Р Е Ш Е Н И Е
Номер 373 20.10.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На четиринадесети октомври
две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Снежина Радева
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдията Гр.д. №535/2020 г.
Производството e с правно основание чл.79 във вр. с чл.240 от Закона за задълженията и
договорите.
Депозирана е искова молба
от Е.Х.Х., с която е предявен
осъдителен иск срещу Х.Ф.Х. за заплащане на сумата 6 571 лв. по два
договора за заем, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба и разноските по делото. Твърди, че на 12.02.2019 г. по банков път превел
на ответника сумата 2400 евро, а на 29.03.2019 г. – 970 евро, че ответникът
твърдял, че ще върне парите от приходите от отглежданата от него лавандула, че
търсил съдействие от ищеца за осигуряване на пазар на същата в Република
Турция, че го поканил чрез нотариална покана да върне заетата сума, но
ответникът отказал, като твърдял, че имат сключен друг договор.
Ответникът
оспорва иска. Твърди, че с ответника са имали договор за съвместно дейност, който
бил неформален, че съвместния им бизнес бил идея на ищеца, че той самият бил
земеделски производител с дейност, която му позволявала да получава редовни
доходи, както и субсидии и помощи по реда на Закона за подпомагане на зем.
производители. Според твърденията му предмет на съвместната дейност било
отглеждането и продаването на лавандула, като уговорката била ищецът да осигури
разсада, терена за засяване, работната
ръка и отглеждането, а ищецът да осигури парични средства в размер на 5000 лв.
за закупуване на разсада и консумативите по отглеждането и обработката и да
осигури пазара. Твърди, че той изпълнил своите задължения, че ищецът е превел парите, но не е успял да
осигури пазар за лавандулата. Също така твърди, че е предал лавандулата на
ищеца.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства
по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 12.02.2019 г. ищецът Е.
А. е превел по сметка на ответника Х.Х. сумата 2 400 евро като нареждане
свободен валутен превод. На 29.03.2019 г. е направен нов превод – този път за
сумата 970 евро отново като свободен валутен превод. Според изготвената съдебна
експертиза на превода това, което е преведено като „нареждане свободен валутен
превод“ означава „изплащане на задължение свободен валутен превод“. Съответно в
превода за 970 евро е пропусната думата лавандула.
С нотариална покана от
14.02.2020 г. ищецът е поискал от ответника връщане на сумата 3370 евро, като
сочи, че двете суми са били изпратени като заем. Съответно е определил среща за
20.03.2020 г. от 15 часа в нотариалната кантора за уреждане на отношенията. На
тази дата, видно от констативен протокол №29, т.1, №1142/2020 г., двете страни
са се явили пред нотариуса. На тази среща ответникът чрез своя адвокат е
заявил, че не са имали договор за заем, а неформален договор за отглеждане на
лавандула. Съответно е поканил ищеца в 14-дневен срок да получи готовата
продукция и да почисти наетия от него терен.
Ответникът е регистриран
като земеделски производител /л.55/.Според представеното по делото извлечение
от банковата сметка на ответника / л.32 и сл./ за 2018 г. същият е получил по
банков път сумата 31 475,49 лв. от Фонд Земеделие. Съответно за 2019 г. е
получил сумата 8 062,87 лв. Данъчната основа за определяне на данъка на
ответника за 2018 г. е 12 802,42 лв.
На 10.10.2018 г. ответникът
е сключил с П. Й. И. договор за продажба
на 60 000 стръка лавандула, като срокът за предаване на същите е уговорен между
01.01.2019 г. и 01.03.2019 г. /л.69/.
Уговорената цена е 9000 лв., от които 4 850 лв. се плащат като капаро.
Съответно С.Ф.Х. е сключила договор за наем на зем. земя в землището на
с.Манастирско. Според представените банкови извлечения от сметката на ответника
сума от 4 889,03 лв. е преведена на
13.02.2019 г. от ищеца на ответника като плащане на задължение /л.75/, а на
01.04.2019 г. 1 892,47 лв. са преведени от Е. А. на Х.Х. лавандула.
По делото е представена е
кореспонденция чрез телефонни съобщения, в които се предлага разсад от
лавандула. Има и снимки на растения.
Като свидетели по делото
са разпитани Ф. С., Г. М., М.С. и С.Х.. Първата свидетелка е майка на ищеца и в
показанията си съобщава, че от разговорите й с последния й е известно, че сина
й е дал заем на ответника. Тези пари били необходими на Х., за да сее лавандула
и според свидетелката обещал да ги върне след продажбата на лавандулата. Според
свидетелката приятели на ищеца му казали, че ответникът е много добър човек и
„може и работа да свърши“, също така казва, че „с доверие е дал парите“. На
свидетелката не е известно сина й да е дал пари и на други хора в България, а
за дадените пари й е съобщил след като вече ги бил дал на ответника.
Свидетелите М. и С. са земеделски производители. Пред първия свидетел ищеца и
ответника говорели, че искат да сеят лавандула „орташката“. Съответно ищецът
търсел място за садене на разсад, двамата насадили разсад в с.М., около реката
на площ около декар. Свид. М. е виждал ищеца един или два пъти да работи на
това място, а свид.С. е виждал двамата многократно да работят при лехите.
Разсадът все още бил на полето, а ответникът споделил със свид.М., че ищецът
„иска да се откаже от разсада и си иска парите“, както и че е търсил пазар в Т.
Според този свидетел произведеният вече разсад трябвало да се разсади на 10
дка. И от двамата свидетели ответникът не е искал пари назаем. Според свид.С.
ищецът е търсил да купи земя, за да засади своя дял от лавандулата, но сделка
не се осъществила, тъй като ищецът нямал пари. Според свид.Х., съпруга на
ответника, двамата не са имали парични затруднения. Самата тя работи по трудово
правоотношение като учител, а ответникът реализирал приходи като зем.
производител. На нея също й е известно, че ищецът и ответникът заедно са се
грижели за лавандулата.
Ответникът е представил и
гаранционна карта и инструкции за употреба на пръскачка
Въз основа на анализа на
установената фактическа обстановка, съдът счита, че не са събрани
доказателства, от които да се направи извод за наличие на договор за заем между
страните по делото. Установено е предаването на сумата от ищеца на ответника,
но не и поемането на задължението на последния да върне тази сума. В писмените
документи за преводите не е споменато сключване на договор за заем, а във
втория документ /от 29.03.2019 г./ е посочена и думата лавандула, което
кореспондира както с твърденията на ответника за наличие на неформален договор
за отглеждане на лавандула, така и с представените от него доказателства за
обща дейност между ищеца и ответника. Установяването на
договор на стойност над 5000 лв. е недопустимо да става със свидетелски
показания /забрана, регламентирана от чл.164, ал.1 т.3 от ГПК/. Но и представените
такива от свид.С., майка на ищеца, противоречат на депозираните такива от
останалите свидетели. Освен това последните са били преки свидетели на отношенията
между ищеца и ответника, а тази свидетелка знае само това, което е чула от
ищеца.
Ето защо съдът счита, че
следва да отхвърли така предявения иск, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер
на 580 лв.
По гореизложените
съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Е.Х.Х.,
ЕГН ********** *** срещу Х.Ф.Х., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 6
571,00 лв. по договор за паричен заем.
ОСЪЖДА Е.Х.Х., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ф.Х., ЕГН ********** *** сумата 580 лв. /петстотин и
осемдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред Разградския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: