Решение по дело №1225/2019 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………./……...11.2019 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

Мл.с. НАСУФ ИСМАЛ       

 

при участието на секретаря Христина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова,

 в.т.д. № 1225/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 34570/15.05.2019г., подадена от „3 С СОТ ЕсОЕс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков 2000 бул.Искър № 197, срещу решение №1679/19.04.2019г., постановено по гр.д. № 7703/2018г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „ДИФАС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000 район Одесос ул. Дебър № 58, ет. 9, иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3024,00 лв., дължима на отпаднало основание по сключен между страните и развален Договор за ремонт на пожароизвестителна инсталация, сключен на 18.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда - 23.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата въззивникът се е позовал на допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в обсъждане на факти и обстоятелства, наведени от ответника след срока по чл.131 от ГПК и на доказателствата в тяхна подкрепа, които са представени несвоевременно и без на ищеца да е дадена възможност да изрази становище. Към договора не са сключвани анекси и срокът му не е продължаван. Представените от ответника в първото по делото заседание анекси не са подписани от ищеца и са неистински, като ищецът не е имал възможност да ги оспори поради невъзможност да се яви в съдебно заседание. Уговореният с договора срок – до 27.02.2018г. не е спазен от ответника. Приетият Протокол Акт 19 е подписан само от ответника и неговия подизпълнител, но не и от ищеца като възложител. От разменената коресподнеция между страните е видно, че в началото на м. август 2018г. работата по процесния договор все още не е била извършена, от което следва изводът, че договорът е развален по право с оглед неспазване на срока за изпълнение на възложената работа. 

В  срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспорванията относно основателността на иска не се преклудират в срока по чл.131 от ГПК, поради което представените в първото по делото доказателства са допустими и правилно са приети и ценени от съда. Същите не са оспорени своевременно от ищеца, който не може да черпи права от собственото си бездействие, тъй като не е взел участие в съдебното заседание, без да сочи уважителна причина за това. В жалбата не се твърдят пропуски в доклада на първоинстанционния съд и не са направени доказателствени искания. Правилно съдът е приел, че не е налице пълно неизпълнение, даващо основание за разваляне на процесния договор, а че е налице частично изпълнение, което е полезно за поръчващия, поради което връщане на авансовото частично плащане не се дължи.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 7703/2018г. на ВРС е образувано по предявен от „3 С СОТ ЕсОЕс“ ЕООД срещу „ДИФАС“ ООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3024,00 лв., дължима на отпаднало основание по сключен между страните и развален Договор за ремонт на пожароизвестителна инсталация, сключен на 18.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда - 23.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се поддържа, че по силата на сключен между страните Договор за ремонт на пожароизвестителна инсталация от 18.01.2018г. ответникът се е задължил да изпълни проверка на съществуващото окабеляване, връзване на датчиците и стартиране на пожароизвестителната система в Хотел"Феста Гардения Хилс", находящ се в с.Кошарица, обл.Бургас в срок до 28.02.2018г. срещу възнаграждение в размер на 5040 лева. В изпълнение на договора ищецът превел авансово сумата от 3024 лева съгласно издадена от ответното дружество фактура № 000000000224/07.02.2018г. Излага се, че ответното дружество и до настоящия момент нито реално е  извършило възложените му строително-монтажни работи по договора, нито е върнало преведения му аванс, въпреки отправените покани. Поддържа се, че договорът е развален по право, с оглед неспазване на срока за изпълнение на възложената работа - изграждане и стартиране на пожароизвестителна инсталация, която поради естеството си на спешност е изградена и пусната в експлоатация от трето лице. Твърди, че договорът е развален на 11.08.2018г. на основание чл. 87, ал.1 от ЗЗД с изтичане на предоставения 10-дневен срок за изпълнение с предизвестие, обективирано в писмено уведомление изх.№216/27.07.2018г., получено от ответника на 01.08.2018г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В първото по делото заседание ответникът изразява становище за неоснователност на иска, като навежда твърдения, че заплатеният аванс не подлежи на връщане, тъй като съответства на изпълнената от ответника част от договора. Признава, че липсва изпълнение на договора в пълен обем, както и че инсталацията е въведена в експлоатация от трето лице, но поддържа, че същото е негов подизпълнител. Излага, че в хода на изпълнение на работата се е оказало, че са необходими допълнителни строителни дейности, за които между страните е проведена кореспонденция. Ищецът е бил ангажиран само с охраната на дейността и в това си качество е действал като инвеститор при сключване на процесния договор, но впоследствие е бил отстранен, което е попречило на цялостното изпълнение.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

С представения по делото Договор за ремонт на пожароизвестителна инсталация от 18.01.2018г. „ЗС COT ЕсОЕс“ ЕООД е възложило „ДИФАС“ ЕООД да изпълни проверка на съществуващо окабеляване, връзване на датчиците и стартиране на пожароизвестителната система в хотел „Феста Гардения Хилс“, находящ се в с. Кошарица, обл.Бургас срещу възнаграждение в размер на 5040,00 лв. без ДДС, платимо на две равни вноски от по 2520 лева без ДДС, първата от които авансово, а втората - при извършване на 50% от договорена работа, описана в Приложение №1. В чл.4.1 е уговорено, че срокът за изпълнение е 20 работни дни от датата, на която е платен авансът. В Приложение №1, представляващо неразделна част от договора, се съдържа количествено стойностна сметка на възложените видове СМР и разбивка на стойността им по пера без вкл.ДДС, както следва: прозвъняване на кабелно трасе между датчици, 200 бр. – 1480 лева, връзване на основа – 1300 лева, монтаж на датчик – 1040 лева, проверка на окабеляване, връзване на светлинни индикатори и тест, 100 бр. – 860 лева и стартиране на с-та, настройки, Наладка и 72h проби – 360 лева.

Представена е фактура № 000000000224/07.02.2018г. с получател „ЗС COT ЕсОЕс“ ЕООД  и доставчик „ДИФАС“ ЕООД за сумата от 3024,00 лв., от които данъчна основа - 2520,00 лв. и ДДС 20 % - 504,00 лв., с посочено основание 50% - аванс за ремонт на пожароизвестителна инсталация.

От представено извлечение от сметка в „Уникредит Булбанк"АД на ищцовото дружество „ЗС COT ЕсОЕс“ ЕООД се установява фактът на извършен на 07.02.2018г. превод на сумата от 3024,00 лв. по банкова сметка на ответното дружество „ДИФАС“ ЕООД с посочено основание - проформа фактура №13/ 18.01.2018г.

С Договор за ремонт на пожароизвестителна инсталация за обект хотел „Феста Гардения хилс“ от 09.02.2018г., ответното дружество „ДИФАС“ ЕООД е възложило на третото за спора лице „Бургас Електрик“ ООД да изпълни проверка на съществуващо окабеляване, връзване на датчиците и стартиране на пожароизвестителната система в хотел „Феста Гардения Хилс“, находящ се в с. Кошарица, обл.Бургас, срещу възнаграждение в размер на 1400,00 лв., без включен ДДС.

С Протокол обр. 19 за извършени СМР, подписан от представители на  „ДИФАС“ ЕООД и подизпълнителя „Бургас Електрик“ ООД, е прието изпълнението на следните СМР, извършени на 14.02.2018г. в обект: хотел „Феста Гардения Хилс“: прозвъняване на кабелно трасе между датчици - 200 бр. и  проверка на окабеляване, връзване на светлинни индикатори и тест – 100 бр. на обща стойност 840,00 лв.

Представени са по делото Анекс №1/ 15.02.2018г. и Анекс №1/20.02.2018г. към договор за ремонт на пожароизвестителна инсталация от 18.01.2018г., с които стойността на ремонтите дейности се определя съответно на 25956.40 лева и 27489,90 лева, а срокът за изпълнение се определя на 30 работни дни, считано от датата на постъпване на цялостно или частично плащане. Същите не са подписани от нито една от страните, поради което имат характера само на проект за допълнително споразумение, без обвързващ за страните характер, тъй като за изменението на писмен договор е необходима взаимна воля на страните, изразена в писмена форма, по арг. от чл.164, ал.1, т. от ГПК.

С уведомление с изх.№ 0216/27.07.2017г. ищцовото дружество е предоставило на ответника възможност в 10-дневен срок от датата на получаване на уведомлението да довърши работата си по договора, като в противен случай ще счита договора за развален, съгласно чл.87 ал.1 от ЗЗД, а  ответникът ще дължи връщане на заплатения аванс от 3024,00 лв. Видно от представеното известие за доставяне, уведомлението е получено на 01.08.2018г. на адреса на управление на ответното дружество от физическо лице с фамилия Вълчанова.

С изпратен по електронна поща на 09.08.2018г. доклад от инж.Д.В., в качеството му на управител на „ДИФАС“ ЕООД, същият е уведомил „ЗС COT ЕсОЕс“ ЕООД, че след извършеното цялостно прозвъняване на кабелно трасе, е установено, че в четири от входовете почти всички кабели са нарязани, липсващи и не са годни за употреба; липсват и кабели и кабелни трасета до светлинните датчици на места; във всички входове окабеляването е объркано, прекъснато на много места и е належаща промяна с допълнителни трасета и окабеляване; за сирените няма пуснати захранващи линии на нито един вход; на четири от входовете трябва да се пуснат допълнително по още една захранваща линия, поради по-големия брой датчици над 32 бр., както е по нормативните изисквания; допълнителна отделна линия е находяща и за ресторанта; допълнителни линии за сирени трябва да се пуснат до всеки вход; единственото, което е направено на обекта е, че са пуснати линии до всеки един вход, но на тях са вързани единствено ръчни датчици.

По делото са събрани гласни показания посредством разпит на водения от ответната страна свидетел И. Анестиев Филев. Свидетелят излага, че е запознат с процесния договор, тъй като документацията във връзка с изпълнение на договора е преминалава през него през електронната му поща. Договорът е сключен единствено за обследване, въз основа на което да се прецени как и по какъв начин ще се изгради цялостно тази система за ранно пожароизвестяване. Срещу заплатения аванс е извършено обследване и частичен ремонт на това съоръжение. Във връзка и в рамките на авансово платената сума е извършена съответната дейност, изпратена е фактура и  описание на цялата дейност, която е извършена.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

В разглеждания случай оплакванията на въззивника се свеждат до допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в основаване на решението на преклудирани факти и доказателства. Така направеното оспорване съдът намира за частично основателно по отношение на възражението на ответника за забава на кредитора, въведено за първи път в първото по делото заседание, както и на възражението за ненадлежно връчване на предизвестието по чл.87, ал.1 от ЗЗД, релевирано за първи път в пледоарията в хода на устните състезания. По отношение на твърдяните от ответника факти относно изправността му по договора и свързаните с тях доказателства, оплакването на въззивника се преценява като неоснователно от настоящия съдебен състав. В срока по чл.131 от ГПК не се погасяват становищата по съществото на спора, в т.ч. твърдението, че договорът е изпълнен. Процесуалната преклузия във връзка с процеса на доказване настъпва в първото по делото заседание след окончателния доклад на делото и разпределението на доказателствената тежест. В случая с доклада на делото в първото по делото заседание на ответника е указано, че следва да установи своята изправност по договора. С оглед изложеното представените от него в първото по делото заседание писмени доказателства, установяващи изпълнение чрез подизпълнител, не се явяват преклудирани и приемането им не представлява процесуално нарушение. Обстоятелството, че ищецът не е осигурил представител в съдебно заседание, който да ги оспори, не е в състояние да опорочи формираните въз основа на тях изводи на съда.

За успешното провеждане на иск с основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД в тежест на ищеца, съгласно въведените в чл.154, ал.1 от ГПК правила, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника са се намирали във валидни облигационни отношения, че правомерно е упражнил правото си да развали едностранно договора, както и действителното плащане на договореното авансово възнаграждение.

Съдебният състав приема, че съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства е в състояние да обуслови извода, че страните са се намирали в облигационни отношения по силата на сключен договор за изработка. По силата на процесния договор ищецът е възложил на ответника извършването на определена работа, срещу уговорено възнаграждение. Количеството и видовете работи са описани в техническата спецификация – Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

За да се упражни правомерно правото на възложителя да развали договора, следва да се докаже качеството му на изправна страна, неизпълнение на възложената работа и отправяне на едностранно изявление за разваляне на договора в изискуемата форма.

В разглеждания случай с факта на извършеното авансово плащане, ищецът е изпълнил основното си задължение като възложител по договора. Както бе посочено по-горе възраженията за кредиторова забава са въведени несвоевременно от ответника, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Представени са изискуемите писмени доказателства за получено от ответника едностранно изявление за разваляне на договора в хипотезата на чл.87, ал.1 от ЗЗД – след предоставяне на подходящ срок за изпълнение. Същите не са оспорени своевременно от ответника, поради което фактът на получаване на предизвестието следва да се приеме за установен. Формата на изявлението е спазена, доколкото е идентична с тази на сключения договор, адресирано е до ответното дружество по адреса на управлението му, поради което следва да се приеме, че получателят е лице от канцеларията на търговеца.

По отношение на третия елемент от фактическия състав на развалянето между страните е безспорно, че липсва изпълнение в пълен обем на възложените дейности. Представени са обаче доказателства, че ответникът е изпълнил част от СМР чрез подизпълнител. Отчитането, респ. приемането от ответника на работата, извършена от подизпълнителя, е оформено с приемо-предавателен протокол, който не е оспорен от ищеца в първата инстанция. Предприетото едва с въззивната жалба оспорване се явява преклудирано. Доказателствената стойност на приемо-предавателния протокол не е опровергана, поради липсата на своевременно ангажирани доказателства, които да я разколебават. С оглед изложеното следва да се приеме за доказан фактът на извършване чрез подизпълнител на документираните в протокола видове СМР, а именно – прозвъняване на кабелно трасе между датчици - 200 бр. и проверка на окабеляване, връзване на светлинни индикатори и тест – 100 бр. При липса на твърдения и доказателства за своевременно упражнено от ищеца възражение за некачествено изпълнение, следва да се приеме, че дейностите са извършени без недостатъци. Уговореният в процесния договор 20-дневен срок за изпълнение изтича на 07.03.2018г., поради което извършените на 14.02.2018г. СМР представляват точно изпълнение във времево отношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 261 ал.1 ЗЗД изпълнителят е длъжен да извърши работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. В негова тежест е да установи, че е изпълнил възложената работа качествено и в срок. От своя страна, възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа и да заплати възнаграждение за нея. В случая по делото се установява, че ответникът е изпълнил две от възложените му дейности качествено и в срок, поради което за ищеца е възникнало задължението да приеме изпълнението. Неизпълнението на това задължение лишава възложителя от правото му да развали договора по отношение на полученото точно изпълнение. В случая е налице частично изпълнение, което е полезно за поръчващия, а не пълно неизпълнение, даващо основание за разваляне на целия договор. По изложените съображения отправеното до ответника едностранно изявление за разваляне не е произвело прекратителен ефект по отношение на изпълнената част от договора. Договорът следва да се счита развален само по отношение на останалите видовете СМР, за които липсва изпълнение.

Налага се изводът, че възложителят дължи заплащане на уговореното възнаграждение за изпълнените видове СМР, което видно от приложената към договора количествено-стойностна сметка, възлиза на 1480 лева без ДДС за дейностите по прозвъняване на кабелно трасе между датчици - 200 бр. и на 860 лева без ДДС за дейностите по проверка на окабеляване, връзване на светлинни индикатори и тест – 100 бр. Общо дължимото възнаграждение е в размер на 2340 лева без ДДС или 2808 лева с вкл.ДДС. До този размер авансовото плащане е извършено на годно правно основание и не подлежи на връщане, поради което в тази част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Разликата над 2808 лева до пълния размер на аванса 3024 лева в размер на 216 лева, се явява платена на отпаднало правно основание поради разваляне на сключения договор за изработка по отношение на неизпълнената част от възложената работа. По изложените съображения в тази част предявеният иск се явява основателен.

С оглед частичното несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.55 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 216 лева и вместо него да бъде постановено друго, с което искът бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер решението следва да бъде потвърдено, макар и по различни от изложените съображения.

 

По отговорността за разноски:

Формираният извод за частична отмяна на решението налага същото да бъде ревизирано и в частта за разноските, като в тази част бъде отменено изцяло.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 58.70 лева, от които 54.37 лева за първа инстанция от общо 761.16 лева за заплатена държавна такса и адвокатско хонорар и 4.33 лева за въззивна инстанция от общо 60.58 лева за заплатена държавна такса.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемия се следват разноски за първа и въззивна инстанции, съобразно отхвърлената част от иска, възлизащи на сумата от 984.28 лева, формирана както следва: за първа инстанция – 492.14 лв. от общо 530 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и за въззивна инстанция - 492.14 лв. от общо 530 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №1679/19.04.2019г., постановено по гр.д. № 7703/2018г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която предявеният от „3 С СОТ ЕсОЕс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков 2000 бул.Искър № 197, срещу „ДИФАС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000 район Одесос ул. Дебър № 58, ет. 9, иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД е отхвърлен до размера от 216 лева, представляваща подлежаща на връщане част от авансово възнаграждение в общ размер на 3024,00 лв., платено по сключен между страните и развален Договор за ремонт на пожароизвестителна инсталация, сключен на 18.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда - 23.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските изцяло И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА „ДИФАС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000 район Одесос ул. Дебър № 58, ет. 9, да заплати „3 С СОТ ЕсОЕс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков 2000 бул.Искър № 197, сумата от 216 лева, представляваща пълният размер на подлежащата на връщане част от авансово възнаграждение в общ размер на 3024,00 лв., платено по сключен между страните и частично развален Договор за ремонт на пожароизвестителна инсталация, сключен на 18.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда - 23.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1679/19.04.2019г., постановено по гр.д. № 7703/2018г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която предявеният от „3 С СОТ ЕсОЕс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков 2000 бул.Искър № 197, срещу „ДИФАС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000 район Одесос ул. Дебър № 58, ет. 9, иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 2808 лева, представляваща разлика над присъдените 216 лева до предявените 3024 лева, претендирана на отпаднало основание по сключен между страните и развален Договор за ремонт на пожароизвестителна инсталация, сключен на 18.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда - 23.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА „ДИФАС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000 район Одесос ул. Дебър № 58, ет. 9, да заплати на  „3 С СОТ ЕсОЕс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков 2000 бул.Искър № 197, сумата от 58.70 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, от които 54.37 лева за първа инстанция и 4.33 лева за въззивна инстанция.

 

ОСЪЖДА „3 С СОТ ЕсОЕс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков 2000 бул.Искър № 197, да заплати на „ДИФАС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000 район Одесос ул. Дебър № 58, ет. 9, сумата от 984.28 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, от които 492.14 лева за първа инстанция и 492.14 лева за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

         

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                                  

 

 

 

2.