№ 7
гр. ***мбол , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Е. Иванов
Галина И. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря М.П.К.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20212300500112 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. В. А. от гр.***., подадена от
пълномощника му адв.М.Х., срещу Решение №260088/22.02.2021г. на Ямболски районен
съд, постановено по гр.д.№629/2020г., с което е уважен предявеният от Г. П. С. от гр.***.
против въззивника иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и е прогласен за нищожен поради
накърняване на добрите нрави Договор от 23.07.2018г. с нот.заверка на подписите за реално
разпределение ползването на недвижим имот към нот.акт за покупко-продажба на недвижим
имот и вещно право на строеж № 54, т.IV, н.д.№541/ 31.08.2016г. на нотариус №370 в НотК.
Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение на ЯРС,
поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Въззивникът счита, че районният съд е извършил съществено процесуално
нарушение, като не е допуснал до разпит сочения с отговора на исковата молба свидетел
М.С.Х.., при което на ответника била отнета възможността да докаже задължението си по
договора за реално изпълнение, а съдът не издирил действителната воля между страните, за
да тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД. При постановяване на съдебното
решение и формиране на решаващите си мотиви, съдът не обсъдил относимите и допустими
доказателства и не анализирал заключението на вещото лице, съгласно което описаното в
договора е спазено и на място помещенията са разпределени по описания начин. За да
уважи предявения иск по чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, първоинстанционният съд неправилно
приел, че при сключването на Договора за реално разпределение на ползването на
недвижимия имот е налице нееквивалентност на престациите, с което се нарушават добрите
нрави. Според въззивника, накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД с
1
оглед нееквивалентността на престациите, би могло да представлява основание за
нищожност на договора, само в случаите, в които практически престацията е сведена до
липса на престация. В случая със заключението на вещото лице било установено, че ищцата
получава жилище - ап.№2 с площ от 37,56кв.м. на първо ниво, на второ ниво обособено
помещение над ап.№2 с площ от 37,56 кв.м. - мансардно помещение и подпокривно
пространство с площ от 31.45кв.м., като с оглед договореното разпределение на ползването
е установено несъотвествие единствено на второ ниво на ищцата, което е с 3,29 кв.м. по-
малка площ и не налага извод за такава неравностойност на престацията, която да
съставлява нарушение на добрите нрави. Въззивникът излага, че със сключения между
страните договор по нот.акт № 54, нот.дело №541/2016г. на Нотариус с рег.№ 370 в НК, в
полза на ищцата е учредено пожизнено безвъзмездно право на ползване върху 50% от ПИ и
50% от сградата, която ще се построи, но още тогава за страните е било ясно, че могат да
бъдат изградени само три апартамента, като с процесния договор са разпределили реалното
ползване на построената сграда, при което ползване всяка от страните е получила
равностойна площ и вътрешното разпределение е извършено съобразно ползването от
ищцата още при изграждането на обектите на груб строеж. Сочи, че след като законодателят
допуска начина на разпределението на ползването на един недвижим имот да става по
волята на страните, не би могло да се приеме, че подобна уговорка сама по себе си е
неморална, а известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на
договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от
страните с оглед техния интерес. В случая ищцата въвела като основание за нищожност
поради нарушаване на добрите нрави пълната неадекватност на насрещните престации, но
не към момента на сключване на процесния договор, а към момента на сключване на
договора по нот.акт № 54, каквато нееквивалентност и несъизмеримост не била налице.
Изложени са и съображения за неоснователност на предявения евентуален иск по чл.29, ал.1,
вр. с чл.27 от ЗЗД.
По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното
решение на ЯРС и за постановяване на ново от въззивната инстанция, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, с присъждане на
разноските пред двете съдебни инстанции по същество.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Г.С. не е подала писмен отговор.
В о.с.з. въззивникът, чраз пълномощника си адв.Х., поддържа жалбата и настоява
за уважаването й, а въззиваемата Т.С., чрез адв.Д., моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. В
дадения им срок страните не представят писмени защити.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може
да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Г. П. С. от гр.***., с
която против А. В. А. от гр.***. са предявени в условията на евентуално обективно
съединяване главен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - за прогласяване
нищожността поради накърняване на добрите нрави на сключения между страните Договор
за реално разпределение ползване на недвижим имот към нот.акт №54/31.08.2016г. на
нотариус №370 в НотК и евентуален иск по чл.29, ал.1, вр. с чл.27 ЗЗД за унищожаване на
2
същия договор като сключен при измама. Ищцата е обосновала главния иск за
нищожността на договора за разпределение на ползването поради накърняване на добрите
нрави с твърдението, че с него е установена пълна неадекватност на насрещните престации
по нотариалния акт, с който ищцата се е разпоредила с целия си имот и правото на строеж,
не е запазила идеална част от имота и единственото й желание и цел на договора по
нотариалния акт е била да ползва половината от построеното и незастроената част от имота
до края на живота си. Вместо да получи ползването на половината от полезната площ на
сградата, с оспорения договор й било отредено ползване на част от подпокривно
пространство, което е обща част и не участва в площообразуването съгласно проекта.
Евентуалният иск е обоснован с обстоятелството, че ищцата умишлено е била въведена в
заблуждение от ответника, че с процесния договор тя ще получи 50% от сградата, както е
било предвидено с нотариалния акт.
Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил
исковете като неосноватени. Поддържал е, че не е налице нееквивалентност на престациите
по оспорения договор, тъй като ищцата е получила цената на продадения от нея имот по
нотариалния акт, а ползването на обектите по процесния договор от ищцата е според
установеното фактическо ползване; че ищцата е била със съзнанието какъв договор сключва
и при какви условия, при което следва да се даде приоритет на свободата на договаряне,
както и че не е налице фактическия състав на измамата като основание за унищожаване на
договора по реда на чл.29 ЗЗД.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата е
установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и от експертното
заключение и правилно е разкрита от първоинстанционния съд:
Установено е, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и
вещно право на строеж № 54, том IV, peг.№ 4161, нот.дело № 541/31.08.2016г. на нотариус с
№370 на НотК, ищцата Г. П. С. е продала на ответника А. В. А. собствения си недвижим
имот в гр.***, представляващ ПИ с площ от 419 кв.м. с идентификатор №48619.501.171 по
КК и КР на гр.***, ведно с правото на строеж върху него за изграждане на „Многофамилна
жилищна сграда" по одобрен на 01.08.2016г. от Главния архитект на Община-Царево
инвестиционен проект, която сграда е предвидена със застроена площ от 133.3кв.м. и
разгъната застроена площ от 196.6 кв.м., включваща: Апартамент № 1 на кота 0,00с площ от
43.15 кв.м.; Апартамент № 2 с обща площ от 109.8 кв.м. на две нива: на кота 0,00-съдържащ
всекидневна,баня със санитарен възел, таванска стълба и на кота +2,80-склад; и Апартамент
№3, на кота 0,00,с площ от 31.45 кв.м.,състоящ се от всекидневна, баня със санитарен възел
и склад; и външни паркоместа. Страните са постигнали съгласие в нотариалния акт, че
ищцата Г.С. като продавач продава имота за продажна цена в размер на 9 000лв., която е
получила изцяло по банков път и същата си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване върху 50% от поземления имот и 50% от сградата, която ще се построи от
купувача, а останалите 50 % ще се ползват от купувача - ответника А.А..
3
По делото са представени строителни книжа (вкл.арх.проект) за построената
сграда в продадения от ищцата недвижим имот в гр.***, като не е било спорно, че сградата
е изградена от ответника и същата с удостоверение №51/21.06.2018г. е въведена в
експлоатация.
На 23.07.2018г. страните са сключили Договор за реалното разпределяне на
ползването на недвижимия имот към нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот и вещно право на строеж № 54, том IV, peг.№ 4161, дело №541/31.08.2016г. на
нотариус с рег.№ 370 в НотК, който е с нотариална заверка на подписите. С него на ищцата
като ползвател е определено да ползва Апартамент №2 с площ от 109,8кв.м., включващ
първо ниво с площ от 37,56кв.м. и второ ниво с площ от 72,24кв.м., състоящо се от
мансардно помещение и подпокривно пространство над апартамент №3, а на ответника като
собственик е отредено да ползва Апартамент №1 с площ от 43,15кв.м., Апартамент №3 с
площ от 31,45 кв.м., както и обособеното таванско помещение над апартамент №1.
Разпитана в качеството на свидетел адв.Г.Янева е дала показания, според които
по възлагане от ответника и въз основа на нотариалния акт и скици само за първото ниво на
сградата, тя е изготвила договора за реалното разпределение на ползването на имота в
гр.***. Били проведени няколко срещи между страните, същите преговаряли около 20 дни,
ищцата получила договора и поискала да се консултира с адвокат, след което уведомила, че
е съгласна, всички отишли при нотариус, който прочел договора на страните, те изразили
съгласието си, положи подписите си и нотариусът ги заверил.
Със заключението на вещото лице инж.Ф.Д., извършило назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, по делото е установено, че многофамилната жилищна
сграда, построена в имота на ответника в гр.***, на кота 0.00 е била изпълнена в
съответствие с одобрените проект и строителни книжа. Изградени били три жилища - три
апартамента, като са били спазени предвидените по проект размери и очертания на
жилищата- апартамент №1 е с площ от 43.15 кв.м.; апартамент № 2 е с площ от 37.56 кв.м. и
апартамент №3 е с площ от 31.5 кв.м. На второ ниво, на кота + 2.80, подпокривното
пространство, проектът не бил спазен, като по проект е било предвидено едно помещение -
склад към ап.№2, обхващащо площта над ап.1 и ап.2 с достъп до помещението през ап.№2
чрез вътрешна стълба през отвор на плочата над ап.№2, а над ап.№3 не е имало предвидено
обособяване на помещение. На място били направени изменения, като предвиденото по
проект едно помещение над ап.№1 и ап.№2 било разделено на две помещения посредством
стена, изградена над стената, разделяща ап.№1 и ап.№2 и така на второ ниво от
подпокривното пространство били обособени две самостоятелни помещения над ап.№1 и
ап.№2. Достъпът до двете помещения бил осигурен чрез външна метална стълба, монтирана
на задната стена на фасадата на сградата, като на мястото на предвидените по проект
прозорци били монтирани врати, през които се осигурявал самостоятелен вход до всяко от
двете помещения. На място в подпокривното пространство бил отворен достъп до
помещение, обособено и обхващащо площта над ап.№3. На крайния източен зид на
4
помещението от подпокривното пространство бил оформен отвор и била монтирана врата,
през която се осигурявал достъпа до това помещение от подпокривното пространство.
Вещото лице е установило, че предвиденото по процесния договор от 23.07.2018г.
разпределение е било спазено. На първо
ниво за ищцата Г.С. е разпределено жилище - апартамент № 2 със ЗП от 37.56 кв.м., а за
ответника А.А. - жилище -апартамент №1 със ЗП от 43.15 кв.м. и жилище-апартамент №3
със ЗП от 31.45 кв.м. На второ ниво за ищцата Г.С. е разпределено помещение, обособено
над ап.№2 със ЗП от 37.56 кв.м., записано в договора като мансардно помещение и
помещение, обособено над ап.№3 със ЗП 31.45
кв.м., достъпът до което помещение се осигурява през помещението, обособено над
ап.№2, ползвано от ищцата, а за ответника А.А. е разпределено помещение, обособено над
ап.№1 със ЗП 43.15 кв.м., записано в договора като таванско помещение. Достъпът и до
двете помещения на второ ниво се осигурявал чрез
монтирана външна метална стълба, през самостоятелни входове, а достъпът да помещението
за ищцата Г.С., обособено над ап.№3 се осигурявал през помещението, обособено над
ап.№2, определено за ползване от ищцата. Разпределеното ползване на жилищната площ на
първо ниво, на кота 0.0, за ищцата Г.С. е от общо 37.56 кв.м., а за ответника А.А. - от общо
74.60 кв.м. На второ ниво, на кота + 2.80, разпределената площ за ищцата Г.С. е общо 69,01
кв.м.- помещение над ап.№ 2 със ЗП 37.56 кв.м. и подпокривно пространство от 31,45кв.м., а
за ответника А.А. - помещение обособено
над ап.№1 със ЗП 43.15 кв.м. Общата разпределена за ищцата площ е 106,57кв.м., а за
ответника - 117,75кв.м. За разпределеното на ищцата подпокривно пространство от
31,45кв.м. над ап.№3 вещото лице е изяснило, че не е било предвидено като използваема
площ в проекта, не може да бъде определено като самостоятелно, тъй като достъпът му бил
през помещението над ап.№ 2 и отделно за ползване от ползвателя на ап.2, в предната си
част било с височина на таванско помещение, но в по-голямата част било ниско и можело да
се ползва като складово помещение.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е уважил главния
иск по чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД и е прогласил нищожността поради накърняване на добрите
нрави на договора за разпределение на ползването от 23.07.2018г. За да постанови този
резултат, ЯРС е съобразил съдебна практика на ВКС относно добрите нрави и нищожността
на договорите при противоречие с тях и е приел, че в случая е налице нееквивалентност на
престациите на страните, с която е нарушен принципа на справедливостта в гражданските и
търговски правоотношения, тъй като в полза на ответника е договорена много по-голяма
жилищна площ от тази, която е предвидена за ищцата, която явна несправедливост не може
да бъде преодоляна с включването в полза на ищцата на помещението над апартамент №3,
тъй като това помещение може да се използва само като склад. С оглед уважаването на
главния иск, съдът не се е произнесъл по предявения евентуален иск.
Решението на ЯРС е валидно и допустимо, но неправилно.
5
Съгласно принципните разрешения, дадени в мотивите към т.3 от ТР №1/2009г.
от 15.06.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора, е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските договори, така и
за търговските сделки. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Нееквивалентността на престациите, когато има като резултат нарушаването на този
принцип, обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. В
трайната практика на ВКС се приема, че понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и само при тяхното явно несъответствие е налице
нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би
следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, или значителна и
явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради
противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически
нулева. Според ВКС, когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да
извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради
крайна нужда (унищожаемост по чл.33 ЗЗД), ако такъв иск е предявен. В обобщение,
накърняване на добрите нрави е налице единствено при прекрачване на разумната граница
на свободата на договаряне, при такава съществена нееквивалентност на насрещните
престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата –
дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото
понятие за справедливост. Преценката за накърняване на добрите нрави не се ограничава
единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички
останали обстоятелства, установени по делото във всеки конкретен случай, които са от
значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително техните
мотиви да сключат договора именно при значителна неравностойност на насрещните
престации по него, както и целта на договора, а тя най-често е свързана с удовлетворяване
на допустим от закона интерес за страните.
С оглед тези разяснения на закона и съдебната практика относно накърняването
на добрите нрави като основание за нищожност на облигационните договори, в случая
правилно районният съд е приел, че противоречието с добрите нрави се свързва с
нарушаване на морални и етични неписани норми на обществения живот, което по правни
последици е приравнено от законодателя на последиците от нарушаване на императивни
разпоредби на закона. Неправилно обаче, при преценка дали тези неписани норми са
нарушени, съдът е приел наличие на нееквивалентност на престациите с оглед по-голямата
6
жилищна площ, разпределена за ползване от ответника, сега въззивник. От една страна, с
договора, сключен с нот.акт №54/31.08.2016г. за ищцата е договорено пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху 50% от поземления имот и от сградата, а не от
жилищната площ на обектите в сградата, която ще се построи, което изискване с процесния
договор е изпълнено, доколкото разпределените за ползване от страните площи от сградата
са съразмерни с договорените 50%- 106,57кв.м. за ищцата и 117,75кв.м. за ответника.
Неоснователно е твърдението на ищцата, че разпределените й за ползване помещения на
второ ниво на сградата са общи части и не участват в площообразуването, тъй като със
заключението на вещото лице е установено, че помещението над апартамент №2, което й е
разпределено, а и това над апартамент №1 (разпределено на ответника) са самостоятелни
обекти, със самостоятелни входове за достъп. Но дори да се приеме, че при договорения
процент на ползване - 50 % от построената сграда, страните са имали предвид ползването
само на жилищната площ, то с оспорения договор съотношението на предвидените за
ползване площи е 2 към 3 и не покрива изискването на съдебната практика едната престация
да е пренебрежимо малка в сравнение с другата и практически да е сведена до нулева
престация, за да се приеме, че с процесния договор са нарушени общоприетите морални
норми, които са израз на общественото понятие за справедливост. Изследвайки
действителните отношения между страните, включително техните мотиви да сключат
договора по нотариалния акт от 31.08.2016г. и целта на този договор, въззивната инстанция
намира за неоснователно твърдението на ищцата, че единствената дължима от ответника
престация е била да й осигури договорената част от 50% за ползване на имота. В
нотариалния акт е уговорено продажбата да се извърши при цена от 9 000лв., която ищцата е
получила от ответника, наред с която цена е уговорено и пожизненото право на ползване.
Видно е от нотариалния акт, че данъчната оценка на продадения от ищцата имот е в размер
на 30 459,30лв., но Законът за местните данъци и такси и ЗННД изрично допускат
възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, като държавната такса се
плаща по нея или по уговорената по-висока цена, или след като не се нарушават тези
императивни разпоредби и законът предвижда възможност да се договаря цена под
данъчната оценка, а в случая наред с цената е уговорено и пожизнено вещно право на
ползване, то не е налице значителна нееквивалетност на престациите. Действително по
делото е установено, че в един и същи ден ищцата е получила продажната цена за имота си в
размер на 9 000лв. и сума в същия размер тя е превела в полза на ответника, но платената на
ответника сума от 9 000лв. е с основание "захранване на сметка". Ответникът е възразил, че
това плащане е във връзка с други отношения между страните за СМР на подпорна стена и
площадки, като ищцата не е оспорила този факт и недоказано се явява твърдението й в
исковата молба, че цената на продадения от нея имот по нотариалния акт от 31.08.2016г. не
е била реално заплатена. Действителната воля на страните е била с нотариалния акт от
2016г. да се прехвърли на ответника дворното место срещу обсъжданата цена и
задължението да се извърши строеж на многофимилната жилищна сграда със запазване за
ищцата на правото на ползване върху 50% от дворното място и от сградата, която допустима
от закона и съответстваща на свободата на договарянето цел е постигната със самата сделка
7
за продажба и с процесния договор, с който е уговорен начина на ползване на обектите в
сградата. Уговореното с договора ползване не е за пренебрежимо малки площи за ищцата
или за практически непредвидени за ползване площи и с този договор според настоящата
инстанция не е нарушен принципа на свободата на договарянето по чл.9 ЗЗД.
Предвид изложените мотиви ЯОС приема, че сделката от 23.07.2018г., с която
страните са разпределили правото на ползване на недвижимите имоти по нот.акт
31.08.2016г. не е нищожна поради нееквивалентност и накърняване на добрите нрави,
поради което предявеният от ищцата главен иск се явява неоснователен. Обжалваното
решение на първата инстанция, с което този иск е уважен е неправилно и следва да се
отмени, като се постанови отхвърляне на иска. Жалбата на въззивника А.А. е основателна,
тъй като е налице соченото основание за отмяната на първоинстанционния съдебен акт-
нарушение на материалния закон.
Вторият предявен от ищцата евентуален иск не е разгледан от районния съд и
въззивният съд дължи произнасяне по същия, с оглед отхвърлянето на главния иск. С
евентуалния иск се претендира на основание чл.29, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.27 ЗЗД унищожаване
на договора за разпределение на ползването от 23.07.2018г. като сключен при измама.
Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то
мотивирано към сключване на определена сделка. Измамата води до унищожаемост на
сделката, когато волеизявлението за сключване на сделката е направено под действието на
неверни представи, които другата страна (или трето лице) са предизвикали умишлено у
волеизявяващия. Умишленото заблуждаване се предприема главно с оглед на това да
предизвика или засили мотивационните процеси, които са причина за осъществяване на
опороченото волеизявление. В следствие на това погрешната представа не се отнася
единствено до съдържанието на сделката, а до чисто субективни подбуди за извършването й.
Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на
своите действия и може да ги ръководи, то обикновено е наясно какви са видът, характерът
и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните последици,
които ще настъпят след сключването й. Вследствие умишлено предизвиканата и/или
поддържаната у него невярна представа, това лице погрешно счита, че типичните правни
последици на сделката няма да настъпят или от нея ще настъпят други правни последици.
Поради това, неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за
сключването на сделката, когато са плод на умишлено създадената невярна представа у
измамената страна относно правните последици на сделката чрез изопачаването им от
другата страна, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са
израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била въведена в такова
заблуждение, не би сключила сделката.
В случая ищцата не е била заблудена нито за предмета на сделката, нито за
последиците й. От показанията на св.Янева, които въззивният съд кредитира, по делото е
установено, че Г.С. е знаела какво ползване предвижда процесния договор и че с
8
подписването му се обективира ползване именно на посочените общо 109, 8 кв.м. площ от
жилищната сграда в гр.***, включваща площта на апартамент №2 на първо ниво, която е от
37,56кв.м. и площта от 72,24 кв.м. на второ ниво над апартамента, която включва
мансардното помещение над апартамент №2 и подпокривното пространство над апартамент
№3, достъпът до което помещение се осигурява през помещението, обособено над
апартамент №2. Уговореното с договора ползване съответства напълно на реалното
ползване от ищцата, който факт е установен от вещото лице, което е констатирало само, че
ползваната от ищцата площ на второ ниво е 69,01 кв.м., а не предвидената от 72,24кв.м. или
с 3,23 кв.м. по-малко. Не се установява ищцата да е имала очаквания за други последици от
сключения договор, за друг начин на ползване, за който да е била въведена в заблуждение от
ответника, тъй като обективно разпределените й за ползване площи представляват
приблизително 50% от сградата.
При тези данни въззивният съд приема, че не може да се направи извод за
неправомерни действия на ответника, представляващи измама и предявеният евентуален
иск, като неоснователен, също следва да се отхвърли.
При този изход на спора пред въззивната инстанция, обжалваното решение на
ЯРС следва да се отмени и в частта на присъдените на ищцата разноски, като право на
разноските за двете инстанции има ответникът, сега въззивник А.А., на които на основание
чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на общо 1180лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №260088/22.02.2021г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д.№629/2020г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Г. П. С. от гр.***., ул.*****, с
ЕГН **********, против А. В. А. от гр.***., ж.к.***** ЕГН ********** иск по чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД за прогласяване за нищожен поради накърняване на добрите нрави на Договор от
23.07.2018г. с нотариална заверка на подписите за реалното разпределяне на ползване на
недвижим имот по нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот и вещно право на
строеж №54,т. IV, рег.№4161, дело №541/2016г. на нотариус № 370 в НотК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от от Г. П. С. от гр.***.,
ул.*****, с ЕГН **********, против А. В. А. от гр.***., ж.к.***** ЕГН **********
евентуален иск по чл.29, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.27 ЗЗД за унищожаване като сключен при измама
на Договор от 23.07.2018г. с нотариална заверка на подписите за реалното разпределяне на
ползване на недвижим имот по нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот и вещно
право на строеж №54,т. IV, рег.№4161, дело №541/2016г. на нотариус № 370 в НотК.
9
ОСЪЖДА Г. П. С. от гр.***., ул.*****, с ЕГН **********, да заплати на А. В. А.
от гр.***., ж.к.***** ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените по делото
разноски пред първата и въззивната инстанции в размер на общо 1180лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10