Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Добрич, 06.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на осми юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: В.П.
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 2618/2019 г., по описа на ДРС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на „Геро - Джамбул” ЕООД, ***, представлявано от управителя ***, с която срещу „Е.-П.П” АД, ***,
е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
не дължи сумата от 3 602,71 лв. (три хиляди шестстотин и два лева и седемдесет и една стотинки), представляваща корекция за потребена,
неотчетена и незаплатена електрическа енергия за периода 01.09.2017 г. до
12.06.2018 г., съгласно фактура № *** г., със срок на плащане до 11.07.2019 г.
за обект - ***, находящ се в гр. ***, с клиентски № ***, абонатен № ***. Претендират се и сторените по делото съдебни
разноски.
С протоколно определение от 14.10.2019 г. на осн. чл. 228, ал. 2 от ГПК във
вр. с чл. 233 от ГПК съдът е прекратил производството по делото по отношение на ответника „Е.-П.П” АД, поради
заявения отказ от предявения иск. Съдът е заменил настоящия ответник „Е.-П.П”
АД с ответника „*** ЕООД,
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно
заседание чрез упълномощения адвокат, ищецът е потребител на електрическа енергия за обект – ***,
находящ се в гр. ***, с клиентски № ***, абонатен № ***. Сочи се, че ищцовото ружество
е получило фактура № *** от 04.07.2019 г. от „Е. – П.П.” АД, на стойност 3 602,71
лева, с посочено основание: „електрическа енергия за периода 01.09.2017 г. до
12.06.2018 г. със срок на плащане - 11.07.2019 г.”, както и Констативен
протокол № *** г. на „***” АД и *** на *** ***Регионален отдел - гр. ***.
Ищецът оспорва изцяло съставения на 12.06.2018 г.
Констативен протокол № *** за извършена проверка, като твърди, че не дължи
процесната сума, доколкото не е потребил начисленото му количество ел. енергия.
Според ***ЕООД налице е цялостна отмяна на ПИКЕЕ, поради коего ответникът няма
правно основание за корегиращо начисляване на ел.енергия, като такова основание
не съставляват и Общите условия на ответника, поради това, че едностранната
корекция от страна на доставчика на доставено количество електрическа енергия
за минал период не е била законово допустима и уредена.
След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл.
131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния
си представител, е представил отговор на исковата молба, според който
предявените искове са неоснователни и недоказани. Оспорват се изложените от
ищеца факти и обстоятелства, на които се основава исковата претенция.
Сочи се, че по повод извършена проверка на средството за търговско
измерване /СТИ/, монтирано в обекта на ищеца, за да отчита консумираната ел.
енергия, е установено, че монтираният в обект на ищеца електромер е извън класа
на точност и не отчита правилно потребената от абоната ел. енергия. Предвид на
това, че при липса на средство за техническо измерване /СТИ/, заобикаляне на
СТИ или „***” на СТИ не съществува технически способ за определяне на точното
количество електрическа енергия, която абонатът реално е потребил. Предвид на
това, че в тези случаи по силата на ОУ на ДПЕЕ страните са договорили начина,
по който следва да се определи размера на дължимата сума за използваната, но
неотчетена ел. енергия.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 02.05.2018 г. между „***”
ЕООД, от една страна като продавач и координатор, и „***” ЕООД, от друга страна
като купувач, е сключен Договор
за комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги ПКСП № ***. По силата
на този договор между страните е налице валидно договорно правоотношение, по
силата, на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество нетна
активна електрическа енергия, като съгласно чл. 8, ал. 1 от същия договор,
ищецът се е задължил да заплаща на „***” ЕООД фактурираните количества
електрическа енергия, в срок до десет календарни дни от датата на издаване на
фактурата – чл. 13, ал. 1 от Договора.
Не се спори между страните, че ответното
дружество е регистрирано на пазара на балансираща енергия като търговец с
идентификационен номер на търговски участник ***, осъществяващо лицензионната
си дейност „Тьрговия с електрическа енергия", съгласно Лицензия за
тьрговия с електрическа енергия № ***г., изменена и допълнена с правата и
задълженията, свързани с дейността на „координатор на балансираща група",
съгласно чл. 39, ал. 5 от Закона за енергетиката по силата на Решение №
И1-Л-199 от 09.07.2012г. и Решение № ИЗ-Л-199 от 06.11.2014г. на КЕВР. Срокът
на Лицензия Л-199-15/27.02.2006г. е удължен до 27.02.2026г. с Решение №
И4-Л-199 от 23.07.2015г.
Установено е по делото, че между ответника и „***” АД е
налице сключен рамков договор, с който се уреждат отношенията между двете дружества
- търговец и мрежови оператор, относно заплащането на мрежовите услуги за
клиенти, с конто тьрговецът е договорил предоставянето на комбинирани услуги
съгласно чл. 20 от ПТЕЕ за техни обекти. Процесният обект, предмет на
сключения между страните договор е заведен в електронната отчетна система на „***”
ЕООД под кл. № ***.
Страните не спорят по
делото, че на 12.06.2018г., е извършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на ищеца от служители на „***” АД, в присъствието на управителя на
ищцовото дружество и един независим свидетел, като протоколът е подписан от тях.
За извършената проверка е
съставен Констативен протокол № ***, като са извършени замервания с еталонен
калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистьр „1.8.4.” има
показания в размер на 19 119 кв.тч.
В регистър 1.8.1. са
отчетени 20 278 квтч. в регистър 1.8.2. – 56 263 квтч. в регистър 1.8.3. – 29 933
квтч. в регистьр 1.8.4. – 19 119 квтч., а в сумарния регистър 1.8.0. – 125 595
квтч. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № *** и е предоставен за метрологична
експертиза в ***.
Експертизата е извършена
от Български институт по метрология, ***. За извършената експертиза е съставен
Констативен протокол № ***г. При софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.4. в
размер на 19119.6 квтч.. която не е визуализирана на дисплея. Констативният
протокол на Български институт по метрология, ***.
На 26.06.2019 г. „***” АД е съставило Становище за
начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното
вземане – количество
неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.4 е 19 119 квтч.
На 27.06.2019 г. „***” АД е изпратило
констативните протоколи и справката за корекция на „***” ЕООД, с което
уведомява ответното дружество за извършената корекция на количествата потребена
електрическа енергия от страна на ищеца. Със същото писмо е изпратена фактура №
*** г. от „***” АД на „***” ЕООД на стойност 3 556,80 лв. На 08.07.2019 г. „***”
ЕООД е заплатило сумата на „***” АД.
На 04.07.2019 г. „***” ЕООД е
издало фактура № ***, с което е определена цената на електрическата енергия,
потребена от ищеца за периода от 01.09.2017 г. – 12.06.2018 г., възлизаща на
сумата от 3 602,71 лв., включваща начислен Акциз по ЗАДС в размер на 45,91 лв.
С оглед изясняване фактическата обстановка по делото, по искане на
ответника е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице,
по която – инж. В.Ч., след запознаване с доказателствата по делото и извършени
справки относно техническите данни и функционалните възможности на процесния електромер.
Същият е произведен през
2015 г. и е с оценено
съответствие „СС М15 1376" по MID (Measuring Instruments Directive -
2004/22/CE), като за трифазните електромери валидността на метрологична
проверка е четири години (при мощност до 10 MVA).
Според записите в т. 5 на КП № 1165/19.06.2019 г. от метрологична
експертиза, количеството енергия, записано в регистър 1.8.4 е преминало през
измервателния уред. Вещото лице сочи, че няма данни за повреда или за
неправомерно вмешателство в схемата на свързване на процесното СТИ към
електроразпределителната мрежа, както и че СТИ е правилно свързано между
захранващата мрежа и консуматорите и измерва с грешка до ±1% преминалата електроенергия.
Извършена е промяна на настройката на тарифните регистри - активиран е тарифен
регистър 1.8.4, като е забранена визуализацията му на екрана. Невизуализирането
на съдържанието на регистъра е софтуерно реализирано, не се дължи на физическа
повреда на СТИ.
Вещото лице приема, че процесният електромер *** е монтиран на мястото на потребление с аб. № ***
на 03.05.2016 г., а което е съставен е Констативен протокол № ***. В същия са
записани нулеви начални показания по три от тарифните регистри на електромера -
1.8.1 (нощна тарифа), 1.8.2 (дневна) и 1.8.3 (върхова), като няма записани
показания за регистри 1.8.4 и 1.8.0.
Инж. Ч. докладва от нулевите показания на регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3 се
налага извода, че монтираният електромер е нов. Относно показанията на регистри
1.8.4 и 1.8.0 не може да се даде коректен отговор без съответни доказателства.
Според предоставената от *** информация, прочитането на паметта на
електромерите *** се извършва с програмния продукт *** на производителя ****.
Софтуерът е предоставен на *** от „Фродексим Трейд” ООД - официален
представител на **** за *** пазар.
Вещото лице счита, че необходимият хардуер за прочитане на тарифните
регистри от паметта на статичните електромери е: 1) компютърна конфигурация,
настолна или преносима, с инсталирани
операционна система Windows и съответния фирмен софтуер за съответния модел
електромери; 2) интерфейсен кабел с оптична сонда (обикновено с USB конектор).
Съгласно т. 4.2.8 от „Инструкция за извършване на метрологична експертиза
на електромери" (в сила от от 11.06.2019 г.), преди метрологичното
изследване се извършва софтуерно четене на паметта на електромера, в зависимост
от нивото на достъп, при предоставен програмен продукт от производителя на
електромера.
Предвидени са следните действия: получената информация се сравнява с
данните от показващото устройство и табелата на електромера; при констатиране
на несъответствие, отразява се в Констативния протокол и/или се прилага
записите от изчетените параметри.
За установяване на релевантни към спора факти в съдебно заседание е
разпитана като свидетел С.Т.Г., служител на „***“ АД, на длъжност „***” към
Дирекция „***”. Същата потвърждава подписа си върху протокола за извършена
проверка от 12.06.2018 г. Рутинната проверката се извършва по два начина,
единият с еталонен уред, а вторият е с лаптоп, който има софтуерна програма, с
която служителите на „***“ АД могат само да четат електромерите. СТИ било
демонтирано и предадено в *** за експертиза.
При тази
фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:
Предявеният
иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК и има
за предмет установяване недължимостта на сумата от 3 602,71 лв. (три хиляди шестстотин и два лева и седемдесет и една стотинки), представляваща корекция за потребена, неотчетена
и незаплатена електрическа енергия за периода 01.09.2017 г. до 12.06.2018 г.,
съгласно фактура № *** г., със срок на плащане до 11.07.2019 г. за обект - ***,
находящ се в гр. ***.
Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от
установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В
процесния казус допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за недължимост
на сума се обуславя, доколкото за ищеца съществува правен интерес от търсената
с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че същият не
дължи в полза на ответника сочената сума.
Нуждата на
ищеца от защита, чрез предявения иск, се поражда от това, че към настоящия
момент същият не разполага с друга правна възможност за правна защита, за да
реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор
относно дължимостта на процесното вземане, като обуславя неговия правен интерес
от предявяването именно на отрицателния установителен иск. В този смисъл ищецът
е легитимиран да претендира и установи недължимостта на посочената сума.
Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и
функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм
предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално
допустими.
С оглед
характера на иска в тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право
факти, а в тежест на ищеца – да докаже твърдяните от него правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти. В тежест на
ответника е да докаже наличието на надлежно монтирано измерително устройство,
отговарящо на изискванията на Закона за измерванията; констатираната
неправомерна намеса в схемното решение на измервателната верига на електромера
как влияе върху отчитането на потребената ел. енергия; датата на прекъсването;
факта на неправомерната намеса върху измервателното устройство, както и
фактическите обстоятелства, от които обосновава начина на извършените корекции
съобразно цитираните Общи условия.
Отношенията между доставчика и потребителя на енергия, като търговска
сделка, са уредени в чл. 91 и сл. от ЗЕ. Според чл. 98а от ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а
според чл. 98б от същия закон потребителите на крайния снабдител използват
разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично известни общи
условия.
На основание чл. 83, ал. 2 от Закона за енергетиката (след измененията от 17.07.2012 г.)
законодателят е делегирал правото на ДКЕВР да създаде правила за уреждане на
отношенията с абонатите в случаите на констатирани грешки и неточности при измерването
на консумираната ел. енергия. Такива правила са приети по предложение на
електроразпределителните дружества /ЕРД/ и се публикуват на интернет страницата
на ЕРД и на ДКЕВР. В случая тези правила са приети – Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (Обн., ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.), с които се
регламентира възможността за едностранна корекция на сметките на потребителите.
„Електроразпределителната мрежа” е съвкупност от електропроводи и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия, според § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ. Разпределението, съгласно § 1, т. 49
от ДР на ЗЕ, представлява транспортирането на електрическата енергия през
разпределителните мрежи. По силата на чл. 88 от ЗЕ, разпределението на
електрическа енергия и експлоатацията на разпределителните мрежи се
осъществяват от разпределителни предприятия-собственици на разпределителните
мрежи на обособена територия. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗЕ за една обособена
територията се издава само една лицензия за разпределение на електрическа
енергия или на природен газ.
Дейността на електроразпределителните предприятия е подложена на
цялостно административно регулиране, част от което е и регулирането на цените
за ползването на мрежата, като на регулиране подлежат цените за присъединяване
към нея, за достъп до мрежата и за пренос на електроенергия през нея.
Регулирането на цените за достъп и за пренос се извършва с решение на КЕВР, с
което се определя конкретния им размер. Освен окончателни цени ДКЕВР може да
определя и временни цени за достъп и за пренос, както и да вземе решение
относно подходящи компенсаторни мерки, в случай, че окончателните цени се
отклоняват от временните.
С изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12г. е създадена нова т.6 на ал.2 на
чл.98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа
енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Предвиденото
задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на
договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на СТИ.
Съгласно
най-новата практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение
№150/26.06.2019 г. по гр. дело №4160/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и в
Решение №124/18.06.2019 г. по гр. дело №2991/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС,
ответникът е доказал дължимостта на посочената в исковата молба сума. В този
смисъл е и променената практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в Решение
№254/30.10.2019 г. по в. гр. дело №541/2019 г. по описа на ДОС, Решение
№275/13.11.2019 г. по в. гр. дело №594/2019 г. по описа на ДОС и Решение
№281/18.11.2019 г. по в. гр. дело №618/2019 г. по описа на ДОС.
Според цитираните
по-горе съдебни решения правоотношението между ответното дружество и ищеца
представлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи
условия, за който са приложими специалните разпоредби на Закона за енергетиката
и общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл.183 от
Закона за задълженията и договорите при отчитането на по-малко от доставеното в
действителност количество електроенергия купувачът дължи доплащането на
разликата, като водещ е принципът на недопускането на неоснователното
обогатяване.
Доставчикът
трябва да докаже наличието на потребление и неговият действителен размер, както
и извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за
търговско измерване, след което част от действително потребената електроенергия
не е отчетена от доставчика. Това води до ангажирането на отговорността по
чл.183 от Закона за задълженията и договорите. При липсата на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия,
поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за
равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. В
настоящия случай ответното дружество е доказало неправомерното вмешателство в
софтуера на средството за техническо измерване, както и извършването му след
монтиране на средството в обекта на ищеца (това следва от установената
параметризация в две тарифи от производителя и обстоятелството, че
електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране).
Когато потребителят
неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да
заплати реално потребената електроенергия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя софтуерно
въздействие върху средството за техническо измерване, следствие на което част
от действително потребената електроенергия не е отчетена от
електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране на
отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /така решение №150/26.06.2019г.
по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.При липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането, исковото производство е достатъчна за гаранция за равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /така решение по
гр.д.№2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
В настоящия спор
ответникът е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за
техническо измерване, както и извършването му след монтиране на средството в
обекта на ищцата /с установената параметризация в две тарифи от производителя
на монтирания за първи път в обекта на ищеца електромер и факта, че
електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/.
В обекта на ищеца е доставена, но неотчетена и не заплатена електроенергия
именно поради софтуерното вмешателство, което съставлява човешка намеса в
паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е
виновното поведение на ищеца– купувач, предвид, че ответникът и електроразпределителното
дружество не разполагат с необходимия софтуер, а и реализираната цел /скриване
и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/
ползва само купувача - ищеца. Ето защо той дължи да заплати стойността на
доставената му електроенергия в горепосочения обем. Няма данни наистина в кой
период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия,
но това е без значение, предвид, че е остойностена от ответника по цени за
технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа. В
този смисъл заключението на вещото лице е, че цялото количество ел.енергия,
записано в невизуализирания регистър е остойностено математически вярно по цени
за технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент. Що се касае за
продължителността на софтуерното въздействие поради невъзможността да се
установи началният му момент, следва да се посочи, че релевантен пределен
начален момент е датата на монтиране на СТИ, т.е. отговорността на купувача
може да се ангажира назад във времето до датата на монтиране на СТИ, което в
процесния случая е осъществено на
17.03.2016г., т.е. преди процесния период. Аргумент в подкрепа на горния
извод е и нормата на чл. 55, ал. 1 от сега действащите ПИКЕЕ, издадени от КЕВР
/ДВ,бр.35/2019 год./, съгласно която, в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри.
Правото на ответника да извърши
едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, обаче не е обусловено от доказване на виновно
поведение на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение /в този смисъл
решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. дело № 1156/2016 г., на ІІ г.о. на
ВКС, решение № 274 от 06.11.2017 г. по
в. гр. дело №404/
В тежест на ответното дружество е да докаже, че е
доставило на ищеца отразеното, в невизуализирания регистър 1.8.4 на СТИ,
количество електрическа енергия от 19 119 kWh. В констативния
протокол на служителите на „Енерго-Про Мрежи“ АД са отразени показанията на
всеки един от регистрите към момента на
демонтирането на СТИ. Впоследствие от извършената метрологична
експертиза се установява, че поради намеса в тарифната схема на електромера
действително потребената енергия се е разпределила и върху невизуализирания
регистър 1.8.4, чието показание е било 19 119 kWh. Съдебно-техническата
експертиза потвърждава извода, че отразената в този регистър енергия е реално
доставена, но неотчетена. В заключението си
вещото лице ясно посочва, че преминалата от захранващия кабел към
абоната електрическа енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните
регистри на паметта, но част от нея, записаната в регистър 1.8.4 не е отчетена
за съответните периоди на фактуриране. Анализът на доказателствените материали
води до заключението, че вследствие на външна намеса, която не се дължи на
физическа повреда на СТИ, а чрез софтуерна реализация е активиран тарифен
регистър 1.8.4, като е забранена визуализацията му на екрана.
В тази връзка са неоснователни възраженията на
ищеца за липса на доказателства, от които да се установи реалното доставяне на
начислената електроенергия. Експертите, изготвили метрологичната експертиза,
както и вещото лице, изготвило съдебно-техническата, безпротиворечиво се
обединяват около становището, че процесното СТИ съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия. В настоящия случай не са установени отклонения при работата на
СТИ. При правилно работещ електромер няма как да бъде направен извод, че
показанията в регистър 1.8.4 са грешни и не отразяват действително доставена
енергия. На тази основа настоящият състав счита, че разпределилата се върху
невизуализирания регистър 1.8.4 енергия от 19 119 kWh, е реално доставена
на ищеца.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за
енергетиката законодателят е делегирал на КЕВР
приемането на „правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни“. В §2 от преходните и заключителни разпоредби на действащите ПИКЕЕ е
указано, че в случаите, при които
процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали въз
основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила,
се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол. В настоящия случай констативният протокол е изготвен на 12.06.2018
г., преди влизане в сила на действащите ПИКЕЕ, поради което същите са
неприложими. Към датата на изготвяне на протокола са били приложими единствено
чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в "Държавен
вестник", бр. 98 от 12.11.2013 г.), тъй като в останалата част са били
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.
Съдебният акт е влязъл в сила на 14.02.2017 г., когато е бил обнародван в
Държавен вестник, съгласно чл. 194 от АПК. Като се вземе предвид, че
неотменените разпоредби на чл. 48, 49 и 50 от ПИКЕЕ не уреждат хипотези на
софтуерно въздействие върху СТИ, то същите са неприложими в случая.
При отсъствие на специална нормативна уредба
приложение следва да намерят общите правила на чл. 183 от ЗЗД, според които при
неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока,
купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна
отговорност. Това становище на въззивния съд е съобразено в пълна степен и с
практиката на върховната инстанция, обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г.
на ВКС, III г.о., Решение № 21/01.03.2017 г.
по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о.
В контекста на правилата на договора за продажба
ищецът следва да плати стоката, която му е доставена. Както вече стана ясно,
разпределилата се върху невизуализирания регистър 1.8.3 енергия от 17398 kWh е реално доставена на
Б.Д.. Установено е също, че активирането на четвъртия регистър е станало
вследствие на софтуерно въздействие върху електромера. Тази намеса може да се
дължи единствено на виновното поведение на ищеца, тъй като той има интерес от
скриването на част от доставената електроенергия, а не енергоразпределителното
дружество. От заключението на съдебно-техническата експертиза става ясно, че
математическите изчисления са аритметично точни, като остойностяването на
енергията от третия регистър 1.8.4 е извършено по цени за технологични разходи, които са по-ниски от
цените за дневна и по-високи от тези за нощна тарифа.
Изложените по-горе съображения
мотивират настоящия състав да приеме, че ищецът
дължи
сумата от 3 602,71 лв., представляваща корекция за потребена, неотчетена и
незаплатена електрическа енергия за периода 01.09.2017 г. до 12.06.2018 г.,
съгласно фактура № *** г., със срок на плащане до 11.07.2019 г. за обект - ***,
находящ се в гр. ***. Предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При постоновяване на настоящия съдебен акт е взета
предвид констнатата практика на Добричкия окръжен съд: Решение № 125/10.06.2020 г. по въззивно гражданско
дело № 94 по описа за 2020 год., Решение № 126/12.06.2020 г. по въззивно
гражданско дело № 79 по описа за 2020 год., Решение № 139/23.06.2020 г. по
въззивно гражданско дело № 187 по описа за 2020 год., Решение № 141/26.06.2020
г. по въззивно гражданско дело № 161 по описа за 2020 год., Решение №
143/29.06.2020 г. по въззивно гражданско дело № 189 по опи а за 2020 год. и
Решение № 145/29.06.2020 г. по въззивно гражданско дело № 5 по описа за 2020
год.
На основание на чл. 78 от ГПК на
ответното дружество трябва да бъдат присъдени направените от него по делото
съдебно – деловодни разноски в общ размер на 627,39 лв. /шестстотин двадесет и
седем лева и тридесет и девет стотинки/ (в това число 200 лева депозит за
вещото лице и 427,39 лева адвокатско възнаграждение; направеното от ищеца
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответното дружество е основателно; по делото са
проведени две съдебни заседания, затова заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 1 152 лева следва да бъде намалено до минималния размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който е 356,16лева, към който следва да бъде прибавен 20 % ДДС,
т.е. намалението е до сумата от 427,39 лева).
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ЕООД, ***, представлявано от управителя ***, срещу „***” ****, иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 3 602,71 лв. (три хиляди шестстотин и два лева и седемдесет и една стотинки), представляваща корекция за потребена,
неотчетена и незаплатена електрическа енергия за периода 01.09.2017 г. до
12.06.2018 г., съгласно фактура № *** г., със срок на плащане до 11.07.2019 г.
за обект - ***., находящ се в гр. ***, с клиентски № ***, абонатен № ***.
ОСЪЖДА „***” ***, ***, представлявано от
управителя ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „***” ***, ****, сумата от 627,39 лв. /шестстотин двадесет и седем
лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: