№ 4454
гр. Варна, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502800 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 23807/19.11.2021 г. от „Агро плант инвест“
ЕООД, чрез процесуален представител адв. Ц.Д., срещу Определение № 6350/15.10.2021 г.,
постановено по гр. дело № 8469/2021 г. на Варненски районен съд, с което производството
по гр. дело № 8469/2021 г. на Варненски районен съд е прекратено като недопустимо, на
основание чл. 130 от ГПК.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Сочи, че като работодател „Агро плант инвест“ ЕООД не е имал възможност да
издаде заповед по чл. 210, ал. 1 от КТ за ангажиране на ограничена имуществена
отговорност на служителя, тъй като вредата, причинена от ответника е установена на
04.06.2020г., а трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 02.06.2020
г. Счита, че работодателят „Агро плант инвест“ ЕООД е в по-неблагоприятно положение от
работодател, който може да се възползва от процедурата по чл. 210 от КТ и претендира
причинени от работника вреди. В евентуалност навежда доводи, че посоченото в исковата
молба правно основание е чл. 45 от ЗЗД, а отправеното в същата искане е за осъждане на
Мартин П. да му заплати сума в размер на 24 500 лв., частичен иск от общия в размер на
60 000 лв. Претендира отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от
ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в
предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните аргументи:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Агро плант инвест“ ЕООД
срещу Мартин Цветанов П. иск с правно основание чл. 203, ал. 1 вр. чл. 206, ал. 2 КТ за
1
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12906,87 лв., представляваща част от
вреди – 80 тона увредена слънчогледова трошка, които ответникът е причинил чрез
бездействието си при осъществяване на трудовите си задължения в предприятието на ищеца
при упражняване на ръководните си функции.
Възражението на жалбоподателя, че предявения иск е с правното основание чл. 45 от
ЗЗД е неоснователно.
Съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца, а я определя сам
въз основа на въведените от ищеца твърдения./Така в Решение № 398 от 23.05.2010г. по гр.
д. № 738/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на
ВКС, I г. о., Решение № 124 от 24.03.2011г.по гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, IV г. о. и
Решение № 5 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. на ВКС, III г. о. / В конкретния случай
фактите и обстоятелствата, на които се позовава ищецът - причинена вреда от работника -
ответник по повод изпълнение на трудовите му задължения сочат на отговорност по чл.
203, ал. 1 от КТ – ограничена имуществена отговорност. Липсват твърдения за
противоправно поведение на работника по смисъла на чл. 203, ал. 2 от КТ за умишлено
причиняване на вредата или за причиняване на вредата в резултат на извършено
престъпление, които предпоставки са основание за възникване на пълната имуществена
отговорност на работника.
С обжалвания съдебен акт съставът на ВРС е прекратил производството по гр. д. №
8469/2021 г. по описана ВРС поради недопустимост на иска, на основание чл. 130 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение ВРС е приел, че издаването на заповед по чл. 210
от КТ е условие за допустимост на предявения иск за ангажиране на ограничената
имуществена отговорност на ответника.
С оглед оплакванията, изложени във въззивната жалба, в рамките на което
въззивният съд е ограничен /чл.269 от ГПК/,следва да се посочи, че за реализиране на
имуществената отговорност на работника или служителя е предвиден специален ред,
установен в нормата на чл.210 от КТ, според който работодателят издава заповед, с която
определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Ако
работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено
основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск
пред съда, но ако в този срок работникът или служителят не оспори основанието или
размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото
възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в ГПК.
Възражението на въззивника, че този ред на осъществяване на ограничената
имуществена отговорност е неприложим в случая, тъй като трудовото правоотношение с
въззиваемия е прекратено е неоснователно. Прекратяването на трудовото правоотношение
само препятства работодателят да събере дължимата сума чрез удръжки от трудовото
възнаграждение на работника. Затова в нормата на чл.210 ал.5 от КТ е предвидено при
прекратено трудово правоотношение работодателят да има възможност да се снабди със
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ал.1 от КТ независимо от размера на вземането.
С оглед на това, ВОС намира, че обжалваното определение е правилно и като такова
следва да се потвърди. Предвид изхода на спора на въззивника не се дължат разноски за
настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6350/15.10.2021 г., постановено по гр. дело №
8469/2021 г. на Варненски районен съд, с което производството по делото е прекратено като
недопустимо, на основание чл. 130 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3