№ 2648
гр. Варна , 27.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100501708 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. ИВ. ЦВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*******, чрез адв.В.В., с адрес на кантора: *******, против Решение №261720 от
21.05.2021г. постановено по гр.д.№12570/2020г. по описа на Районен съд Варна, с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателката, против “Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33
представлявано от Валентин Донев Вълканов, иск с правно основание чл.124 от ГПК за
приемане за установено, че ищецата не дължи на ответника сумата от 3566.32лв.,
представляваща стойност на начислена В и К услуга за клиент с аб.№1102032, по издадена
фактура №********** от 22.07.2020г. с отчетен период от 23.07.2019г. до 25.06.2020г. за
обект, находящ се в *******, придобит по наследство от С. В. В., починала на 22.11.2019г.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Поддържа се, че изводите на първоинстанционният съд не
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и със събраните
доказателства. Поддържа се, че неправилно и в нарушение на процесуланите правила съдът
е ценил депозираните с молба от процесуаления представител на ответника в открито
съдебно заседание на 21.04.2021г. писмени доказателства, които са представени след срока
за това, вместо да приложи последиците по чл.161 от ГПК вр. с чл.190, ал.2 от ГПК, като са
развити подробни съображения. Ето защо се поддържа, че неправилно съдът, е обсъждал
въпросните документи и те са послужили за база на изводите му. Оспорват се изводите на
съдът относно доказателствената стойност на ангажираните от ответника писмени
1
доказателства, като са развити насрещни доводи за недоказаност на реалната доставка
/потребление/, съответно отчет на В и К услуги в процесният обект през процесният период.
Поддържа се, че ищцата няма качеството потребител на В и К услуги и не е ползвала
количествата вода през процесния период, поради което не дължи тяхната цена. Поддържа
се още, че в нарушение на собствените си Общи условия и на Наредба №4/2004г., В и К
оператора не е провеждал текущо отчитане на услугите, или че е налице отказ за допускане в
имота от потребителя, което да е удостоверено чрез надлежен протокол, като са развити
съображения за опорочаване на процедурата по отчет на потреблението. На следващо се
поддържа, че неправилно съдът не е възприел за основателно възражението на ищцата
относно оспорването на метрологичната годност на процесният водомер, което е направено
с исковата молба и е поддържано с в единствено проведеното по делото о.с.з. В тази връзка
се поддържа, че неправилно съдът не е назначил поисканата от страната съдебно техническа
експертиза за проверка дали водомерът е бил в метрологична годност, тъй като
възможността да не се назначава такава е поставена под условие, че се приеме за безспорно
като факт, че СТИ не е метрологично годно.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че
решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и е обсъдил
задълбочено твърденията и възраженията на страните по спора. Оспорват се доводите на
въззивницата, че същата няма качеството на потребител на В и К услуги през процесния
период, като са насрещни такива. Твърди се, че с полагането на подпис от пълномощник
върху заявлението за промяна на партидата, страната е декларирала съгласие с
отразеното/начисленото количество потребени В и К услуги, респективно за нея се е
породило правото в 30 дневния срок за плащане на фактурата да подаде възражение пред В
и К оператора относно размера на осчетоводеното задължение. Моли за потвърждаване на
решението, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
Жалбоподателката е направила искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза, която да извърши проверка на процесният водомер с №41633 и да отговори
какви са показанията на водомера, дали е налице съответствие с посочените във фактурата
показания, преминал ли е водомера първоначална и последващи метрологични проверки и
какъв е срокът на метрологичната му годност, респективно дали към 25.06.2020г. е бил в
срок на метрологична годност както и да провери правилността на сметките по определяне
на стойността на процесните количества вода. Така направеното искане, е неоснователно и
като такова, следва да се остави без уважение. На първо място вярно е, че в хода на
производство ищцата е искала назначаване на СТЕ, но в проведеното единствено о.с.з. по
делото фактически, се е отказала от това си искане, доколкото е поддържала противоречиви
мотиви и доводи за назначаване на експертизата, включително е предоставила това на
преценката на съда. Същевременно след постановения от съдът отказ за назначаване на СТЕ,
страната не го е оспорила или поискала преразглеждането му, а е заявила, че няма
2
др.доказателствени искания, с което правото и да иска изслушване на експертиза, се е
преклудирало. Същевременно насочените към експертизата въпроси са и неотносими, тъй
като първата част от тях освен, че не изисква приложение на специални знания, а цели
установяване на факти към минал момент, а имено какви са били показанията на водомера и
съответстват ли те на осчетоводеното, и дали същият е бил и е метрологично годен. Наред с
това достоверността на отговорите на тези въпроси понастоящем е спорна, с оглед изтеклия
продължителен период от време и неясните условия, при които се ползва и съхранява
водомера, както и като се има предвид, че проверката на метрологичната годност е от
компетентност на БИМ, а не на вещо лице. Ето защо доказателствено искане на
въззивницата следва да се остави без уважение.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на Р. ИВ. ЦВ., против Решение
№261720 от 21.05.2021г. по гр.д.№12570/2020г. на РС Варна, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателката, против “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, иск
с правно основание чл.124 от ГПК за приемане за установено, че ищцата не дължи на
ответника, сумата от 3566.32лв., представляваща стойност на начислена В и К услуга за
клиент с аб.№1102032, по издадена фактура №********** от 22.07.2020г. с отчетен период
от 23.07.2019г. до 25.06.2020г. за обект, находящ се в *******.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивницата за назначаване на СТЕ.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1708/2021г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 06.10.2021г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3