РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 124/18.1.2021г.
гр. Пловдив, 18. 01. 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 16,12,2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ,
при секретаря В. К., като разгледа
административно дело № 2757 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.83,
ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ).
Жалбоподателят
- Л.Я.Д., ЕГН **********, с адрес *** обжалва Отказ на Началник РУ-Карлово при ОДМВР Пловдив, с който
се отказва да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на
ловно огнестрелно оръжие - 2 бр.ловни пушки с гладкостенна цев, а именно: „ЧЗ“,
кал.16, сер. №36354-58 и „Иж-43“, кал.12, сер. № Х24159 .
В жалбата , в становището / л. 7 / на
адв. Т., както и в хода по същество се твърди, че отказа е незаконосъобразен и
постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, като не е взет
предвид факта на реабилитацията на Д. по чл. 86 от НК. Претендира и разноски.
Ответникът - Началник
РУ-Карлово при ОДМВР Пловдив, изразява
становище за неоснователност на жалбата, счита оспорената заповед за добре мотивирана, правилна,
законосъобразна и издадена в съответствие с материалния закон.
Окръжна прокуратура - Пловдив, не се явява и не се представлява.
Процесната жалба е подадена в рамките
на законоустановения срок от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът от събраните по делото в
съдебната фаза и от приложените в административната преписка писмени
доказателства установи следната
фактическа обстановка:
Видно от приложената административна преписка
/ л. 20-42/ административното производство е започнало по заявление 03,09,2020г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба
на ловно огнестрелно оръжие от Л.Я.Д., като към заявлението са приложени: Медицинско свидетелство и удостоверение от
ЦЗП; копие на билет за лов ; копие на членска карта; копие на удостоверение за
подборен лов; вносна бележка за платена такса за съхранение на оръжие. В
Заявлението си Д. е посочил, че разрешението му е необходимо за ловни цели.
Във връзка със заявлението са представени Докладни записки от експерт от
служба КОС, от началници на сектори „ОП“ и „КП“ при РУ на МВР Карлово в които предлагат на началника на РУ да не издава
исканото разрешително.
Приложено е и свидетелство за
съдимост на което е отразено че лицето е осъждано за престъпление по чл.338
ал.1 от НК, за което Д. е бил осъден на „пробация“, за закана с огнестрелно
оръжие срещу Р. Н., живуща ***.
Същевременно на свидетелството е отразено че лицето е реабилитирано по
право на осн. Чл. 86 от НК , считано от
22,10,2013г.
Последвало е издаването на оспорения
административен акт - Отказ на Началника на Районно управление Карлово при ОД
на МВР-Пловдив, с който на основание чл. 83, ал.5, вр. с чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ е отказано да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба
на ловно огнестрелно оръжие - 2 бр.ловни пушки с гладкостенна цев, а именно:
„ЧЗ“, кал.16, сер. №36354-58 и „Иж-43“, кал.12, сер. № Х24159 .
Решаващият орган е изложил подробни
мотиви като е приел, че след извършена служебна проверка и справка в НИС „Бюра
съдимост“ е установено, че Д. е осъждан с наложено наказание „пробация“ по НОХД
№ 114/2010г. по описа на Районен съд гр.Карлово за извършено престъпление по
чл.338 ал.1 от НК и извършено престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК
за това, че се е заканил с убийство на Р. Н. Н. от гр.Баня. Органът се е
позовал на чл.58 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ.
Освен това е посочено , че горния
отказ е бил оставен в сила с решение по ад № 3089/2019г. на ПАС.
В хода на съдебното производство адв. Т. е
представил / л. 42/ ново свидет. За
съдимост от 10,11,2020г. в което е посочено че лицето не е осъждано и важи за
МВР.
С оглед на установеното от
фактическа страна Съдът стига до следните правни изводи:
При извършената служебна проверка на валидността и законосъобразността
на отказа, съдът установи, че обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган по чл. 76, ал. 1, предложение второ и чл. 83, ал. 5,
предложение второ от ЗОБВВПИ, а именно началникът на РУ – Карлово, в кръга на
предоставените му от закона правомощия. На съдът служебно му е известна Заповед
№ 8121К- 10478/15.11.2018г. на Министъра на вътрешните работи за преназначаване
на гл.инспектор С. Л. на ръководна длъжност Началник I степен на РУ – Карлово
при ОД на МВР – Пловдив, както и Заповед № 317-449/01.02.2018г. на Директора на
ОД на МВР Пловдив за определяне реда за обработване на преписки за дейностите с
оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия в структурните
звена на ОДМВР – Пловдив, като и двете заповеди установяват по несъмнен начин
компетентността на издателя на оспорвания акт .
Отказът е издаден в предвидената
форма, с необходимото съдържание, посочено в чл. 59, ал. 2 от АПК, като са
посочени фактически и правни основания за издаването му, но неправилно е приложен материалния закон.
В чл.58 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ е посочено че
разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически
изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице , което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер
или срещу него има обвинение за такова престъпление. Още повече, че в
цитираната норма изрично е посочено, че за български граждани тези
обстоятелства се проверяват служебно.
Спора по същество в случая е дали при реабилитация на лицето, следва да се издаде исканото разрешение.
Съгласно непротиворечивата практика
на ВАС / По адм. д. № 1876/2017 г., и
адм. д. №1462/2013г. на VII о./ в изричната разпоредба на чл. 85, ал. 1 НК,
реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които
законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон
или указ е установено противното. В специалния закон ЗОБВВПИ липсва изключваща
от общото правило уредба, поради което реабилитацията на едно лице го
приравнява на неосъждано. В разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ са
посочени изрично условията, представляващи пречка за издаване на исканото
разрешение за физическо лице. Съгласно
т. 2, пр. първо на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ, разрешение не се издава на лице,
което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер.
В конкретния случай не е налице тази пречка за издаване на исканото разрешение,
тъй като с настъпилата реабилитация осъждането е заличено и последиците от него
са отменени.
Приложено е на л. 42 ново свидетелство за съдимост от
10,11,2020г. в което е посочено че лицето не е осъждано и важи за МВР, прието е по делото и не е оспорено от ответната страна. Подобно свидетелство , с отметка за
реабилитация е било приложено и в админ.преписка / л. 10/ и е било известно на админ. орган.
Неправилното приложение на материалния закон налага отмяната на оспорения
отказ и връщане на преписката на органа с указания за издаване на исканото
разрешение.
Съобразно изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят и
претендираните съдебни разноски / л. 14
/ в размер на 510 /
петстотин и десет/ лева, които не са прекомерни и са съобразени с Наредба № 1 / 2004г. за размера на минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, V състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Л.Я.Д., с ЕГН **********, с
адрес: *** Отказ на Началник РУ-Карлово
при ОДМВР Пловдив, с който се отказва да бъде издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие - 2 бр.ловни пушки с
гладкостенна цев, а именно: „ЧЗ“, кал.16, сер. №36354-58 и „Иж-43“, кал.12,
сер. № Х24159 .
ВРЪЩА преписката на Началник РУ-Карлово при ОДМВР Пловдив за
произнасяне по заявление №
9634/03,09,2020г. на Л.Я.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** съобразно
указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР, гр.Пловдив да заплати на Л.Я.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: *** съдебни разноски в размер на 510 /
петстотин и десет/ лева.
Решението може да се обжалва, в
14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Административен съдия: