Р Е Ш Е Н И Е
град София, 04.12.2024г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и
с участието на прокурор ……….… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№14967 по
описа за 2019г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №257069 от 01.11.2017г., постановено по гр.дело №18512/2013г. по описа на СРС,
І Г.О., 42-ри състав, е признато за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение
на В.Л.К., с ЕГН **********, че ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата
„З.М.“, с адрес:
град София, бул.“******, представлявани от управителя -А.Д., са
собственици на общи части в сградата
– сушилня и част от коридор и осъжда
В.Л.К., с ЕГН **********, на основание чл.108
от ЗС да предаде владението върху частта от имота,
представляваща вход за коридор и сушилно помещение до границата
на отразена преграда от дебела
метална ламарина, обозначена като част от оцветено
в розов цвят пространство на приложение №2 към съдебно-техническата експертиза, което приложение, приподписано от съда представлява неразделна част от съдебното решение.
С решението е признато
за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение
на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата
„З.М.“, с адрес:
град София, бул.“******, представлявани от управителя- А.Д., че В.Л.К., с ЕГН **********, не е собственик на 5.25 % идеални
части от дворното място, в което е изградена жилищната сграда, представляващо имот с идентификатор 68134.102.224. С решението е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на
ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата „З.М.“, с адрес: град София, бул.“******, представлявани от управителя- А.Д., че В.Л.К., с ЕГН **********, не е собственик на 0.92 % идеални части от общите
части в сградата на бул.“******, като отхвърля иска в частта
за разликата над 0.92 % до 5.25 % идеални части. С решението е прекратено производството по делото в частта, в която се претендира
установяване на по-малка площ в апартамент, собственост на В.Л.К., с ЕГН **********.
Постъпила е въззивна
жалба от ответника - В.Л.К., с ЕГН **********, с която се обжалва решение №257069 от 01.11.2017г., постановено по гр.дело №18512/2013г.
по описа на СРС, І Г.О., 42-ри състав, в частта, в която са уважени предявените
при условията на обективно съединяване ревандикационен
иск с правно основание на чл.108 от ЗС, както и отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Релевирани са доводи за недопустимост и при
условията на евентуалност за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на първоинстанционното решение в обжалваните части,
като постановено в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на
събраните по делото доказателства. Твърди се, че с оглед очертания предмет на
спора по иска с правно основание чл.108 от ЗС и исковете с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК ищецът не е обосновал наличие на правен интерес от
предявяването на исковете, съответно не е доказал активна процесуална
легитимация, което е основание да се приеме, че така предявените искове са
недопустими и обжалваният съдебен акт следва да бъде обезсилен. Навеждат се
доводи, че в хода на производството пред първоинстанционния съд са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в неспазване на процедурата по надлежно връчване на съобщението на
ответника чрез залепване на уведомление. Твърди се, че без да са налице
предпоставките на чл.47, ал.6 от ГПК съдът е назначил особен представител на
ответника, който го е представлявал в съдебни заседания. Поддържа се още, че от
анализа на събраните по делото доказателства, както и такива приложени към
въззивната жалба, без да е било направено съответно искане за тяхното приемане,
се доказва правото му на собственост върху апартамент №13, с обща площ от 95.69
кв.м., находящ се на 5-ти етаж, вх.А, в етажна
собственост „З.М.“, в град София, бул.“******, както и на 5.25 % идеални части
от общите части на сградата и на 5.25 % идеални части от поземления имот, върху
който е построена. Оспорват още и констатациите
на експерта, изготвил приетото по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза, като се твърди, че същото е непълно и неточно доколкото не е бил
извършван оглед и замерване на собствения на ответника имот. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да обезсили първоинстанционното
решение в обжалваните части като недопустимо или при условие на евентуалност да
отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд от друг съдебен състав. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя
списък по чл.80 от ГПК относно сторени разноски, пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство - ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ в сградата
„З.М.“ с ново
наименование „Света София“ /промяната на наименованието е на основание решение
от 12.07.2021г. на ОС на ЕС/, с административен адрес: град София, бул.“******, представлявани от управителя- А.Д., депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора
факти и доказателства и е приел за установено, че предявените при условията на
обективно съединяване ревандикационен иск
с правно основание на чл.108 от ЗС, както и отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК са
допустими, основателни и доказани. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция в размер на сумата от 600 лв., адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Предявени са от ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ в сградата
„З.М.“ с ново
наименование „Света София“ /промяната на наименованието е на основание решение
от 12.07.2021г. на ОС на ЕС/, с административен адрес: град София, бул.“******, представлявани от управителя- А.Д.,
избран за такъв към датата на подаване на исковата молба в съда, срещу В.Л.К., с ЕГН **********, при условията на обективно кумулативно съединяване
иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да
освободи и предаде на ищците владението на общи части в сградата в режим на
етажна собственост, с административен адрес: град София, бул.“******, представляващи сушилня, с площ от около 10 кв.м., при
граници: изток – таван на Инджеви, запад – таван на К.,
север – коридор и юг – бул.“Патриарх Евтимий“, както и част от коридор, с площ
от около 4 кв.м., разположена между сушилнята и таван на К.; както и отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ответникът не
е собственик на 5.25 % идеални части от общите
части на сградата с идентификатор 68134.102.224.1, с административен адрес: град София, бул.“******,
както и за приемане за установено, че ответникът не е собственик на 5.25 % идеални части от дворното
място с идентификатор 68134.102.224 по КККР на гр.София, с
площ от 631 кв.м., при граници: 68134.104.1; 68134.102.222; 68134.102.223;
68134.102.1, а по стар план представляващо парцел I от кв.387 по плана на град София, м.“Центъра“, при граници: бул.“Витоша“,
бул.“Патриарх Евтимий“, ЕС „Изгрев“ и ЕС ******в което е построена сградата.
С
оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен
контрол подлежи постановеното решение в частта, в която са уважени предявените при
условията на обективно съединяване ревандикационен иск
с правно основание на чл.108 от ЗС, както и отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1
на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Противно на релевираните
оплаквания във въззивната жалба настоящият състав приема, че първоинстанционното решение в обжалваните части е валидно и допустимо, като при постановяването
му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението по същество
е и правилно, като
на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения ревандикационен
иск с правно основание на чл.108 от ЗС, както и в частта, в която е приел за основателни предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК. При правилно
разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите
от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за основателност на предявения иск
с правно основание чл.108 от ЗС, както
и в частта, в която е приел за основателни предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените доводи
във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите
за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. В случая
ответникът не е оспорил нито едно от тези доказателства в предвидените за това
срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е оспорил и приетото по делото заключение на съдебно- техническа
експертиза, не е ангажирал доказателства, включително и такива оборващи представените и ангажирани от ищците доказателства или опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства по делото. Съдът
приема, че в процесния случай въззивника-ответник
не е оспорил заключението на съдебно-техническа експертиза
по предвидения за това ред
- чл.200, ал.3, изр.2 ГПК, нито е ангажирал
други допустими доказателствени средства, които да го опровергават, поради
което и предвид необходимостта от специални знания за които е назначено вещото
лице, настоящата въззивна инстанция възприема изцяло, като обективно и
компетентно изготвено заключението на съдебно- техническата експертиза.
На
следващо място съдът
приема, че доводите в жалбата на ответника за допуснати процесуални нарушения
от СРС, във връзка с неспазване на процедурата по надлежно връчване на
съобщението на ответника чрез залепване на уведомление, както и за назначаване
на особен представител на ответника, без да са налице предпоставките на чл.47,
ал.6 от ГПК, са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е
контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до
нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения
могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба, подадена от
ответника не са направени никакви доказателствени
искания. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснато процесуално
нарушение от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на
изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай
на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая
такова искане не е направено. С оглед на което довода на въззивника-ответник за
допуснато процесуално нарушение от СРС,
изложен в депозираната от него въззивна жалба, се явява неоснователен.
По предявения ревандикационен
иск съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.108 от ЗС собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Ревандикационният
иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият
собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в
тежест на ищците е да установят, че са собственици на вещта и че ответникът владее вещта без основание. В конкретния случай исковата претенция е предявена чрез управителя на етажната собственост
въз основа на прието решение
на общото събрание на етажните собственици, обективирано в протокол
№2 от 20.04.2011г., т.1, съгласно което е взето решение да се заведе гражданско
дело срещу В.К. за освобождаване и предаване на владението на етажните
собственици на ползвани от него общи части – помещение, представляващо бивша
сушилня и част от тавански коридор, като на управителя на ЕС А.Д. е
предоставено право да представлява етажните собственици пред съда. Предмет на ревандикационната претенция са помещението, представляващо
бивша сушилня и част от коридор, индивидуализирани по площ и
граници в петитума на исковата молба, които доколкото
имат обслужващо сградата значение и служат за общо ползване на
всички собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда, представляват по смисъла на чл.38 от ЗС общи части в сградата в режим на етажна собственост.
Следователно след като предмет на ревандикационната
претенция са общи части на сградата, то при това положение противно
на доводите, изложени във въззивната жалба, ищците - ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ в сградата
„З.М.“ с ново
наименование „Света София“ /промяната на наименованието е на основание решение
от 12.07.2021г. на ОС на ЕС/, с административен адрес: град София, бул.“******, които се легитимират като собственици на идеални части от общите части на
процесната сграда, са
доказали активната си материалноправна легитимация по предявения от тях ревандикационен иск, т.е. доказана е първата предпоставка от
фактическия състав на нормата на чл.108 от ЗС. На следващо място от приетата по
делото съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, се установява, че на таванския етаж на процесната сграда в режим на етажна собственост е било осъществено преграждане – експертът
посочва, че при огледа е констатирано, че е бил изграден зид и дебела новозаварена ламарина и към жилищния имот на ответника са били присъединени площи, които
представляват общи части на сградата – помещение, представляващо
бивша сушилня и част от тавански коридор. Въз основа на констатациите на
съдебния експерт правилно първостепенният съд е приел, че по делото е доказано,
че ответникът упражнява фактическата власт върху процесните
общи части, които са присъединени към неговия жилищен имот и по този
начин се възпрепятстват останалите етажни собственици да ги ползват, както и да
преминават през коридора. До приключване на устните
състезания пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция, при доказателствена тежест за ответника – въззивник
в настоящото производство, не са ангажирани доказателства за валидно правно
основание, на което упражнява фактическата власт върху процесните
общи части. Следва да се посочи, че
площ, представляваща обща част на
сградата, може да бъде
присъединена към самостоятелен обект в сградата или
превръщането от обща част в самостоятелен
обект, е допустимо само ако има изрично изразено съгласие на всички
етажни собственици за промяна на предназначението на съответната обща част и след
одобряването на необходимите проекти за това, а при неспазване
на тези изисквания
не настъпва вещно-транслативен ефект /в този смисъл е решение №19/23.06.2020г. по
гр.дело
№2689/2019г. по описа на ВКС, Г.К., І Г.О./. В случая от страна на ответника
не са наведени доводи в този смисъл, респективно и няма представени годни
доказателства относно дадено съгласие от страна
на етажните собственици за промяна предназначението на общите части, както и за наличието на
одобрени проекти за това преустройство. На следващо място въззивният съд намира да посочи, че присъединяването на помещението, представляващо бивша сушилня и част от тавански коридор, със
статут на общи части, към
чужда вещ - притежавания от ответника жилищен имот – апартамент №13, находящ
се на 5-ти етаж, в жилищната сграда, с административен адрес: град София, бул.“******,
не би могло да
доведе до придобиване
на помещението - присъединена вещ, от собственика на главната вещ.
Това е така защото по силата
на чл.97 ЗС, когато
чужда вещ е присъединена като част към главна
вещ по такъв
начин, че не би могла
да се отдели
без съществено повреждане на главната
вещ, собственикът на тази вещ
придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния
собственик. В разглеждания случай при доказателствена
тежест за въззивника – ответник не са ангажирани доказателства, установяващи
обстоятелството, че при отделянето на
присъединената вещ обективно това би доведе до повреждане на
главната вещ и съответно, че
е изпълнил вменено по закон задължение да заплати дължимото обезщетение на
етажните собственици. Следователно при
наличните по делото доказателства се налага извода, че ответникът
не е доказал противопоставими на ищците права върху процесното помещение и част от
тавански коридор. При така изложените правни аргументи въззивният съд приема, че ответникът не е доказал наличието на основание да
реализира фактическа власт върху процесните общи части, т.е. следва да се приеме, че същият без правно основание е присъединил към жилищния си имот процесните
площи, които представляват общи части на сградата – помещение, представляващо
бивша сушилня и част от тавански коридор, отразени нагледно в Приложение №2 към
приетата по делото съдебно-техническа експертиза. По тези аргументи въззивният
съд приема, че по делото са налице кумулативните елементи на ревандикационната
претенция и предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява
основателен и доказан. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са
налице кумулативните предпоставки за уважаване на заявената искова претенция.
По отношение на
предявените отрицателни установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ответникът не е собственик на 5.25 % идеални части от общите
части на сградата с идентификатор 68134.102.224.1, с административен адрес: град София, бул.“******,
както и за приемане за установено, че ответникът не е собственик на 5.25 % идеални части от дворното
място с идентификатор 68134.102.224 по КККР на гр.София, с
площ от 631 кв.м., при граници: 68134.104.1; 68134.102.222; 68134.102.223;
68134.102.1, а по стар план представляващо парцел I от кв.387 по плана на град София, м.“Центъра“, при граници: бул.“Витоша“,
бул.“Патриарх Евтимий“, ЕС „Изгрев“ и ЕС ******в което е построена сградата, във въззивната жалба няма
изложени конкретни оплаквания относими към предмета на правния спор. Ако жалбата не съдържа конкретно
указание за порочността на първоинстанционния съдебен акт, същата е допустима и
подлежи на разглеждане, но въззивният съд не може да формира собствени изводи
по съществото на спора и за правилността на първоинстанционното
решение, а следва да го потвърди – чл.271 и чл.272 ГПК. Т.е въззивна жалба без
изложени конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното
решение, макар и допустима, е неефективна, тъй като не позволява друга
проверка, освен валидността и допустимостта на обжалвания акт. С оглед на това и предвид липсата на конкретни
оплаквания в жалбата на въззивника- ответник, относими
към предмета на спора, във връзка с незаконосъобразността на обжалваното
решение в частта, в която са уважени предявените отрицателни установителни искове, въззивната проверка следва да се
ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. При
тази служебна проверка се установява, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени
императивни материалноправни норми.
По горните съображения постановеното решение в частта, в
която са уважени предявените при условията на обективно съединяване ревандикационен иск с правно
основание на чл.108 от ЗС, както и отрицателни установителни искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, е постановено при правилно приложение на материалния закон и се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от правния спор
пред настоящата съдебна инстанция право на разноски имат въззиваемите
страни – ищци по делото. В съдебно заседание процесуален представител на въззиваемите страни заявява претенция за разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата от 600
лв., но доколкото по делото няма представени доказателства за реално извършване
на претендираните разноски, а съгласно трайно
установената съдебна практика се присъждат в полза на страната само разноски,
за които са налице доказателства, че реално са сторени, поради което не е
налице основание в полза на въззиваемите страни – ищци
да се присъждат разноски.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №257069 от 01.11.2017г., постановено по гр.дело №18512/2013г. по описа на СРС,
І Г.О., 42-ри състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./