Решение по дело №1/2023 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 166
Дата: 23 октомври 2023 г.
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20233120100001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Девня, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20233120100001 по описа за 2023 година
Предявени са следните искове:
Искове с правно основание чл. 422 ГПК от СТИК КРЕДИТ АД, ЕИК *********, гр.
Шумен, пл. “ Оборище “ №13Б, против М. М. А., ЕГН **********, относно вземания на
ищеца против М. М. А., ЕГН **********, в размер на 5000 лв. главница по договор за
потребителски кредит №900006А от 05.02.2020г, 2140,59 лв. договорна лихва от
05.02.2020г. до 05.02.2022г., 330,56 лв мораторна лихва върху главницата от 05.02.2022г. до
30.09.2022г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането .
Претендират се и разноските, сторени в настоящето и в заповедното производство.
Обстоятелствата, от които произтичат претенциите на ищеца, са :
На 05.02.2020 г. е сключен договор за потребителски кредит № 900006А между
СТИК КРЕДИТ АД, ЕИК *********, като кредитор и М. М. А., ЕГН ********** , като
кредитополучател за сума от 5000 лв за срок от 24 месеца, при договорна лихва в размер на
3 % на месечна дата или 36 % на годишна база. Страните са договорили, че заемната сума ще
бъде върната на равни месечни вноски, като падежните дати са вписани в предоставен на
клиента погасителен план. СТИК КРЕДИТ АД е изпълнило своите задължения по Договора,
като е предоставил паричната сума от 5000лв. по договора за кредит , за което е издаден
РКО №2000006 от 05.02.2020г. Тъй като длъжникът не е изпълнявал поетите с Договора
задължения, СТИК КРЕДИТ АД е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 от, по което длъжникът е подал възражение.
С оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове.
В така подаденото възражение по реда на чл.414 ГПК ответникът твърди, че са били
извършвани плащания по кредита, които не са били отчетени от ответника. В срокът по чл.
131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се
основават същите; не е изложил други възражения срещу исковите претенции, а съответно и
обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени
доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид
липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано и прието по делото е експертно
заключение на вещото лице Р. С. по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза.
Съдът намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в
производството по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок. Съдът намира че
доколкото М. М. А. е подал възражение по реда на чл.414 ГПК, в което изрично е посочил,
че същото е по отношение на кредит от Стик Кредит, като е посочил номера на договора за
кредит - №90006А от 05.02.2020 г., за който е било издадена по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение, то същия е бил уведомен, за обстоятелството, че спрямо него е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Така издадената заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК е с дата на издаване 18.10.2022 г., а така депозираното в съда
възражение е постъпило на 10.11.2022 г. , т.е преди изтичане на едномесечния срок за
възражение, който тече от датата на издаване на Заповедта за изпълнение.
Разгледани по същество, намира исковете за основателни по следните съображения :
Представен е договор за потребителски кредит №900006А/ 05.02.2020г., по силата на
който ищцовата страна е предоставила на ответника кредит от 5000 лв. Към договора е
приложен погасителен план, подписан от страните, съгласно който ответникът следва да
плати 24 погасителни вноски, с падежна дата 5-то число от съответния месец, равни месечни
вноски, всяка в размер на 398,40 лева. Договорната лихва, която ответникът е следвало да
заплати за срока на договора, възлиза съгласно експертното заключение на 2280,69 лева.
Представен е разходен касов ордер №2000006 от 05.02.2020г., съгласно който ответникът е
получил сума в размер на 5000 лв. Отделно от това длъжникът издал в полза на кредитора и
запис на заповед за сумата от 9561,60 лв. Съгласно експертното заключение на вещото лице
Р. С. няма данни за извършени плащания по процесния договор за кредит до 29.05.2023г..
Съгласно разпордбата на чл. 9 от договора ако потребителят забави плащането на вноска по
чл.13, той дължи на кредитора законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погаситена вноска. Договорът е прекратил своето действие на 05.02.2022 г., откогато се
2
претендира от ищеца и мораторна лихва върху главницата. Изчислена от вещото лице
законната лихва върху главницата за периода от 05.02.2022г. до 30.09.2022г. възлиза на
сумата от 330,56 лева.
Ответната страна чрез проц. представител адв. Р. И. е направила възражение, че е
предоставила при подписването на договора на служител на ищеца своята банкова дебитна
карта с открита на негово име сметка. Съдът намира, че дори и да се установи такова
предаване на дебитната карта на ответника на служители на ищцовото дружество при
сключването на договора / за което предаване очевидно няма съставен протокол или друг
документ /, то изразходването на конкретни по размер суми, изтеглени чрез банковата карта
от сметка на ответника, с основание именно за погасяване на суми по конкретния договор
за кредит № 900006А/05.02.2020г., предмет на делото, остава пак недоказано от страната.
Наличието на обедняване на ищеца чрез разходване на суми от банковата му сметка може да
се дължи и на други правоотношения с договорен или извъндоговорен характер с ответника
или други правни субекти. Правните субекти си предават парични суми на различни
основания, при което може изтеглянето в брой или изпълнението на други платежни
операции с парични средства от банковата карта на ответника, ако липсва посочено
основание за тегленето в брой или другата платежната операция, да е свързано с погасяване
на предходен или последващ дълг / в подаденото възражение по чл.414 ГПК длъжникът
сочи, че има повече от едно задължения към ищцовото дружество и по друг договор за
кредит с №900361А от 04.05.2021г. / , мандат и други. Крайният съдебен акт не може да се
основава на предположения, като по този начин бъде постановен при непълни и/или
недоказани твърдения.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сумата от
1986,76 лева разноски по делото и сумата от 861,43 лева разноски в заповедното
производство
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. М. А., ЕГН
**********, с. Д., общ. В. д., обл. Варна дължи на СТИК КРЕДИТ АД, ЕИК *********, гр.
Шумен, пл. “ Оборище “ №13Б, следните суми по договор за потребителски кредит
№900006А от 05.02.2020г : гланица в размер на 5000 лева / пет хиляди лева / , 2140,59 лева /
две хиляди сто и четиридесет лева и 59 стотинки/ договорна лихва от 05.02.2020г. до
05.02.2022г., 330,56 лева / триста и тридесет лева и 56 стотинки/ мораторна лихва върху
главницата от 05.02.2022г. до 30.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 30.09.2022г. до изплащане на вземането

ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН **********, с. Д., общ. В. д., обл. Варна да заплати на
СТИК КРЕДИТ АД, ЕИК *********, гр. Шумен, пл. “ Оборище “ №13Б, сумата от 1986,76
3
лева / хиляда деветстотин осемдесет и шест лева и 76 стотинки / разноски по исковото
производство и сумата от 861,43 лева / осемстотин шестдесет и един лева и 43 стотинки /
разноски в заповедното производство

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4