№ 77
гр. Бургас, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в заседание при закрити врати на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20242100900431 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по молба на „ДИТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Княз Борис Първи“№39, вх.4, ет.10, чрез
адвокат Момчилов от БАК, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Успенска“ №13, офис 1 за
откриване производство по несъстоятелност на длъжника, поради настъпила
неплатежоспособност на търговеца.
Молителят твърди, че дружеството не разполага с достатъчно имущество и активи,
които да осребри, за да погаси публичните си задължения и удовлетвори кредиторите си.
Сочи се също така, че длъжникът няма собствени обекти, няма наети по трудов договор лица
и не осъществява дейност от 01.09.2024г. Прилага и ангажира доказателства.
Отправено е искане за постановяване на решение по чл.630 ал.2 ТЗ.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителя и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е допустим. Длъжникът е търговец, вписан в търговския регистър, а
активната легитимация на молителя се обосновава от изричната разпоредба на чл. 625 ТЗ,
според която длъжникът е оправомощен да подава молба за откриване на производство по
несъстоятелност.
От служебна справка в електронния търговски регистър се констатира, че „ДИТ“
ЕООД е вписано като търговец с решение от 22.02.2006г. по фирмено дело №501/2006г., а в
електронния търговски регистър, воден от Агенция по вписванията на 04.09.2008г.
Вписаният предмет на дейност е многообразен, а внесеният капитал на дружеството е в
размер на 3500лв.
За установяване твърденията на молителя са представени писмени доказателства:
1
счетоводен баланс на дружеството към 30.11.2024г., отчет за приходите и разходите и
аналитична оборотна ведомост за същия период, справка за задълженията към НАП, справка
за задълженията и вземанията, както и за дълготрайните материални активи.
Допълнително приобщени по делото са справка за всички плащания, извършени от
търговеца към кредитори за времето 01.01.2022-31.12.2023г., протокол за касова наличност,
справка за средната численост на персонала, както и годишни финансови отчети и баланс на
дружеството за 2022 и 2023г.
Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на
производство по несъстоятелност по ТЗ. Тя е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл.608 ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да
изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо дружество поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат
за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност,
поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи
на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се
използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по
чл. 608 ал.1 ТЗ, следва да се извърши преценка дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи- възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност.
При обсъждане на данните, отразени в балансите на предприятието за 2022 и 2023г.
става ясно, че през тези години краткотрайните активи на търговеца надвишават
краткотрайните задължения, което пък е индиция, че дружеството е успявало да извършва
плащания към своите кредитори. Коефициентите на ликвидност на търговеца са над единица
за този период от време. Не така стоят нещата през 2024г. От събраните по делото
доказателства и конкретно след анализ на данните от счетоводния баланс на търговеца за
2024г. се установява, че през тази година краткотрайните задължения /187 000лева/ на
длъжника са с по-голяма стойност от краткотрайните му активи/8000лева/. Коефициентът на
2
обща ликвидност към края на изследвания период 30.11.2024г. изчислен като съотношение
на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения) е 0.04. Казаното
свидетелства за наличие на сериозни затруднения за търговеца да погасява краткотрайните
си задължения, каквито несъмнено представляват тези към НАП и „Фууд Стоп“ ЕООД,
формирани в периода 2022-2024г. Тези задължения следва да се квалифицират като
краткотрайни, предвид обстоятелството, че са изискуеми и с настъпил падеж.
Анализът на информацията, съдържаща се в представената справка за задълженията
на длъжника, включително при съпоставяне на същата с данните, отразени в счетоводните
баланси на търговеца за 2022, 2023 и 2024г. позволява мотивиране на категоричен извод в
подкрепа на становището, че дружеството е изпаднало в трайна невъзможност да обслужва
задълженията си още в края на 2023г., тъй като след тази дата няма извършени парични
разплащания.
Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от Търговския закон, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската
му дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е. при наличието на една от
трите, предвидени в цитираната правна норма възможности длъжникът би изпаднал в
състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят изтъква, че има
задължения към повече от един кредитор, които поради липса на парични средства и други
краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира
за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В
настоящото производство се установява по непротиворечив и несъмнен начин, че молителят
има задължения към кредитори, които са с настъпил падеж и не са платени в размер общо на
204724.86 лева.
Спирането на плащанията е установено като обективно състояние, поради което и
следва да се приеме, че е налице презумпцията на чл.608 ал.3 от Търговския закон.
Настъпването на неплатежоспособността като последици се свежда до невъзможност на
длъжника да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе три категории задължения и
тя не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът да има
имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява
паричния си дълг. Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в
спирането на плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата
неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията трябва да се разглежда и
обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния
казус от събраните по делото доказателства се установява недвусмислено, че търговското
дружество е спряло плащанията си към кредиторите. Спирането на плащанията се дължи на
трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя и липса на
възможност за плащане, включително на налични парични средства. След като това е така,
то и безспорно по отношение на „ДИТ“ЕООД трябва да намери приложение презумпцията
3
на чл.608 ал.3 от Търговския закон. В конкретния случай това състояние е настъпило в края
на 2023г., когато са станали изискуеми по-голяма част от задълженията на търговеца и е
съпроводено с трайни икономически затруднения в дейността на длъжника, като
продължава и понастоящем.
Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда,
трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и
състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка,
публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно
вземане. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с
датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай при
съобразяване на всички, приложени към молбата и събрани по делото доказателства като
начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 01.01.2024г., тъй като
именно от този момент нататък дружеството е изпаднало в трайно финансово затруднение,
натрупвайки задължения към кредиторите.
При съобразяване на събраните по делото доказателства съдът следва да постанови
решение по чл.632 ал.1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да
определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, да постанови
прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре
производството.
Съдът намира, че трябва да постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ, тъй като
търговецът не разполага с парични средства, нито с друго, бързоликвидно имущество,
посредством което да могат да се осигурят средства за разноски при откриване на
производство по несъстоятелност, дори и за шест месеца напред, а същевременно с това
разноските не са били предплатени по реда на чл.629б ТЗ.
С настоящото решение, съдът следва да осъди длъжника да заплати сумата от 250 лв.
по сметка на Окръжен съд- Бургас, представляваща държавна такса за водене на
производството по настоящото дело.
В съответствие с чл.624 ал.1 от Търговския закон препис от решението следва да бъде
изпратен за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.
Мотивиран от горното и на основание чл.632 ал.1 във връзка с чл.607а от Търговския
закон, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Княз Борис Първи“№39, вх.4, ет.10, като определя
01.01.2024 година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „ДИТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Княз Борис Първи“№39, вх.4,
ет.10.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи и
4
вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на „ДИТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Княз Борис Първи“№39, вх.4,
ет.10.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „ДИТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Княз Борис Първи“№39, вх.4,
ет.10.
ОБЯВЯВА „ДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Княз Борис Първи“№39, вх.4, ет.10 в несъстоятелност.
СПИРА производството по настоящото дело по несъстоятелност №431/2024г. по
описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „ДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Княз Борис Първи“№39, вх.4, ет.10 да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд сумата от 250 /двеста и петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна
такса за разглеждане на депозираната молба, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване
на изпълнителен лист.
ДА СЕ изпрати препис от съдебното решение на Агенция по вписванията, Служба
по регистрация за вписване в търговския регистър.
Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в
търговския регистър с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5