РЕШЕНИЕ
№ 480
12.02.2018г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV
граждански състав
На дванадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година
В открито заседание на двадесет и пети януари 2018г. в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско
дело № 12994 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.128, т.2, чл.245, ал.2, чл.224, ал.1, чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.
с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата Г.Д.В., ЕГН **********,***,
твърди, че е работила по безсрочно трудово правоотношение при ответното
дружество „ЦВВ Цв.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Скутаре, обл.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 21, на длъжността *****************
от **** г. при непълно работно време - 4 часа, с брутна месечна заплата 250 лв.
От **** г. брутната месечна заплата е увеличена на 273 лв. Заявява, че със
Заповед № *** от **** г. на *** на ответното дружество, трудовото
правоотношение е прекратено, считано от ***** г. с правно основание чл. 328,
ал. 1, т. 11 от КТ, в която е посочено, че й се дължи обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 47 дни в размер на 590,23 лв. Счита уволнението за
незаконосъобразно, тъй като не е налице промяна на изискванията за изпълнение
на длъжността, на която е назначена. Заявява, че при назначаването не й е
връчена длъжностна характеристика, а трудовият й стаж преимуществено е
упражняван в **** или други обекти за продажба на *** при ответника. Заявява
също така, че е работила не на 4 часа, а на пълен работен ден, като графикът е
бил работа в продължение на 14 часа и един ден почивка, без значение дали става
дума за национален или официални празници, а също така и за почивен ден.
Завява, че работното време на търговския обект е от 08:00 ч. до 22:00 ч. без
почивен ден. Заявява, че не й е било изплащано и допълнително възнаграждение за
работа през празнични дни. С оглед изложеното от съда се иска да постанови
съдебно решение, по силата на което да отмени заповедта за уволнение като
незаконосъобразна, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност, както и работодателят да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение
за оставането й без работа в периода от 21.07.2017 г. до 21.01.2018 г. в размер
на 5801,82лв., както и да заплати неизплатеното нетно възнаграждение в периода
месец от 06.01.2015 г. до 20.07.2017 г. в размер на 12008,38 лв., както и
обезщетение за забавеното плащане на неизплатените трудови възнаграждения от
първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до датата на
предявяване на исковете, в размер на 1412,76 лв. Претендира и заплащане на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 2065,80 лв., съответно за
неползван платен годишен отпуск в размер на 19 дни за 2015 г., 20 дни за 2016
г. и 8 дни за 2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковете до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените по
делото разноски.
Своевременно е постъпил отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват като неоснователни, с изключение на иска по чл. 224,
ал. 1 от КТ. Оспорват се обстоятелствата, залегнали в исковата молба, като се
твърди, че работодателят е имал достатъчно работници, с които да осъществява
трудовия процес. Работното време на обекта е било от 08:00 ч. до 22:00 ч. Счита
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за неоснователен, като заявява, че е налице
промяна на изискванията за заемане на длъжността, на които работникът не е
отговарял, като ищцата е отказала да удостовери с подписа си връчването на
новата длъжностна характеристика. Моли исковете да бъдат отхвърлени, с
изключение на иска по чл. 224, ал. 1 КТ, но заявява, че същият следва да бъде
уважен до първоначално предявения размер от 590,23лв. Претендират се
направените по делото разноски.
Признава се обстоятелството, че страните са се
намирали в трудово правоотношение в посочения в исковата молба период, както и
че същото е прекратено на посоченото правно основание. Признава се и
дължимостта на посоченото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в първоначално
предявения размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представения трудов договор № ***/**** г. и
допълнително споразумение от **** г. се установява, че ищецът е работил при
ответника по трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от ****
г. на длъжност “*****************” при 4-часов работен ден и уговорено основно
възнаграждение в размер на 250лв. По силата на допълнително
споразумение от 01.01.2016г. уговореното трудово възнаграждение било увеличено
на 273лв. Със заповед № ***/**** г., трудовото правоотношение било
прекратено от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, считано от ****
г.
От разпита на св.Т. Г., без родство
със страните, се установи, че започнала работа в „Ц.“ от **** г. и прекратила
договора си декември **** г. Работила като ****************. Фирмата имала един
обект - ****, намиращ се в „****“ на ул. „********“ № ***. Работен график
нямали. Работили по 14 часа на ден, като за този работен ден им се полагал един
ден почивка. По две жени били на смени. Един ден 14 часа работили и на
следващия ден почивали, а на по-следващия – пак работили по 14 часа. От 08:00
ч. до 22:00 ч. бил работният ден. Работила с Г., с В. и с М. С Т.Д. нямали общ
график. Той не работел в ****. Това име го знаела, но само като половинка на
собственика. Живели на семейни начала със собственика Ц.В.. За тази година и
няколко месеца го била виждала един - единствен път, като водел със себе си
майстор за оправяне на мивка. Тъй като капацитетът на **** бил голям и
спецификата на работа изисквала в празничните и почивните дни да имат най-много
работа, в тези дни също се е спазвал този график с един почивен и един работен
ден. Собственичката никога не работила с тях в почивните дни. Никога не е имало
такъв случай за периода от работа, когато св. се намирала в ****. Първоначално
първите три месеца била на 8-часов работен ден, като 6 часа били в „Ц.“ и 2
часа в „****“ - другата фирма, която собственичката притежавала. Първите три
месеца била така, след това принудително минала на 4 часа по нейна инициатива,
на собственичката. Заплащането ставало на ръка. Не й били представени ведомости
за заплати. Не била получавала никога повече пари. На края на 14-часовия
работен ден, си взимали възнаграждението, което се полагало за деня. Като
сметнели сумите от работните дни, около 500 лв. ставали на месец. При Г. нещата
стоели по същия начин. Съкратили я поради неотговаряне на едно от изискванията
в длъжностната характеристика. Единствено, когато я съкратили и отишла да си
вземе документите, тогава се подписала на ведомостите. Подписала се срещу 230
лв. Подписала поради причина, че имала намерена друга работа и трябвало да се
подпише и нямало как да й върнат трудовата книжка, ако не подпишела. Поставили
й условие за подпис. Държали й трудовата книжка. Подписала трудовия договор при
освобождаването. Тогава си го взела. Длъжностна характеристика работодателят не
й бил представил. Работният график не го била виждала. В нито един месец,
когато била работила там, не било ставало въпрос за изготвянето на такава
заповед за утвърждаване на график за разпределение на работното време и никога
не им била връчвана.
Г. постъпила доста преди нея в този ****.
Точна дата не можела да каже, но със сигурност поне две години преди нея.
Работили две ***. Работила и с трите – с Г., В. и М.. Всеки ден по две работили
в този ****. Две по две работили. Две по две работили, но се случвало и да не е
с конкретен човек и се сменяли. Не била присъствала на разговор между Ц.В. и
Г.В., в който да се уговарят, че ще й плаща еди - колко си на час или ден. Не
била виждала *** В. да плаща пари на ръка, защото тя не идвала в ****. Тя
идвала периодично да си взима оборота. Всяка вечер работниците си взимали от
оборота това, което им се полага, с нейно знание. Г.В. си взимала заедно с нея
парите всяка вечер. Те си ги взимали със знанието на Ц.. Плащало им се на час.
Св. получавала към 2,50 лв. на час, а Г. - към 3 лв. Те го виждали. Това нямало
как да остане скрито, защото крайната сума, която Г. си взимала и св. - също,
била очевидна. В края на деня Г. взимала да кажем към 40 лв., което било 3 лв.
по 14 часа. св. заявява, че била
съкратена, защото не отговаряла на едно от изискванията от длъжностната
характеристика, която не била видяла и впоследствие разбрала, че тази
длъжностна характеристика и това изискване било, че не отговаря на критерий, че
не знае **** език, а тя била завършила ******. Това било основанието в
заповедта за прекратяване на трудовия договор. Подписите на ведомостите ги
положила, когато бил прекратен трудовият й договор. Не била запозната, че има
право да не ги подписва. В края на деня си взимали пари от касата със знание на
Ц.В. и с нейно съгласие. При отчитане на оборота нямало възражение от нейна
страна по уговорените суми. Всичко било съгласувано с нея. Този начин на
плащане бил предложен от нея. Отчитало се на лист хартия, че взимат пари. Не
било провеждано събеседване с нея по отношение на знанието на **** език.
Изключително рядко имало чужденци в ****.
От разпита на св. С.Т.М., се установи, че тя била ****. Обслужвала **** ответното дружество „Ц.“
от **** г. Занимавали се с трудово-правните отношения на дружеството. Имали
договор за **** обслужване. Заяви, че знае кой търговски обект е стопанисвало
това дружество. Обектът бил на ул. *******. Обектът бил с площ между 10 и 20
квадратни метра. Ходила два-три пъти в този обект. Във връзка с трудовото
правоотношение документацията на дружеството се съхранявала в офиса, в *****. ****
документи, като приключи финансовата година - фактури и отчети, се връщали на
собственика и тя си ги съхранявала. Трудовите досиета били в *****. Със
собственика се срещали всеки месец между 1-во и 10-то число и обменяли пари -
за осигуровки и други суми. В началото на месеца, в който се срещали, св. й
давала работния график, като собственичката й се обаждала по телефона по-рано и
й казвала, ако са трима души, кой до колко часа и колко работи. Св. й давала
графика, а тя й давала присъствената форма, и св. я привеждала в приличен вид.
Собственичката го подписвала, подпечатвала. Присъствената форма по същия начин
и тези документи стоели в досието на фирмата в кантората. Графикът бил за
текущия месец. Ако собственичката й се обадила по телефона и й казала да го
изготви, напр. за декември между 1-во и 10-то число, тя идвала и св. й давала
графика за декември. Присъствената форма тя щяла да й даде през януари. Ако
имало назначен нов работник, за месеца се правил нов график. Ако имало болнични,
тя се обаждала, че има болнични и в графика се пишело, че лицето не е на
работа. В графика имало една клауза, че ако има неплатен отпуск или болнични,
работил собственикът, което означавало, че не би трябвало да се прави нов
график, но в присъствената форма участвало лицето. Тя се обаждала и казвала:
„От утре еди - кой си е в болнични“. Ако св. направила график, той щял бъде
взет на следващия месец от 1-во до 10-то число. Не преработвала графика за
определен месец. Клаузата, че собственикът работил, нея я освобождавала от това
задължение. Ведомостите били на база на тази присъствена форма и на тези
трудови правоотношения. Ведомостта я изготвяла св. С. й давала присъствената
форма за ноември и св. тогава правила ведомостта. Възнагражденията били в края
на месеца и собственичката си ги изплащала. Св. не била в течение. Ведомостта
собственичката взимала между 1-во и 10-то число за предишния месец. Няколко
пъти й се давали ведомости, на които трябвало да се подпише. Те стоели при св.
в кантората ведомостите. Имало случаи да няма подпис на работника или
служителя. Питала защо няма подпис. Не можа да уточни какво е обяснението.
Данните в графика, данните в присъствената форма и данните във ведомостта й ги
давала собственичката на дружеството. Св. ги оформяла писмено и след това ги
съхранявала при нея. Изготвяла нови длъжностни характеристики. Ноември месец
2016 г. собственичката споделила, че изпуска клиенти чужденци, защото обектът е
в близост до „*******“, до „********“ и просто търсела по някакъв начин съвет и
съдействие как да задължи работниците поне едно първо ниво на *******, за едно
елементарно обслужване на клиента, да го поздравят, да го обслужат. Взела
решение да им даде 6 месеца срок да се подготвят, да изкарат някакъв курс по
английски. Това било ноември. В началото на декември, когато се видели, св.
изготвила заповеди, дала й три или четири и една, която тя трябвало да й върне.
Дала й също и три или четири длъжностни характеристики, които да се дадат на
работниците. Следващия месец те й се върнали, което означавало, че тя ги е
уведомила. Основанието, за да има ново изискване, било, тъй като идвали
чужденци клиенти, които трябва да могат да бъдат обслужвани и затова ще се
промени длъжностната характеристика. Новото изискване в длъжностната характеристика
било говорим **** език, която длъжностна характеристика трябвало да влезе в
сила след 6 месеца, т.е. заповедта била от **** г. до **** г. Някои длъжностни
характеристики имали подпис на работниците, други нямали. Понякога тези документи
се слагали в досието и нямало как да разберат, че няма подпис. Ако дойдел някой
и тогава разберяли, тогава щели да го върнат на Ц.В., но нейният подпис
специално тя си го слагала. За ищцата Г.В. нямало подпис в длъжностната
характеристика. Причината била неуважение, вероятно. За липсата на подпис св.
разбрала, когато се върнала тази длъжностната характеристика от с. Тя казала,
че не е подписана, че Г. отказала да подпише. *** В. й обяснила в какво се
изразява промяната. Св. давала заповедта и длъжностната характеристика, тя ги
взимала и ги връщала. Била обяснила в какво се състои промяната, но св. не
присъствала. За да иска заповед и длъжността характеристика и за да й ги върне
след това, това означавало, че е вътре в течение на събитието. Длъжностната
характеристика се връчвала на работника при сключване на трудовия договор.
Лично за ищцата трудовия договор и длъжностната характеристика се съхранявали
при св. и били връчени при сключване на трудовия договор. Тя не общувала със
служителите на фирмата, само със собственика. Като изтекли тези 6 месеца,
собственичката й се обадила и казала, че няма ефект от тези действия, които са
предприети и следва да се пусне 6-месечно предизвестие. Пуснала предизвестието
и като изтекъл този срок, освободила ищцата по този член, че не отговаря на
изискванията за новата длъжностна характеристика. св. изготвила заповедта за
прекратяване на трудовия договор. ***
В. била наясно защо й прекратяват
трудовия договор преди връчване на заповедта. След като била освободена, Г.В.
идвала два пъти в офиса. Първия път колежките на св. отказали да й дадат
документите, защото тя отсъствала. Следващия път, когато тя присъствала, Г.
дошла да й се връчат документите, които били заповед за освобождаване, оформена
трудова книжка, сметка по чл. 45. Променената трудова характеристика била
върната, но реално погледнато била връчена декември месец и върната по досието.
Г. дошла, отказала да ги вземе. Отпускът, който й се полагал, бил сметнат около
500 лв. и нещо. Тя отказала да получи и казала, че ще се видят в съда и има
претенции към работодателя си. Поискала копие на тези документи, които те
изготвили и реално погледнато оригиналните документи били в офиса. Тя дошла
подготвена да води дело. Собственичката била оставила тези пари за неизплатен
отпуск. Г. отказала да ги получи и след това ги изпратили със запис. В
окончателен вид от св. била оформена длъжностната характеристика. Когато
декември я дала на собственичката, била оформена в окончателен вид. В
изискванията било записано „говорим ******* език“ и че влиза в сила от
01.06.2017 г. Длъжностната характеристика и заповедта били предадени от
собственика, който трябвало да уведоми служителите. Когато *** В. дошла в
кантората, знаела на какво основание й се прекратява трудовия договор. Имало
едно предизвестие. На Г. *** й се обадила на св. по телефона, че са на море.
Това било около 15.06.2017 г. и й казала, че иска *** й да бъде освободена не
защото не се справя със задълженията. Така била прочетена длъжностната
характеристика и заповедта, че не се справя със задълженията, а то било
всъщност, че не отговаря на изискванията. Тя искала да е поради намаляване на
обема на работа. Била уведомена за тези действия. Работното време в цветарския **** било от
08:00 ч. до 21:00 ч. Знаела, защото си карала клиентите да снимат това, което е
залепено на обекта и после го прилагала по досието това работно време. По един
човек вероятно са работили на обекта. Когато ходила, бил винаги един човек или
била Ц.. Ходила била един или два пъти. Уговаряла се с Ц. примерно, че ще мине
и тя била там, а като минавала покрай църквата, виждала един човек. Този, който
бил по график, бил там. Не знаела да е работено по 14 часа там. Ц.В. работила
нон-стоп, събота, неделя, допълвала часовете, вечер събирала оборота. Обектът
бил неин, тя можела и да спи там. В присъствената форма, ако имало национален
празник или официален празник на служителите им начислявала двойно, а пък през
почивните дни си работила Ц.В.. Това го знаела от присъствената форма. Не
знаела да е имало уговорка между Ц.В. и Г.В. за заплащане на реално отработено
време, ако то е повече от 4 часа на ден.
Съставила писмен протокол, когато
Г.В. дошла в кантората. В кантората го съставила. Тя била С. М., другите
подписи били на другите служителки. Те и трите присъствали, когато *** В. дошла
в офиса. Обезщетението било отразено във ведомостта, че е изчислено. Съобщила
на собственика колко е. Тя дала парите в един плик и парите били в офиса. Служител ТРЗ оформил трудовата книжка. Това бил нейният почерк и св.
заверила трудовата книжка в кантората. Сумата за обезщетение за неползван
отпуск била 590 лв., като се удържал данъкът, ставала по-малка. Парите били в
офиса. Тя не можела да стои и да чака те да попълват книжката. Отразили сумата
като получена към момента, в който работникът трябвало да получи това
обезщетение. Но парите били изпратени със запис. Ведомостите за заплатите се
изготвяли всеки месец. Ако нямало подпис, не била получена сумата.
Предизвестието било върнато в офиса. Лично св. не го била връчила. Не знаела
дали на *** В. й е било представено това предизвестие. Трябвало да е
представено. Направено било предизвестието, дадено било на собственичката да го
връчи и било върнато. Не й било известно и дали е било връчено на Г.В..
Известно й било, че е провеждано с останалите служители събеседване за знанието
на английски език. С. ходила два или три пъти при изготвянето на тази заповед
за промяна на длъжностната характеристика, при изготвянето на новите
предизвестия и те били дадени на с., което означавало, че тя била провела
разговор. Това означавало, че *** В. била присъствала. Не знаела дали било
провеждано такова събеседване конкретно с Г.В.. С. й казала, че е връчила новата
длъжностна характеристика на Г.В., но св. не
присъствала. Не знаела как са били изплащани трудовите възнаграждения.
На два-три месеца били давани ведомости да ги подписва. Имало текучество и ако
напусне някой, ги давали, тя ги подписвала.
От разпита на св.В. М. З.
- *** на ищцата, се установи, че имала във времето трудови правоотношения с
фирма „ЦВВ Ц.” ЕООД. Те били прекъсвани, но ги имала. Започнала отново при нея *********** г.
Натовареността на работата била голяма, работило се по 14 часа, което било
доста непосилно в някои случаи, за това, че в повечето случаи се работело
интензивно – ден, ден почиваш, ден работиш. Отразило й се доста натоварено и
едно от нещата, които не й харесвали, било това, че не се ползвал почивен ден,
както трябва. На официалните празници работели от сутрин до вечер. От 8:00 часа
до 22:00 часа били на работа нонстоп, непрекъснато. При постъпването на работа
през месец януари 2017 г. не й била връчвана длъжностна характеристика.
Започнала работа от **** г. Към **** г. не била там. Никога нямало изискване за
владеене на *** език. Никога не се било изисквало да владеят английски език или
какъвто и да било, защото работата не го изисквала. Изключително рядко работели
с чужденци - дори на 2 месеца веднъж се случвало и се разбирали чудесно.След
разговора с бившия работодател, *** й се обадила и й разказала, била потресена.
Разказала й как са се чули по телефона и била освободена. Отишла при нея същия
ден, това било 07.07. След разговора с *** й, отишла при *** Ц.В., за да поиска
разяснение за случая, защото никой служител в крайна сметка не заслужавал да
бъде освободен по телефона. Имали дългогодишни отношения и смятала, че може да
говори с нея. Тогава на нея й било казано в прав текст, че В. просто така е
решила. След това получила реплика, която я навела на мисълта, че това е
абсолютно лично отношение спрямо ***, защото след като напуснала, била помолена
да се върне на работа, но отказала категорично. В. завършила разговора с
думите: „И това ще мине”. Съответно св. помолила документите на *** й да бъдат
изготвени по закона, както било редно. Все пак й се съобщавало по телефона, не
й било дадено предизвестие, абсолютно нищо. Причината била, че *** В. така била
решила.
От така събраните гласни доказателства – показанията
на св.П. и св.З., се установява с категоричност, че фактически през ден ищцата
работила по 14 часа, макар между страните по трудовото правоотношение да била
уговорена продължителност на работния ден от 4 часа. Тези показания не се опровергават от
показанията на св.М., която заяви, че не й е известно да е налице уговорка за
полагане на труд над уговорената дневна продължителност. Несъмнено, същата
потвърди, че при уговорка със собственика, ходила два - три пъти в ****, но там
винаги била и В.. Тогава намирала един работник. Предвид неопределеността на
времето, през което същата посещавала обекта, както и невъзможността да се
установи дали по това време някой от работниците не е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност или платен годишен отпуск, то не се възприемат и
нейните показания в насока, че в **** е работил по един работник на смяна.
Нейните показания се явяват и заинтересовани, тъй като същата обслужва ****
ответното дружество, а и тя изготвяла графици за работа, ведомости за заплати и
процесната уволнителна заповед. В тази насока се кредитират показанията на
св.П.и З., тъй като са последователни, конкретни, съответни едни на други,
както и основани на преки взпечатления, а на св.П.и незаинтересовани. При лежаща
върху ответника доказателствена тежест да установи, че приложените по делото
графици за работа са издадени на посочените в тях дати, същата не установи тези
обстоятелства. За изготвянето на графиците своевременно св. единствено св.М.,
но същата заяви, че ги давала в периода 1-во – 10-то число на текущия месец,
т.е. след началото на съответния месец, в който следвало да се полага трудът.
Напротив, св.П. и св.З. категорично отрекоха в **** да се намирали такива
графици, нито пък да са ги виждали.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че се установи при условията на пълно и главно доказване от ищцата, че
същата е престирала труд в процесния период, като е работила по 14часа дневно,
през ден. Този извод не се разколебава от приложените таблици за отчитане
явяване и неявяване на работа, тъй като са едностранно изготвени от
работодателя и не се ползват с материална доказателствена сила. Полагането на
труд над уговорената от страните продължителност по своя характер представлява
извънреден труд, който следва да се заплати от работодателя в увеличен размер.
В настоящия казус ищецът претендира трудово възнаграждение в размер,
съответстващ на нормативно установения размер за тази дейност. От заключението
на съдебно- счетоводната експертиза, което съдът възприема като обективно,
изготвено с необходимите знания и опит и неоспорено от страните, се установи,
че размерът на трудовите възнаграждения за процесния период за полаган от
ищцата труд по 14часа дневно, след приспадане на начислените по ведомости суми,
възлиза на 12008,38лв., а обезщетението за забава – на 1412,76лв. В. л. е
посочило, че общият размер на възнаграждението възлиза на 19946,14лв. Предвид
липсата на подписи във ведомостта за заплати от ищцата и липсата на други
доказателства, удостоверяващи плащане на трудовото възнаграждение, то съдът
намира, че дължимото такова е в посочения размер от 19946,14лв. От разпита на
св.П.се установи, че ежедневно работниците са взимали от оборота уговореното
възнаграждение, като ищцата взимала по 40лв. след края на работния ден. Съдът
възприема показанията на този св. като обективни, последователни и житейски
оправдани. С оглед изложеното, следва от общата дължима сума от 19946,14лв. да
се приспадне сумата от 18 280лв. – получено от ищцата трудово
възнаграждение / за 177дни за 2015г., 180дни за 2016 г. и 100дни за 2017г. до
прекратяване на трудовото правоотношение/ или искът се явява основателен за
сумата от 1666,14лв., до който размер същият ще се уважи, а до пълния предявен
размер – ще се отхвърли като неоснователен. Обезщетението възлиза на 429,82лв.
/ изчислено с он- лайн калкулатор/, до който размер искът се явява основателен
и доказан и ще се уважи.
Липсва спор между страните, че ищцата не е ползвала в
пълен размер полагаемият се платен годишен отпуск. Спорно между страните се
явява обстоятелството за размера на обезщетението, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение. Предвид установяване на продължителността на работния
ден, то полагаемият се отпуск следва да бъде изчислен на базата на реално
положения труд. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че обезщетението, изчислено на тази база, възлиза на 2065,80лв. Ето
защо искът следва да се уважи изцяло.
Ищцата оспорва уволнението, като твърди, че не е
налице промяна на изискванията за заемане на длъжността, като на същата не е
разяснено какви изисквания за длъжността не покрива, нито й били предоставени
нови такива. Работодателят заявява, че ищцата била наясно с променените
изисквания за длъжността, а именно говоримо владеене на английски език, но тя
отказала да подпише новата си длъжностна характеристика.
От представената длъжностна характеристика, подписана
от ищцата на **** г. / т.е. при възникване на трудовото правоотношение/, се
установява, че липсва изискване за владеене на чужд език. Със Заповед №
***/****г. на работодателя било разпоредено да бъде осъществена промяна в
изискванията за длъжността „*****************“, а именно служителите да владеят
говоримо **** език. Била утвърдена и нова длъжностна характеристика – в сила от
**** г., с която било въведено соченото изискване. Липсва подпис от ищцата,
удостоверяващ връчване на новата длъжностна характеристика. Представено е и
предизвестие № ***/ ***** г. за прекратяване на трудовото правоотношение от
страна на работодателя на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, като липсва
подпис на ищцата за връчването му. Върху представената заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение също липсва положен от ищцата подпис, като същата
заявява, че е получила препис от заповедта едва при явяването й при
работодателя за оформяне на документите след прекратяване на трудовото
правоотношение.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение липсва
посочване на новоприетите от работодателя изисквания за длъжността, на които
ищцата не отговаря. Несъмнено, в трайната съдебна практика, вкл. и посочената
от страните такава – решение № 1219/ 31.10.2003г. на ВКС, по гр.д. № 3455/
2001г. на ІІІ ГО, решение № 208/ 23.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 650/ 2009г.,
ІІІГО, решение № 10/ 03.02.2006г. на ВКС по гр.д. № 17878/ 2003г., ІІІ ГО и
решение № 295/ 09.12.2014г. на ВКС по гр.д. № 979/ 2014г., ІV ГО, съдът е
посочил, че добавяне на изискване за владеене на чужд език попада именно в
хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ. В решение № 4/ 27.01.2014 г. на ВКС по
гр.д. № 4608/ 2013г., ІV ГО и решение № 208/ 23.03.2010 на ВКС по гр.д. № 650/
2009г., ІІІ ГО, решение № 325/ 22.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 954/ 2010г., ІV
ГО, е прието, че ако се установи, че работникът е бил уведомен предварително за
новите изисквания за длъжността, то макар същите да не са посочени в заповедта
за уволнение, прекратяването е законосъобразно.
В настоящия казус обаче не се установи при условията
на пълно и главно доказване от работодателя, че ищцата е била своевременно и
предварително уведомена за промяна в изискванията за заемане на длъжността. От
представената длъжностна характеристика не се установява ищцата да е
удостоверила с подписа си връчването й. Такива данни не се съдържат и в
представеното предизвестие / липсва подпис на ищцата, с който същата да е
удостоверила връчването му/, нито от показанията на св.П.и св.З.. Индиции в
тази насока се извличат от показанията на св.М., но същата не установи с
категоричност, че ищцата е отказала получаване на новата длъжностна
характеристика, а заяви, че предполага, че от неуважение тя не е получила
същата. Същата посочи и че дъщерята на ищцата била уведомена за основанието за
прекратяване на договора, но не установи самата ищца да е била надлежно
информирана за него. С оглед липсата на категоричност в показанията й, както и
предвид заинтересоваността от изхода на делото, съдът не възприема показанията
на тази св.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се явява
незаконосъобразна, тъй като не се установява с категоричност ищцата да е била
надлежно уведомена за фактическите основания за нейното уволнение, като същите
не се намират и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. По
този начин съществено е нарушено правото на защита на уволненото лице, като е
недопустимо липсващите в заповедта основания да се релевират едва в съдебното
производство по оспорване законосъобразността на уволнението.
С оглед изложеното, съдът намира, че стореното
уволнение се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
С оглед уважаване на главния иск, то следва да се
уважи и акцесорният такъв, и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от
него преди уволнението длъжност.
В шестмесечния срок по чл.225, ал.1
от КТ работникът има право на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца, като същото е дължимо от датата на
незаконното уволнение. От приетото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че обезщетението възлиза на 5801,82лв. / изчислено на
базата на 14часов работен ден/. От постъпилото удостоверение от ТД на НАП,
както и от представената трудова книжка на ищцата в съдебно заседание на
25.01.2018г., се установява, че същата не е започнала работа по трудово правоотношение
след прекратяване на процесното такова. Ето защо искът ще се уважи изцяло. В
тази насока не се възприемат възраженията на работодателя, че обезщетенията
следва да се изчисляват на база на възнаграждението, получено при работодателя
за уговорената продължителност на работното време. Полагането на извънреден
труд има значение за изчисляване на възнагражденията и обезщетенията на
работника, тъй като отработеното време рефлектира върху продължителността на
трудовия стаж, както и размера на дължимото от работодателя трудово
възнаграждение. Ето защо и същото представлява база за изчисляване на
претендираните в настоящото производство възнаграждения и обезщетения.
Обезщетенията ще се присъдят наред със законната лихва от датата на предявяване
на исковете – 16.08.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира заплащане на разноски,
като съразмерно на уважената част от исковете на същия следва да се присъдят
такива в размер на 215,29лв./заплатено адвокатско възнаграждение/. Не се
възприема възражението на ответника в насока, че следва да му се присъдят
разноски относно обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ предвид отказа на ищцата
да получи сумата. Предвид установяване на дължимостта на обезщетение в по -
висок размер, то и кредиторът не може да бъде задължен да приеме изпълнение на
части, следователно неговото поведение не се явява противоправно и не следва да
понесе неблагоприятни последици от същото. /Съгласно
чл.66 от ЗЗД, кредиторът не може
да бъде принуден да приеме изпълнение на части,
макар задължението да е делимо/.
Съразмерно на отхвърлената част от
исковете на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 659,65лв. Не
се възприема възражението на ищеца за прекомерност на заплатените разноски, тъй
като предвид обективно съединяване на искове, то и възнаграждението е
съобразено с минимума, посочен в Наредба
№ 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 591,35лв. /по 80лв. за
уважените неоценяеми искове и 431,35лв. – за уважените оценяеми искове/ -
държавна такса, както и 5лв. – държавна такса за издадено на ищеца съдебно
удостоверение, както и 80лв. – разноски за ССЕ.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно
уволнението, извършено със заповед № *** от **** г. на *** на „ЦВВ Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Скутаре, обл.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 21, с която на основание чл.328, ал.1,
т.11 от Кодекса на труда, считано от 21.07.2017г., е прекратено трудовото
правоотношение с Г.Д.В., ЕГН **********,***, и като такова го ОТМЕНЯ, като възстановява ищеца Г.Д.В., ЕГН **********, на предишната, заемана преди
уволнението, длъжност – “*****************”, на основание чл.344, ал.1, т.2 от
Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „ЦВВ Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Скутаре, обл.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 21, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.В., ЕГН **********,***, сумата от 5801,82лв/пет хиляди осемстотин и един лева и 82ст./,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението в периода 21.07.2017г. до 21.01.2018г., както и сумата от 1666,14лв./хиляда шестстотин шестдесет
и шест лева и 14 ст./, представляваща сбор от неизплатени трудови
възнаграждения, дължими за периода от 06.01.2015 г. до
20.07.2017 г., както и обезщетение за забавеното плащане на неизплатените
трудови възнаграждения от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на
труда до датата на предявяване на исковете – 15.08.2017г., в размер на 429,82лв./ четиристотин двадесет и
девет лева и 82ст./, както и обезщетение
по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 2065,80
лв./две хиляди шестдесет и пет лева
и 80ст./, съответно за неползван платен годишен отпуск в размер на 19 дни за
2015 г., 20 дни за 2016 г. и 8 дни за 2017 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковете – 16.08.2017г., до окончателното изплащане на
сумите, както и сумата от 215,29лв./двеста и
петнадесет лева и 29ст./ - разноски, като за разликата над уважените до пълните
предявени размери на иска за заплащане на трудови възнаграждения от 12008,38лв.
и на обезщетение за забава от 1412,76лв. ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г.Д.В., ЕГН **********,***, да заплати на „ЦВВ Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Скутаре, обл.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 21, сумата от 659,65лв./шестстотин петдесет и девет лева и 65ст./ – разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЦВВ Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Скутаре, обл.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 21, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 596,35лв./петстотин деветдесет и шест лева и 35 ст./ - държавна
такса, както и сумата от 80лв./осемдесет
лева/ - разноски за ССЕ.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ