Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 19.12.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН А.
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия адм. д. № 3 по описа за
2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Л.А.М. срещу решение, обективирано в протокол № 16/20.08.2019 г. на ОСЗ –
Ковачевци, постановено по преписка с вх. № 838/24.01.1992 г. на ПК – Ковачевци,
с което е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността
върху недвижими имоти в землището на с. Ковачевци с план за земеразделяне на наследниците
на А. М. Д..
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е нищожно, тъй като органът по поземлена собственост вече бил
постановил решение, с което е признато за възстановяване правото на собственост
на наследниците на Александър М. Д., а наред с това решението било и
немотивирано. Алтернативно, в случай, че съдът не възприеме доводите на
жалбоподателя за нищожност на решението на ОЗС – Ковачевци, се излагат
твърдения, че в случая били налице законовите предпоставки за възстановяване
правото на собственост върху процесните имоти, тъй
като пред органа по поземлена собственост били представени необходимите
документи за собственост на името на А. М. Д., поради което обжалваното решение следвало да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят
чрез упълномощен представител поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – ОСЗ -
Ковачевци, в съдебно заседание изпраща представител, който оспорва жалбата.
Заинтересованата страна Л.А.М. изразява
становище за основателност на жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е
започнало по заявление с вх. № 838/24.01.1992 г. от Л.А.М., в качеството му на наследник на А. М. Д., до
Поземлена комисия – Ковачевци, с което е направено искане за възстановяване собствеността върху земеделски земи в
землището на с. Егълница, общ. Ковачевци. Към заявлението е приложено
удостоверение, издадено от кметство, с. Егълница, от което е видно, че А. М. Д.е починал на 21.01.1987
г. и е оставил за наследници М. Д.Д., Л.А.М. и Л.А.М.,
което се установява и от удостоверение за наследници с изх. № 82/14.05.2018 г.,
издадено от община Ковачевци.
По делото са приложени и
декларации от Л.М., М. Д., Л.М., С. М., М. Д. и Д. А., с които горепосочените лица са декларирали, че
те и членовете на техните домакинства не притежават вилни парцели и не ползват
земи за самозадоволяване, получени по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет.
По делото е представено и
решение, обективирано в протокол № 16/20.10.1992 г.
на ПК – Ковачевци, по силата на което по заявление с вх. № 838/24.01.1992 г. от Л.А.М., в
качеството му на наследник на Александър М. Джегалски,
е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. Егълница.
От представения по делото
протокол № 9 от 06.02.2018 г. е видно, че комисия, включваща в състава си
началника на ОСЗ – Ковачевци, двама старши експерти от ОСЗ – Ковачевци и гл.
експерт от ОДЗ – Перник, е постановила отказ по преписка № 838/24.01.1992 г.,
образувана по заявление, подадено от Л.А.М., с искане за възстановяване собствеността
върху земеделски земи в землището на с. Егълница, общ. Ковачевци. Така
постановеният отказ е бил прогласен за нищожен с влязло в сила решение №
182/02.01.2019 г. по адм. д. № 2/2018 г. по описа на
РС – Радомир.
От представения по делото препис
– извлечение от протокол № 28 от редовно заседание на Общински съвет – Ковачевци,
проведено на 19.12.2017 г., се установява, че Общински съвет – Ковачевци е
приел решение № 252/19.12.2017 г., с което е дал разрешение да бъдат
предоставени на наследниците на А. М. Д. имоти от общинския поземлен фонд, находящи се в землището на с. Егълница, общ. Ковачевци, обл. Перник и подробно индивидуализирани в решението.
Така посоченото решение на
Общински съвет – Ковачевци е постановено във връзка с искане от 04.12.2017 г.
на началника на ОСЗ – Ковачевци до Общински съвет – Ковачевци за предоставяне
на имоти, придобити от общината по реда на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ, на А. М. Д.,
б. ж. на с. Егълница и подадено заявление от 25.07.2017 г. от Л.А.М., във
връзка с решение № 16/20.10.1992 г. на ПК – Ковачевци.
От представеното по делото
удостоверение с изх. № З-103 (1)/22.02.2018 г., издадено от Община Ковачевци,
се установява, че в емлячния регистър на с. Егълница,
общ. Ковачевци, обл. Перник от А. М. са декларирани
12 наследствени имота в землището на с. Егълница.
По делото са представени и други
писмени доказателства, които са неотносими към
правния спор и не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от активно
процесуално легитимирано лице срещу административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност, в срока по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, поради
което е процесуално допустима.
По законосъобразността на
оспорения административен акт и основателността на жалбата:
Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи регламентира реда за
възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделската земя. Той
обхваща земите, включени в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях
селскостопански организации, одържавените по отменения чл. 12 от Закона за собствеността на
гражданите земеделски земи, неправомерно отнетите земи или земи, отстъпени безвъзмездно от гражданите на ТКЗС или на
държавата по ред на 651-во разпореждане на МС от 11.10.1950 г. - чл. 10, ал. 1 - 4 ЗСПЗЗ. Обект на възстановяване
са и земеделските земи, безвъзмездно включени в държавния горски фонд, с изключение на горите със
специално предназначение и земите, одържавени на основание чл. 2 от Закона за горите и
преобразувани в земеделски земи - чл. 10, ал. 5 и ал. 9 ЗСПЗЗ. Същото се отнася и за
дворните места, стопанисвани от селскостопански организации в заличени или
изоставени населени места като земеделски земи, както и за земи на ТКЗС или ДЗС
в строителните граници на населените места, с изключение на законно
застроените - чл.
10, ал. 6 и ал. 7 ЗСПЗЗ. На възстановяване
подлежат земите, с които са оземлени граждани по Закона за трудовата поземлена
собственост от 1946 г. и увредените земеделски земи - чл. 10, ал. 10 и ал. 11 ЗСПЗЗ.
С посочените разпоредби
законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на
възстановяването им в реални граници. То се осъществява с решение на Общинската
служба по земеделие на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. С решение по чл. 18ж, ал.
1 ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие възстановява собствеността в
съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. С решение по чл. 27,
ал. 1 ППЗСПЗЗ комисията възстановява собствеността в нови реални граници с план
за земеразделяне. Възстановяването се отнася както за кооперираните, така и за
одържавените земи. След реалната им индивидуализация се възстановява
собствеността на гражданите и отпадат правата на държавата върху тези земи.
В разглеждания случай
жалбоподателят Л.М.
е изложил доводи относно нищожността на оспорения административен акт, които
съдът намира за основателни, поради следното:
За разлика от ЗЗД, който съдържа
основанията за недействителност на сделките, нормативна уредба за
недействителността на административните актове няма. В АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. При
това положение от теорията и съдебната практика е възприет критерия, че такива
са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени, т. е. порокът трябва да е толкова тежък,
че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в
правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност,
че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, правната
теория е изградила критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият
води до унищожаемост. Така, всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за
нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса
на форма и оттам – на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за
нищожност също само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса
на волеизявление. Административния акт е нищожен поради противоречие с
материалния закон тогава, когато разпоредените правни
последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в
правната норма, така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като
правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт,
посоченият порок води до нищожност. Преценката дали даден административен акт е
нищожен се прави във всеки отделен случай според установените обстоятелства.
Няма съмнение, че административен акт, постановен в грубо нарушение на
материалния закон, е нищожен.
В случая съдът намира, че
обжалваното решение, обективирано в протокол №
16/20.08.2019 г. на ОСЗ – Ковачевци, като индивидуален административен акт, е нищожно.
Това е така, тъй като на първо място обжалваното решение е подписано от
началник и трима членове. Нормативно определеният състав към датата на
постановяване на решението е следвало да бъде определен със заповед на
директора на Областната дирекция „Земеделие“, като решението на ОСЗ във връзка
с възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, е следвало да се подпише
от началника на службата и от определените със заповед на директора на Областната
дирекция „Земеделие“ служители от службата. По делото обаче не е представена
като доказателство заповед на директора на Областната дирекция „Земеделие“ за
определяне състава на служителите (колективен орган), които да подписват
решенията по ЗСПЗЗ. В случая административният орган е следвало да ангажира
доказателства, установяващи тези правнозначими факти,
с оглед тежестта на доказване за изпълнение на законовите изисквания при
издаване на административния акт, която лежи върху него съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. Това не е сторено. Съдът намира, че оспорения акт изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен, тъй като не
може да се установи компетентността на административния орган - издател, което
се приравнява на липса на компетентност, порокът във формата на акта,
коментиран по-горе, е толкова съществен, че практически се приравнява на липса
на форма. По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че решението
е нищожно, тъй като са налице нарушения в състава на подписалата го комисия
съгласно чл. 60а ППЗСПЗЗ и само на това основание следва жалбата да бъде
уважена.
Наред с това, съдът намира, че
обжалваното решение е
издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е
немотивирано. Липсват правни и фактически основания за издаването му. Абсолютно неясна остава
мотивировката на административния орган да издаде обжалвания акт. Липсват мотиви или данни относно
това дали съществуват и дали могат да се възстановят имотите по начина, по който
са заявени - по площ и
местности, което на свой ред лишава съда от възможност да провери изводите на
административния орган.
Следва да се посочи, че липсата
на мотиви прави невъзможна проверката на юридическите факти, от които органът
черпи правото си да постанови своя акт. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК за
съдържанието на задължителните реквизити на административния акт е императивна.
Неспазването ù води до незаконосъобразност на акта, тъй като нарушава
правото на защита на адресата му. Липсата на мотиви е самостоятелно основание
за отмяната на атакувания административен акт, в този смисъл е т. 2 от ТР №
4/2004 г. на ОС на ВАС. В случая липсата на мотиви възпрепятства проверката на
материалната компетентност на административния орган -издател на акта, което е
особено тежък порок на административния акт, водещ до нищожност на същия.
Наред с това, съдът констатира,
че в разглеждания случай, въпреки че ОСЗ - Ковачевци е постановила решение, обективирано в протокол от 20.10.1992 г., с което е
признала за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. М. Д.,
с атакувания акт - решение, обективирано в протокол
от 20.08.2019 г., недопустимо и незаконосъобразно службата отново се е
произнесла в мотивите си по отношение на правото на собственост върху имотите,
анализирайки повторно доказателствената сила на
приложените доказателства, респективно липсата на такива. В случая е налице
влязъл в сила индивидуален административен акт, ползващ се със съответния
стабилитет, поради което и ОСЗ - Ковачевци не може сама да го отменя или изменя
извън предвидените в закона случаи. Повторното произнасяне с атакуваното
решение по отношение правото на собственост върху имотите и приложените
доказателства, респективно липсата на такива, обосновава нищожността на същото.
Това е така, тъй като решенията на органа по поземлена собственост са стабилни
административни актове и след като веднъж е признато за възстановяване правото на
собственост с протоколно решение от 20.10.1992 г., е недопустимо по същото
заявление и за същите имоти с повторно произнасяне да се откаже признаването на
правото на собственост. Последвалото второ решение е недопустимо. Действително,
законът дава възможност на Общинската служба по земеделие да измени решението
си, но само при условията и в срокове по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, които в случая не
са налице. От изложеното следва, че ОСЗ - Ковачевци не е разполагала с
компетентност да се произнесе повторно по спора при наличието на влязъл в сила
административен акт и като е постановила обжалвания отказ в едно процесуално
недопустимо производство, ОСЗ - Ковачевци е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което на
самостоятелно основание води до нищожност на обжалваното решение.
Предвид естеството на акта, което
не позволява решаването на въпроса по същество, то съгласно разпоредбата на чл.
173, ал. 2 АПК следва преписката да бъде изпратена на съответния компетентен
административен орган със задължително указание по тълкуване и прилагане на
закона.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността
на решение, обективирано
в протокол № 16/20.08.2019 г. на ОСЗ – Ковачевци, постановено по преписка с вх.
№ 838/24.01.1992 г. на ПК – Ковачевци.
ИЗПРАЩА
преписката на О.с.п.з.- К. за ново произнасяне съобразно указанията на съда по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Перник.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно.
Т.П.