О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 29.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в закрито
заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав :
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното
от съдията т.д. № 1460 по описа на СГС за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Стартирало е по повод на подадена
искова молба с вх. № 95721 от 11.07.2018 г. от ищецът – „ОЛ С.Л.“ чуждестранно
дружество, учредено в Британските Вирджински острови, с регистрационен номер
288204, с адрес на управление – ОМС Чеймбърс, *******Роуд Таун, Тортола,
Британски вирджински острови, представлявано от директора К.Г.С., чрез
пълномощника му – адв. В.Г., срещу ответника – „Б.9.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** са предявени за разглеждане при условията на
обективно и кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 29, ал. 1,
пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, а именно да се установи по отношение на ответника, че вписаните
по партидата му обстоятелства, както следва : 1./ прехвърляне на собственост
върху 21 340 дружествени дяла от капитала на „Б.9.“ ООД, от съдружника - „ОЛ С.Л.“
/продавач/ на съдружника – К.Д.К./купувач/; 2./ прехвърляне на собственост
върху 60 000 дружествени дяла от капитала на „Б.9.“ ООД, от съдружника - „ОЛ С.Л.“
/продавач/ на съдружника – К.Д.К./купувач/; 3./ увеличаване капитала на „Б.9.“
ООД от 840 000 лв. на 1 300 000 лв. разпределени в 130 000 дружествени дяла,
всеки с номинална стойност от по 10 лв.; 4./ прехвърляне на собствеността върху
130 000 дружествени дяла от капитала на „Б.9.“ ООД, от съдружника – К.Д.К./дарител/
на Т.К.К./надарена/; 5./ увеличаване капитала на „Б.9.“ ООД от 1 300 000 лв. на
1 650 000 лв. разпределени в 165 000 дружествени дяла, всеки с номинална
стойност от по 10 лв., като новите 35 000 дружествени дяла се поемат изцяло от
новоприет съдружник – „А.Д.“ ЕООД /с ново наименование „Т.1“ ЕООД; и 6./промяна
на седалището и адреса на управление на „Б.9.“ ООД ***, са несъществуващи
такива, и като законна последица от уважаването на тези искове да се извърши
заличаване на вписванията на тези обстоятелства.
В исковата молба се излагат
фактически твърдения, че в рамките на развил се и приключил исков процес с
влязло в сила съдебно решение са били
обявени за нищожни, поради липса на представителна власт : 1./ Договор от
15.05.2002 г. имащ нотариална заверка на
подписите с рег. № 3732/15.05.2002 г. на Нотариус – И. М., с район на действие
РС –Варна, с който договор Ч.А.действащ в качеството си на пълномощник на „ОЛ С.Л.“ е продал на физическото лице – К.К.21 340
дружествени дяла от капитала на ответника - „Б.9.“ ООД срещу договорена цена от
21 340 лв.; и 2./ Договор от
08.11.2001 г. имащ нотариална заверка на
подписите с рег. № 7246/09.11.2001 г. на Нотариус – И. М., с район на действие
РС –Варна, с който договор Ч.А.действащ в качеството си на пълномощник на „ОЛ С.Л.“ е продал на физическото лице – К.К.60
000 дружествени дяла от капитала на ответника - „Б.9.“ ООД срещу договорена
цена от 12 000 лв. Поддържа се, че недействителността на цитираните два
договора е основание да се заключи, че вписаните по партидата на ответника
обстоятелства свързани с прехвърляне на цитираните по горе пакети от
дружествени дялове следва да се разглеждат, като несъществуващи обстоятелства,
доколкото макар към момента на вписването същите да са били налице, то по исков
ред е прогласена тяхната нищожност. Несъществуването на вписаните промени по
прехвърлянето на дружествени дялове от ищеца в полза на К.К.през 2001 г. /60
000/ и 2002 г. /21 340/, което е последица от нищожността на двете сделки по
тяхното прехвърляне рефлектирала и върху
всички последващи промени в обстоятелства вписани по партидата на ответника,
доколкото същите трябвало да се приемат за липсващи, тъй като нямало валидно
взети решения от компетентния за това орган на дружеството. Сочи се, че К. и
неговата дъщеря Т. К.са действали привидно придавайки си качеството на
еднолични собственици на капитала на „Б.9.“ ООД, при положение, че те не
притежавали дори мажоритарен дял от капитала на това дружество. В хронологична
последователност са изложени предприетите промени в обстоятелства подлежащи на
вписване спрямо ответното дружество, които са се реализирали след завеждане на
исковете за нищожност на цитираните по-горе две сделки за продажба на
дружествени дялове. Най-напред се вписала промяна в обстоятелството свързано с
размера на капитала на „Б.9.“ ООД, като К. действайки, като едноличен
собственик на капитала /което в действителност не било така, заради ефекта на
обявената нищожност на прехвърляния на дялове/ взел решение в тази насока, и
предприел вписването на обстоятелството, което следвало от това решение –
увеличение на капитала на „Б.9.“ ООД. Единствената цел на това вписване било да
се затрудни упражняването на правата на мажоритарния съдружник – ищец.
Акцентира се върху това, че ОС на ответника не било изразявало воля в подобна
насока и нямало негово решение в този смисъл. Твърди се, че съдружникът К. е
действал недобросъвестно в процедурата по увеличение на капитала на ответника,
защото отлично е съзнавал, че придобивайки дружествените дялове с двата
прогласени за нищожни договора се договаря във вреда на дружеството, за което
издавали : уговорената продажна цена по тях; текста на пълномощните и мотивите
на СР на ОС-Варна, а така също му е бил известен спора около собствеността на
дяловете формиращи капитала на „Б.9.“ ООД. Следващото несъществуващо вписано в
ТР по партидата на ответника обстоятелство по твърдения на ищеца е това
съставляващо – прехвърлянето /даряването/ през 2013 г. на 100 % от капитала на
ответника от К. на неговата дъщеря Т. К.а. Позоваването тук е, че действието по
прехвърляне на дяловете посочени по-горе /60 000 и 21 340/ не е произвело
преследвания транслативен ефект, защото сделките чрез които К. се легитимира,
като притежател на тези дялове са нищожни. Вписването на това обстоятелство в
ТР създавало привидност пред третите лица, че Т. К.притежава собствеността
върху 100 % от капитала на „Б.9.“ ООД и
целяло да осуети предприетата от ищеца насочена към възстановяване на
собствеността му в ответника. Освен това
така вписаното обстоятелство следвало да се счита, че никога не е възниквало,
защото отсъствало взето решение от ОС на ответника, по силата на което Т. К.да
е приета като нов съдружник. Посочва се, че като дъщеря на К., Т. К.е била
отлично осведомена за съществуващия спор за собственост между баща й и ищеца,
когато е била надарена с дяловете в „Б.9.“ ООД. Това знание се предполагало,
защото се касае за сделка между свързани лица по смисъла на пар. 1, ал. 1 от ДР
на ТЗ. Следващото несъществуващо вписано
през 2016 г. в ТР по партидата на
ответника обстоятелство по твърдения на ищеца е това съставляващо – увеличение
на капитала в „Б.9.“ ООД и приемане на нов съдружник в лицето на „А.Д.“ ЕООД,
които придобивал 350 000 дружествени дяла от капитала на ответника.
Фактическите твърдения свързани с цитираното обстоятелство се базират на това,
че исковете за обявяване на нищожност на двата договора от 2001 г. и 2002 г. са
заведени през 2013 г., като в това производство Т. К.е била конституирана в
качеството й на ответник, предвид което е уведомена за претенциите които ищеца
има относно една част от дружествените дялове в ответното дружество. Във връзка
с тази искова защита като обезпечителна мярка в полза на ищеца бил наложен
запор върху 62 500 броя дружествени дялове от капитала на „Б.9.“ ООД, като
се сочи, че същия е вписан на 17.09.2013 г. Впоследствие Т. К.действайки като
привиден едноличен собственик относно капитала на „Б.9.“ ООД била взела решение
за извършване на непарична вноска обхващаща цялото имущество, с което разполага
ответника и внасянето му в капитала на трето дружество – „Б.**“ ЕООД.
Действието по вписване на този апорт било предприето от К., в качеството му на
управител на „Б.9.“ ООД, което категорично потвърждавало, че Т. К.осъществява
действията си в условията на недобросъвестност. След приключване на цитираната
разпоредителна сделка Т. К.привидно действаща, като едноличен собственик на
капитала на „Б.9.“ ООД на 05.06.2015 г. взела решение за увеличаване капитала
на това дружество и приемане на нов съдружник в лицето на „А.Д.“ ЕООД. Заявяването за вписване на тези
обстоятелства по партидата на ответника било предприето отново от управителя – К.
и то едва на 07.01.2016 г., като идеята на тази забава по мнение на ищеца е
насочена към осуетяване възможността му да оспори тези решения по реда на чл.
74 ТЗ, доколкото упражняването на тази защита било скрепено с изрично установен
преклузивен срок. Аргументите за несъществуване и на това обстоятелство се
извеждат при твърдения, че решенията на Т. К.са нищожни, защото тя не е имала
качеството на едноличен собственик на капитала в „Б.9.“ ООД, а дружеството е
могло да вземе валидно решение от подобно естество само чрез изразена воля от
Общото му събрание, каквато нямало. В тази насока са и твърденията за
несъществуване и на последното визирано от ищеца в ИМ вписано обстоятелство, а
именно промяна на седалището и адреса на управление на „Б.9.“ ООД ***.
С
определение от 19.04.2019 г. съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е
постановил спиране на производството по т.д. № 1460/2019 г. на СГС, ТО,
VI-2 състав до
приключване с влязъл в сила краен съдебен акт по обуславящото производство по
образуваното т.д. № 1972/2014 г. по
описа на Окръжен съд – Варна. Това определение е влязло в сила на 16.08.2019 г.
С молба от
20.05.2021 г. ответникът – „Б.9.“ ООД е предоставил по делото преписи от решения
на ОС – Варна и АС – Варна и Определение на ВКС във връзка с разглеждане на
иска по образуваното т.д. № 1972/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Констатира се, че с влязло в сила решение на ОС-Варна по т.д. № 1972/2014 г. е
прието за установено в отношенията между Т.К.К.и ОЛ С.Л., че ответника ОЛ С.Л.
не притежава членствени права в търговско дружество „Б.**“ ЕООД на основание
чл. 124 ГПК.
Процесуалният
факт по приключване на т.д. № 1972/2014 г. посредством разрешаването на спора
по него с краен съдебен акт следва да се възприеме за настъпил, предвид което
основанието за временното преустановяване на делото е отпаднало и същото на
основание чл. 230, ал. 1 ГПК подлежи на възобновяване.
С молбата си
от 20.05.2021 г. ответното дружество - „Б.9.“ ООД е направило отвод за
недопустимост на предявените за разглеждане искове в настоящото производство.
Позоваването е, че с оглед формираната СПН в пределите на приключилия спор по т.д.
№ 1972/2014 г. образуван по описа на ОС- Варна между страните следва да се
смята за прието, че ищецът не разполага с качеството на съдружник в ответното
ООД. Обърнато е внимание, че според мотивите на този съдебен акт
правоотношението със съдружника - ОЛ С.Л.
трябвало да се смята за прекратено по смисъла на чл. 125, ал. 2 ТЗ, считано от
08.04.2001 г. Това означава, че ищецът не притежава правен интерес от
провеждане на предприетата по настоящото дело съдебна защита, което я прави
недопустима, а като последица от това производството по делото следвало да бъде
прекратено.
Със свое
разпореждане от 07.05.2021 г. съдът е изпратил на ищеца - ОЛ С.Л., чрез
процесуалния му представител в производството препис от молбата на ответника от
20.05.2021 г., с която е формулирано искане за прекратяване на делото, като му
е указал, че разполага с възможност да депозира отговор по нея в 1-седмичен
срок. Книжата са връчени на адвокат – Г. на 11.06.2021 г., а отговор в
пределите на осигуреният срок не се констатира да е упражнен по делото.
Разпоредбата
на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ урежда правна възможност за защита срещу пороците на
вписването в ТР, като овластява всяко трето лице с правен интерес да дири
защита срещу порочните вписвания, предявявайки иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Активно
легитимирано да проведе установителните искове по чл. 29 ЗТР РЮЛНЦ е това трето
лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се
променило вследствие на заличаването му. В случаят ищецът ОЛ С.Л. извежда
наличието на правен интерес за него от провеждане на искова защита по упоменатия
ред при твърдения, че има качеството съдружник в ответното дружество „Б.9.“ ООД,
както към момента на реализирането на всяко едно от обстоятелствата, които са
предмет на извършените вписвания, така и към момента на депозиране на ИМ.
Подобно качество обаче не се установява да е налице за ОЛ С.Л. с оглед
постановеното формираната СПН постановеното решение по т.д. № 1972/2014 г.
образуван по описа на ОС- Варна. В това производство участие са взели, както
ищеца така и ответника, като те са обвързани от постановения с него резултат –
в случая с отричането на правоотношение по членство между ОЛ С.Л. и „Б.9.“ ООД.
При това положение понастоящем ОЛ С.Л. не е носител на защитими права по
членство в ОЛ С.Л., респективно не се легитимира с друг защитим по реда на чл.
29 ЗТРРЮЛНЦ интерес, което обуславя недопустимост на предявените за разглеждане
искове, а като резултат от това и прекратяване на производството по делото.
Мотивиран от изложеното съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл. 230, ал. 1 ТЗ производството
по търг. дело № 1460/2018 г. водено по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-2 състав и го ПРЕКРАТЯВА
изцяло на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на предявените за разглеждане
в него искове.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :