№ 56
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211100604424 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на повереника на частната тъжителка
Л. Г. К. срещу присъда от 1.07.2021 г. на СРС, НО, 7-ми състав по НЧХД №
8566/2019 г., в частта, с която подс. А.О. В. не е наказан по повдигнатото му с
тъжбата на Л.К. обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
Във въззивната жалба и допълнението към нея са изложени доводи, че
присъдата е постановена при погрешно прилагане на института на реторсията.
Предлага се присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да
бъде постановена въззивна присъда, с която подсъдимият бъде наказан за
извършеното от него престъпление по квалификацията, по която му е
повдигнато обвинение.
1
В съдебно заседание на въззивната инстанция повереникът на частната
тъжителка, както и самата частна тъжителка Л.К., редовно призовани, не се
явяват.
Защитникът на подс. А.В. пледира да бъде оставена без уважение
подадената въззивна жалба и да бъде потвърдена присъдата на
първоинстанционния съд, като правилна, законосъобразна и постановена в
съответствие с процесуалните правила. Прави искане и за присъждане на
направените разноски в хода на производството.
Подс. А.В., редовно призован, не се явява в съдебното заседание на
въззивната инстанция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие
с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, Софийският районен съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Частната тъжителка Л.К. и подсъдимият А.В. живеели на семейни
начала, като от връзката си имали дете - Д. В.а.
Отношенията между тях се влошили и двамата се разделили.
По съдебен ред били постановени привременни мерки, съгласно които
детето оставало да живее при майката и включващи срещи на бащата с
малолетната му дъщеря всеки втори и четвърти уикенд от месеца. За целта,
подс. В. следвало да посещава адреса, на който живеела частната тъжителка
К., намиращ се в с. Долни Лозен, на ул. „******* за да вземе детето.
На 12.01.2019 г., в 10.00 часа, подс. А.В. посетил адреса в с. Долни
Лозен, на ул. „******* за да вземе дъщеря си Д.. Подсъдимият се придвижил
до горепосочения адрес с автомобил, като с него бил неговият приятел - свид.
М.Г..
Подсъдимият А.В. и свид. М.Г. спрели близо до къщата на адреса, като
2
подс. В. излязъл извън колата, а свид. Г. останал в нея на отворен прозорец. В
този момент, от двора на къщата излезли частната тъжителка Л.К. и нейният
баща - свид. Г.К..
Предвид обтегнатите отношения между подс. В. и тъжителката К., както
и без особен повод в конкретния случай, двамата започнали да си разменят
унизителни за честта и достойнството на всеки един от тях реплики. Подс. В.
отправил спрямо частната тъжителка К. думите „*****“ и „парцал“.
Съответно, тъжителката К. му отвърнала с думите: „лайнар“, „нещастник“,
„сопол“, „черен циганин“. Всичко това се случило в присъствието на
свидетелите Г. и К..
Частната тъжителка Л.К. заплашила подс. А.В., че ще се обади на тел.
112, при което той си тръгнал с автомобила, без да проведе среща с дъщеря
си.
В 10.30 часа тъжителката К. действително се обадила на тел. 112, за да
съобщи за неприемливото поведение на подс. В., но полицейски екип не бил
изпратен на адреса.
На 26.01.2019 г., в 10.00 часа, подс. А.В. отново посетил горепосочения
адрес в с. Долни Лозен, за да се види с дъщеря си Д.. Той отново бил с
автомобил, като този път бил придружаван от свид. Г.М..
Когато подсъдимият и свид. М. спрели на горепосочения адрес, от
къщата излязла частната тъжителка Л.К., заедно с дъщеря си Д..
Частната тъжителка К. и подс. В. отново започнали да си разменят
унизителни за честта и достойнството на всекиго реплики. Подс. А.В. казал
на тъжителката Л.К. думите: „*****“, „*******“, „не можеш да си държиш
краката затворени“, а К. му отвърнала с думите: „*******“, „нещастник“ и
„*******“. Двамата се заканили взаимно да потърсят съдействие на тел. 112,
като подс. В. се обадил на същия телефон в 9.43 часа, а частната тъжителка К.
сторила това в 10.02 часа.
След това тъжителката К. влязла заедно с дъщеря си в личния си
автомобил, паркиран на адреса, за да изчака пристигането на полицейски
екип. Същото сторил и подс. В., който останал в автомобила си, заедно със
свид. М..
По-късно на 26.01.2019 г. на горепосочения адрес пристигнали
3
служители на 08 РУ-СДВР. При пристигането им частната тъжителка Л.К. и
подс. А.В. вече се били успокоили. Служителите на 08 РУ-СДВР издали на
подс. В. протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗМВР, с който го
предупредили: „Да не нарушава обществения ред; да не нанася психически и
физически тормоз на лицето Л. Г. К.; Всички спорни въпроси да се решават
по законоустановения ред в Р България“. Протокол за предупреждение по чл.
65, ал. 1 и 2 от ЗМВР бил издаден и на тъжителката К., с който тя била
предупредена: „Да не влиза в словесна и физическа разправа с А.О. В.; Да не
нарушава ОР; Да спазва законите на РБ“.
С присъда от 09.07.2020 г. на СРС, НО, 19 състав по НЧХД № 3941/19
г., влязла в сила на 16.11.2020 г. (изменена частично с Решение на СГС от
16.11.2020 г. по ВНЧХ 3116/20 г.), частната тъжителка Л.К. била призната за
виновна в извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
- за това, че при условията на продължавано престъпление, с две деяния,
осъществила състава на чл. 146, ал. 1 от НК, а именно:
- на 12.01.2019 г., в 10.00 часа, в с. Долни Лозен, на ул. „*******, е
нанесла обида на А.О. В. и М.К. Г., като е казала нещо унизително за честта и
достойнството им, нарекла ги е: „лайнари“, „нещастници“, „сополи“, а В.
нарекла и „черен циганин“ и
- на 26.01.2019 г., в 10.00 часа, в с. Долни Лозен, на ул. „*******, е
нанесла обида на А.О. В. и Г.В. М., като е казала нещо унизително за честта и
достойнството им, нарекла ги е: „нещастници“.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства: показанията на свидетелите Г.К., М.Г. и Г.М., както
и приложените по делото писмени доказателства.
Въззивният съд намира, че първата инстанция е събрала необходимите
за изясняването на предмета на делото доказателства и не е ограничила
страните в осъществяването на процесуалните им права да правят относими
доказателствени искания. Районният съд не е допуснал процесуални
нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на
доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи,
4
които се споделят и от настоящият въззивен съдебен състав.
Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си за всестранно,
пълно и обективно обсъждане на доказателствените източници. В мотивите
към обжалваната присъда са отчетени обстоятелствата за наличието,
съответно на родителски отношения между свид. Г.К. и частната тъжителка
Л.К., от една страна, както и на приятелски отношения между свидетелите Г.
и М., и подс. А.В.. Съобразявайки тези обстоятелства, първоинстанционният
съд обосновано е счел, че същите не са основание за цялостно отхвърляне на
показанията на тези свидетели, а за тяхното по-критично обсъждане.
Като е взел предвид съдържанието на показанията на свидетелите К., Г.
и М. и приложените по делото писмени доказателства: писмена справка рег.
№ УРИ 105810-358/10.07.2020 г. на МВР-Д „Национална система 112“,
РЦ112-София; протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗМВР от
26.01.2019 г. спрямо подс. В. и протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1 и
2 от ЗМВР от 26.01.2019 г. спрямо тъжителката К., първоинстанционният съд
е приел за установено, че подсъдимият е отправил към тъжителката
инкриминираните изрази на инкриминираните дати и място, както и че
частната тъжителка му е отговорила с горепосочените във фактическата част
на настоящите мотиви думи.
При така установената и от въззивната инстанция фактическа
обстановка по делото, правилни се явяват формираните от районния съд
правни изводи за това, че подс. А.В. за времето от 12.01.2019г. до
26.01.2019г.? при условията на продължавано престъпление, с две деяния,
осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление по чл. 146,
ал. 1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
казал унизителни за честта и достойнството на Л. Г. К. думи в нейно
присъствие, както следва:
-на 12.01.2019 г., в 10.00 часа, в с. Долни Лозен, на ул. „******* е казал
унизителни за честта и достойнството на тъжителката Л. Г. К. думи, в нейно
присъствие, а именно: „*****“ и „парцал“ и
-на 26.01.2019 г., в 10.00 часа, в с. Долни Лозен, на ул. ******* е казал
унизителни за честта и достойнството на тъжителката Л. Г. К. думи, в нейно
5
присъствие, а именно: „*****“, „*******“, „не можеш да си държиш краката
затворени“ - престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че от обективна страна
подс. А.В. е осъществил всички признаци от състава на това престъпление,
като на първата инкриминирана дата /12.01.2019 г./ е отправил по отношение
на частната тъжителка Л.К. и в нейно присъствие следните реплики: „*****“
и „парцал“. Въззивният съд също счита, че посочените думи са с утвърден и
безспорен унизителен характер за честта и достойнството на адресата, към
който са отправени. Такъв характер имат и думите, отправени от подс. В. към
тъжителката К. в нейно присъствие и на втората инкриминирана дата
/26.01.2019 г./ - „*****“, „*******“, „не можеш да си държиш краката
затворени“. Както е посочил първоинстанционният съд, цитираните думи и
изрази са засегнали съществено личната самооценка на частната тъжителка
Л.К.,поради което и същите думи и изрази представляват „обида“ по смисъла
на НК.
Въззивният съд също счита, че двете деяния от 12.01.2019 г. и
26.01.2019 г. осъществени спрямо едно и също лице, покриват всички
критерии за „продължавано престъпление“ по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Въззивният съд се солидаризира и с изводите на първата инстанция,
според които от субективна страна, подс. А.В. е съзнавал всички обективни
елементи от състава на престъплението, неговите общественоопасни
последици, като съзнателно е целял настъпването на вредоносния резултат -
да унизи в значителна степен честта и достойнството на тъжителката Л.К. и
нейната лична самооценка. Като зрял и образован индивид, без данни за
психични смущения или умствена изостаналост, подс. А.В. е бил напълно
наясно със значението на горепосочените думи и изрази и тяхното свойство
да накърнят честта и достойнството на частната тъжителка К..
Въззивният съдебен състав намира, че неправилно
първоинстанционният съд е приложил института на реторсията, вместо да
ангажира следващата се отговорност на подс. В. за така извършеното от него
престъпление по чл. 146, ал. 1, вр.чл.26, ал. 1 от НК.
Макар и по делото да е установено, че частната тъжителка Л.К. да е
6
отвърнала за нанесените й обиди веднага на А.В. с обиди, като на
12.01.2019г„ в 10.00 часа, в с.Долни Лозен, на ул. „******* е казала
унизителни за честта и достойнството на А.В. думи, в негово присъствие, а
именно: „лайнар“, „нещастник“, „сопол“, „черен циганин“, а на 26.01.2019 г.,
в 10.00 часа, в с. Долни Лозен, на ул. „******* е казала унизителни за честта
и достойнството на А.В. думи, в негово присъствие, а именно: „*******“,
„нещастник“, „*******“, реторсия по смисъла на чл. 146, ал. 2 от НК в случая
не е била приложима. От посочената разпоредба е видно, че прилагането на
този институт може да бъде осъществено, по преценка на съда, само при
наличие на възможност да бъдат освободени от наказание и двете лица,
разменили си обиди. По настоящето дело и първоинстанционният, и
въззивният съд на разполагат с процесуална възможност да освободят
тъжителката Л.К. от налагане на наказание, доколкото тя не е подсъдимо
лице. За извършеното от нея престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК е ангажирана административнонаказателната й отговорност с влязъл в
сила съдебен акт, чиито последици не могат да бъдат отменяни или заменяни
със съдебен акт по настоящето дело. В този смисъл и след като е ангажирана
отговорността на тъжителката Л.К. за извършеното от нейна страна насрещно
деяние – обидите, които тя е нанесла на подс. А.В., след като е била обидена
от него, то няма как по настоящето дело, с подсъдим В. да се приложи
института на реторсията, след като и К. няма качеството на подсъдим по
същото дело.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че следва да бъде
отменена присъдата на първоинстанционния съд, с която подс. А.В. е
освободен от налагане на наказание на основание чл. 146, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК и вместо нея следва подсъдимият В. да бъде освободен от наказателна
отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. Прилагането на
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е обусловено от чистото съдебно минало
на подс. В. и предвиденото за престъплението по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК наказание, съответно и от липсата на причинени от това
престъпление съставомерни имуществени вреди. Въззивният съд намери, че
следва на подс. В. да бъде наложено административно наказание „глоба“ в
минималния установен в закона размер, предвид липсата на данни за
имущественото му състояние, както и с оглед на липсата на събрани данни за
7
лоши негови характеристични данни.
Следва да бъде отменена присъдата на СРС и в частта, с която
тъжителката Л.К. е била освободена от наказание, поради липсата на
процесуална възможност спрямо такава страна в производството да бъде
налагано наказание, съответно и да бъде постановявано освобождаване от
наказание.
Следва да бъде отменена първоинстанционната присъда и в частта, с
която е постановено направените разноски да останат за сметка на страните,
които са ги направили. С оглед изхода на въззивното производство, следва
подсъдимият да бъде осъден да заплати направените от тъжителката
разноски, които, съгласно приложения на л. 46 от първоинстанционното дело
договор за правна помощ са в размер на 400 лв. и съгласно приложения на л.
15 от въззивното дело са в размер на 600 лв. В приложения на л. 12 от
първоинстанционното дело предходен договор за правна помощ няма
надлежно отбелязване за заплащане на уговореното в него възнаграждение.
Следва подс. А.В. да бъде осъден да заплати на тъжителката и разноските, от
нея, направени за плащане на такса за завеждане на тъжбата и за банков
превод в размер на 14 лв., както и за издаване на съдебно удостоверение в
размер на 11,90 лв. и за преписи в размер на 7 лв.
Следва подс. А.В. да бъде осъден да заплати и по сметка на СГС сумата
от 6 лв. – държавна такса за разглеждане на делото във въззивна инстанция.
В останалата й част, в която не се налага ревизия, присъдата на СРС
следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 4 от НПК, СГС, ІV
въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 1.07.2021 г. на СРС, НО, 7-ми състав по НЧХД №
8566/2019 г., като я ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, с която подс. А.О. В. не е наказан
по повдигнатото му с тъжбата на Л.К. обвинение за извършено престъпление
по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и ВМЕСТО ТОВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а, ал. 1 от НК подс. А.О. В., с ЕГН
8
********** от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление
и му налага административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
ОТМЕНЯ присъдата и в частта, с която тъжителката Л.Г. В.а е
освободена от налагане на наказание.
ОТМЕНА присъдата в частта, с която е постановено направените от
страните разноски да останат за тяхна сметка и ВМЕСТО ТОВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. А.О. В., с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на частната тъжителка Л. Г. К., с ЕГН **********
направените от нея разноски по делото в първата и въззивната инстанция за
повереник и за платени такси общо в размер на 1 032,90 лв. /хиляда тридесет
и два лева и деветдесет стотинки/, както и ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СГС
сумата от 6 лв. – държавна такса за разглеждане на делото във въззивна
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9