно на този престъпен резултат, водещ до набавянето на имотна облага за
себе си в размер на причинената на пострадалия имотна вреда.
За престъплението по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК
първостепенният съд е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 години, което наказание е било отмерено при
съобразяване с нормата на чл.54 от НК. Напълно правилна е преценката на
контролирания състав, че не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства нито пък изключително такова, които да
предопределят приложението на чл.55, ал.1 от НК. Като смекчаващо
обстоятелство е било отчетено с основание единствено необремененото
21
съдебно минало на подсъдимия към датата на деянието. Като отегчаващи
отговорността му обстоятелства са били отчетени предшестващото деянието
престъпление, което от настоящата инстанция бе квалифицирано като
документно, краткото време на извършване на двете престъпления,
упоритостта, проявена от подсъдимия за довършване на деянието, характера
и степента на засягане на обществените отношения и лошото процесуално
поведение на подсъдимия. Неправилно не е било отчетено като отегчаващо
обстоятелство размера на причинената вреда, която надхвърля над 140 пъти
размера на минималната работна заплата за страната към датата на деянието и
която реално е в особено големи размери, не е било отчетено като отегчаващо
обстоятелство и това, че подсъдимият се е възползвал от качеството си на
наемател и така е затвърдил убеждението в пострадалия, че го води в
собственото си жилище, като по този начин е причинил редица неудобства на
реалния собственик С.. Въззивният съд напълно споделя становището на
районната инстанция, че не може да се приложи разпоредбата на чл.55 НК с
оглед продължителността на производството, тъй като подсъдимият се е
укрил. Досъдебното производство е било спряно за значителен период от
време, тъй като подсъдимият не е бил намерен, след установяването му
производството е било възобновено. В това време подсъдимият е бил с МНО
„задържане под стража“ и така досъдебното производство е приключено, но
от момента, в който МНО е била изменена, той отново се е укрил и до
момента не е установен, въпреки че е обявен за ОДИ. Такова поведение няма
как да бъде премирано с приложението на чл.55 НК, защото огромната
продължителност на настоящето наказателно производство е именно по вина
на подсъдимия. В този смисъл са абсолютно неоснователни претенциите на
защитата за намаляване на наложеното от първия съд наказание с
приложението на чл.55 от НК.
Правилно е бил определен първоначален „строг“ режим на основание
чл.57, ал.2 от ЗИНЗС на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“, тъй като подсъдимият се е укривал, но присъдата ще
следва да се отмени в частта на приложението на чл.23, ал.1 от НК, защото е
налице само едно осъждане по съображения, че присъдата на първата
инстанция трябва да се отмени в частта, с която Т. е признат за виновен по
правната квалификация по чл.212, ал.4 от НК, а за престъплението по чл.316
вр. чл.309, ал.1 от НК, за което този състав намира, че следва да носи
наказателна отговорност, не може да бъде наказан поради изтекла абсолютна
давност за наказателно преследване. Законосъобразно съдът е приложил
разпоредбата на чл.59, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НК, като при изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, следва да се
приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по делото за срок
до 72 часа по НПК, както и с мярка за неотклонение „задържане под стража“,
считано от 23.06.2015г. до 01.03.2016г.
По отношение на вещественото доказателство, приобщено по делото,
представляващо един брой печат, който е бил предаден в полицията от
22
свидетелката С., след като подсъдимият е напуснал имота й, съдът правилно е
постановил да се отнеме в полза на държавата, а поради липса на стойност да
бъде унищожен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, с оглед изхода от делото, в
съответствие със закона, подсъдимият е бил осъден да заплати сторените по
делото разноските, направени в досъдебното производство в общ размер на
195,15 лв. в полза на СДВР, а на основание чл.190, ал.2 от НПК, да заплати и
5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното
изменяване или отмяна извън посочените, поради което и предвид на
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.334‚
т.6 от НПК ‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата от 08.10.2021г., постановена по НОХД
№7266/2016г., СРС, НО, 19-ти състав, като я отменя в частта, с която
подсъдимият Р. А. Т. е бил признат за виновен за извършено престъпление по
чл.212, ал.4, вр. ал.1 от НК, като го ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил
деяние с правна квалификация по чл.212, ал.4, вр. ал.1 от НК, в частта, с която за
престъплението по чл.212, ал.4, вр. ал.1 от НК му е било наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от ПЕТ ГОДИНИ, както и в частта, с която е била
приложена разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и вместо това,
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. А. Т., роден на ****г. в гр. София,
българин, с българско гражданство, разведен, със средно образование, без
данни за месторабота, с последен известен по делото адрес: с. Лозен, ул. ****,
с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.01.2008г. е ползвал
неистински частен документ – пълномощно с рег.115 от 07.01.2008г.,
заверено от нотариус Р. Д., вписан под №274 в РНК, на което бил придаден
вид, че изхожда от свидетелката Ц.Н.С., като лично е представил пред
23
нотариус Р. Д., за да докаже, че той има право да се разпорежда както намери
за добре, включително да отдава под наем, продава, заменя, ипотекира, на
когото намери за добре и за цена, каквато той прецени, собствения й
недвижим имот, представляващ апартамент №17, находящ се в гр. София,
ж.к. „****, както и да сключи предварителен и окончателен договор и да
получи продажната цена, включително да договаря сам със себе си, като от
него за самото съставяне на пълномощното не може да се търси наказателна
отговорност – престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК, като на основание
чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК , НЕ ГО НАКАЗВА.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24