№ 12
гр. Търговище, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 306 от 18.11.2022 г., постановено по гр. дело № 405/2022
година по описа на Поповския районен съд, съдът е признал за незаконно и е
отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението и прекратяването
на трудовото правоотношение на Р. Р. С. с ЕГН ********** от с. З., община
П., извършено със Заповед № 152/18.04.2022 г. на Управителя на „ВиК“ ООД
- Търговище, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и
Заповед №159/18.04.2022 г. на Управителя на „ВиК“ ООД - Търговище, с
която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
от КТ, считано от 18.04.2022 г.; възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ, Р. Р. С. на заеманата преди уволнението длъжност „Отчетник
измервателни уреди-водопроводчик“ при „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД - град Търговище, със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, ул. “29-ти Януари“ №3 с ЕИК **********,
представлявано от управителя Я. М.; осъдил е „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД - град Търговище да заплати на Р. Р. С. сумата от
3991.86 лв. /три хиляди деветстотин деветдесет и един лева и осемдесет и
шест стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което е останал
1
без работа поради незаконното му уволнение /19.04.2022 г. - 19.10.2022 г./,
като за разликата до пълния претендиран размер от 4369.56 лв., е отхвърлил
иска като неоснователен. Присъдени са разноски в производството.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД - град
Търговище, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “29-ти
Януари“ №3 с ЕИК **********, представлявано от управителя Я. М., чрез Р.
С. М. - гл. юрисконсулт, в която се излага следното:
Във въззивната жалба се излагат следните съображения: Съдът неправилно
е счел, че приложената по делото Докладна записка №541/16.03.2022 г.,
изготвена от вътрешния одитор на „ВиК” ООД, не конкретизира деянията,
предмет на дисциплинарното производство, което препятствало
възможността на работника да упражни в пълна степен правото си на защита,
а от друга страна да се установи наличието на допуснати от ищеца
дисциплинарни нарушения и да се прецени тяхната тежест. Въззивникът
счита, че конкретно и ясно в заключителната част на Докладната записка е
посочен периодът на липсващите дневни и месечни отчети, съответстващи на
неправилно водените касовите книги, приложени като писмени доказателства
по делото. Според него, нарушението е описано по начин, указващ ясно в
какво е обвинен уволненият работник. По този начин се е гарантирала
възможността за ефективна защита срещу уволнението. Според въззивника, в
искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание
нарушението е посочено по разбираем за работника начин и в отношенията
между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието.
Отделно се излагат съображения, че предвид доказателствата по делото е
видно, че е налице хипотезата на системност на констатираните нарушения,
които със своята повторяемост обективно сочат значително виновно
неизпълнение на трудовите задължения, а именно: • Със Заповед № 72 от
31.01.2022 г. е наложено наказание „Забележка”; • Със Заповед №111 от
18.02.2022 г. е наложено наказание „Предупреждение за уволнение”.
Работодателят е преценил значението на предишните нарушения, установени
с влезли в сила заповеди за дисциплинарни наказания, които не са заличени и
представляват част от приложения състав на уволнението.
Според въззивника, предвид, че предишните нарушения от страна на ищеца
2
имат значение за преценка на системността па нарушенията му по смисъла на
чл. 190, ал. 1,т. 3 КТ и за законосъобразността на наложеното дисциплинарно
наказание, то при необсъждането им като представено относимо, допустимо и
необходимо доказателство, първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение и необоснованост и нарушение на материалния
закон.
Предвид горното, въззивникът моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло Решение № 306 от 18.11.2022 г., постановено по гр. дело
№405/2022 г. на Поповския районен съд и да отхвърли предявените искове.
Претендира за разноски в производството.
По така подадената въззивна жалба не е постъпил отговор от ищеца.
В съдебно заседание въззивникът чрез юрисконсулт М. поддържа
въззивната жалба и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.
Постъпило е писмено становище за оставяне на въззивната жалба без
уважение. Представен е списък на разноските.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Пред Поповския районен съд Р. Р. С. е предявил срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД - град Търговище в
условията на обективно съединяване искове с правно основание в
разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Фактите по така изложения спор са следните:
Ищецът е работил в ответното търговско дружество на позиция „Отчетник
измервателни уреди – водопроводчик“. Със Заповед № 152 от 18.04.2022
година му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за неправилно
водене на касовата книга – липса на дневни и месечни отчети. Със Заповед №
159 от 18.04.2022 година, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено поради наложеното дисциплинарно
наказание. Уволнителната заповед, посочена по-горе, е издадена въз основа
на докладна записка, депозирана от вътрешния одитор в дружеството В.М. А.
/л. 117 от трудовото досие на ищеца/. Същата е осъществила по нареждане на
управителя на дружеството специална проверка на ищеца като отчетник като
3
е извършила проверка на фактури за 2019 година, 2020 година, 2021 година и
до март 2022 година. Описани са многобройни фактури и данни по тях. В
докладната записка е посочена и констатация по отношение на касовите
книги като е отбелязано, че за 2019 година и за 2022 година не са представени
касови книги за проверка, като за 2021 година и за 2022 година по месеци е
посочена констатация относно наличност или липса на дневен и месечен
отчет. В докладната е отбелязано още, че на ищеца е разяснено воденето на
касова книга.
В съдебно заседание като свидетел В. А. дава показания във връзка с
извършената проверка като отбелязва следното: „фактурите, които ищецът е
събирал, отговорят на действителността, и той си е внасял парите в касата на
дружеството в П., и от П. съответно се отчитат в Търговище. Направих
проверка на касовата книга и се установи, че има места, където не е пускал
отчети.“
По повод обсъжданата докладна записка работодателят е поискал
обяснения от ищеца като му е предоставил и копие от нея. На 06.04.2022
година ищецът е депозирал писмени обяснения като е посочил, че до
08.03.2022 година, когато му е направена проверка от вътрешния одитор, не
му е правен инструктаж за работа с фискално устройство.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени изисквания
към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до
задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на
извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното
основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй
като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна.
В конкретния случай липсва един много важен реквизит – времето на
извършване на нарушението. Докладната записка съдържа констатации за
проверка на дейността на ищеца за период от 3 години и два месеца – т. от
2019 година до м. март 2022 година. За 2021 година и за първите два месеца
от 2022 година има констатации относно наличност или липса на изготвен от
4
ищеца дневен и/или месечен отчет. Така за м. април 2021 година; за м. май
2021 година; за м. юни 2021 година и м. януари 2022 година е посочено, че
има дневни отчети, но липсва месечен отчет. За 9 месеца от този период е
посочено, че има и дневни, и месечни отчети. Нито ищеца, нито съдът е в
състояние да разбере за кои месеци е прието, че ищецът не е изпълнил
служебните си задължения. В обжалваната заповед не е посочен период или
конкретни месеци, през които се твърди, че ищецът е в нарушение. Отделно
от това следва да се отбележи, че в уволнителната заповед е посочено едно
общо нарушение – липса на месечни и дневни отчети. Самата докладна
записка посочва, че такива отчети за голяма част от периода има. Но в
обжалваната заповед няма никаква конкретика – кога, за кой месец ищецът не
е съставил било месечен, било дневен отчет, или едновременно и двата
отчета.
Настоящият въззивен състав приема, че липсата на посочен период или
конкретни месеци, през които, според работодателя, ищецът е извършил
нарушение на трудовата дисциплина, е достатъчно основание за отмяна на
обжалваната уволнителна заповед. Макар в същата да е посочена
депозираната от вътрешния одитор докладна записка, от последната също не
може да се прецени кои са относимите периоди от време, за които се приема,
че ищецът е извършил нарушения. Тази докладна записка има определени
констатации, но част от тях не сочат за дадени месеци ищецът да е извършил
нарушения. Не е допустимо съдът служебно да прави изводи кои периоди е
имал предвид работодателя, издавайки заповедта. Ето защо съдът приема, че
заповедта , която е предмет на обжалване в настоящото производство, се
явява издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ и подлежи на отмяна само
на това основание.
Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да се
уважи; респ. подлежат на уважаване и свързаните с този иск такива по чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Като е стигнал до същия правен извод, Поповският районен съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По разноските: Въззиваемата страна има право на разноски за настоящото
въззивно производство в размер на 800 лева за заплатено адвокатско
5
възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №306 от 18.11.2022 г., постановено по гр. дело
№ 405/2022 година по описа на Поповския районен съд, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД - град
Търговище, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “29-ти
Януари“ №3 с ЕИК **********, представлявано от управителя Я. М., да
заплати на Р. Р. С. с ЕГН ********** от с. З., община П., направените във
въззивното производство разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд – София само
при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6