Решение по дело №15581/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1137
Дата: 5 март 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110215581
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1137
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110215581 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.

при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия
Г. АНД №15581 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано
по жалба срещу наказателно постановление №8398/12.10.2023 г. на началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” –
гр.София, с което на М. П. А. е наложено административно наказание глоба в
размер на 3500 лв. на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата.
Във въззивната жалба на М. П. А. се иска отмяна на постановлението,
алтернативно намаляване на наказанието до минималния размер.
В съдебно заседание, редовно призован, М. П. А., не се явява, не се
представлява.
За Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно призована, се явява
представител, юрк.Николов който пледира за потвърждаване на
постановлението и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
На 15.09.2023 г., в 10:40 часа, на път II-18, км.6, на 1 километър преди
разклона за с.Ми. на отбивна площадка в посока гр.София - гр******, М. П.
А. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС марка „МАН“, модел
„ТГА“ с рег. №*******с четири оси, с две управляеми оси.
М. П. А. бил спрян за извършване проверка от свидетелите С. и А..
При проверката било установено, че водачът извършва превоз на пясък,
без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата.
Било измерено разстоянието между осите – 1,40 м., както и сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС – 29,900 т. при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т.
Водачът не разполагал с разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата.
Съставен бил АУАН и въз основа на него е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства, от показанията на разпитаните в хода на
производството свидетели С. и А., и писмените доказателства по делото.
Доказателствата са пълни и непротиворечиви помежду си.
2
Страните не са посочили, а съдът не е установил служебно наличието на
други доказателства.
Ето защо с оглед непротиворечивостта на събраните и липсата на други
относими доказателства, съдът постанови рещението си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от обратната
разписка, удостоверяваща получаване на препис от наказателното
постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.»а» от Закона за
пътищата, според която за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
В Наредба №11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства (загл. изм. - дв, бр. 67 от 2007 г.), издадена от
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Обн. ДВ.
бр.65 от 24 Юли 2001г., изм. ДВ. бр.67 от 17 Август 2007г., изм. ДВ. бр.19 от
9 Март 2010г., изм. ДВ. бр.7 от 21 Януари 2011г. детайлно е посочено
допустимото максимално натоварване - 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т. 5, буква
„В“ на Наредбата.
По чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата се наказват с глоба от 1000 до
5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на 26, ал.2.
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, и провери реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от
пороци и са законосъобразно издадени.
АУАН и НП са издадени от органи, съобразно тяхната компетентност
по прилагането на закона.
Предвид на това съдът намира, че от формална страна жалбоподателят е
нарушил горепосочената норма от закона, което съставлява типично
нарушение, без основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, защото
3
пределната натовареност на МПС е значително превишена, а именно с над 10
т.
Наложеният размер на глобата, който е над средния, обаче, не отговаря
на тежестта на нарушението.
Наказващият орган не е изложил основателни съображения, с които да
обоснове този висок размер на глобата.
Не са установени отегчаващи отговорността и вината обстоятелства,
които да обуславят завишен размер на глобата.
Нарушението е извършено за първи път и не са установени доходи на
жалбоподателя, които да обосновават толкова висок размер на глобата.
Целта на правната норма е наложеното наказание да бъде справедливо
по размер.
В случая следва да се наложи най-ниската по размер глоба за
съответното нарушение, доколкото няма отегчаващи отговорността и вината
обстоятелства.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението следва да
бъде изменено, като се намали размера на наложената глоба на минималния,
определен в закона, а именно от 3500 лв. на 1000 лв.
Искането на юрк.Николов за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се уважи, доколкото е извършено нарушение и
съдът следва да осъди М. П. А. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза Агенция „Пътна инфраструктура”.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.4 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ИЗМЕНЯ наказателно
постановление №8398/12.10.2023 г. на началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, като
НАМАЛЯВА размера на глобата от 3500 лв. на 1000 лв.
ОСЪЖДА М. П. А., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
4
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г*****

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано
по жалба срещу наказателно постановление №8398/12.10.2023 г. на началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” –
гр.София, с което на М. П. А. е наложено административно наказание глоба в
размер на 3500 лв. на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата.
Във въззивната жалба на М. П. А. се иска отмяна на постановлението,
алтернативно намаляване на наказанието до минималния размер.
В съдебно заседание, редовно призован, М. П. А., не се явява, не се
представлява.
За Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно призована, се явява
представител, юрк.Н. който пледира за потвърждаване на постановлението и
иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
На 15.09.2023 г., в 10:40 часа, на път II-18, км.6, на 1 километър преди
разклона за с.М*****на отбивна площадка в посока гр.С**** - гр.***** М. П.
А. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС марка „МАН“, модел
„ТГА“ с рег. №****** с четири оси, с две управляеми оси.
М. П. А. бил спрян за извършване проверка от свидетелите С. и А..
При проверката било установено, че водачът извършва превоз на пясък,
без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата.
Било измерено разстоянието между осите – 1,40 м., както и сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС – 29,900 т. при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т.
Водачът не разполагал с разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата.
Съставен бил АУАН и въз основа на него е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства, от показанията на разпитаните в хода на
производството свидетели С. и А., и писмените доказателства по делото.
Доказателствата са пълни и непротиворечиви помежду си.
Страните не са посочили, а съдът не е установил служебно наличието на
други доказателства.
Ето защо с оглед непротиворечивостта на събраните и липсата на други
относими доказателства, съдът постанови рещението си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
1
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от обратната
разписка, удостоверяваща получаване на препис от наказателното
постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.»а» от Закона за
пътищата, според която за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
В Наредба №11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства (загл. изм. - дв, бр. 67 от 2007 г.), издадена от
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Обн. ДВ.
бр.65 от 24 Юли 2001г., изм. ДВ. бр.67 от 17 Август 2007г., изм. ДВ. бр.19 от
9 Март 2010г., изм. ДВ. бр.7 от 21 Януари 2011г. детайлно е посочено
допустимото максимално натоварване - 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т. 5, буква
„В“ на Наредбата.
По чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата се наказват с глоба от 1000 до
5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на 26, ал.2.
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, и провери реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от
пороци и са законосъобразно издадени.
АУАН и НП са издадени от органи, съобразно тяхната компетентност
по прилагането на закона.
Предвид на това съдът намира, че от формална страна жалбоподателят е
нарушил горепосочената норма от закона, което съставлява типично
нарушение, без основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, защото
пределната натовареност на МПС е значително превишена, а именно с над 10
т.
Наложеният размер на глобата, който е над средния, обаче, не отговаря
на тежестта на нарушението.
Наказващият орган не е изложил основателни съображения, с които да
обоснове този висок размер на глобата.
Не са установени отегчаващи отговорността и вината обстоятелства,
които да обуславят завишен размер на глобата.
Нарушението е извършено за първи път и не са установени доходи на
жалбоподателя, които да обосновават толкова висок размер на глобата.
Целта на правната норма е наложеното наказание да бъде справедливо
по размер.
В случая следва да се наложи най-ниската по размер глоба за
съответното нарушение, доколкото няма отегчаващи отговорността и вината
обстоятелства.
2
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението следва да
бъде изменено, като се намали размера на наложената глоба на минималния,
определен в закона, а именно от 3500 лв. на 1000 лв.
Искането на юрк.Н*******за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се уважи, доколкото е извършено нарушение и
съдът следва да осъди М. П. А. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза Агенция „Пътна инфраструктура”.

3