Определение по дело №1467/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1491
Дата: 4 юли 2016 г. (в сила от 5 октомври 2016 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20165300501467
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2016 г.

Съдържание на акта

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №1491

 

                                04.07.2016г, гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и шестнадесета година , в състав:

                                       Председател: Фаня Рабчева

                                               Членове: Велина Дублекова

                                                                Кирил Петров                                                                                                                                                                    

Като разгледа докладваното от съдията Фаня Рабчева гр.д.№ 1467/ 2016г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

                  Производството е образувано по постъпила жалба вх.№ 18649/17.06.2016г. при ПОС от адв.В. Г.Т., с посочен адрес ***-надпартерен , като особен представител на длъжниците В.Я.К. и П.М.К.,*** против Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.05.2016г., постановено по изп.дело № 20148230400350 по описа на ЧСИ М.К., рег.№ 823 на НК, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.  По изложени оплаквания и доводи в жалбата се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител.

                   Ответникът по делото „Банка ДСК” ЕАД- гр.София, взискател в изп.производство, редовно уведомен, не взема становище по жалбата.

                   Постъпило е писмено възражение  от Г.Д.М.,  купувач на недвижимия имот, предмет на атакуваното Постановление за възлагане, по изложени подробни съображения във възражението, се оспорва депозираната жалба като недопустима поради непопадане в хипотезата на чл.435, ал.3 ГПК относно случаите, в които длъжникът може да обжалва Постановлението за възлагане, както и като неоснователна и  се иска да се остави без уважение като такава.

                   Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М.К., по подробно аргументирани съображения се излага становище за недопустимост поради липса на предпоставката по чл.435, ал.3 ГПК за обжалване на издаденото Постановление за възлагане от длъжника, съобразно задължителната тълкувателна практика на ВКС  / ТР № 2/ 26.06.2015г. на  ОСГТК на ВКС, както и по съображения за неоснователност, се иска депозираната жалба да се остави без уважение.

                     Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, намери следното:

                     Изпълнителното производство е образувано по инициатива на взискателя „Банка ДСК” ЕАД - гр.София против длъжниците В.Я.К. и П.М.К.,*** за събиране на вземания по издаден изп.лист от 17.02.2014г. по ч.гр.д.№ 261/ 2014г. по описа на АРС.  За осребряване на имуществото на длъжниците принудителното изпълнение е насочено към притежаван от последните недвижим имот, представляващ ¼ ид.част от ПИ с идентификатор 00702.529.127 , находящ се в гр.Асеновград, област Пловдив с адм. адрес на имота : гр.Асеновград, ул.”Спортист”, №66, с площ от 508 кв м , съставляващ дворно място,, представляващо УПИ ХVІІІ-3782 в кв.321 по регулационния план на гр.Асеновград, ведно с построените в имота сграда с идентификатор 00702.529.127.4 с площ по КК 41 кв м, брой етажи 1  с предназначение  жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор 00702.529.127.5. с площ по кадастрална карта 15 кв м, предназначение жилищна сграда – еднофамилна, представляваща пристроените към жилищна сграда коридор и баня, както и тоалетна, построена в дворното място пред жилищната сграда, с право на вход към жилищната сграда – преминаване към улицата, при описани граници, чрез насрочване и провеждане на публична продан на 19.05.2016г. и издаване на обжалваното Постановление от 25.05.2016г. за възлагане на имота на обявения след проданта купувач Г.Д.М..

                     С депозираната жалба на длъжниците В.Я.К. и П.М.К., представлявани от назначения в изп.процес особен представител адв.В.Т., актът на съдебния изпълнител : Постановлението за възлагане на недвижим имот от 25.05.2016г. е обжалвано с мотива, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно поради неправилно определена от ЧСИ начална цена на изнесения на публична продан недвижим имот. В тази насока се конкретизира, че в изпълнителното производство е  била назначена експертиза за определяне на пазарната оценка на продавания имот, въз основа на която същият е определил и началната продажна цена, при което обаче съдебният изпълнител не се бил съобразил с императивната разпоредба на чл.485, ал.2 ГПК, а именно началната цена при първата публична продан да не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Сочи се, че действително ЧСИ поискал от Община Асеновград да се предостави удостоверение за данъчната оценка на имота, по което постъпил отговор за това, че такова  може да бъде предоставено след представяне на параметри  за имота, каквито се представят  при подаване на декларация по чл.14 ЗМДТ. В тази връзка се формулира възражението на жалбоподателите чрез особения им представител  за това, че ЧСИ не е предоставил исканата от общинската служба информация за снабдяване с  данъчна оценка на имота, което се формулира като нарушение на разпоредбата на чл.485, ал.2 ГПК, поради което и впоследствие извършеното наддаване се явява незаконосъобразно.

                  По формулираното оплакване по същество, свързано с определяне на данъчната оценка на имота и събиране на удостоверени от общината данни за тази оценка, по постъпилото възражение на купувача на имота и мотивите на съдебния изпълнител по реда на чл.436, ал.3 ГПК се възразява основно с аргумента относно това, че  разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗМДТ определя кръга от лицата, които имат право и могат да подадат декларация за притежаваните от тях имоти, респ. в случая длъжниците в изп.процес.

                        По допустимостта на жалбата.

                        За обжалваното Постановление за възлагане от 25.05.2016г. на  жалбоподателите – длъжници са уведомени на 27.05.2016г. чрез особения им представител адв.В.Т. , видно от приложените два броя съобщения изх.№№5090 и 5091/ 26.05.2016г., поради което подадената чрез съдебния изпълнител жалба на 02.06.2016г. се явява в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК. Същата обаче се явява процесуално недопустима като непопадаща в настоящото контролно-отменително производство относно предмета на проверката на постановлението за възлагане в предвидената по чл.435, ал.3 ГПК хипотеза. Действително съобразно цитираната разпоредба  принципно Постановлението за възлагане може да се обжалва и от длъжника поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В случая жалбоподатетиле чрез особения си представител твърдят наличие на ненадлежно наддаване, което се свързва с  определяне първоначалната оценка на имота. С разяснителното Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС в частта на т.8 се приема, че оценката на имуществото не се явява част от наддаването, поради което това действие излиза извън предмета на проверката при обжалване на постановлението за възлагане. По тези съображения жалбата против така обжалвания акт на съдебния изпълнител на посоченото от жалбоподателите основание, свързан с оценката на имота, предмет на възлагането, се приема за процесуално недопустима и като такава ще се остави без разглеждане, а образуваното производство по делото ще се прекрати.

                   Служебно се констатира, че доколкото назначения особен представител на жалбоподателите и длъжници в изпълнителния процес е при условията на чл.47, ал.6 ГПК, поради което  съобразно т.7 на ТР №6/ 06.11.2013г. по т.д.№ 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, в която хипотеза при подаване на жалбата внасяне на  дължимата държавна такса не се дължи от особения представител, като такава се присъжда съобразно изхода на делото. В случая дължимата за настоящото производство пред окръжния съд държавна такса в размер от 25 лева с оглед недопустимостта на жалбата, следва да се присъди в тежест на жалбоподателите, представлявани в процеса от особения им представител.

                      Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л  И  :

 

                     ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 18649/17.06.2016г. при ПОС от адв.В. Г.Т., с посочен адрес ***-надпартерен , като особен представител на длъжниците В.Я.К. и П.М.К.,*** против Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.05.2016г., постановено по изп.дело № 20148230400350 по описа на ЧСИ М.К., рег.№ 823 на НК, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, като недопустима и

                    ПРЕКРАТЯВА образуваното гр.д.№ 1467/ 2016г по описа на Пловдивски окръжен съд.

                    ОСЪЖДА  В.  Я.К., ЕГН: ********** и П.М.К., ЕГН: **********,*** , чрез назначения им особен представител адв.В.Т.,*** да заплатят по сметка на Пловдивски окръжен съд – държавна такса в размер на 25 лева / двадесет и пет лева/.

                      Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Апелативен съд – Пловдив.

 

 

             Председател:                               Членове: