Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 26.06.2020 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На трети юни Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Атанасов
гражданско дело номер 6675 по описа за 2019
година.
Предявен
е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът Ж.Г.С.
твърди в исковата си молба, че от есента на 2011год. бил пенсионер, като имал
общ трудов стаж малко над 42 години. През всички тези години живял и работил
честно, създал семейство, имал съпруга, син и дъщеря. За цялото си съзнателно
съществуване винаги се стараел, колкото и скромен живот да живеел, да бъде
достоен човек, да спазва установените порядки в държавата и да бъде пример за
децата си. На 22.11.2017 год. около 10.00 часа от село Кирилово, където живеел,
тръгнал с личния си автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с ДК №
СТ1156АК за гр. Стара Загора. Бил заедно със съпругата си И.П.С.. Имали намерение
да посетят Старозагорските гробища, за да почетат
паметта на баба му и дядо му. По пътя
към гробищния парк преминал през кръстовището на бул.
„Димчо Стаев“ и ул. „Христо Ботев“ и малко след него в посока юг полицейски
служител му махнал да спре и с ръка му указал да премине по-надолу, да завие вдясно
и да спре на паркинга на жилищния блок. Когато спрял, до предната лява врата на
автомобила му се приближила униформена полицайка. Отворил прозореца на вратата
и тя му поискала документите - лична карта, шофьорска книжка, застраховка
„Гражданска отговорност“. Полицейската
служителка му казала, че може да бъде глобен, тъй като управлявал автомобила
без включени светлини. С документите, които й бил дал, служителката отишла до
служебната кола „Лада Нива“. В полицейския автомобил тя се застояла дълго
време, около половин-един час. По едно време полицайката го повикала да отиде
при нея до автомобила, в който се намирала. Бил облечен с якето си и портфейлът
му се намирал във вътрешния джоб, както обикновено. Отишъл до полицейската
кола, като застанал до предна дясна врата, която била отворена. Полицейската
служителка, която впоследствие разбрал, че се казва В.М., му подала да разпише
глоба с фиш със серия „М“ и № 0674092. След като разписал фиша, служителката му
казала, че глобата, която следвало да заплати, е 20 лева. Понеже на 14.11.2017 год. от общинска полиция му били
сложили скоба на колата, когато дошъл да я свалят, заплатил на място сумата от
20 лева, за което веднага му издали финансов бон за съответната сума, помислил,
че може отново веднага на ръка да заплати сумата от 20 лева, за което очаквал,
че също ще му издадат документ. Затова извадил от портфейла си банкнота от 20
лева и я оставил в джоба на предна, дясна врата на полицейския автомобил. Върнал
се в своята
кола, седнал на предна лява седалка и зачакал да му донесат касовия бон. По
едно време полицай М.излязла от служебния автомобил и застанала близо до
тяхната кола, от страната на жена му. Тогава съпругата му попитала служителката
след колко време ще им върнат документите, за да могат да си вървят по техните
си работи. Полицайката отвърнала, че има още нещо за вършене и уточнила, че
след това те щели да им кажат какво ще правят. Не след дълго при тях
пристигнали много полицейски коли и служители. Полицай М.заставила него и
съпругата му да не напускат автомобила си. Уплашил се много, защото не знаел
какво се случва. Жена му се разплакала от страх и паника. Никога не били
попадали в подобна ситуация, а дори не знаели какво се случва с тях. Имало
много полицаи, едни били с униформи, други цивилни. Започнали да оглеждат
автомобила на полицай М., да снимат и съставят някакви протоколи. През цялото
време двамата със съпругата си били в автомобила си и стояли в неведение на
събитията, които се случвали около тях. По едно време полицай М.се приближила и
му казала да кара след тях, тъй като отиват до 02 РУ - Стара Загора. Почти бил
загубил съзнание от уплаха и болка. След като го вкарали в полицейското
управление, го накарали да напише сведение за въпросните 20 лева и по какви
причини ги оставил в служебния полицейски автомобил. След това го освободили.
Изпитал силен емоционалния шок и унижение вследствие на преживяното. Никога не
бил имал каквито и да било провинения и
не бил обект на полицейски интерес. Преживял изключително тежко описаната
по-горе полицейска проверка и унижението, на което бил подложен. Инцидентът се
превърнал в ежедневна тема в дома му. Не можел да се успокои и всичко това се
отразило на здравословното му състояние, като се повишило кръвното му налягане
и редовно изпитвал главоболие. Притесненията му се засилили още повече, когато
от адвоката си узнал, че по повод случая имало образувано
наказателно производство, по което се извършвали разпити на свидетели. На
13.02.2018 год. бил призован във 02 РУ - Стара
Загора, където разследващ полицай му обяснил, че съобразно указанията, които е
получил от Окръжна прокуратура - Стара Загора,
трябвало да го привлекат като обвиняем. Било му предявено постановление за
привличане като обвиняем и вземане мярка за неотклонение. От съдържанието на
същото разбрал, че е обвиняем за престъпление по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал. 1 НК. Заради обвинението му била извършена и криминална
регистрация, от което се чувствал унизен. В селото се разчуло какво се случва,
тъй като призовките пристигали при кмета и той му ги връчвал. Нямал желание да
излиза от дома си, а когато му се наложело, имал усещането, че носи дамга.
Съселяните му започнали да го избягват и да не разговарят с него, което много
го натъжавало. Обвинението подкопало достойнството му и компрометирало
доверието към него като съпруг, родител и приятел. Бил информиран, че Окръжна
прокуратура - Стара Загора е внесла обвинителен акт в съда и по този повод било
образувано НОХД № 236/2018 г. по описа на Окръжен съд - Стара. Ясно
съзнавал невинността си, но бил изключително уплашен и притеснен за бъдещето
си. Изпитвал чувство на срам, че е изпаднал в положение, което го злепоставяло
пред съпругата му и двете му деца, пред приятели и познати, пред обществото.
Загубил вяра в органите на прокуратурата, тъй като виждал как заради нездравите
амбиции на един полицейски служител, на когото прокуратурата повярвала
безрезервно, бил привлечен като обвиняем и впоследствие предаден на съд по изключително
тежко обвинение. Мислите, че бил предаден на съд за нещо, което не е извършил,
го потискали постоянно. Често се затварял в себе си и нямал желание за нищо.
Станал неразговорлив, което било нетипично за него. Кръвното му налягане
продължавало да не е добре и освен душевната болка, изпитвал и чисто физическа
такава. По делото се провели общо пет съдебни заседания, на които прокуратурата
във всеки един момент поддържала обвинението срещу него. Чувствал се толкова
зле, че не можел да стои изправен на краката си и с разрешение на съдията -
докладчик почти през цялото време на процеса стоял седнал в залата. След
последното съдебно заседание, проведено на 24.10.2018год., или близо една
година след събитията, бил безкрайно щастлив, когато съдебният състав
постановил оправдателната си присъда. Радостта му била помрачена, тъй като
срещу Присъда № 44 от 24.10.2018год., постановена по НОХД № 236/2018 г.
по описа на Окръжен съд — Стара Загора бил подаден
протест. По протеста в Апелативен съд - Пловдив било образувано ВНОХД №611 по
описа за 2018год. Отново се заредили месеци на тревоги какво ще се случи по
делото пред съда в Пловдив. С Решение № 56 от 03.04.2019год., постановено по
същото дело, въззивният съд потвърдил оправдателната присъда. Апелативна прокуратура
— Пловдив на свой ред протестирала въззивния съдебен акт. Във Върховния
касационен съд по протеста било образувано КНОХД № 526 по описа за 2019 год. За пореден път се наложило да
чака с нетърпение и свито сърце.
След седем месеца очакване с Решение № 137 на 11.11.2019год., постановено по
КНОХД № 526 по описа на ВКС за 2019год., въззивното решение на Апелативен съд —
Пловдив било потвърдено и по този начин бил напълно оневинен за деянието, за
което бил предаден на съд от Окръжна прокуратура - Стара Загора. Дори и след
приключването на наказателното производство с оправдателна присъда,
отрицателните му преживявания, свързани с периода на воденото против него
наказателно дело, не се преустановили. Целият процес срещу него продължил две
години, през което време трябвало да извърви пътя на страха и притеснението, на
огорчението и тъгата, на недоверието и всички описани по-горе житейски и лични
несгоди. Именно поради несправедливото обвинение се наложило близо две години
да бъде обвиняем и подсъдим и да живее с тежкото чувство на неизвестност от
развоя на делото. Неоснователното обвинение, че извършил вмененото му
престъпление, рефлектирало върху авторитета му и чувството за лично
достойнство. Заради това дело се променил и изгубил вяра в органите на
полицията и прокуратурата. Събуждал се с мисълта, че хората го смятат за
престъпник, нямало ден, в който да не изпитва страх от бъдещето, лягал с
мисълта каква ли несправедливост ще му донесе следващия ден. Воденото срещу
него наказателно производство оказало крайно негативно влияние върху личността
му. Името, което бил градил в продължение на години, било компрометирано
буквално за едно съвсем кратко време. До днес случилото се продължавало да бъде
редовна и тъжна тема на разговори в семейството им. За времето, през което
траело разследването и формално бил изготвен и внесен в съда обвинителен акт,
след постановената оправдателна присъда, проверена и потвърдена пред всички
възможни съдебни инстанции, станало ясно, че органите на Прокуратурата на
Република България така и не съумели да съберат каквито и да било
доказателства, които да позволят да се направи безпротиворечивият извод, че е
извършил престъплението, в което бил обвинен. Тези факти налагали извода, че
всички действия, извършвани от органите на
прокуратурата срещу него, били напълно незаконосъобразни и го
компрометирали в обществото като гражданин, съпруг, баща, съсед и приятел. В
резултат на действията органите на досъдебното производство (Окръжен следствен
отдел при ОП — Стара Загора, който е част от структурата на Прокуратурата на
Република България, съгласно чл. 136, ал.1 ЗСВ) и Прокуратурата на Република
България, в частност Окръжна прокуратура - Стара Загора, като орган
осъществяващ правомощията си по смисъла на чл. 46, ад. 1 и ал. 2 НПК,
изразяващи се в даване на указания на разследващ полицай за незаконно повдигане
на обвинение и привличането му в качеството на обвиняемо лице по досъдебно
производство № 980 по описа на 02 РУ - Стара Загора за 2017год. (преобразувано
в досъдебно производство № 17 / 2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при
ОП - Стара Загора), изготвянето на обвинителен акт по това досъдебно
производство и внасянето му за разглеждане в съда и поддържането на обвинението
в хода на проведените открити заседания пред Окръжен съд - Стара Загора и
Апелативен съд - Пловдив и подаването на въззивен и касационен протести,
претърпял вреди от неимуществен характер, които оценява
на 5000 лева. Намира, че в настоящия случай били налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по
съответния ред незаконност на действията на прокуратурата: повдигане и
поддържане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и последващо
постановяване на оправдателна присъда спрямо него. Отговорността в случая следвала
да се ангажира в лицето на ответника, доколкото съгласно вменените му с НПК
правомощия, прокурорът повдигал и поддържал обвинението за престъпления от общ
характер, и ръководел досъдебното производство. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника — Прокуратурата на Република България да му заплати
по предявения иск сумата от 5000 лева - дължимо обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по досъдебно
производство № 980 по описа на 02 РУ-Стара Загора за 2017год. (преобразувано в
досъдебно производство № 17 / 2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при
ОП - Стара Загора), на обвинителен акт в Окръжен съд - Стара Загора и
действията извършени по НОХД № 236 по описа на Окръжен съд - Стара Загора за 2018год.
и ВНОХД № 611 по описа на Апелативен съд - Пловдив за 2018год., ведно със
законната лихва, считано от 11.11.2019год. - датата на постановяване на Решение
№ 137 по КНОХД № 526 по описа на ВКС за 2019год., до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски и дължимите такси.
Ответникът Прокуратура на Република България счита счита предявения иск за
неоснователен и недоказан. По отношение на претенцията в размер на 5000лв. за
неимуществени вреди сочи, че макар обвинението спрямо ищеца Ж.Г.С. да било за
тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, в хода на производството С. е
бил с най-леката мярка за процесуална принуда - „подписка". Също така
сочи, че наказателното производство срещу ищеца приключило в разумен срок — 1
година и 9 месеца, като следвало да се съобрази, че е преминало през всички
съдебни инстанции, но бил оправдан още на първа инстанция. Ищецът Ж.Г.С. не бил
ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици -
унижения, страдания, сриване на личното му достойнство, променено отношение на
хората към него, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение.
Независимо от обективната отговорност по ЗОДОВ, в тежест на ищеца Ж.Г.С. било
да докаже размера на търпените вреди, техният размер и връзката им с
повдигнатото му обвинение. Недоказани били твърденията на ищеца Ж.Г.С., че е
търпял вреди изразяващи се в неблагоприятни отражения в личен и служебен план,
стрес, уронване на доброто му име в обществото, които твърдения не били
подкрепени с доказателства. Недоказани били и твърденията му, че негативните
емоции са се отразили в ежедневната му работа. Счита, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди от 5000лв. е завишено по размер, не било
съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика, както
и с обществено икономическите условия в страната. Спрямо ищеца Ж.Г.С. не били
настъпили негативни последици върху психиката и личността му. Също така счита,
че е налице осн. на чл.5, ал .2 от ЗОДОВ и исканото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000лв., следвало да се намали, тъй като ищецът
С. виновно допринесъл за увреждането си. Недоказани били твърденията на ищеца С.
за изключително тежки и интензивни отрицателни преживявания от обвинението
срещу него, които да са дали отражение върху здравето и психиката му. Не били
ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между
воденото срещу ищеца С. наказателно производство и посочените обстоятелства в
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от материалите по приложеното ДП
№ 17/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП -
Стара Загора, с постановление от 13.02.2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 НК. Със същото постановление по отношение на ищеца
е взета мярка за неотклонение „Подписка”. С обвинителен акт от 23.05.2018 г. на
Окръжна прокуратура – Стара Загора ищецът е предаден на съд за горепосоченото
престъпление. С присъда от 24.10.2018 г. по НОХД № 236/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора ищецът е
оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 НК. С решение № 56/03.04.2019 г. по ВНОХД№
611/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е потвърдена присъдата на
първоинстанционния съд. Решението на въззивния съд е оставено в сила с решение
№ 137/11.11.2019 г. по КНД№ 526/2019 г. по описа на ВКС.
Разпитаната по делото свидетелка П.Ж.С./дъщеря на ищеца/
сочи, че на 22.11.2017г. получила обаждане от майка си, че баща й е бил спрян
от полицията и задържан. След един час свидетелката отишла на място и видяла,
че баща й нямал право да излиза от колата и че бил силно притеснен, тъй като не
знаел в како е обвинен. След това ищецът бил отведен във Второ РУ, където дори
се разплакал, защото не му било позволено да ползва тоалетна. Бил силно притеснен,
че ще дава показания за нещо, което не е направил. След прибирането му в къщи
разбрала от майка си, че на ищеца му е прилошало и не се чувствал добре. Бил
оскърбен, защото смятал, че не е следвало да бъде обвинен. Никога преди това не
бил имал нарушения и не бил осъждан. Останалите хора в селото, в което живеел,
започнали да гледат на него като на престъпник, от което той се чувствал унизен.
Хората започнали да странят от него, а той се затворил в себе си. Започнал да
говори, че го е срам от хората, че е обвинен неправилно. Според свидетелката
бил затормозен психически и до днес говорел за това, като не се почувствал
по-добре от това, че е бил оправдан. Свидетелят Г.Н.П.сочи, че ищецът бил много
притеснен и унизен от случилото се, защото бил прибран в полицията като
престъпник. Все още продължавал да говори и да мисли за това.
При така установените обстоятелства съдът намира, че е налице фактическият състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. По отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 НК, като образуваното наказателно
производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. С оглед на това
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за репариране на причинените
на ответника вреди. Разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. В разглеждания случай ищецът претендира заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. Според Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Според съдебната практика такива релевантни
обстоятелства са: данните за личността на увредения, начина му на живот,
обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото,
работата му. От значение е как обвинението в извършване на конкретно
престъпление, неговата продължителност и наложените мерки на принуда, с оглед
установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху
личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на
увредения /Решение № 376 от 21.10.2015 г. по гр. д. № 514 /
В разглеждания случай следва да се отчете преди всичко обстоятелството, че на
ищеца е било повдигнато обвинение за „тежко престъпление” по смисъла на чл.93,
т.7 НК, което го е поставило пред угрозата да бъде лишен от свобода и несъмнено
е предизвикало силно безпокойство и притеснение. Видно от приложената към
досъдебното производство справка за съдимост, до този момент ищецът не е бил
осъждан. Видно от свидетелските показания, обвинението се е отразило
неблагоприятно върху самочувствието и психиката на ищеца. Същият се е чувствал
притеснен и унизен от действията на разследващите орагни, като липсват данни за
възникване на конкретни здравословни проблеми от физическо и психическо
естество, породени от разследването. Обвинението е дало отражение и на социалните
контакти на ищеца, променило се е отношението на останалите към него, но няма
данни за загуба на работа и професионален статус /към онзи момент не е
устаовено ищецът да е работел/ и за загуба на възможност за трудова и социална
реализация. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се отчетат и обстоятелствата, че наказателното преследване срещу
ищеца е приключило в разумен срок - по-малко от две години за всички съдебни
инстанции, както и че по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за
процесуална принуда – „подписка“. С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че за
справедливо репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди от
повдигане на обвинение в престъпление по чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 НК, за
което е бил оправдан, следва да бъде определено обезщетение в размер на 5000
лв.
Ответникът е направил възражение за намаляване отговорността му за вреди на
основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба, когато пострадалият
виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. С оглед на това
е необходимо да се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния
орган, като ако пострадалият е допринесъл за настъпването на резултата, обезщетението
се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай - т.3 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК. Такава хипотеза е налице, когато пострадалият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение - поради недобросъвестно направени неистински
признания или въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цел да се
прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на
престъпление /в този смисъл е Решение № 51 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4621/2015 г., III г. о., ГК/. Твърдения и доказателства за подобно поведение на
ищеца в случая няма. Няма данни С. да е извършил действия, които да имат
отношение към законността на действията на правозащитните органи при
привличането му към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на
процесуална принуда. Поради изложеното съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за намаляване отговорността му за неимуществени вреди на основание
чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск за обезщетение за причинени вреди от повдигане на обвинение в престъпление
по чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 НК по ДП № 17/2018 г.
по описа на по
описа на Окръжен следствен отдел при ОП - Стара Загора, за което е оправдан, е основателен и следва да бъде уважен за сумата 5000
лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми
от 11.11.2019 г. – датата, на която е
влязъл в сила оправдателният съдебен акт.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 790 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение и държавна такса. Възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
иищеца е заявено едва с писмената защита, поради което не може да бъде
обсъждано от съда /арг. от т.11 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в същия смисъл Определение № 483 от 18.10.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 4742/2013 г., I г. о., ГК/.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.София, бул.Витоша 2, ЕИК ********* да заплати на Ж.Г.С. *** сумата 5000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигане на обвинение в престъпление
по чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 НК по ДП № 17/2018 г.
по описа на по
описа на Окръжен следствен отдел при ОП - Стара Загора, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.11.2019 г. до
окончателното и изплащане, както и сумата 790 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :