Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 22.07.2020 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
24.06. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Даниела Калчева
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1077 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1355/21.10.2019
г. по гр.д.№2528/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..
Въззивникът „Е.” ЕАД със седалище и
адрес на управление в гр. П. излага доводи за незаконосъобразност на решението,
като излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло.
Претендира за присъждане на разноски пред двете инстанции.Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззиваемия.
Въззиваемият „В.“ ЕООД ЕИК *** чрез
процесуалния си представител изразява становище,че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следното:
Ищецът „В.” ЕООД твърди, че е потребител на
ел.енергия за обект с ИТ № 2939033 - помпена станция „Капитан Петко Войвода”,
община Т., който обект бил присъединен към електропреносната система
посредством електропровод „Венеция” 20 kV, собственост на ищеца, като
понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения
собственост на ищеца. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение (НН).
Ищецът твърди още, че
през периода от 22.02.2015 г. до 22.03.2015 г. „В.” ЕООД заплатило на ответното
дружество сумата 1513,51 лв. по фактура № **********/31.03.2015 г.,
представляваща такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - помпена станция „Капитан Петко Войвода”,
намираща се в Община Т..
Считано от 01.07.2008 г. с Решение №
Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата,
се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната
мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно
нормативна уредба относима за процесния период, в случая чл.186, ал.3 и чл.18д
от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) (ДВ, бр.59/28.07.2009
г., отм. ДВ, бр.64/17.08.2010 г.) съответно чл.26, ал.1 от Правилата за търговия
с електрическа енергия (ДВ, бр.64/17.08.2010 г., отм. ДВ, бр.66/26.07.2013 г.),
клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа,
дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос
по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на
оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция.
В конкретния случай за помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца била подстанция „Т.” 20 kV,
след която подстанция започвал собствения на ищеца електропровод „Венеция” 20
kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от
подстанцията и достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „Капитан
Петко Войвода”, като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700
метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „Орешник”. И
електропровода „Венеция” 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни
уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „В.”
ЕООД.
Ищецът счита, че измервателното средство,
отчитащо използваната от него електроенергия, следвало да бъде монтирано на
границата между подстанция „Т.” 20 kV и електропровод „Венеция” 20 kV., в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Кап. Петко
Войвода”.
Ищецът твърди, че няколкократно отправял
писмени искания до ответника за промяна на мястото и нивото на измерване.Твърди,
че ответникът изпратил писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с което го уведомил за
предоставянето на документи за собственост на електропровод 20 kV извод
„Венеция”. Искането било необосновано, тъй като с писмо изх. № 1784/23.10.2008
г., ищецът изпратил по отношение на електропровод „Венеция” всички необходими
документи. Бил собственик на електропровод „Венеция” 20 kV, на помпена станция
„Кап. Петко Войвода” и на намиращите се в обекта ЗРУ, като за тези обекти бил
подписан Акт обр.16 и издадено разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г.
Счита,
че поради неизпълнение от ответника на искането му за промяна на мястото и
нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите
ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода”, на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на подстанция „Т.” 20 kV, заплатената такса за пренос по
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, за помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033, нямало да бъде дължима и съответно –
заплатена, а дължима щяла да бъде такса за пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект средно напрежение.
Мястото
на измерване на ел.енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво
ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение се
явявала недължимо платена, като платена без основание. При това положение за
ищеца било налице правен интерес да претендира тази разлика, която била в
размер на 1060 лева, както и обезщетение в размер на законната лихва върху тази
сума в размер на 430 лева за периода от16.04.2015г. до датата на подаване на
исковата молба.
Ответникът
„Е.” ЕАД е подал отговор, с който счита предявеният иск за допустим, но
неоснователен, поради което го оспорва, както по основание, така и по размер.
Твърди,
че „Е.” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на
чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия. Действалите общи условия през процесния
период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008 г. „Е.” ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и
дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия” (чл.39,
ал.1, т.10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна
България. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЕ за една обособена
територия се издавала само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия
от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл.98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74
от 2006 г., отм., бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и чл. 104а. (Нов -
ДВ, бр.54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) „Крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са
присъединени, при публично известни общи условия”, а според ал.4 на същия член
- „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично
писмено приемане.”
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „Е.” ЕАД доставило в обекта на
ищеца за периода от 22.02.2015 г. до 22.03.2015 г. електроенергия, пренесена от
„Е.” ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови
услуги издало месечната фактура, представена към исковата молба и отговора,
стойността на част от която съставлявала исковата сума.
Не
се оспорва факта, че ищецът е клиент на „Е.” ЕАД, явяващ се краен снабдител по
смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „Е.” ЕАД (електроразпределително
дружество). Като такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез
разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Между ищеца и „Е.” ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за пренос
на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Доставената
електрическата енергия в процесната фактура била остойностена съгласно
действащото в процесния период решение на ДКЕВР № Ц-43/30.12.2013 г. (в сила от
30.12.2013 г.).
Обектите
на ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.”
ЕАД на ниво ниско напрежение. Безспорен бил фактът, че присъединяването на
обект с ИТН 2939033 било извършено преди влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството,
обн. ДВ, бр.95 от 12.12.1975 г. отм., бр.64 от 16.07.1999 г. и Правилник за
прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн.
ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г. отм., бр.31 от 14.04.2000 г. и преди влизане в сила
на чл.16, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия.
Начинът на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, както и
нивото на присъединявана и мястото на измерване на електрическата енергия се
определяли към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната
мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред, или в договора за
присъединяване, ако присъединяването било извършено след влизане в сила на
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители, обн. ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34
от 19.04.2005 г. , аналогично на действащата в момента Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн. ДВ,
бр.31 от 4.04.2014 г. От представените към исковата молба писмени доказателства
се установявало, че процесиите обекти били присъединени през 1995 г. Видно
било, че принципът, залегнал както в отменените, така и в сега действащите
нормативни актове бил, че нивото на напрежение и мястото на измерване на
електрическата енергия се определят/договарят към момента на присъединяване на
обекта.
Действително
след присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация
на присъединителните съоръжения било извършено като за мерене на ниво ниско
напрежение) ищецът подал искане за промяна на мястото на меренето на
електрическата енергия на ниво средно напрежение.
Оспорва
твърдението на ищеца, че към искането си за промяна на мястото измерване на
електрическата енергия ищецът представил доказателства за собственост върху
присъединителните съоръжения - ел. проводи трафопостове. Всички доказателства
за собственост, представени по преписката сочели, че правото на собственост
била на Община Т., а не на ищеца. Още повече исканията били подадени от лице с
пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства
(пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - вж. писмото т.1 и т.2 били
представени в цялост едва с писмо изх. № ЦУ-14 от 21.01.2015 г. От описа на
приложенията на всички предходни писма било видно, че представените извлечения
от баланса били за други активи, но е и за трафопостове (вх. писмо изх. № 9946
от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията са за ел. провод 20 kV АС проводник 95 L
-7180 м. и ел. провод 20 kV откл. за ТП проводник АС - 95 L - 738 М, същите
били приложени и към писмо изх. № 1748 от 23.10.2008 г.). Счита, че ищецьт не
бил доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и
електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в
обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите
(за ниво ниско напрежение) не били налице. Едва с писмо изх. № ЦУ-М от
21.01.2015 г. ищецът представил запис за трафопостове, поради което едва тогава
стартирала цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето било сменено на
14.01.2016 г. (за справка вж. Констативен протокол за техническа проверка №
249661 от 14.1.2016 г.).
Счита,
че процесните суми били дължими, тъй като обектите на ищеца били присъединени
на ниво ниско напрежение, ползвали електроенергия ниско напрежение, пренесена,
трансформирана и разпределена от „Е.” ЕАД и „Е.” ЕАД.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намира за установено следното:
По
делото не е спорно, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на
ел. енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко
обекта, в т.ч. и на обект с ИТН 2939033
– помпена станция „Капитан Петко Войвода”, общ. Т..
Не е спорно също така, че процесният обект на
ищеца с ИТН 2939033 – помпена станция „Капитан Петко Войвода”, общ. Т., е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.” ЕАД на ниво
ниско напрежение и че на 14.01.2016г. е променено меренето на ниво средно
напрежение, видно и от констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване от 14.01.2016г. (л. 83 от делото)
На осн.чл.272 ГПК въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционното решение относно анализа на цялата
кореспонденция на страните, касаеща въпроса за собствеността на процесния трафопост и
стартирането на процедура по смяна на нивото на мерене, от която се установява.
Видно от представената по делото данъчна фактура
№ **********/31.03.2015г., издадена от „Е.“ ЕАД, е била начислена на „В.” ЕООД
ел.енергия на стойност 18172,26 лева, заплатена от ищеца на 15.04.2015 г.,
видно от преводно нареждане .
В
първоинстанционното производство е назначена съдебно - икономическата експертиза, съгласно заключението по която (неоспорено от старните),
което съдът кредитира като пълно, ясно и
съответно на писмените доказателства, сумата по горепосочената фактура, включва
и такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение ПС ”Капитан Петко Войвода” в размер на 1513,51 лева без ДДС (платена от ищеца). Вещото лице е
изчислило, че разликата в стойността на отчетените в процесния обект количества
ел.енергия при измерване на ниско напрежение и при измерване на средно
напрежение за процесния период е 1135,89 лева.
Видно от заключението на съдебно -
техническата експертиза, през периода
22.02.2015г. – 22.03.2015г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по
процесната фактура за обект ПС „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033 се е
извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ Капитан Петко Войвода ". Вещото е посочило, че ако се
приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ
от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ
на подстанция „Т." на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да
монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за
търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно
напрежение 20 kV на електропровод
„Венеция" в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле
„мерене" или в съществуваща килия.
Продажбата
на ел. енергия по своята правна същност е търговска продажба по смисъла на ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба,
купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава да
предаде стоката.
Съгласно
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС първият
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Налице са елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване
по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.
Относно
предпоставките, при които се дължи цена за пренос на ел.енергия на ниво средно
или ниско напрежение е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл.
290 ГПК с решение №227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, съгласно
което дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от
потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко
обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството
ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като
компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на
същите –измерването в места, различни от уговорените между страните или от
нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена
за пренос.
Съгласно
решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено
по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите
съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от
Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Не е
спорно, че към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан
към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна
уредба, която да определя задължителни места на измерване на доставяната
електрическа енергия.
Съгласно
чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа,
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от
вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата
границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване
на кабелните накрайници към уредбата.
Следва да се приеме, че в хипотезата на присъединяване на потребител
чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
Тази граница в конкретния спор се установява от заключението на вещото вещо
лице по СТЕ, според което границата на собствеността са изводите на
електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение.
Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на
средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно
напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на
изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция" в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно
поле „мерене" или в съществуваща килия.
Следователно,
СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение в случая, е било неправилно разположено
и количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно определените, не може да бъде основание за начисляване цената за
пренос, от което произтича недължимостта на този компонент от цената на
електрическата енергия.
Предвид гореизложеното следва да се приеме,че решението на районния съд
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.В полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
С
решение №176/04.02.20 г. по гр.д.№2528/19 г. е допусната поправка на ЯФГ,което
решение е влязло в законна сила.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1355/21.10.2019 г. по гр.д.№2528/2019 г. по описа на Районен съд-С.З.
,поправено с решение №176/04.02.20 г. по същото дело.
ОСЪЖДА
"Е." ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. П., **да
заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ** сумата
360 лв./триста и шестдесет лева/, представляващи съдебни разноски по следната банкова сметка; ***
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: