Определение по дело №416/2021 на Административен съд - Монтана

O   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е    № 465

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, V състав в закрито заседание на 8 ноември 2021 година в състав:

Председател : РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 416/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по Искова молба на Б.А. ***, чрез адв. Т.И., САК, надлежно упълномощена срещу Областен управител – Област Монтана, Областна администрация, гр. Монтана, пл. Жеравица № 1 и с посочени заинтересовани страни ТПК „Септември” Монтана и ОББ АД, гр. София.

В исковата молба са описани факти и обстоятелства, цитирано е Решение № 494/19 01 1999 г. на Областен управител, Област Монтана, както и други Решения по водени съдебни дела между различни страни и на различни основания. В исковата молба твърди, че за него е налице правен интерес от извършването на преюдициален пряк съдебен контрол /л. 7 на исковата молба/, но не посочва наименованието, респ. номера и издателят на административния акт върху който иска да бъде извършен съдебен контрол. За този оспорен акт няма твърдения в какво се състои неговата незаконосъобразност и какво се иска от съда – чл. 150, ал. 1, т. 5 и 6 от АПК. 

Същевременно на л. 9 от исковата молба молителят се позовава на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от АПК, които текстове визират, че  административните съдилища разглеждат искания, в т.ч. за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори, респ., че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. В тази връзка не се сочи конкретното съществуващо административно право, респ. правоотношение, което следва да бъде установено в производството – чл. 150, т. 5 от АПК.

С оглед уточняване предмета на делото и обстоятелствата по подадената искова молба, на оспорващия са дадени указания с Определение от 05 10 2021 г. По дадените указания е постъпила молба от процесуалния представител адв. Т.И., която уточнява, че ИАА, за който търси провеждане на пряк съдебен контрол е Решение № 494/10 01 1999 г. на Областен управител Област Монтана – чл. 128, ал.1, т. 1 от АПК, а съществуващото административно право е даденото обезщетение за правото на съсобственост върху сграда, находяща се в гр. Монтана – чл. 128, ал. 2 от АПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от АПК - Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.

Съгласно чл. 145,  ал. 1 от АПК - Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.

Съгласно чл. 149,  ал. 1 от АПК - Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.

Съгласно чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК - Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато: актът не подлежи на оспорване; оспорващият няма правен интерес от оспорването.  

Съдържанието на документа може да се оспорва единствено по административен ред, съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК.

В случая оспорването на Решение № 494/10 01 1999 г. на Областен управител Област Монтана е недопустимо на две основания. От една страна за неговото оспорване срокът отдавна е изтекъл, а от друга, актът е в полза на оспорващата го страна, поради което същата няма правен интерес от неговото оспорване и провеждане на пряк съдебен контрол.

Същевременно искането за установяване съществуването на правото на съсобственост върху сграда, находяща се в гр. Монтана, в т.ч., че е дадено обезщетение за право на съсобственост, не представлява съществуващо административно право, а гражданско такова, поради което и не подлежи на разглеждане по реда на АПК. В тази връзка за защитата на това право е налице друг ред за защита, в който смисъл са представените съдебни решения, където този спор е разглеждан, поради което неговото преразглеждане е недопустимо и е извън хипотезата на чл. 128, ал. 2 от АПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима жалбата на Искова молба на Б.А. ***, чрез адв. Т.И., САК, надлежно упълномощена срещу Областен управител – Област Монтана, Областна администрация, гр. Монтана, пл. Жеравица № 1 и с посочени заинтересовани страни ТПК „Септември” Монтана и ОББ АД, гр. София.

ПРЕКРАТЯВА производството по образуваното административно дело № 416/2021 г. по описа на Административен съд Монтана.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба от страните в седем дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :