№ 15333
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110157208 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД моли съда за осъждане на
ответника ЗАД АРМЕЕЦ АД да му плати на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД –
1536,87 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на 16.2.2022 г.
при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №В2504ТК, в чиито
права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по
договор за застраховка – полица №440121031063765/17.12.2021 г., срещу
ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със собственика на л.а. с рег. №В9818СА, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 21.10.2022 г., до изплащане на сумата.
Моли и за осъждането на ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК да му плати
обезщетение за направените разноски.
Ответникът ЗАД АРМЕЕЦ АД оспорва исковете и моли за отхвърлянето
им. Оспорва механизма за настъпване на произшествието и вината на водача
на л.а. с рег. №В9818СА и твърди евентуално, че водачът на л.а. с рег.
№В2504ТК е допринесъл за настъпване на вредите колкото и другият водач,
поради което моли за намаляване на обезщетението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
1
и в съвкупност, приема за установено следното:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С плащането на обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
вината се презумира до доказване на противното.
Следователно в тежест на ищеца е да докаже договора за застраховка
Каско, произшествието по през периода на застрахователното покритие по
този договор, повредите по автомобила, причинната връзка между вредите и
деянието на водача на автомобила, по отношение на който е сключен договор
за застраховка Гражданска отговорност с ответника, плащането на
обезщетението по чл.405 КЗ.
В процесния случай от показанията на разпитаните по делото свидетели
и приетата по делото САТЕ се установява, че на 16.2.2022 г. е настъпило пътно
транспортно произшествие между л.а. с рег. №В9818СА и л.а. с рег.
№В2504ТК. Водачът на л.а. с рег. №В2504ТК предприема маневра завой
наляво за навлизане в крайпътна територия за навлизане в територия на
автосервиз, през същото време е изпреварван от водача на л.а. с рег.
№В9818СА с превишена скорост от около 70 км/ч, поради което между двата
автомобила настъпва съприкосновение, сблъсък и повреди.
Не се спори по делото, че между ищеца и собственика на л.а. с рег. №
В2504ТК е действал към този момент договор за застраховка Каско – полица
№440121031063765/17.12.2021 г., по силата на който ищецът е задължен да
носи риска от повреждане на този автомобил при ПТП.
Страните са единодушни по отношение на обстоятелството, че
собственикът на л.а. с рег. №В9818СА и ответника към момента на
произшествието са обвързани от говор за застраховка Гражданска отговорност
2
– полица №BG/22/121002979151, по силата на който ответникът е задължен да
носи риска с този автомобил да се причинят вреди на трети лица.
Също – и че ищецът е обезщетил собственика на л.а. с рег. № В2504ТК,
за повреди в общ размер на 3073,74 лв., които са оценени от приетата по
делото САТЕ като причинени във връзка с процесното произшествие, както и
че са в рамките на средните пазарни цени, които възлизат на 3646,26 лв. за
отстраняване на повредите по същия автомобил.
Безспорно е и че ответникът е платил на ищеца обезщетение по чл.411
КЗ в размер на 1551,87 лв.
Съдът приема при тези факти, че искът е изцяло неоснователен, тъй като
за ответника е възникнало задължение по чл.411 КЗ да обезщети ищеца, но в
намален на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД наполовина размер поради съпричиняването
на вредите от водача на л.а. с рег. №В9818СА поради управлението на същия с
превишена скорост.
Съгласно чл.25, ал.2 ЗДвП При извършване на маневра, която е свързана
с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента. Според чл.37, ал.2 ЗДвП
Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно
за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни
средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. Текстът на
чл.42, ал.3 ЗДвП сочи, че Водачът на изпреварваното пътно превозно средство
е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по
какъвто и да е друг начин.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение водачът
на лек автомобил е забранено да превишава 50 км/ч в населените места.
Ето защо, виновни за настъпване на произшествието са и двамата водачи
по равно. Водачът на л.а. с рег. №В2504ТК - поради задължението му да
пропусне движещия се с предимство водач на л.а. с рег. №В9818СА, а
последният – поради управлението на същия с превишена скорост, която за
населени места е 50 км/ч, а той е управлявал по показанията на същия водач –
3
свид.А. Б. се е движел .„… с около седемдесет и няколко километра в час.“ ,
тоест с превишена скорост над допустимата, която за населени места, съгласно
чл.21, ал.1 ЗДвП не трябва да надвишава 50 км/ч.
Затова след намаляване на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД на дължимото
обезщетение на половина, се установява че платената от ответника сума
изцяло покрива (дори нахвърля) дължимия размер.
Ето защо, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските по делото: На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът е
задължен да плати на ответника направените по делото разноски, съразмерно
на отхвърлените части от исковете – изцяло - от 750 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК
********* за осъждане на ответника ЗАД АРМЕЕЦ АД с ЕИК ********* да
му плати на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 1536,87 лв., претендирана като
обезщетение за претърпените на 16.2.2022 г. при ПТП имуществени вреди от
собственика на л.а. с рег. №В2504ТК, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №440121031063765/17.12.2021 г., срещу ответника като застраховател
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с
рег. №В9818СА, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
21.10.2022 г., до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
ЕАД с ЕИК *********, да плати на ответника ЗАД АРМЕЕЦ АД с ЕИК
*********, сумата от 750,00 лв., представляваща обезщетение за направените
по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните. Преписи от решението да се връчат на
страните на съдебните им адреси чрез процесуалните им
представители!
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5