№ 419
гр. ****, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.а Гунчева
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от М.а Гунчева Гражданско дело №
20225140100593 по описа за 2022 година
Производството е по чл.432, ал.1 във вр. с чл. 380 от КЗ.
Постъпила е искова молба от ищеца по делото чрез процесуалния му представител
адв. М., с която сочи, че на 02.01.2021 год. около 12.50 часа в гр.**** той е управлявал
собственото си МПС - лек автомобил марка "****, с ДК № ****, от източна промишлена
зона **** в посока бул. *****. Твърди, че трафикът по бул. ***** в двете посоки е бил
интензивен, поради което МПС-тата са се движели с много ниска скорост и с малка
дистанция между тях. Сочи, че след ж.п. прелеза на кръстовището с бул. *****, в района на
магазин „Лидл“, той е бил пропуснат от движещите се в двете посоки автомобили, за да
направи ляв завой. Твърди, че в този момент, когато вече е завършвал предприетата от него
маневра, е бил блъснат от неправилно движещото се с много висока скорост МПС - лек
автомобил марка *****, модел ****, с ДК №****, собственост на Б.Г. от с. ******,
управлявано от М.Б. от гр. *******. Сочи, че процесното МПС се е движело срещу
движението на автомобилите, пътуващи от центъра на гр. **** в посока моста на р. ”Арда”,
и твърди, че върху поставената хоризонтална маркировка съгласно чл.65, т.6 от ППЗДвП-
коси успоредни линии М15, обозначаващи площ, забранена за движение на ППС, като
границата на площта е била очертана с непрекъсната линия. Твърди, че в следствие на удара
управляваното от него МПС се е преобърнало по таван, като твърди, че са му били
причинени имуществени вреди на собственото му МПС-предна броня, капак, калник и др.,
довели до тотално увреждане на автомобила. Сочи, че местопроизшествието веднага е било
посетено от служители на ОД на МВР, сектор КАТ-ПП, като твърди, че единият от които
Т.Т.- мл. автоконтрольор, който сочи, че е обяснил на участниците в ПТП, че следва да
подпишат с виновния водач двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди, че на
1
02.01.2021 год. с М.Б. - водач на другото МПС, участник в ПТП, той е подписал двустранен
констативен протокол за ПТП, в който са отразили фактите и обстоятелствата, причинили
инцидента, като за виновен водач №1 са посочили М.Б., тъй като не са имали противоречия
относно причината и виновността за настъпилото ПТП. Сочи, че моторното превозно
средство, управлявано на 02.01.2021 год. от М.Б., представляващо лек автомобил ****,
модел ****, с ДК № ****, собственост на Б.Г. от с. *******, е имало валидна към датата на
застрахователното събитие полица „Гражданска отговорност” № *********** в
„*********” АД. Ищецът твърди, че като пострадало лице е подал писмена застрахователна
претенция № **********, спрямо ответното дружество като застраховател на МПС,
причинило ПТП, която твърди, че е заведена на 04.01.2021 год. под щета № *********.
Сочи, че в края на месец януари 2021 год. той е получил писмо с изх.№ ******** год., с
което е бил уведомен, че след извършена обстойна проверка е било констатирано, че тъй
като той не бил спрял на знак „Стоп”, за да пропусне движещите се МПС по път с
предимство, нямало да му бъде изплатено обезщетение, както и че липсвали данни за вината
на застрахования водач за настъпване на ПТП. Твърди, че причинените му имуществени
вреди са в пряка и причинна връзка с виновното поведение на М.Б., който е предизвикал
ПТП. Сочи, че по повод на постъпила от него искова молба в PC - Кърджали е било
образувано гр.дело № ******* год., по което с влязло в сила решение № ****** год.,
ответникът ЗД “*********” АД - София е бил осъден да му заплати сумата в размер на 1
250.00 лева - главница, представляваща част от стойността на вредите, причинени му от
настъпилото на 02.01.2021 год. в гр.**** ПТП с имуществени вреди, който иск твърди, че е
бил предявен като частичен от общата сума от 6 050.00 лева, изразяващи се в пълно
увреждане на собственото му МПС - лек автомобил марка „****, с ДК № ****, и
направените от него разходи за неговото транспортиране, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 04.01.2021 год. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер
на 877.00 лева, представляващи направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и държавни такси. Твърди, че по делото е била назначена съдебна авто-
техническа експертиза с конкретно поставени въпроси, като сочи, че видно от приетото по
делото и неоспорено от 3 страните заключение на вещото лице към датата на настъпилото
ПТП, подобен на лек автомобил марка „****, автомобил би бил с усреднена пазарна цена от
порядъка на 12 500.00 лева, определена по метода на пазарните аналози, утвърден като най-
обективен, а минималната пазарна стойност на причинените му вреди възлиза на 4 458.00
лева, или с други думи съставлява 36% от пазарната стройност на автомобила. Сочи, че по
повод на подадена от него молба по описа на ЧСИ № ****** е било образувано изп.дело №
***** год. против ЗД “*********” АД- София за заплащане на присъдените по гр.дело №
******* год. по описа на PC-Кърджали суми и разноски, но твърди, че до настоящия момент
ответното дружество не му е заплатило дължимите му се суми. Твърди, че с оглед на
изложеното за него се явява правен интерес да защити правата си по съдебен ред, поради
което и предявява настоящия иск против застрахователното дружество за заплащане на
сумата в размер на 3 258.00 лева, представляващи останалата част от дължимото му се
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в общ размер от 4 458.00 лева,
2
ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 04.01.2021 год. до
окончателното й изплащане. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.432,
ал.1, във вр. с чл.380, ал.1 от КЗ, да осъди ответника ЗД “*********” АД - София, район
*********, с ЕИК *******, да заплати на ищеца от гр.****, ул.****** с ЕГН **********,
със съдебен адрес гр .****. бул. *****, бл.********** сумата в размер на 3 258.00 лева,
представляваща останалата част от причинените му от настъпилото на 02.01.2021 год. в
гр.**** ПТП имуществени вреди в общ размер на 4 458.00 лева, изразяващи се в пълно
тотално увреждане/нанесени материални щети на собственото му МПС - лек автомобил
марка „****, с ДК № ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2021
год. до окончателното изплащане на сумата, като им присъди и направените по делото
разноски. На основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, моли
съда да осъди ответното дружество да му заплати адвокатско възнаграждение в размер не
по-нисък от определения за този вид дела размер, съгласно Наредба №1/2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.131 е постъпил отговор от ответника по делото чрез процесуалния му
представител адв. М. Г., в който сочи, че в един и същ съд между същите страни, на същото
основание и за същото искане, вече е водено дело с номер ********* г. на PC-Кърджали,
приключило с решение. Твърди, че по същото дело, ищецът след като се е запознал с авто-
техническата експертиза и размера на щетите, не е упражнил правото си на увеличение на
иска до размера от 4 542.00 лв., поради което сочи, че сумата, за която се произнася съда е в
размер на 1 250.00лв., и уважава иска напълно. Сочи, че по предходното водено дело с
номер ********* г. на PC- Кърджали, дружеството е осъдено, като твърди, че към момента
сумата по решението е напълно изплатена на ищеца. Моли на основание чл.299 ГПК делото
да бъде прекратено от съда. Сочи, че оспорва предявеният иск по размер. Сочи, че ищецът
следва да докаже всички свои твърдения в исковата молба по реда на чл. 154 ГПК. Твърди,
че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по 4 застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение на МПС марка ****** с peг. № ****. Сочи, че оспорва иска по
размер. Твърди, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на
причинените щети. Счита, че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които
твърди, че не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени в
следствие на процесното събитие. Счита,че са завишени сумите необходими за доставка,
монтаж и въвеждане в експлоатация на автомобила. He възразява да бъдат приобщени
материалите по гр. дело № ******* г., на PC-Кърджали, заедно с наличните авто-техническа
експертиза и разпит на свидетели. Сочи, че не възразява да бъде назначена авто-техническа
експертиза, с изключение на въпрос № 1 и 2 на ищеца, доколкото същите касаят механизма
на ПТП, който в настоящото производство не оспорват. Моли вещото лице да отговори на
следния въпрос: Каква е минималната стойност за възстановяване на Хондата, съгласно
Методиката и Наредба 24? Сочи, че възразява срещу искането на ищеца за разпит на
свидетели, тъй като не оспорват механизма на ПТП. Възразява срещу искането да
представят преписката по щета № **********, тъй като същата са представили по
предходното заведено дело с № ********* г. на РС- Кьрджали, и в случай че бъде уважено
3
доказателственото ни искане по т. 1. Моли съда да прекрати делото, евентуално моли съда
да отхвърли ищцовата претенция като неоснователна и недоказана. Моли съда да отхвърли
изцяло предявения срещу тях иск, като им присъди съдебни и деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение. Моли в случай, че съда частично уважи иска да им присъди
съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част от иска. В случай че са налице предпоставките на чл. 238 ал.2 от ГПК моли съда да
постанови неприсъствено решение, с което да отхвърли предявения срещу ответника иск,
като им присъди съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуален представител на ищеца и
моли на основание чл.78 ал,5 ГПК съда да намали същото.
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
От неоспорения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие, от приетите заключения на вещото лице С. по назначените
съдебнотехнически експертизи, както и от показанията на свидетеля Бозов се установява
верността на изложените в исковата молба обстоятелства относно механизма на настъпване
на процесното ПТП, виновността на водача Бозов за настъпване на ПТП-то, както и
причинените на собствения на ищеца автомобил вреди вследствие на пътното произшествие.
В настоящото производство се претендира обезщетение за вреди от ПТП, настъпило
на 02.01.2021г., поради което приложим е КЗ в сила от 01.01.2016 г. Със същия е
предвидена специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432
от КЗ на пострадалия срещу застрахователя по ГО на виновния водач на МПС:
предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен срок
от сезирането за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение - чл.480, ал.3 от КЗ , във вр. с чл.496
от КЗ, във вр. с чл.380 от КЗ. Установи се от приложената застрахователна преписка, че в
случая застрахователят е бил сезиран по чл.380 от КЗ на 04.01.2021г, като извънсъдебно
споразумение не е било постигнато и е било отказано изплащане на застрахователно
обезщетение. Поради това следва да се приеме, че е налице специалната процесуална
предпоставка за допустимост на предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД,
да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
делинквента.
4
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, следва да е
налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на управлявания от делинквента автомобил и застрахователя, както и
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на
вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника, каквото по
делото не се спори, че е имало към момента на ПТП, предполага да се установи и наличието
на правопораждащ деликтната отговорност на застрахования водач, причинил ПТП
фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното,
виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от
състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като
субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за
оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички
елементи от пораждащия съдебно предявените материални права на вземания, фактически
състав.
Установи се, че между ответника и трето за спора лице към датата на настъпване на
ПТП е съществувало правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, със
съдържание задължението на ЗД „*********“ АД да покрие отговорността на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като
застраховани лица са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание – чл. 477 КЗ. Установиха се и елементите от
фактическия състав на деликта - в резултат на поведение на водача М.Б. от гр.*******,
който е управлявал л.а. марка ***** , модел ***** с ДК № ******, собственост на Б.Г. от
с.*****, общ.******* , който е блъснал автомобила на ищеца в момента , в който е
предприел маневра завой на ляво, движейки се с висока скорост срещу движението на
автомобилите и върху поставена хоризонтална маркировка съгласно чл. 65, т.6 от ППЗДвП
– „коси успоредни линии М15“, обозначаващи площ, забранена за движение на ППС,
автомобила на ищеца се е преобърнал по таван, вследствие на което са настъпили
5
неблагоприятни изменения в правната сфера на собственика-ищец – повредена предна
броня, капак, калник и др..
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване,
като ангажира съответни доказателства за липсата й. Съдът намира обратното доказване за
неосъществено и презумпцията за необорена.
Стойността на щетите, определена от частите и необходимия труд за привеждане на
вещта в състоянието, в което се е намирала преди сблъсъка, определена по средни пазарни
цени е 4 458 лева, установена чрез кредитираното заключение на автотехническата
експертиза.
По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че обезщетението трябва да
бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото
имущество. В приложението му, съдът намира, че при застрахователно събитие - покрит
риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде
изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Повреждането на движимата вещ – автомобил в резултат на настъпилото ПТП я
прави временно негодна за употребата й по предназначение и намалява пазарната й
стойност. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се
е намирала към настъпването на застрахователното събитие.
С решение от 08.07.2010 г. по търг. дело №652/2009 г. на І-во ТО, ВКС, постановено
по реда на чл.290 ГПК, е прието, че при определяне на обезщетението по чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) /която норма е аналогична на чл. 432, ал. 1 от сега действащия
Кодекс за застраховането/, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06
г. на Комисията за финансов надзор, не е задължително. В разпоредбата на чл.4 от
Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите,
когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в
сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка.
Посочени норми, съпоставени със законоустановеното правило, че обезщетението по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на
причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора,
налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с
правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
6
събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) /която норма е аналогична на чл. 386, ал. 2 КЗ/, като ползва
заключение на вещо лице.
С оглед изложеното и при съобразяване на установената от ВКС практика, в
конкретния случай правото на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените
вреди, който съгласно кредитираното заключение на САТЕ възлиза на 4 458 лева. И тъй
като процесния иск е предявен като частичен такъв в размер на 3 258.00 лева ,
представляваща останалата част от причинените му от настъпилото на 02.01.2021г. в
гр.**** ПТП имуществени вреди в общ размер на 4 458.00 лева , като остатъка от 1 250.00
лева по първоначален частичен иск по гр.д. №*******г. по описа на КРС са присъдени с
постановеното по делото решение, което е влязло в сила, следва да се постанови решение, с
което да се уважи изцяло настоящата исковата претенция.
При този изход на делото , следва ответникът да заплати на пълномощника на ищеца
на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение от 552.00 лева с ДДС, а на
ищеца - 130.00 лева – внесена държавна такса и 358.00 лева – заплатен депозит за вещото
лице.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“*********“АД с ЕИК ******* гр.********* да ЗАПЛАТИ на Д. С.
Д. с ЕГН ********** от гр.****, ул.********* сумата от 3 258.00 лева - главница,
представляваща останалата част от стойността на вредите, причинените на Д. С. Д. с ЕГН
********** от настъпилото на 02.01.2021г. в гр.**** ПТП с имуществени вреди в общ
размер на 4 458.00 лева, изразяващи се в пълно тотално увреждане на собственото на ищеца
МПС – л.а. марка ****** , модел ***с ДК № ****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.01.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД“*********“АД с ЕИК ******* гр.********* да ЗАПЛАТИ на Д. С.
Д. с ЕГН ********** от гр.****, ул.********* направените по делото разноски от 130.00
лева – внесена държавна такса, 358.00 лева – заплатен депозит на вещото лице.
ОСЪЖДА ЗД“*********“АД с ЕИК ******* гр.********* да ЗАПЛАТИ на адв.
Н. М. от АК-Кърджали , гр.****, бул.********* сумата от 552.00 лева с ДДС за адвокатско
възнаграждение.
Банкова сметка , по която могат да се платят присъдените суми:
7
********** с титуляр адв. Н. В. М.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8