Номер 15120.11.2020 г.Град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – КюстендилIII състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Х. Костадинова
Калин К. Василев
Секретар:Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Татяна Х. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20201500500430 по описа за 2020 година
Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: живот и здраве” АД, ЕИК ***
обжалва решение на Кюстендилския районен съд №423/23.06.2020 г., постановено по
гр.д. № 401/2020 г. по описа на същия съд в частта, в която е уважен предявеният от В.
К. С. , ЕГН ********** срещу дружеството иск с правно основание чл.432, ал.2 от КЗ
за причинени на ищцата неимуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило
на 23.07.2019 г. по застраховка "Гражданска отговорност" за размера над 4000 лв. до
8000 лв., както и в частта относно началният период на законната лихва.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на атакуваното
решение в обжалваните части, както и за постановяването му при допуснати
съществени процесуални нарушения. Конкретно се твърди, че районен съд е допуснал
нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като не е направил пълна и всеобхватна преценка на
критериите за справедливост, както и че присъденото обезщетение в размер на 8 000
лв. е прекомерно по размер и не съответства на практиката на съдилищата по
аналогични случаи през процесния период. По отношение на законната лихва се сочи,
че тя не се дължи от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя-
16.12.2019 г., както е определил районен съд, доколкото в случая е приложима
разпоредбата на чл. 497, ал.1 от КЗ, тъй като застрахователното събитие е настъпило
при действието на новия Кодекс за застраховане. Според представителя на въззивното
дружество законната лихва се дължи от завеждането на исковата молба.
Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за постановява на
1
друго решение, с което да се отхвърли иска за неимуществени вреди за размера над
4000 лв. до 8 000 лв., ведно с произтичащите от това последици досежно лихви и
разноски.
В срока по чл.263, ал1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна,
с който се оспорват твърденията във въззивната жалба и е направено искане за
оставянето й без уважение. Същото становище е изразено от процесуалния
представител на въззиваемата С. и в съдебно заседание.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите,
наведени в жалбата, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като
ги преценени при условията на чл. 235 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и допустим.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като е подадена от легитимирано лице
/надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 258 и сл. от ГПК, а разгледана
по същество е частично основателна. Съображения:
От доказателствата по делото се установява, че на 23.07.2019 г. около 17.00-
17.15 ч. лек автомобил м.”Опел” м. „Вектра” с рег. № Кн 0856 АС, управляван от свид.
Денислав Иванов, движейки се по ул.”Демокрация” в посока ул. „Гороцветна” е
предприел маневра завиване наляво с цел да продължи движението си по ул.
„Гороцветна”, като при наличие на пешеходно пътека тип „Зебра” не е пропуснал
стъпилата и преминаваща по нея ищца, вследствие на което я е блъснал и е реализирал
ПТП.
От назначената съдебно- техническа експертиза, изпълнена от вещото лица инж.
Н.В. се установява, че непосредствена причина за реализираното ПТП има водачът на
лекия автомобил свид. Иванов, тъй като не е спазил задължението си при
приближаване на пешеходна пътека да пропусне преминаващите по нея пешеходци.
От назначената съдебно- медицинска експертиза изпълнена от вещото лице д-р
В.Н. се установява, че ищцата Виолета С. е получила следните физически травматични
увреждания: контузия на главата- разкъсно контузна рана в дясна челна област на
главата, като за лечението й са наложени шевове; ограничен оскъден субарахноидален
кръвоизлив по челните дялове на двете голямомозъчни хемисфери. Мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието- краткотрайно зашеметяване,
замъгляване след травма. Контузия на лява подбедрица с кръвонасядане в областта на
коляното и охлузване на кожата на подбедрицата. Според вещото лице тези
увреждания, поотделно и в съвкупност, са причинили на ищцата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън
2
случаите на чл.128 и 129 от НК/, както болка и страдание. Същите не водят до
разстройство на здравето, временно или постоянно опасно за живота. Срокът за
пълното им възстановяване е около 20-30 дни.
Приложена е епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р Н. Василиев” гр. Кюстендил, от
която е видно, че ищцата е постъпила за лечение на 23.07.2019 г. и е била изписана на
01.08.2019 г. с окончателна диагноза: мозъчно сътресение без открита
вътрешночерепна травма.
Свид. Н.С.- син на ищцата, сочи, че майка му е престояла в болница около
седмица. Ставала много трудно. След изписването й, той се е грижил за нея, тъй като
тя не можела да се обслужва самостоятелно, травмите й не били минали.
По делото е представена застрахователна претенция вх. № 1050/16.12.2019 г., с
която ищцата е заявила желанието си за извънсъдебно уреждане на спора и
определяне на справедлив размер на обезщетение, който според нея е 15 000 лв.
С писмо изх. № 98/09.01.2020 т. ответното дружество е уведомило С., че не може да
удовлетвори претенцията на ищцата и е изискало представянето на допълнителна
документация. Няма данни поисканата документация да е представена. С уведомление
№ 575/12.02.2020 г. ответното дружество е уведомило ищцата, че поради
непредставяне на изисканите документи не може да се ангажира с определяне и
изплащане на обезщетение, поради което не е уважило претенцията.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът счита, че въззивната
жалба е частично основателна. Съображения :
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
определено по справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането,
начинът на извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние,
причинените морални вреди. При определяне размера на обезщетението, съдът
съобразява причинените телесните увреждания които са причинили на ищцата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както претърпените болки и
страдания. Съдът взема предвид и интензитета на физическа болка, преживяна от
пострадалата след инцидента, продължителността на възстановителния процес – около
20-30 дни, както и че през целия този период са били налице болки и страдание – по
интензивни в началото и първата половина на периода, постепенно затихващи до
пълното им отзвучаване в края му. Необходимостта от помощ от близки на ищцата при
посрещане на ежедневните й нужди. По делото няма данни да са настъпили
усложнения през възстановителния период, като ищцата се е възстановила напълно.
3
Действително по делото са представени два броя епикризи, издадени от МБАЛ „Д-р
Никола Василев”АД гр. Кюстендил за лечения на ищцата за периодите: 09.09.-
14.09.2019 г.и 19.09.- 24.09.2019 г., но видно от заключението на вещото лице ищцата е
постъпвала за лечение на заболявания, които нямат причинно- следствена връзка с
процесното ПТП. При определяне на обезщетението съдът взема предвид
обстоятелството, че ищцата е била лекувана в болнично заведение. Житейски изводима
е и силната уплаха и травматичен стрес от изживяното. От друга страна по делото няма
доказателства за наличието на последващи оплаквания от дискомфорт и болка.
Като взе предвид преживения стрес, негативните психологически изживявания,
нуждата от чужда помощ за извършването на елементарни ежедневни дейности, но и,
че се касае до травматично увреждане с лек характер, сравнително кратък
възстановителен период и липса на интензивни болки, както и че оздравителният
процес е завършил за около месец и няма доказателства за претърпени
посттравматични усложнения, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението е
5 000 лева.
От изложеното следва, че е основателно възражението във въззивната жалба, че
районен съд е допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като не е направил пълна и
всеобхватна преценка на критериите за справедливост.
. Решението на районен съд е неправилно и в частта, в която е определен
началния момент, от който е присъдена лихва върху определеното обезщетение. В тази
връзка следва да се посочи следното:
В чл. 497, ал.1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
месечния срок по чл.496, ал.1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ /т. 2/. С оглед обезпечаване на
извънсъдебното уреждане на застрахователните претенции, с разпоредбата на чл.106,
ал.3 КЗ е възложено в тежест на застрахователното дружество да изиска от увреденото
лице представяне на необходимите за доказване на претенцията доказателства, в
качеството му на професионалист при осъществяване на дейността по предоставяне на
застрахователните услуги, включваща и изплащане на дължимите застрахователни
обезщетения. В случая безспорно се установява, че ищцата е отправила до ответното
дружество застрахователна претенция на 16.12.2019 г. На 09.01.2020 г. ответното
дружество е изискало допълнителна документация. По делото няма данни да са
представени всички изискуеми документи, поради което на 12.02.2020 г.
4
застрахователното дружество е отказало да определи и изплати обезщетение.
Исковата молба е предявена на 18.02.2020 г. Следователно от този момент се дължи
заплащане на законна лихва От посоченото следва, че за периода 16.12.2019г –
18.02.2020 г. претенцията за законна лихва следва да бъде отхвърлена.
На ответното дружество се дължат разноски за двете съдебни инстанции в
размер на 223 лв., определени по компесация. За определянето им съдът взе предвид
приложения списък на разноските, инкорпориран в становище вх. № 5637/14.10.2020
г., а юрисконсулското възнаграждение е определено съгласно 78, ал.8 от ГПК във вр. с
чл. 37 ЗА във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП.
С оглед на изложеното съдът постанови решението си.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 423/23.06.2020 г., постановено по гр.д. № 401/2020 г., по описа
на Кюстендилския районен съд в частта, в която „Застрахователно акционерно
дружество Даллбогг: живот и здраве” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров” №1 е осъдено да заплати на В. К. С. ,
ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул. „Г.С.Раковски” № 42, ет.6, ап.25 сумата 8 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП от
23.07.2019 г., причинено от Д.И.И., управлявал л.к. „Опел”, м. „Вектра”, с ДК№ *** по
застраховка "Гражданска отговорност" за размера над 5000 лв. до 8000 лв., както и
претенцията за обезщетение за забава за периода от 16.12.2019 г. до 18.02.2020 г. и в
частта за разноските за сумата над 500 лв., както и за определената държавна такса над
200 лв. и вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИЯТ от В. К. С. , ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул.
„Г.С.Раковски” № 42, ет.6, ап.25 срещу „Застрахователно акционерно дружество
Даллбогг: живот и здраве” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г.М.Димитров” №1 иск с правно основание чл.432,ал.2 от КЗ за размера
над 5000 лв. до 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 23.07.2019 г., причинено от Д.И.И., управлявал л.к. „Опел”, м.
„Вектра”, с ДК№ *** по застраховка "Гражданска отговорност" ., както и претенцията
за обезщетение за забава за периода от 16.12.2019 г. до 18.02.2020 г. ОТХВЪРЛЯ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.
5
ОСЪЖДА В. К. С. , ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул. „Г.С.Раковски” №
42, ет.6, ап.25 да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: живот
и здраве” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М.Димитров” №1 деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 223
/двеста двадесет и три/ лева.
Решението може да се обжалва в 1-месечен срок от получаване на съобщенията
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6