Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 96

28.02.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                              2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Диана Динкова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1341 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Централно управление на НАП – София, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №208/16.10.2019 г., постановено по НАХД №399 по описа на Димитровградския районен съд за 2019 г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било незаконосъобразно и неправилно. Намират се незаконосъобразни съображенията на районния съд за наличие на съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление, а именно посочването на жалбоподателя в постановлението с два различни ЕИК. Твърди се, че действително при съставяне на АУАН и последвалото го Наказателно постановление, ЕИК на ЕТ бил изписан правилно, но при описание на нарушението бил посочен ЕИК на ЕТ, в който имало сгрешена една цифра. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.42, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, съставеният АУАН следвало да съдържа името и идентификационните признаци на нарушителя. Това означавало, че между АУАН и НП, издадено въз основа на него, трябвало да има пълно покритие относно идентификационните признаци на нарушителя. В конкретния случай, видно от самия АУАН, на първа страница в него изрично било посочено, че актът е съставен против ЕТ „Шанс – А.С.“ с конкретно посочен ЕИК ….., а при описание на нарушението било изписано, че ЕТ „Шанс – А.С.“ е с ЕИК …. – т.е. сгрешена  била само една цифра. Същите данни били изписани и в издаденото Наказателно постановление. Така установените факти и обстоятелства водели до извода, че юридическото лице, срещу което било издадено НП, било със същото име и Булстат, и единствено в описателната част на наказателното постановление бил изписан Булстат, в който била сгрешена една цифра. В конкретния случай се касаело за допусната техническа грешка при изписването. Посочването на грешен Булстат на търговеца при описание на нарушението не било ограничило правото му на защита по никакъв начин. Действително, посоченото нарушение било процесуално, но то не било довело до невъзможност на лицето да разбере за извършването на кое нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. В наказателното постановление били налице достатъчно данни, индивидуализиращи субекта на административното нарушение, а именно фирмата на нарушителя – ЕТ „Шанс – А.С.“ била изписана правилно, Булстатът на същата в началото и при постановяване на административното наказание също бил изписан правилно, стопанисваният от ЕТ магазин, заедно с адреса му, също били изписани правилно, ЕГН на представляващия дружеството и трите му имена били изписани отново правилно, и това били белези, по които по безспорен начин било установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Следователно неоснователни били доводите на първоинстанционния съд, че при посочване на грешен Булстат при описание на нарушението (като в конкретния случай била сгрешена само една цифра), а при правилното му изписване на останалите места в наказателното постановление, било нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и да се потвърди отмененото с него Наказателно постановление.

Ответникът, А.С.С., в качеството му на ЕТ „Шанс – А.С.“***, депозира по делото писмени бележки, в които сочи, че сгрешеният Булстат на търговеца в описателната част на Наказателното постановление било абсолютно процесуално нарушение, довело до невъзможност за жалбоподателя да осъществи правото си на защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за основателна, а решението на Районен съд – Димитровград за неправилно и незаконосъобразно. Излага становище, че посоченият пропуск представлявал процесуално нарушение, но същият не бил от категорията на съществените, тъй като не довел до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното решение Димитровградският районен съд е отменил като незаконосъобразно обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №453956-F486437/30.07.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП, с което на ЕТ „Шанс – А.С.“***, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв.

За да постанови този резултат, районният съд приел, че при провеждане на административно наказателната процедура по съставяне и връчване на АУАН и издаване на НП, е налице съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на Наказателното постановление. Видно било от прието към административно наказателната преписка доказателство – справка за Данни за осигуряване по БУЛСТАТ, че фирмата на жалбоподателя има ЕИК – …. В АУАН №F486437 от 14.05.2019 г. били записани два ЕИК – … и ….., с което бил нарушен чл.42, т.5 от ЗАНН. Съдът е изложил мотиви, че това нарушение е било отстранимо по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но административно наказващият орган не го е отстранил, а го е възпроизвел в НП №453956-F486437/30.07.2019 г., в което по абсолютно същия начин жалбоподателят освен с всички други индивидуализиращи белези, бил посочен на различни места с два различни ЕИК – … и ….. Нарушен бил чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като тук нарушението вече било съществено, доколкото при наказание на търговец, индивидуализацията по ЕИК била задължителен елемент, придаващ стабилност на волята на АНО, равносилен на ЕГН на физическо лице – нетърговец. Съдът е изложил доводи защо позицията за техническа грешка не е релевантна. Посочил е, че се касае за самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото била налице неточно изразена воля кое е наказаното лице, тоест жалбоподателят бил съществено затруднен да организира защитата си, тъй като не бил във възможност ясно и категорично да разбере дали именно той е наказан. Съдът не е извършил проверка по същество за правилност на обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира за правилни фактическите установявания на въззивния съд, но не споделя решаващите правни изводи в оспорения съдебен акт, за   допуснато в хода на административнонаказателното производство процесуално нарушение,  довело до нарушаване на процесуални права на наказаното лице.

Следва да бъде посочено, че в АУАН №F486437 от 14.05.2019 г. единният идентификационен код (ЕИК) на нарушителя – едноличен търговец, фигурира на няколко места: на първо място – при посочването срещу кого е съставен актът, на второ – при описанието на извършеното нарушение и на трето – в разписката за връчване, инкорпорирана в текста на АУАН. ЕИК на едноличния търговец е изписан с една сгрешена цифра единствено в описанието на извършеното нарушение. В Наказателното постановление, от своя страна, ЕИК на търговеца фигурира отново при посочването срещу кого е издадено НП, при описанието на нарушението, при налагането на съответното административно наказание, и в разписката за връчване, инкорпорирана в текста на НП. Отново същата грешка в изписването на една от цифрите на ЕИК на търговеца е допусната единствено при описанието на нарушението. Всички други индивидуализиращи правния субект белези – като правноорганизационна форма, наименование, седалище и адрес на управление, и имена на представляващия, съвпадат абсолютно точно. Ето защо настоящата инстанция не възприема съображението, че е създадена неяснота относно това кой е нарушителят, при положение, че всички останали обстоятелства, посредством които се индивидуализира определен правен субект, изцяло съвпадат с тези на наказания търговец и изписването на неговия ЕИК в диспозитивната част на Наказателното постановление е напълно коректно.

В конкретния случай допуснатата техническа грешка в изписването на една цифра от ЕИК на търговеца в мотивната част на НП не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не води на самостоятелно основание до незаконосъобразност на Наказателното постановление. В случая нарушителят е безспорно индивидуализиран, посредством не само посочването на точния ЕИК на три други места в наказателното постановление, но и с вярно изписване на всички останали белези, характеризиращи търговеца.

Като е отменил Наказателното постановление, Димитровградският районен съд неправилно е приложил закона, което е основание за касиране на решението му.

Доколкото в случая районният съд е отменил Наказателното постановление само на процесуално основание, без да излага съображения по съществото на нарушението, свързани с неговото извършване, съставомерност, авторство и доказаност, и доколкото липсват мотиви за извършена преценка на събраните по делото доказателства, съответно за следващите от тях правни изводи, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по направеното в писмено становище от ответника, чрез процесуалния му представител, искане за присъждане на разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, тъй като на основание чл.226, ал.3 от АПК, вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН, по разноските за водене на делото пред АС – Хасково следва да се произнесе съставът на съда, на който делото е върнато за ново разглеждане, съобразно изхода на спора.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение №208 от 16.10.2019 г., постановено по НАХД №399 по описа на Димитровградския районен съд за 2019 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Димитровградския районен съд.

Решението е окончателно.  

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.           

                  

                                                                                                  2.