№ 6641
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Е.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110170277 по описа за 2021 година
Предявен e положителен установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 24999 лева /представляваща част от вземане в общ размер
34847,28 лева/, представляваща неустойка по чл. 9 от договор от . г., ведно
със законната лихва от 04.11.2020 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 54353/2020г. на СРС, 67
състав.
Ищецът твърди да е налице сключен на .г. договор между него от една
страна и от друга - "Н., в качеството му на ползвател и Н. И. Д., в качеството
му на солидарен длъжник. Поддържа, че договорът е прекратен едностранно
от ищеца на основание чл. 8, т. 3 от същия, поради неизпълнение на
задължения от страна на ползвателя, като длъжниците дължат уговорената в
чл. 9 от договора неустойка за неизпълнение. Излага съображения, че срещу
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение единствено от
ответника Н. И. Д., поради което насочва искa срещу него.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК. В подаденото възражение срещу издадената по ч.гр.д. № 54353/2020 г.
по описа на СРС заповед за изпълнение, е посочил, че не дължи исканата
сума.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват.
От приетите писмени доказателства се установява по безспорен начин,
че между „Б. от една страна и от друга – „Н. – като ползвател и Н. И. Д. – като
1
солидарен длъжник на ползвателя, е сключен договор от .г. /лист 8-9/. В чл. 1
от договора е уговорено, че „Б. предоставя безвъзмездно на ползвателя за
временно ползване конкретно посочени движими вещи, като съгласно чл. 4, т.
9 е уговорено насрещно задължение за ползвателя за целия срок на договора
да закупува ежемесечно (от 1-во до 30/31-во число на съответния календарен
месец) еднократно или на части, описани минимални количества стоки от „Б.:
общо 612 кг кафе за целия срок на договора, но не по-малко от 17 кг месечно.
В приетата по делото ценова листа – актуална от 01.06.2018 г.,
представляваща приложение № 1 към договора (лист 10-13) е посочено, че
стойността на един килограм от посочения вид кафе е 56,94 лева (позиция 2
от ценовата листа). Предвид изложеното и с оглед липсата на доказателства в
различна насока, включително оспорване автентичността на положени
подписи, следва да се приеме, че въз основа на сключения договор между
страните е възникнало облигационно отношение и те са обвързани от
посочените уговорки. Видно от представеното по делото заверено копие на
предавателно-приемателен протокол към договора (лист 41), ищецът е предал
на ползвателя уговорените в чл. 1 вещи.
В чл. 8, т.3 от договора е уговорено, че той може да бъде прекратен
едностранно и без предизвестие от страна на ищеца в настоящото
производство, в случай, че ползвателят не изпълнява (изцяло или частично)
или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж,
на кое да е от задълженията си по договора и/или нарушава условията, при
които са му предоставени вещите по чл. 1.
По делото са приети нотариални покани (лист 14, 15), отправени от
ищеца до ползвателя и до солидарния длъжник – ответника по делото, в които
се съдържа изявление, че поради неизпълнение на задължението по чл. 4, т. 9
от сключения договор – а именно незакупуването на договореното минимално
месечно количество кафе, което неизпълнение продължава повече от седем
дни, както и прекратяването на дейността на „Н. (ползвателя) в обекта по чл.
4, т. 1 от договора, ищецът ги уведомява, че считано от датата на връчване на
поканата, прекратява едностранно договора на осн. чл. 8, т. 3 и т. 4 от съшия,
както и ги кани в седемдневен срок от връчването да заплатят договорената в
чл. 9 от договора неустойка, за която е посочено, че е изчислена на сумата
34847,28 лева, както и да заплатят договорената в чл. 14 от договора
неустойка в размер на 14000 лева. От страна на нотариус е удостоверено, че
нотариалните покани са връчени на 25.09.2019 г. на ползвателя и на
21.10.2019 г. на солидарния длъжник – ответника.
Съдът намира, че доколкото изложените факти кореспондират с
приетите писмени доказателства, като липсват представени от ответника
доказателства за изпълнение на задълженията му по договора, както и
изрично оспорване от негова страна на тези обстоятелства, следва да се
приеме, че е налице неизпълнение на задълженията на ползвателя, уговорени
в чл. 4, т. 9 от договора. Предвид това е възникнало и основанието за ищеца
за едностранно прекратяване на същия съгласно чл. 8, т. 3.
Съгласно чл. 9 от договора, в случай на прекратяването му по причина,
за която отговаря ползвателят, той дължи на ищеца неустойка за
неизпълнение в размер на стойността на цялото неизкупено минимално
количество стоки по чл. 4, т.9, изчислено за целия срок на договора, като
2
неустойката е дължима в седемдневен срок от прекратяване на договора.
Съдът намира, че в случая, въпреки, че са реализирани предвидените в този
член основания, то не е налице дължимост на уговорената неустойка, тъй
като с оглед на размера на същата, уговорката се явява в противоречие с
добрите нрави, респективно нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
В случая следва да се приеме, че същата не обезщетява вредите от
развалянето на договора, а замества неполучената от кредитора насрещна
престация - неполучената продажна цена на предварително определеното
количество стока, т.е. на практика се постига резултатът при реално
изпълнение на договора, без от страна на ищеца да е предоставена дължимата
от него престация в пълния уговорен обем (количествата кафе), съответно без
да са направени разходи за производство и доставка. По този начин
кредиторът се поставя в положение по-благоприятно от това, което би имал
при реално изпълнение на договора, поради което следва да се приеме, че се
касае за клауза, която би довела до неоснователно обогатяване, а не до
обезщетяване на вреди от неизпълнение. В допълнение към изложеното
следва да се посочи, че по отношение на предоставените на ползвателя вещи е
налице изрична уговорка, съгласно която той е длъжен да върне същите в
срок до три дни от прекратяването на договора – чл. 4, т. 2, като за
неизпълнение на това задължение отделно е уговорена неустойка – чл. 10, т.е.
в случая предоставянето на вещите се явява неотносимо към уговорката за
изкупуване на минимални количества кафе и санкцията за неизпълнението й.
Предвид изложеното следва да се приеме, че уговорената в чл. 9 от
процесния договор неустойка е нищожна и съответно въз основа на нея не е
възникнало претендираното вземане, респективно предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б., със седалище и адрес на управление гр.
С. срещу Н. И. Д. ЕГН **********, с адрес гр. С., установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата 24999 лева (представляваща част от вземане в общ
размер 34847,28 лева), представляваща неустойка по чл. 9 от договор от . г.,
ведно със законната лихва, считано от 04.11.2020 г. до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 54353/2020 г. по описа на СРС, 67 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4