№ 412
гр. Пловдив, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно частно
наказателно дело № 20235300601957 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Въззивното производство е по реда на чл. 436, ал. 2 от НПК, като се
развива по Глава 21-ва от НПК
Образувано е по жалба на адв.П. П. защитник на осъдения И. И. Ч.–
срещу протоколно определение №440/31.08.23г. на АРС, 2 н.с., в частта, с
която на основание чл. 433 и сл. от НПК, съдът е оставил без уважение
молбата на осъдения по отношение на осъжданията му по
НОХД№№687/2013г. и 33/20г. на АРС.
В жалбата, която е депозирана в срок, се обосновава недоволство от
съдебния акт, като се отправя критика към първия съд, че е поставил
изисквания за уважаване на молбата, противоречащи на правната и житейска
логика. Адв. П. счита, че правото на съдебна реабилитация трябва да се счита
за възникнало и за двете последвали осъждания на Ч. след настъпилата
реабилитация по право /по първото му осъждане/, понеже молителят вече
веднъж бил търпял последиците от осъждането си по НОХД№ 687/2013г.
/второто по ред осъждане/ при определяне на наказанието по третото му
1
осъждане-това по НОХД № 33/20г. на АРС, за което били налични законовите
предпоставки по чл.87, ал.1 от НК. Формулирана е претенция
първостепенното определение да бъде отменено в обжалваната му част и
въззивният съд да постанови реабилитиране на Ч. относно посочените две
осъждания.
В хода на въззивното производство адв. П. и осъденият Ч., не се явяват,
редовно призовани. От страна на процесуалния представител е депозирана
писмена молба заседанието да са разгледа в отсъствието им, като се
поддържа искането за реабилитация, поради развитите в жалбата
съображения.
Прокурорът от ОП-Пловдив изрази мнение, че жалбата не е
основателна, а атакуваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото данни и обсъди доводите и съображенията на страните и
развитите в атакуваното определение съображения, счете жалбата за
неоснователна.
Първоинстанционният съд коректно е изброил изискванията за съдебно
реабилитиране по реда на чл. 87 НК и вярно е заключил, че молителят Ч. не
може да бъде реабилитиран относно осъжданията си по НОХД №№687/2013г.
и 33/20г. на АРС, доколкото по отношение на първото посочено осъждане не е
изпълнено основополагащото изискване на чл.87 от НК–деецът да не е
извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода в 3-годишния срок
по чл. 87 ал. 1 от НК.
Няма спор, че молителят Ч. е осъждан общи три пъти, както следва:
-по НОХД № 292/2004 г. на РС Асеновград, по което с определение,
влязло в сила на 01.07.2004 г., е санкциониран за престъпление по чл. 313 ал.
1 от НК и му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
-с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 687/2013 г.
на РС Асеновград, влязло в сила на 23.10.2013г. Ч. е признат за виновен за
престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а“, вр. ал. 1 б. „б“, вр. чл. 342 ал 1 от НК и му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от
2
три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година.
-третото осъждане на Ч. по НОХД № 33/2020 г. на РС Асеновград с
определение за одобряване на споразумение, влязло в сила от 09.03.2020 г., е
за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, извършено на 21.08.2019 г., като му е
наложено наказание три месеца лишаване от свобода и е определен общ
режим на изтърпяване на същото. Определено е и лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година. Основната санкция лишаване от
свобода е изтърпяна изцяло на 24.06.2020 г.
Правилно първият съд е отчел, че по първото по ред осъждане на Ч. е
настъпила реабилитация по право, поради което законосъобразно е приел
молбата за съдебна такава за недопустима и е оставил същата в посочената й
част без разглеждане. Междувпрочем, произнасянето на АРС в посочената му
част не е предмет на контрол в настоящото въззивно производство, доколкото
не се оспорва от никоя от страните по делото, но е нужно да бъде отбелязано,
доколкото настъпилата по това осъждане реабилитация по право, препятства
повторното реабилитиране на лицето по право, съгласно изричния запрет на
чл.86, ал.2 от НК. Следователно за останалите две осъждания остават
възможностите на чл.87 и чл.88а от НК.
Не е спорно, че изпитателният срок по второто осъждане /това по НОХД
№ 687/2013 г. на РС Асеновград/ е изтекъл на 23.10.2016г., без Ч. да е
извършил друго престъпление. Правилно, първостепенният съд е отделил по
подробно внимание на въпроса от кога тече реабилитационният срок от 3
години, доколкото съдебната практика по същия не е напълно еднозначна.
Като е приел, позовавайки се и на съответната съдебна практика на ВКС на
РБ, че срокът по чл. 87, ал. 1 НК следва да тече от края на изпитателния срок
и съответно – да изтече на 23.10.2019г.– първоинстанционинят съд не е
сгрешил. Вярно е, че в закона липсва изрично указание в този смисъл, но
същото е ненужно, доколкото не може да съществува съмнение, че началото
на реабилитационния срок следва да съвпадне с края на срока по чл. 66 от
НК. Това становище е правилното. Законът е решил сходен материалноправен
въпрос с нормата на чл.88а, ал.3 от НК и няма никакво основание да се
отстъпва от това разрешение. Приложима е аналогията на закона ("analogia
legis"), съгласно чл.46, ал.1 от ЗНА и неяснотата, съществуваща при
3
приложението на чл.87, ал.1 от НК, се отстранява именно по този начин.
Наистина в съдебната практика битува и разнопосочно виждане,
аргументирано със същата разпоредба, но същото е изолирано. За да обоснове
обратния извод въпросното становище приема, че в разпоредбата на чл. 87,
ал. 3 от НК не било постановено изискването по чл. 88а, ал. 3 от НК, с което
законът демонстрирал, че разграничава двете хипотези: на съдебната
реабилитация и на абсолютната реабилитация по право. Това мнение не е
законосъобразно и поради това е и несподелимо от настоящата съдебна
инстанция. Когато не е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, т.е.
когато условно отложеното наказание не е изтърпяно ефективно,
закономерно неговото изтърпяване (по смисъла на чл. 87, ал. 1 от НК)
настъпва от момента на изтичането на изпитателния срок по чл. 66 от НК.
Изложеното е изводимо от тълкуването на разпоредбата, регламентираща
основополагащото принципно правило на реабилитацията–в нормата на чл.
86, ал. 1, т. 1 НК е фиксирано изрично, че реабилитацията (по право) настъпва
не с изтичането на срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а с
изтичането на срока, за който на основание чл. 66 от НК е било отложено
неговото изпълнение. Всъщност в противоположния възглед няма никаква
юридическа логика. Щом отлагането на изпълнението на наказанието
лишаване от свобода по реда на чл. 66 от НК не е безусловно, а е поставено
под условие, че осъденият не би извършил престъпление (заради което да
трябва да изтърпи и отложеното наказание), значи е необходимо първо да
отпадне възможността да се сбъдне посоченото условие и едва след това
осъждането и неговите последици могат да бъдат заличени. В този смисъл
следва да се има предвид, че срокът по чл. 66 от НК е с изрично фиксирана
абсолютна продължителност, т.е. правно неиздържана е достатъчността на
неговото само частично изтичане. Нещо повече, в случай, че бъде споделено
въпросното виждане, биха се появили хипотези, когато осъденият,
реабилитиран за съответното осъждане на лишаване от свобода, трябва да
изтърпи това наказание (арг. осн. чл. 68, ал.1 от НК). Ето защо, единственият
законосъобразен извод е, че възможността за реабилитация (независимо дали
съдебна, по право или по чл.88а от НК) може да бъде преценяна, едва когато
съответното наказание лишаване от свобода е станало неизпълнимо,
включително по реда на чл. 68, ал. 1 от НК. Иначе казано, тригодишният срок
по чл. 87, ал. 1 от НК следва да се отчита, считано от неизпълнимостта на
4
съответното наказание-т.е. от изтичането на изпитателния срок.
А след като молителят Ч. не може да бъде реабилитиран съдебно за
осъждането си по НОХД № 687/2013 г. на РС-Асеновград /второто по ред
осъждане/, то абсолютно недопустимо е да бъде реабилитиран за
последващото-трето по ред осъждане, в каквато насока са прокарани
съждения от страна на защитата. Както нееднократно е отбелязвано в
съдебната практика, реабилитацията е правен институт, който засяга и се
разпростира върху юридическия статус на личността като цяло /Р.№
216/04.06.2015 г. по н.д. № 647/2015 г. на ВКС, І-во н.о./. В този смисъл не е
възможно да настъпи, респ. да се допусне реабилитация само за едно
престъпление, а за други-не, в този аспект е и законовото разрешение в
чл.88а, ал.4 от НК /според който за настъпване на т.нар. „абсолютна реабилитация“
следва да са изтекли съответните срокове за всички осъждания на лицето извън това, за
което евентуално е настъпила реабилитация по право/. Единственото изключение е
възможно в хипотезите на чл.86, ал.1 от НК, регламентиращи реабилитацията
по право само за първото осъждане на лицето. След еднократното прилагане
на реабилитацията по право обаче, съдебната реабилитация и „абсолютната“
по чл.88а от НК са възможни само за всички осъждания, актуални към
момента на преценката относно наличието на законовите предпоставки. С
други думи, недопустимо е да бъде реабилитирано едно лице за последващо
осъждане /както по чл.88а от НК, така и съдебно-по чл.87 от НК/, щом за
предходното не са налични законовите основания за реабилитация.
С други думи, категорично несподелимо е виждането на адв.П., че
становището на АРС било лишено от правна логика. Напротив, същото се
придържа стриктно към действащата материалноправна уредба, както и към
съдебната практика и правна доктрина. Що се отнася до твърдението за
неналичието на житейска логика в подобен подход, то житейската логика
никога не е била с примат пред правната такава, а може единствено да бъде с
допълващо значение, доколкото хармонира с правната. А дали осъждането на
Ч. по второто му по ред осъждане е изчерпило вече своето правно значение,
поради което следва да се заличи от правния мир посредством съдебна
реабилитация, както предлага адв.П., е въпрос, който не подлежи на
дискреционна преценка, доколкото очевидно е налице еднозначно
законосъобразно решение. Същото повелява, че въпросното осъждане е
актуално и понастоящем, щом за него не може настъпи понастоящем
5
реабилитация по чл.88а от НК /очевидно е недопустима и повторна
реабилитация по право/, а категорично не са налични и законовите
предпоставки за съдебна реабилитация по чл.87, ал.1 от НК /предвид
извършването на третото по ред осъждане в 3-годишния срок по чл.87, ал.1 от
НК/. А щом е незаконосъобразно молителят да бъде реабилитиран по второто
си осъждане, категорично незаконосъобразна би била и „прескачаща“
реабилитация само по последното му осъждане, в каквато насока вече бяха
изложени подробни съображения, подкрепящи становището на АРС.
По тези съображения и на основание чл.436, ал.3, вр. чл.334, т.6, вр.
чл.338 от НПК Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №440/31.08.23г. на Районен
съд-Асеновград, 2 н.с., в частта, с която е оставена без уважение молбата на
И. И. Ч. за допускане на съдебна реабилитация по осъжданията му по НОХД
№№687/2013г. и 33/20г. на АРС.
В останалата му част определението на съда е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6