Р
Е Ш Е
Н И Е № 3866
гр. Пловдив 07.11.2017 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично
съдебно заседание на шести октомври през
две хиляди и седемнадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14303 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по чл. 34 от ЗС в първа фаза на делбата. Образувано е по искова
молба, постъпила от В.И.К., ЕГН: **********; И.Д.К., ЕГН:********** *** чрез адвокат А., против П.И.К., ЕГН: **********
с адрес: *** за допускане до делба между страните на
следния недвижим имот: западната къща, представляваща СО №
56784.531.2051.1.1 представляващ жилище с площ от 122.34 кв.м., в поземлен имот
с ИД 1М- 56784.531.2051, с брой нива на обекта- две, при съседи / съгласно
издадената от СГКК схема/: на същия етаж- ап.-СО с ИД № 56784.531.2051.1.2, под
обекта- няма, и над обекта- няма. При квоти от 1/2
ид.част за В. К., 1/3 ид.част за И. К. и 1/6 ид.ч. за П.К..
В
исковата молба се твърди, че В.К. и П.К. са деца
на И. А. М. /поч.2000 г., като вдовец/,
а И.Д. е внук на последния. Наследодателят М. е придобил следния недвижим имот:
1/2 ид. част от дворното место, намиращо се в гр. П., ул. „Н. В." № *** /с покупка по нот.акт № ***, том **/**.*.**** г./, което место, по сега
действуващата кадастрална карта на Пловдив е заснета като поземлен имот с ИД № 56784.531.2051, цялото
с площ застроена и незастроена от 14461 кв.м., намиращо се на адрес: П., ул. „Н. *** урбанизирана
територия, начин на ползуване: ниско застрояване /до 10 м./ /стар имот с пл.№
673 и № 2051, от кв.58/, при съседи /съгласно скицата, издадена от СГКК/: ПИ с
ИД 56784.531.674, 56784.531.672, 56784.531.671, 56784.531.640, 56784.531.2050,
56784.531.2053, 56784.531.733. В същото е била построена жилищна сграда,
състояща се от две секции - близнаци- източна и западна, всяка от които,
състояща се от два жилищни етажи, развити като еднофамилна къща, с общ вход,
обслужващ всяка от отделните секции. С нот. заверен договор за делба от 20.XII.
1968 г., наследодателят И. А. М. е получил в свой самостоятелен дял на
собственост западната половина /секция/
от построената в местото жилищна сграда. Цялата жилищна сграда в местото
/състояща се от двете секции/ е заснета по сега действуващата кадастрална карта
на Пловдив, одобрена през 2009 г. като жилищна сграда с ИД № 56784.531.2051.1
със застроена площ от 122 кв.м.- многофамилна сграда, с два етажа. Западната
половина на сградата, която е собственост на наследодателя И. М. е заснета като
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с ИД №
56784.531.2051.1.1, представляваща жилище с площ от 122.34 кв.м., в
поземлен имот с ИД 1М- 56784.531.2051, с брой нива на обекта- две, при съседи /
съгласно издадената от СГКК схема/: на същия етаж- ап.-СО с ИД №
56784.531.2051.1.2, под обекта- няма, и над обекта- няма. Приживе,
наследодателят И. А. М. е дарил през 1968 г. /нот.акт № 104, том ХVІ/26. XII. 1968 г. на нотарис
при районен съд- Пловдив, И. А. М./ на дъщеря си - В. М.а /сега К./: 1/3 ид.ч.
от къщата /западната къща/ + 1/6 ид.част от описаното дворно место. През 1998
г. е прехвърлил на И.Д. Крушовоски, преди брака му:4/12 /или 1/3 ид.ч./ от
жилищната сграда /западната секция на къщата/ + 4/12 ид.ч. / 1/3 ид.ч./ от
дворното место/ нот.акт № 49, том 2/ 17.02.1998 г. на нотариус при районен съд-
Пловдив/. Поради това след смъртта му е останала в собственост 1/3 ид.част от
жилищната сграда /западната къща/, която се наследява по равно от двете му
дъщери, В.К. и П.И.К..
В предоставения срок за отговор е
постъпил такъв от ответницата, в който се признава наличието на съсобственост
по отношение на заявения за делба обект. Оспорва квотите от съсобствеността,
като твърди, че е придобила собствеността върху първия етаж от сградата чрез
упражнявано давностно владение в периода 1984-1997 г. и така е станала
собственик на 1/2 ид. част от имота. По тази причина през 1998 г. М. не е могъл
да се разпореди с останалата му идеална част от имота. След 2000 г., когато М.
починал тя продължила да живее в имота и да се грижи за него.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа страна
следното.
От
представените писмени доказателства – схема № 15-308513/27.06.2016 г.; НА № ***, том **, дело № ****/**** г. ;
договор за делба от **.**.**** г.; НА № ***,том ***, дело № ****/** г.; НА **,том
*, дело № ****/** г. е видно, че собствеността върху процесния имот,
представляващ жилище на две нива с площ от 122,34 кв. м. е придобита през м. 12
на 1968 г. от И. А. М., който по същото време ова е дарил на дъщеря си В.И. М.а
1/3 ид. част от него. През 1998 г. същият продал на внука си И.Д. К. друга 1/3
ид. част от същия имот.
От представеното удостоверение за наследници от 21.06.2016 г. на Община
Пловдив е видно, че И. А. М. е починал на 17.10.2000 г. и оставил като
наследници В.И.К. и П.И.К..
От изготвеното заключение от 30.06.2017 г. по извършената СТЕ е видно, че
първият етаж от процесната сграда, заснета като самостоятелен обект –жилище на
две нива не отговаря на нормативните изисквания за обособяването му като
самостоятелен жилищен обект.
Предвид установените данни съда намира от правна
страна следното.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че заявеният за делба имот представлява еднофамилна къща –близнак
на две нива, както и, че ответницата не е ползвала вторият етаж от нея.
С оглед установените факти от приетите писмени доказателства- нотариални
актове за осъществени сделки с имота в периода 1968 г.-1998 г., които не са
оспорени от страните съдът намира за доказано, че ищците са придобили в
резултат на правни сделки-безвъзмездна за първия и възмездна за втория,
собственост на по 1/3 ид. част от имота. Следователно към момента на смъртта си
през 2000 г. И. М. е притежавал 1/3 ид. част от имота. Тъй като същият е
оставил като наследници двете си дъщери –ищцата и ответницата, съдът намира за
доказано придобиването та тях, на основание наследствено правоприемство, на
право на собственост в размер от по 1/6 ид. част. Следователно ищцата В.К. се
легитимира към момента като собственик на 3/6 ид. части от имота, ищаца И.К.-2/6
ид. части и ответницата П.К.-1/6 ид. част.
Възражението на
ответницата К., че е е станала собственик на 1/2 ид. част от имота, придобивайки собствеността върху първия етаж от сградата чрез
упражнявано давностно владение в периода 1984-1997 г. не се споделя от съда, тъй като от събраните писмени доказателства и заключението
на вещото лице, неоспорено от страните и ценено изцяло от съда като компетентно
изготвено, се установява, че заявеният от нея като придобит по давност първи
етаж от имота не представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
По изложените съображения съдът намира,
че заявеният за делба имот следва ад ес допусне до такава между страните при
квотите посочени по-горе в мотивите на решението.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА по
отношение на следния
недвижим имот: западната къща, представляваща самостоятелен обект с идентификатор №
56784.531.2051.1.1 с предназначение- жилище с площ
от 122.34 кв.м., находящ се в сграда 1, построена в поземлен имот
с идентификатор 56784.531.2051, с брой нива на
обекта- две, при съседи / съгласно издадената от СГКК схема/: на същия етаж-
56784.531.2051.1.2, под обекта- няма, и над обекта- няма. КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ: В.И.К., ЕГН: **********; И.Д.К., ЕГН:********** *** и П.И.К., ЕГН: ********** с адрес: *** ПРИ КВОТИ: от 3/6 ид. части за В.И.К.; 2/6 ид. части
за И.Д.К. и 1/6 ид. част за П.И.К..
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила делото да се докладва за предприемане на
действия по подготовка на производството във втора фаза на делбата.
СЪДИЯ: / П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.