Решение по дело №11/2024 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 913
Дата: 15 март 2024 г. (в сила от 15 март 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247240700011
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

913

Стара Загора, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I състав, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: БОЙКА ТАБАКОВА

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА административно дело № 20247240700011 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Р. Г. П. от [населено място] против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1228-001194/ 24.12.2023г, издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б. ”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за нещожност и незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й от некомпетентен орган, при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателката твърди, че не са налице кумулативните изисквания, посочени в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, тъй като автомобилът е съсобствен със съпруга й и мярката я лишава от право да го ползва без тя да е извършила административно нарушение. Счита, че е погрешно в заповедта е посочен като единствен собственик на процесния автомобил съпругът й П. Н. П., а с оглед придобиването му по време на брака им превозното средство е съсобствено между тях. Поддържа, че в посочената разпоредба на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП законодателят е използвал единствено число, поради което не следва да бъде лишавана от възможността да ползва автомобила. Намира мярката за ограничаваща правата й в степен, надхвърляща законовата цел. Според оспорващата в заповедта не е посочено какво нарушение е извършено, дали е виновно, коя законова разпоредба е нарушена и на какво правно основание се издава актът. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Ответникът младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Русева оспорва жалбата като неоснователна.

Заинтересованата страна П. Н. П. от [населено място], редовно и своевременно призован, не се явява, но в писмено становище излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се припокриват с посочените в жалбата на Р. П..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1228-001194/ 24.12.2023г, издадена от К. П. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП спрямо П. Н. П. е приложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС „Хонда Сивик“ рег № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 24.12.2023г, отнети са свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 бр регистрационни табели с № [рег. номер]. От фактическа страна е обоснована с това, че на 24.12.2023г. около 13:00ч. в [населено място] на [улица]в посока ю до № 93 П. П. управлява собствения си лек автомобил „Хонда Сивик“ рег № [рег. номер] с концентрация на лакохол в кръвта 1,27 промила, установена чрез измерването й в издишания въздух с техническо средство Дрегер 7510, ф. № ARPM-0701, проба № 00661 в 13:01ч. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 099305/ 24.12.2023г и АУАН серия GA бл. № 1116146/ 24.12.2023г. Прието е, че са налице материално правните предпоставки да прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда за срок от 6 месеца до една година.

Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо П. Т. П. от [населено място] АУАН серия GA бл. № 1116146/ 24.12.2023г за това, че на 24.12.2023г. около 13:00ч. в [населено място] на [улица]в посока ю до № 93 П. П. управлява собствения си лек автомобил „Хонда Сивик“ рег № [рег. номер] с концентрация на алкохол в кръвта 1,27 промила, установена чрез измерването й в издишания въздух с техническо средство Дрегер 7510, ф. № ARPM-0701, проба № 00661 в 13:01ч.. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 099305/ 24.12.2023г и 7бр стикери. Прието е, че с описаното деяние К. виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

От приетите като доказателства делото Договор за покупко-продажба на МПС от 30.12.2020г.; Удостоверение за сключен граждански брак и свидетелство за регистрация на МПС „Хонда Сивик“ рег. № [рег. номер] се установява, че управляваният от П. П. на 24.12.2024г в [населено място] автомобил е съпружеска имуществена общност. Жалбоподателката – негова съпруга, е правоспособен шофьор, видно от издаденото й свидетелство за управление на МПС № *********.

По делото са приети като писмени доказателства АУАН серия GA № 1116146/24.12.2023 г.; талон за медицинско изследване № 099305; Разпечатка от А. К.; разпечатка от алкотест дрегер 7510, проба 661 от 24.12.2023 г.; Мотивирана резолюция № 23-1228-[рег. номер]/05.01.2024 г.; Писмо УРИ 1228р-4/02.01.2024 г.; Писмо УРИ 1228р-21782/28.12.2023 г.; Протокол за техническа годност на алкотест Дрегер; Заповед № 349з-54/07.01.2022 г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Справка за нарушител/ водач П. П..

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1228-001194/ 24.12.2023г, издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представените по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 349з-54/07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора.

Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.” б” от ЗДвП. Неоснователно се твърди в жабата, че не е посочено на основание кой закон се налага ПАМ – в диспозитива на заповедта изрично и точно е посочена нормативната основа за разпоредената мярка. Действително в заповедта не е описано, че управляваният от П. П. автомобил е съпружеска имуществена общност. Но това обстоятелство, както и липсата на правна квалификация на извършеното от него нарушение на ЗДвП са ирелевантни за законосъобразността на процесната заповед за налагане на ПАМ, тъй като нито са нейн задължителен реквизит, нито правната квалификация на деянието съставлява законово основание за издаването й.

Оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон. Според нормата, посочена като правно основание за издаването й – чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП в относимата му редакция /бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Видно от доказателствата по делото, на П. Н. П. е съставен АУАН серия GA № 1116146/24.12.2023 г за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.27 промила. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия GA № 1116146/24.12.2023 г. е подписан без възражения и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. Жалбоподателката и заинтересованото лице не оспорват, а и събраните доказателства сочат управление на семейния автомобил на 24.12.2023г от съпруга П. П. с концентрация на алкохол в кръвта му 1.27 промила, която е установена по надлежния ред с годно техническо средство.

Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо нея правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП след като не тя е извършител на административното нарушение. Това нейно възражение не може да бъде споделено. Законът предвижда прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство при наличие на предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. б" от ЗДвП, независимо дали автомобилът е еднолична собственост или в съсобственост, в случая в съпружеска имуществена общност. Съгласно чл. 21 от Семейния кодекс, вещите, придобити по време на брака принадлежат общо на двамата съпрузи, като съгласно чл. 24, ал. 2 СК управлението на общото имущество може да извършва всеки от съпрузите. Управлението /в смисъл на поставянето в движение/ на моторно превозно средство – семейна имуществена общност, е управление в смисъл на начин на ползване на общото имущество. С оглед на това и съдебната практика е категорична, че породените при управление като начин на ползване правни последици от единия от съпрузите поражда правни последици и за другия съпруг.

Приложимата правна норма предвижда налагане на принудителната административна мярка на собственика на моторното превозно средство, който е вписан в регистрите като собственик и извършва действията на управление като съсобственик. В случая мярката е наложена именно на вписания собственик в свидетелство за регистрация на МПС „Хонда Сивик“ рег. № [рег. номер] - П. П.. Правните последици, изразяващи се в ограничение в ползването на автомобила, жалбоподателката Р. П. е длъжна да понесе по силата на имуществената общност, в която се намира процесният автомобил и неправомерното поведение на другия собственик, с оглед постигане на целта на мярката - гарантиране на безопасността на движението по пътищата. В този смисъл наложената мярка, при това за най-краткия визиран в закона срок, не се явява непропорционална на законовата цел.

Във връзка с изложеното съдът приема, че процесната преустановителна ПАМ е наложена при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено, като на основание 143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора /като юридическо лице, в структурата на което е включен сектор „Пътна полиция”/ сумата 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл. 172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. П. [ЕГН] от [населено място], [улица]против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1228-001194/ 24.12.2023г, издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора.

ОСЪЖДА Р. Г. П. [ЕГН] от [населено място], [улица]ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 100 /сто /лв за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно оспорване.

Съдия: