Р Е Ш Е Н И Е
№ 586
Гр.Пещера,17.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, на двадесет и шести юни през двехиляди и деветнадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Атанаска Павлова
секретар Евгения
Млячкова, като разгледа докладваното от съдия Павлова гр. дело №1623 по описа
за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр, София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,чрез пълномощника си К.А., против И.А.К.
ЕГН:**********,***, иск с правно
основание чл. 422 във вр. чл.415 ал. 1от ГПК. Твърди, че в
законоустановен срок по чл.415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на
Районен съд - гр. Пещера по ч.гр.д. № 1036/2018., получено от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД на 22.10.2018г., предявяват настоящия установителен иск с
правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно
вземанията на заявителя срещу И.А.К., по договор № ********** в размер на
6592.96 лв. /шест хиляди петстотин деветдесет и два лева и деветдесет и шест
стотинки/ представляващи неизплатено парично задължение.
Твърди ищеца, че на 05.04.2017г. И.А.К., кандидатствал
за отпускането на потребителски кредит
като е попълнил Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт.На 06.04.2017г. дружеството „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
предоставило на И.К. „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит" относно потребителски кредит
"ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт" с пакет от допълнителни услуги Бонус.
След взето информирано решение от страна на И.А.К. на
06.04.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № **********, между
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор, от една страна и И.А.К., като
длъжник от друга страна. Договорът е сключен при следните параметри:
Рефинансиране: Кредитор: ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД-в полза на И.А.К.;сума за
рефинансиране: 190.16 лв.
По кредита:
Сума на кредита 3000 лева.; Срок на кредита: 36 месеца.; Размер на вноската по
кредита: 146.39 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР) 49.90%; Годишен лихвен
процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11 %.; Дата на погасяване: 1-во число
от месеца; Дължима сума по кредита: 5270.04 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2642.04 лв. Размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги: 73.39 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги: Общо задължение: 7912.08 лв.;Общ размер на вноската: 219.78 лв.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД твърди, че изпълнило точно и в срок задълженията си по
договора, като извършвило и вътрешно рефинансиране по предходно задължение към
дружеството в размер на 190.16 лв.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнил точно и в
срок задълженията си по договора, като превело паричната сума в размер на 2
809.84 лв. по посочената от И.А.К. банкова сметка, *** с банкова референция
067029970014177 от 07.04.2017г. Преведената сума представлява остатъчна
стойност от одобрената сума по заема в размер на 3000лв., след извършване на
рефинансиране в размер на 190.16лв.
Ответника от своя страна поемал задължение по Договора
за потребителски кредит, като го сключва за срок от 36 месеца с месечна вноска
по погасителния план в размер на 219.78 лева и падежна дата всяко 1-во число на
месеца. Договорът е подписан при Общи условия /по нататък наричани за краткост
„ОУ“/. ОУ са неразделна част от Договора, подписани са от И.А.К. и е
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приемал, няма забележки към
тях и се задължавал да ги спазва.
На 29.09.2017г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД от една страна в качеството на кредитор и И.А.К. от друга страна в
качеството на длъжник от друга страна е подписан Анекс № 1 към Договор за
потребителски кредит за отлагане на вноски. В Анекс № 1 е уговорено, че вноска
№ 5, ще бъде отложена и заплатена в края на погасителния план, като за целта е
изготвен нов погасителен план и същия е неразделна част от Анекс № 1.В резултат
неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че е направил 6 пълни вноски и
една частична вноска, след изпадането му в забава съгласно уговореното в чл.
12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, а именно „....В
случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет)
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост " на 13.03.2018г. договорът за кредит е
прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като до
ответника е изпратено писмо уведомление на 30.03.2018г.
В настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД се отказвало да търси претендираните с подаденото заявление лихви за
забава в размер на 16.60 лв., както такса от Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30 лв.
Претендират само законна лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна
дата И.А.К. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на 6592.96
лв. /шест хиляди петстотин деветдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/
представляващи неизплатено парично задължение.
В съответствие с изложеното считат иска за основателен
и доказан.Твърди ищеца, че кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт
/КЕ/, представил на клиента образец на искане за получаване на потребителски
кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят
всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да
подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение
всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични
средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски
кредит.
Следвало да се отбележи също според ищеца, и че ако
потребителят е желаел, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1
ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума,
направил е плащания по заема, което считам за показателно относно наличието на
съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и
с погасяването на кредита.
Поради неизпълнение на договорните си
задължения ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК входирано в РС Пещера, като
е образувано ч.гр.д.№1036/2018г. На 22.10.2018г. ищецът е получил съобщение от съда с указание да
предяви установителен иск срещу ответника по чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Моли да се
постанови решение, с което да се установи съществуването на вземането в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
срещу длъжника И.А.К. в размер 6592.96 лв. /шест хиляди петстотин деветдесет и
два лева и деветдесет и шест стотинки/ представляващи неизплатено парично
задължение по ДПК № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства,
подробно описани и е направено доказателствено искане - за прилагане на
заповедното производство.Претендират разноски.
На ответника е допуснато предоставяне на правна помощ
чрез назначаването на адвокат особен представител предвид разпоредбата на чл.
47 ал. 6 от ГПК.В срока за отговор такъв
е постъпил от ответника, чрез особения му представител. В отговора
бланкетно се сочи, че се оспорва иска по основание и по размер, както и че
ответника не дължи процесната сума. Не прави доказателствени искания.
Съдът е указал на ищеца, че не сочи и ангажира
доказателства за уведомяването на ответника за предсрочната изискуемост на
кредита.
В
проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител
е депозирал по делото писмена молба с вх.№3819/25.06.2019г., в която поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира
разноските по заповедното и по исковото производство. Излага подробни
съображения по съществото на правния спор.
Особеният
представител на ответника се явява в първото по делото заседание и моли съда да
отхвърли предявения иск, като неоснователен, като му е предоставена възможност
да изложи подробно доводи в писмена защита в определен от съда срок. Такава не
е представена.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на
особения представител на ответника и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На
26.07.2018 год., ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е подало по
пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
постъпило в съда на 30.07.2018., срещу ответника И.А.К., в качеството му на
длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1036/2018 год. по описа на
Пещерския районен съд. Същото е било уважено и Пещерският районен съд е издал Заповед №363 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 31.07.2018год., с която е
разпоредил ответникът-длъжник да заплати на кредитора –ищец главница в размер на 6 592.96 лв., такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лв., начислени
за периода от 02.07.2017 г. до 13.03.2018 г., законова лихва за забава в размер
на 16.60 лева за периода от 02.07.2017 г. до 13.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.07.2018 година до окончателното й
изплащане и разноски по делото, от които 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 132.79 лв. платена държавна такса.
Посочено е,
че вземането произтича от неизпълнено задължение по
договор за потребителски
кредит №********** от 07.04.2017г.
Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и
срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия
установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и
подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
От
събраните по делото писмени доказателства,
се установява, че на 06.04.2017г. е сключен Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №********** между ищеца „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и ответника И.А.К. като кредитополучател. Договорът е сключен
при следните параметри между Кредитор:
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и кредитополучател
И.А.К.;сума за рефинансиране: 190.16 лв. По кредита: сума на кредита 3000
лева.; Срок на кредита: 36 месеца.; Размер на вноската по кредита: 146.39 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР) 49.90%; Годишен лихвен процент: 41.17%;
Лихвен процент на ден: 0.11 %.; Дата на погасяване: 1-во число от месеца;
Дължима сума по кредита: 5270.04 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2642.04
лв. Размер на вноската по закупен пакет
от допълнителни услуги: 73.39 лв.
Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение:
7912.08 лв.;Общ размер на вноската: 219.78 лв
Договорът е подписан от страните по него. Преди
сключването на договора на ответника е била предоставена преддоговорна
информация, видно от приложения формуляр – Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
Съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит неразделна част от него са
Общите условия, които са предадени при подписване на договора и с които
кредитополучателят внимателно се е запознал преди подписване на договора, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под
клаузите на този Договор за потребителски кредит и Общи условия.
Видно от Декларации т.Г е, че кредитополучателят е
декларирал, че му е предоставено безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и
разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен
европейски формуляр. Декларира е, че са му дадени разяснения, които са му дали
възможност да прецени доколко предлагания договор за потребителски кредит
съответства на неговите възможности и финансово състояние, както и разяснение
на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите
продукти и въздействието, което могат да окажат върху тях, в това число
последиците в случай на просрочени плащания, а така също и разяснения на пакета
от допълнителни услуги, които кредиторът може да предостави на
кредитополучаталя по негово искане, въздействието, което могат да окажат върху
него, както и правата и задълженията на страните по тях.
На същата дата ответникът е подписал и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 06.04.2017г., приложено по
делото.
На 07.04.2017г. ищецът е превел на ответника по посочена от него банкова сметка
***,84 лв., видно от приложения документ
за кредитен превод с референция №067029970014177 от дата 07.04.2017г., като е
посочено основание за плащане - №**********.
Процесният
договор за потребителски кредит №********** е сключен за срок от 36 месеца.
Дължимата месечна погасителна вноска по него, съгласно погасителния план е в
размер на 219,78 лв. с падеж - 1-во число на месеца.
Видно от приложения по делото Анекс № 1 към ДПК от
29.09.2017г., неразделна част от него, писмено страните са се съгласили да се
отложи плащането на вноска № 5. Годишният лихвен процент по кредита
се запазва в размер на 41,17 %, годишният процент на разходите става в
размер на 46,78 % след сключване на настоящия Анекс, останалите клаузи по договора
се запазват. Споразумението и ОУ остават
незасегнати от настоящия Анекс. Приложен е и нов погасителн план като вноските
стават 37 и размерът на всяка е 219,78 лева, като петата вноска е отложена за
последна.
От приложеното и неоспорено извлечение по кредитната
сметка на ответника е видно, че същият е платил шест погасителни вноски и
седмата частично. Не е извършено плащане на вноските от 7-ма/частично/ до 37-ма
включително. Последното отразено плащане по договора е на 11.12.2017г.
Ответникът
е погасил по процесния договор за потребителски кредит сумата в общ размер на
1319.12 лева., видно от приложеното по делото и неоспорено извлечение по
кредитната му сметка. Посочената платена главница е в общ размер на 284,20
лева. Посочената платена лихва е в общ размер на 594,14 лева.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 13.03.2018г. договорът е прекратен
автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и е обявена неговата
предсрочна изискуемост, както и че на 30.03.2018г. на ответника И.А.К. е изпратено уведомително писмо от страна на
дружеството, с което е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена
неговата предсрочна изискуемост. По делото, обаче, няма представени надлежни
доказателства това уведомително писмо да е връчено на ответника и да е
достигнало до него, съответно той да е запознат със съдържанието му/въпреки
дадените указания на съда да се представи/.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът съобрази следното:
Уважаването на иск с правно основание чл. 415 от ГПК
във вр. с чл. 422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи, съществуването на вземането,
чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае се за специален
установителен иск за установяване на вземането, когато в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея, за да бъде установено със
сила на присъдено нещо, че вземането относно, което е подадено заявление по
реда на заповедното производство съществува. Искът следва да се счита за
предявен от момента на подаване на заявлението. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на
заявлението по чл. 410 ГПК / а не само по чл. 417 ГПК/ следва да бъде изискуемо
към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в
хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК, тъй като за
кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по
чл. 410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент
на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.
Както
в заповедното производство, така и в настоящето исково производство,
ищецът претендира, че са настъпили предпоставките на автоматичната
предсрочна изискуемост на дълга, съгласно уговореното в т.12.3 от Общите
условия към договора за потребителски кредит,
според която в случай, че клиентът просрочи една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване
на договора за
потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща
на клиента уведомление, покана, предизвестие или др. Съгласно т.12.4
от Общите
условия към договора, при прекратяването на договора на това основание, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по
погасителен план, включващи
и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси, дължими по реда на
чл.17.4.
Ищцовото дружество е небанкова финансова институция по смисъла чл.3,ал.1 от Закона за кредитните
индтитуции/ЗКИ/ и спрямо него са приложими
изискванията на разпоредбата
на чл.60,ал.2 от ЗКИ във връзка с приетото в т.18 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС за обявяване на предсрочната изискуемост, които изисквания не са обвързани
от качеството на субекта-кредитор/банкова или небанкова финансова институция/,
а касаят предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането. След като за кредитните
институции важат „ по-тежките“ правила за обявяване на предсрочна изискуемост,
то за другите финансови институции /ищцовото дружество/ следва да важат с пълна
сила, тъй като по отношение на тях режимът на създаване и функциониране не е
обвързан от строги правила, каквито важат за банките, а и с оглед сигурността в
гражданския оборот.
Следва
да се отбележи и че предсрочната изискуемост е изменение
на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните по него и при наличието на следните две
предпоставки: обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл.60,ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на достигане до длъжника на
волеизявлението на кредитора, в случай, че към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл е приетото в ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК). Надлежното
обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната
изискуемост, в каквато
насока е и трайната съдебна практика. За ищцовото
дружество като финансова институция по смисъла на чл. 3 ал.1 ЗКИ и съгласно даденото
разрешение в в т. 18 ТР №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС е
необходимо преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение да съобщи на длъжника изявлението си на кредитор, че счита кредитът
за предсрочно изискуем.
Настоящият съдебен състав счита, че и при договор за кредит, сключен от
небанкова финансова институция, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой
вноски /какъвто
е процесният договор/, предсрочната изискуемост на
вземанията по
договора не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем и това му волеизявление да е достигнало
до длъжника. Това е така,
защото срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на
договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие
на договорна клауза, но и изявление на кредитора, че се възползва от това си право
и че обявява задълженията за предсрочно изискуеми, което волеизявление да е
достигнало до длъжника - кредитополучател.
В този смисъл и съдът намира за неоснователен довода
на ищеца, че за него – като небанкова финансова институция, не важи изискването
за обявяване на предрочната изискуемост на длъжника, преди подаване на
заявлението в съда. Приложената практика касае облигационни отношения между
физически лица и/или юридически лица, които не са финансови институции, която е
неприложима в случая.
В
конкретния случай по делото не са представени доказателства, от
които да се направи
извод, че волезявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е
достигнало до длъжника-ответник
и преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. По делото е
представено уведомително писмо от ищеца до ответника с дата 30.03.2018г., но
липсват доказателства същото да е изпратено до длъжника, както и да е
получено от него.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява
уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като препис от същото не се
връчва на длъжника, а и до произнасяне на съда заповедното производство се развива като едностранно.
Връчването на заповедта за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като тя не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения
смисъл. Исковата молба има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем. С връчването на препис от исковата молба предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като
факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно
чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този
въпрос е налице съдебна практика в решение № 114/07.09.2016 г. по т. дело №
362/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 77/10.05.2016 по дело № 3247/2014 на
ВКС, ТК, II т. о.
Предвид
горепосоченото, съдът счита, че по делото не се установи настъпила
предсрочна изискуемост на претендирания кредитен дълг по сключения между
страните Договор за потребителски кредит №********** от 06.04.2017г. към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Следователно
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание.
В
конкретния случай със заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, както и с исковата молба кредитодателят-ищец не е
поискал при условията
на евентуалност произнасяне относно падежирали вноски при преценка за
ненастъпила предсрочна изискуемост на целия дълг. Последното би имало и смисъл и ако
в заявлението си за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, заявителят е индивидуализирал
претенцията си като отделни
вноски. В случая не го е направил, а е посочил глобална сума в размер на 6 592,96 лева - главница по договор за потребителски кредит.
Не е посочил и съответно конкретизирал други компоненти на дълга като възнаградителна лихва по договора, възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и т.н. В заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, както и в исковата молба вземането,
което се претендира е посочено като глобална сума, на основание твърдяната
предсрочна изискуемост на кредита като липсва изрично посочване на ликвидните и
изискуеми вземания било към датата на твърдяната предсрочна изискуемост, било
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл са Решение №52 от 14.01.2019г. на
ОС-Варна по в. т. д. №1603/2018г. и Решение №947 от 06.12.2018г. на ОС-Варна по в. т. д. №1478/2018г.
С
оглед гореизложеното предявеният установителен иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК следва да
бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Предвид изхода на делото, страната, имаща право на разноски
– ответникът не е представил доказателства за направени такива.
Още повече, че ответникът е представляван в настоящето производство от назначения му от
съда особен представител, разноските за чието възнаграждение са заплатени от
ищеца по делото на основание разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК.
По
изложените съображения, ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В, представлявано
от Светослав
Николов,Ондрей Локвенц,Ярослав Ян
Чечински и Ирина Георгиева, управители, чрез пълномощника юрк. К.А., против И.А.К. с ЕГН – **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК – за
установяване съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, ЕИК ********* срещу
длъжника И.А.К. с ЕГН – **********, в размер на 6 592,96 лв., представляващи
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит №**********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, за което е
издадена Заповед №363 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.07.2018г.
по ч.гр.дело № 1036/2018г. по описа на Районен съд-Пещера, като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр.Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: