№ 44
гр. Ловеч , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на осемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА С. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20204310101423 по описа за 2020 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.414 от ГПК във
връзка с чл.183 във връзка с чл.200, чл.86 и чл.84 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от “Евро Финанс Колект“ЕООД, ЕИК
: *********, със седалище и адрес на управление : гр.Варна, бул.“Мария Луиза“№46, ет.4,
представлявано от ******, чрез пълномощника си адв.И.Л. от АК-гр.София срещу С. Ц. Д. от
гр.Ловеч, в която изтъква, че на 25.06.2020 год. депозирали заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника по повод, на което е образувано Ч.гр.д.
№799/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч. Със заявлението сезирали PC-гр.Ловеч с искане за
издаване на заповед за изпълнение, с която длъжника С. Ц. Д., ЕГН-**********, с адрес : гр.
Ловеч, ж.к.“Младост", бл.316, вх.“Г“, ет.З, ап.9, да бъде осъден да заплати на „Евро Финанс
Колект"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Варна, бул.“Мария
Луиза"№46, ет.4, представлявано от ******, сумата от 29,24 лв.
В законоустановеният срок длъжникът депозирал възражение, на основание чл.414, ал.2 от
ГПК, поради което и на основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК предявява настоящият иск за
установяване на вземането им.
Основанията, на които претендира вземането за главница в размер на сумата 29,24 лева са
договорните отношения между страните. Твърди, че "Българска телекомуникационна
компания"ЕАД /БТК/ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и
поддържане на обществени и далекосъобщителни мрежи и информационни системи на
територията на Република България, както и за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез
тях и други услуги на своите абонати. На 01.06.2015 год. между „БТК"ЕАД и С. Ц. Д. е сключен
Договор за телекомуникационни услуги, по силата на който са предоставени мобилни услуги за
1
телефонен номер ********** с абонаментен план „Vivacom Net&Call XXL“. На 11.08.2016 год.
между „БТК" ЕАД и С. Ц. Д. е сключен Договор за телекомуникационни услуги. С договора са
предоставени телекомуникационни услуги за номер ********** с абонаментен план „Vivacom
i-Traffic XS". Срокът на Договора е 12 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването
му.
Позовава се на три броя фактури : №**********/01.06.2017 год. за отчетен периода от
01.06.2017 год. до 30.06.2017 год.; №**********/01.07.2017 год. за отчетен период от 01.07.2017
год. до 31.07.2017 год. и №**********/01.08.2017 год. за отчетен период от 01.08.2017 год. до
31.08.2017 год. Твърди, че първата страница на всяка фактури съдържа обобщена таблица,
представяща резюмирана информация за включените услуги и стойности за плащане. Втората
страница съдържа справка за всички месечни абонаменти за услуги и дължими суми без включен
ДДС за потреблението в конкретният период за таксуване.
На 01.06.2017 год. е издадена фактура №********** за отчетен период от 01.06.2017 год. до
30.06.2017 год., която фактура включва стойността на ползваните телекомуникационни услуги
/месечен абонамент за мобилни разговори и мобилен интернет/ в размер на 15,44 лева, от която
сумата от 14,08 лева до настоящият момент не е заплатена.
На 01.07.2017 год. е издадена фактура №********** за отчетен период от 15.05.2017 год. до
14.06.2017 год. тази фактура включва стойността на ползваните телекомуникационни услуги
/месечен абонамент за мобилни разговори и мобилен интернет/ в размер на 7,58 лева, която до
настоящият момент не е заплатена.
На 01.07.2017 год. е издадена фактура №********** за отчетен период от 01.08.2017 год. до
31.08.2017 год. фактура №**********/01.08.2017 год. включва стойността на ползваните
телекомуникационни услуги /месечен абонамент за мобилни разговори и мобилен интернет/ в
размер на 7,58 лева, която до настоящият момент не е заплатена.
По отношение на акцесорният иск, се позовава на чл.84 от ЗЗД, съгласно който, когато деня
на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Ответникът е длъжен да заплати на ищеца сумата от 8,30 лева, представляваща мораторна лихва за
забава, както следва : 4,09 лева по фактура №**********/01.06.2017 год. за отчетен период от
01.06.2017 год. до 30.06.2017 год.; 2,14 лева по фактура №**********/01.07.2017 год. за отчетен
период от 01.07.2017 год. до 31.07.2017 год.; 2,07 лева по фактура №**********/01.08.2017 год. за
отчетен период от 01.08.2017 год. до 31.08.2017 год. Твърди, че до настоящият момент
горепосочената сума не е заплатена от ответника.
Поради незаплащане на задълженията от страна на ответника на 16.10.2018 год. „БТК“ЕАД
сключил договор за прехвърляне на вземания със „C.Г.Груп"ООД по силата, на който дружеството
цесионер придоби вземанията по всички горепосочени фактури. „С.Г. Груп"ООД в качеството си
на пълномощник на „БТК"ЕАД е изпратило уведомление до С. Ц. Д. на основание чл.99, ал.3 от
ЗЗД. На 26.08.2019 год. „С.Г.Груп"ООД е прехвърлило всички свои вземания придобити по
горепосочения Договор на „Евро Финанс Колект"ЕООД. „С.Г. Груп"ООД в качеството си на
цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен на 26.08.2019 год. е изпратило
уведомление по пощата до С. Ц. Д. на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Пояснява, че законът не
указва формата и момента на съобщаване. Длъжникът може да противопостави своето възражение,
2
че няма надлежно уведомление, само ако наведе твърдение, че е изпълнил задължението си на
стария кредитор, в който смисъл е и Определение №987 от 18.07.2011 год., на ВКС по гр.д.
№867/2011 год., IV г.о., ГК.
Предвид изложеното дружеството цесионер е активно легитимирано да предяви заявление
на основание чл.410 от ГПК, както и настоящия установителен иск по реда на чл.422 и сл. от ГПК.
Моли съда след като се запознае с приложените към настоящата молба доказателства, на
основание чл.422 във връзка с чл.415 във връзка с чл.414 от ГПК във връзка с чл.183 във връзка с
чл.200 във връзка с чл.79 от ЗЗД, да постанови решение, с което да приеме за установено между
страните, че ответникът С. Ц. Д., ЕГН-**********, с адрес: гр.Ловеч, ж.к.“Младост", бл.316,
вх.“Г“, ет.З, ап.9, дължи на „Евро Финанс Колект"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : гр.Варна, бул.“Мария Луиза“№46, ет.4, превдставлявано от ****** сумата в
размер на 29,24 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни
услуги от 01.06.2015 год. и Договор за телекомуникационни услуги от 11.08.2016 год., сключени
между длъжника и „БТК“ЕАД, въз основа на които са издадени фактури с
№**********/01.06.2017 год., № **********/01.07.2017 год., №**********/01.08.2017 год., както
и сумата в размер на 8,30 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от
главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до датата на
подаване на заявлението - 27.04.2020 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба, в който отвеницата
е много неприятно изненадана, че има заведено дело срещу нея за неплатена сметка към мобилен
оператор Виваком от „Евро Финанс Колект“ЕООД. Посетила офиса на Виваком, за да разбере
откъде произтичат тези нейни задължения, като от там й казали, че няма такива, тъй като
ежемесечно си заплаща сметките към този мобилен оператор и няма пропуснато плащане. Твърди,
че никога не е живяла на посочения в исковата молба адрес в гр.Ловеч. Винаги е живяла и
сегашният й адрес е в с.Малиново, Община-гр.Ловеч. В този смисъл намира всички изложени в
исковата молба факти и обстоятелства за абсурдни и неприемливи за нея.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но
с писмена молба вх.№960/15.02.2021 год., чрез процесуалния си представител адв.Л. оттегля, на
основание чл.232 от ГПК, иска за сумата от 29,24 лева, представляваща незаплатена сума по
посочените в исковата молба фактури, претендирана на основание чл.422 във връзка с чл.415 във
връзка с чл.414 от ГПК във връзка с чл.183 във връзка с чл.200 във връзка с чл.79 от ЗЗД. Моли
съда да продължи производството като разгледа иска за сумата 8,30 лева, представляваща сбор от
мораторните лихви върху главниците по фактури, претендирана на основание чл.86 във връзка с
чл.84 във връзка с чл.79 от ЗЗД. Моли при постановяване на решението си да се произнесе и по
претенцията за разноски, съгласно представените доказателства в заповедното и исковото
производства.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично в проведените две поредни открити
съдебни заседания.
По главната претенция с правно основание чл.422 във връзка с чл.414 от ГПК във
връзка с чл.183 във връзка с чл.200 от ЗЗД в размер на сумата 29,24 лева.
3
При съобразяване искането на ищцовата страна, направено, чрез процесуалния й
представител в писмен вид, съдът е приел, че са налице основанията за оттегляне на исковата
претенция в размер на сумата от 29,24 лева, представляваща незаплатена сума по посочените в
исковата молба фактури с правно онование чл.422 във връзка с чл.415 във връзка с чл.414 от ГПК
във връзка с чл.183 във връзка с чл.200 във връзка с чл.79 от ЗЗД и е прекратил производството по
гр.дело №1423/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч в тази му част, на основание чл.232 от ГПК.
Частично е обезсилил и издадената в заповедното производство Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №396/26.06.2020 год. по Ч.гр.дело №799/2020 год. по описа на РС-
гр.Ловеч за сумата в размер на 29,24 лева, представляващи мобилни услуги за периода от
01.07.2017 год. до 31.08.2017 год. Ищецът не е десизирал съда по отношение на законната лихва
върху главницата, считано от 26.06.2020 год. до изплащането й, поради което и в тази част това
вземане е дължимо от ответницата, по начина, който е посочен в заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №396/26.06.2020 год. по Ч.гр.дело №799/2020 год. по описа
на РС-гр.Ловеч..
По акцесорната претенция с правно основание чл.86 във връзка с чл.84 от ЗЗД в
размер на сумата 8,30 лева.
Съдът е останал сезиран с претенцията за заплащане на сумата 8,30 лева, представляваща
сбор от мораторните лихви върху главниците по фактури, претендирана на основание чл.86 във
връзка с чл.84 във връзка с чл.79 от ЗЗД, която намира за основателна и доказана, предвид факта,
че са касае за акцесорно вземане за уважаването на което следва да е налице неизпълнение на
парично задължение. Представените по делото доказателства безпорно доказват наличието на
възникнали между страните облигационни отношения, произтичащи от сключен между тях
Договор за телекомуникационни услуги, сключен между „БТК“ЕАД и С. Ц. Д., за който са
издадени съответни фактури относно акцесорната претенция. Налице са доказателства и затова, че
„БТК“ЕАД е прехвърлил вземанията си на „С.Г.Груп“ООД, като последният от своя страна е
прехвърлил всички свои вземания, придобити по процесния договор на „Евро Финанс
Колект“ЕООД, като за станалите цесии ответницата е уведомена, в съответствие със законовите
изисквания на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Оттук произтича и правният интерес на ищцовата страна „Евро
Финанс Колект“ЕООД да сезира съда с искова претенция за събиране на акцесорното си вземане,
като следва да се изтъкне, че истиността на всички представени с исковата молба писмени
доказателства не бе оспорена в преклузивния срок по чл.193, ал.1 от ГПК от страна на
ответницата, което дава основание на съда да се позове на тези доказателства и да ги приеме за
достоверни и отговарящи на обективната истина по делото. Наведените в отговора на исковата
молба твърдения на С. Ц. Д., че живее на друг адрес и не знае, че дължи суми на ищеца останаха
изцяло голословни и неподкрепени с каквито и да е доказателства.
По претенцията за разноски.
Съдът е сезиран с претенция за разноски от страна на ищеца „Евро Финанс Колект“ЕООД,
която при това развитие на исковия процес и на основание чл.78, ал.1 от ГПК се явява основателна
и доказана по следните съображения : Дори и ответницата да е заплатила изцяло задължението си
спрямо ищеца по главнвото вземане за главница, то тя не е заплатила акцесорното вземане за
мораторна лихва, законна лихва върху главницата, включително и разноските, направени в
заповедното и в настоящото исково производства.
4
И тъй като съгласно т.12 от ТР №4 от 18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК,
съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респективно чл.415, ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени и в заповедзното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство, то преценява, че ответницата, след като не представи доказателства да
е заплатила разноските, направени по Ч.гр.дело №799/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч в размер
на сумата 325 лева, следва да бъде осъдена да стори това с настоящото решение, която сума
включва 25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение. Разноските за заповедното
производство са дължими от нея предвид факта, че с поведението си С. Ц. Д. е станала причина и е
дала повод на ищеца за завеждане на настоящия исков процес, с който „Евро Финанс
Колект“ЕООД цели да установи съществуването на вземането си спрямо нея, а с частичното
заплащане само на претендираното главно вземане за главница тя несъмнено показва, че признава,
че действително има непогасено задължение спрямо ищцовото дружество, което ако бе заплатила
изцяло извънсъдебно, още след издаване на Заповед №396/26.06.2020 год. по Ч.гр.дело №799/2020
год. по описа на РС-гр.Ловеч, или чрез подаване от нейна страна на възражение при изпълнение в
срока за доброволно изпълнение, на основание чл.414а, ал.1 от ГПК, щеше да доведе до
необременяването й с допълнителни разходи, свързани със заплащане на такси за водене на исково
производство, включая и заплащане на възнаграждение за адвокат в исковото производство. Тоест
установява се, че ищецът е в правото си да претендира разноски в пълен размер и това е причината
С. Ц. Д. да бъде осъдена да заплати на „Евро Финанс Колект“ЕООД сумата в размер общо на 325
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща 25 лева внаесена по сметка на съда
държавна такса и 300 лева адвокатски хонорар, както и сумата 325 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски, направени в заповедното производство по Ч.гр.дело №799/2020 год. по описа
на РС-гр.Ловеч, включващи 25 лева внесена по сметка на съда държавна такса и 300 лева
адвокатски хонорар, за което съдът съобрази и представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Ц. Д., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес : с.Малиново, Община-
гр.Ловеч, ул.“Пиперска“№5 да заплати на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ“ЕООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : гр.Варна, бул.“Мария Луиза“№46, ет.4, представлявано от
****** сумата в размер на 8,30 /осем лева и тридесет стотинки/., представляваща сбор от
мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на
падежа по всяка една от тях до датата на подаване на заявлението - 27.04.2020 год., по иска с
правно основание чл.86 във връзка с чл.84 от ЗЗД, както и законната лихва върху главницата,
считано от 26.06.2020 год. до изплащането й.
ОСЪЖДА С. Ц. Д., ЕГН-**********, с адрес : с.Малиново, Община-гр.Ловеч,
ул.“Пиперска“№5 да заплати на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ“ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.Варна, бул.“Мария Луиза“№46, ет.4, представлявано от
5
****** сумата в размер на 325 /Триста двадесет и пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, направени в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща 25 лева
внаесена по сметка на съда държавна такса и 300 лева адвокатски хонорар, съгласно представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Ц. Д., ЕГН-**********, с адрес : с.Малиново, Община-гр.Ловеч,
ул.“Пиперска“№5 да заплати на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ“ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.Варна, бул.“Мария Луиза“№46, ет.4, представлявано от
****** сумата в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, направени в заповедното производство по Ч.гр.дело №799/2020 год. по описа на РС-
гр.Ловеч, включващи 25 лева внесена по сметка на съда държавна такса и 300 лева адвокатски
хонорар, за което съдът съобрази и представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението след влизането му в законна сила да се приложи по Ч.гр.дело
№799/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6