Р Е Ш Е Н И Е
Номер 55 05.03.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На единадесети февруари Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 1649 по описа за 2020 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, вр.чл.124 ал.1 от ГПК от Е.И.В. с ЕГН ********** и М.В.В. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощник адв.Иван Николов Киселичков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 5, ет.1 против „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от Теодора Александрова Петкова – главен изпълнителен директор и Джакомо Волпи – изпълнителен директор, чрез пълномощник Йоана Александрова Михалкова – старши мениджър към управление „Необслужвани кредити“, да бъде прието за установено, че ищците не дължат сумите по издадените изпълнителни листи по ч.гр.д.№ 64/2011г. и ч.гр.д.№ 63/2011г. – двете по описа на РС-Несебър, а именно: сумата от 1800 евро задължение по Договор за кредитна карта за физически лица №*/ 28.12.2007г. и Анекс № */29.10.2009г.; 471.81 евро договорна лихва за периода 30.10.2009 – 23.01.2011г., ведно със законната лихва считано от 24.01.2011г. до окончателното изплащане; сумата от 252.85 лв. разноски по делото; сумата от 59 172.40 евро главница; сумата от 15 149.12 евро договорна лихва за периода 30.10.2009 – 23.01.2011г., ведно със законната лихва считано от 24.01.2011г. до окончателното заплащане; сумата от 4049.37 лв. разноски по делото, които суми са предмет на принудително изпълнение по изп.д.№ 20197040401235 по описа на ЧСИ Иванка Миндова с район на действие ОС-Бургас, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, както и да бъде осъдено да заплати направените по делото разноски. Иска се и обезсилване на издадените изпълнителни листи по ч.гр.д.№ 64/2011г. и ч.гр.д.№ 63/2011г. по описа на РС-Несебър.
Според
изложеното в исковата молба, ответната банка е била ищец по ч.гр.д.№ 64/2011г.
и ч.гр.д.№ 63/2011г. – двете по описа на РС-Несебър, по които са били издадени
заповеди за изпълнение на парично задължение № 67/ 25.01.2011г. и № 77/
25.01.2011г. и съотв. 2 бр. изпълнителни листи за подробно изброени суми.
Банката е станала взискател по изп.д.№ 20117040400110 по описа на ЧСИ Иванка
Миндова с район на действие ОС-Бургас, а ищците длъжници. На 03.09.2019г.
ищците получили съобщение от ЧСИ, че на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното дело е прекратено. На
24.10.2019г. са получили от същия ЧСИ съобщение, че по молба на банката и на
основание същите изпълнителни листи, са длъжници по образуваното изп..№
20197040401235, наложен е запор на банкова сметка ***.В. в „Уникредит Булбанк”
АД и е насрочен опис на движимите вещи в дома на двамата длъжници.
Пълномощникът на Е.В. и М.В. счита, че на основание чл.117 ал.2 от ЗЗД е
изтекла погасителната давност за принудителното изпълнение и следва да бъде
признато за установено, че вземането на банката за посочените в изпълнителните
листи суми не съществува.
В писмения си отговор, процесуалният представител на ответника „Уникредит Булбанк” АД твърди, че по силата на договор за цесия от 16.06.2014г. е прехвърлила вземането си по изп.лист от 26.01.2011, издаден по ч.гр.д. № 64/2011г., а с договор за цесия от 04.12.2012г. вземането си по изпълнителен лист от 01.02.2011г. по ч.гр.д.№ 63/2011г., в полза на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, като на основание чл.219 ал.1 от ГПК желае дружеството да бъде конституирано и да замести банката като ответник в настоящото производство.
Банката оспори допустимостта на предявения иск, тъй като поради принципа „комуто ползите, нему и вредите“ не може на банката да се вменяват отговорностите, описани в исковата молба, след като за „Уникредит Булбанк” АД е материално невъзможно да води изпълнително дело против ищците. Единствен взискател по изпълнителните дела е „Макроадванс“ АД и следва то да е ответник и в настоящото производство.
По същество твърди, че исковете са частично неоснователни, тъй като банката, а по-късно и „Макроадванс“ АД, са подавали молби до ЧСИ за процесуални действия, с които давността е била прекъсвана, последно с молба входирана при ЧСИ на 23.02.2018г. за налагане на запор на банковите сметки на Е.В.. Образуваното по молба на „Макроадванс“ АД изп.д.№ 20197040401235 също се сочи като действие, с което се прекъсва давността. Според банката, погасителната давност за М.В. тече от 01.09.2014г. и от 23.02.2018г. за Е.В.. Ответната страна се позовава на тълк.решение от 26.06.2013г. по ТД .№ 2/2013г. на ВКС, според което погасителната давност се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и отделно изпълнително действие. А с прекъсването на давността според чл.116 б. „в“ от ГПК, започва да тече нова давност. До образуването на изп.д.№ 1235/2019г. не е изтекла посочената в чл.110 от ЗЗД, 5-годишна погасителна давност. Като краен извод банката счита, че недължими от страна на ищците са сумите за законна лихва, дължими от 24.01.2011 до 24.11.2017г., сумата от 15 149.12 евро за периода от 30.10.2009 до 23.01.2011г. и сумата от 4049.37 лв. разноски по образуваното ч.гр.д.№ 63/2011г. на РС-Несебър.
По отношение на дълга по договора за кредитна карта за физически лица №*/ 28.12.2007г. и Анекс № */ 29.10.2009г. между банката като кредитодател и от друга страна Е.В. като кредитополучател и М.В. като солидарен съдлъжник се твърди, че банката и след това „Макроадванс“ АД, са извършили множество процесуални действия, с които многократно е прекъсвана започналата да тече погасителна давност по изп.д.№ 20117040400111 с длъжник единствено Е.В.. Поради това и ответникът признава за недължими от страна на М.В. на всички суми по издадения изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.гр.д.№ 64/2011г. По отношение на Е.В. са признати за недължими сумата по законната лихва за периода от 24.01.2011г. до 24.11.2017г., сумата от 471.81 евро договорна лихва за периода 30.10.2009 – 23.01.2011г. и сумата от 252.85 лв. разноски по ч.гр.д.№ 64/2011г.
Ответникът счита, че след като не е дал повод за завеждане на делото против банката, не дължи разноски, а на основание чл.78 ал.2 от ГПК в тежест на ищците следва да бъдат възложени разноските пропорционално на сумите, за които е налице признание на иска. Като краен резултат, от съда се иска отхвърлянето като недопустим на иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. Да се отхвърли като неоснователен установителния иск в частта, в която се иска да се признаят за недължими сумите по вземания за главници, ведно със законната лихва от 25.11.2017г.: 1. Сумата от 1800 евро по договор за кредитна карта за физически лица № */ 28.12.2007г. и Анекс № */ 29.10.2009г. с длъжник Е.В. и 2. Сумата от 84 619.83 лв. с длъжници двамата ищци. Да бъде признат за основателен установителния иск в частта, в която се иска да се признаят за недължими и погасени по давност следните суми по изпълнителен лист, издаден на 26.01.2011г.: 1. По отношение на длъжника Е.В. - сумата по законната лихва за периода от 24.01.2011г. до 24.11.2017г., сумата от 471.81 евро договорна лихва за периода 30.10.2009 – 23.01.2011г. и сумата от 252.85 лв. разноски по ч.гр.д.№ 64/2011г. и 2. По отношение на длъжника М.В. – всички суми, описани в изпълнителен лист издаден на 26.01.2011г. Да бъде признат за основателен установителния иск в частта, в която се иска да се признаят за недължими и погасени по давност следните суми по изпълнителен лист, издаден на 01.02.2011г. по ч.гр.д.№ 63/2011г.: Сумата по законната лихва за периода от 24.01.2011г. до 24.11.2017г., сумата от 15 149.12 евро договорна лихва за периода 30.10.2009 – 23.01.2011г. и сумата от 4049.37 лв. разноски по ч.гр.д.№ 63/2011г.
В предоставения от съда срок, постъпи писмено становище от „Макроадванс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, чрез пълномощник юрисконсулт Ради Габровски, с което желае на основание чл.219 ал.1 от ГПК да встъпи като трето лице – помагач на ответника и да замести банката като ответник на основание сключени договори за цесия по отношение на вземанията на „Уникредит Булбанк” АД спрямо ищците. Твърди, че по всички изпълнителни дела, дружеството е конституирано като взискател, а производствата са били прекратено по отношение на банката като взискател. Доводите за недопустимост на иска, както и за неоснователност и частична основателност, се покриват изцяло в изложеното от банката в отговора на исковата молба. Това се отнася и до възраженията за извършени процесуални действия по изпълнителните дела, довели до прекъсване на погасителната давност.
В предоставения на ищците срок, постъпи писмено становище от процесуалния им представител, в което се твърди, че цесиите не са им били съобщени по никакъв начин. Позовават се на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, като считат, че цедентът е този, който следва да съобщи на длъжниците за прехвърляне на вземането и поради това цесиите нямат действие спрямо Е.В. и М.В.. Това обосновава и правния интерес от водене на процеса срещу банката като предишен кредитор, както и постъпилото писмено становище от „Макроадванс“ АД да не бъде взимано под внимание от съда.
С определение № 261063/ 21.12.2020г., „Макроадванс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, чрез юрисконсулт Ради Габровски е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника в настоящото производство, но без да замести банката като ответник.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител, заявиха, че поддържат исковата молба и молят съда да я уважи изцяло като основателна и доказана.
Ответникът не изпрати представител в проведеното съдебно заседание, не депозира писмено становище.
В съдебно заседание пълномощникът на третото лице – помагач на ответната страна заяви, че поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Ищците са освободени от такси и разноски по делото.
Искът е с правно основание чл.124 ал.1, вр.чл.439 от ГПК.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение № 67/ 25.01.2011г. и изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.гр.д. № 64/2011г. по описа на Несебърски районен съд, с които ищците Е.В. и М.В. са осъдени солидарно да заплатят на „УниКредит Булбанк“ АД следните суми по Договор за кредитна карта за физически лица №*/ 28.12.2007г. и Анекс № */ 29.10.2009г.: сумата от 1800 евро главница; 471.81 евро договорна лихва за периода 30.10.2009 – 23.01.2011г., ведно със законната лихва считано от 24.01.2011г. до окончателното изплащане; сумата от 252.85 лв. разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 111/2011г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова с район на действие Окръжен съд - Бургас. Ответникът се е снабдил и със заповед за изпълнение № 77/ 25.01.2011г. и изпълнителен лист от 01.02.2011г. по ч.гр.д. № 63/2011г. по описа на Несебърски районен съд, с които ищците Е.В. и М.В. са осъдени солидарно да заплатят на „УниКредит Булбанк“ АД следните суми по договор за банков кредит № 084/ 30.10.2007 г.: сумата от 59 172.40 евро главница; сумата от 15 149.12 евро договорна лихва за периода 30.10.2009 – 23.01.2011г., ведно със законната лихва считано от 24.01.2011г. до окончателното заплащане; сумата от 4049.37 лв. разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 110/2011г. година по описа на ЧСИ Иванка Миндова с район на действие Окръжен съд - Бургас. Също така, на 04.12.2012г. ответникът „УниКредит Булбанк“ АД и третото лице – помагач „Макроадванс“ АД са сключили договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който първото дружество прехвърля и продава на второто портфолио с необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит с физически лица, в състоянието им към 30.09.2012г., описани в приложение 1, неразделна част от договора. В чл. 4.3 цедентът изрично упълномощава цесионера, а последният поема задължението от името на цедента, да изпраща писмени уведомления до длъжниците за извършената цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД. От приложение № 1 към договора (лист 72 от делото) се установява, че под номер 1682 е вписано името на клиента Е.И.В. с ЕГН **********, с номер на кредита ***, с актуален дълг в лева към 30.09.2012 г. в размер на 134 733,10 лв. Видно от представените доказателства, на 16.06.2014г. ответникът „УниКредит Булбанк“ АД и третото лице – помагач „Макроадванс“ АД са сключили още един договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който първото дружество прехвърля и продава на второто портфолио с необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит с физически лица, в състоянието им към датата на подписване на договора, описани в приложение 1, неразделна част от договора. В разпоредбите на чл. 4.3 също се съдържа аналогично упълномощаване и задължение на цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. От приложение № 1 към договора (л. 68) става ясно, че под номер 393 е вписано името на клиента Е.И.В. с ЕГН **********, с номер на кредита ***, с актуален дълг за главница в лева в размер на 3 520,49 лв., лихви 2 247,81 лв., съдебни такси 426,85 лв., общ размер 6 195,15 лв. Установява се още, че „Макроадванс“ АД е отправило уведомления до Длъжниците Е.В. и М.В. по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „УниКредит Булбанк“ АД за извършено прехвърляне на вземания (цесия) с договор от 04.12.2012г. съответно с изх.№ B3Y016052 от 13.03.2014г. и изх.№ B3Y011787 от януари 2013г., произтичащи от договор за банков кредит, отчитан в счетоводната система на „Макроадванс“ АД под номер ***, включващо 84 619,83 лв. главница и 51 661,63 лв. лихва, получени с обратни разписки, носещи идентични изходящи номера, съответно на 21.03.2014 г. и 05.04 (годината не се чете). Третото лице – помагач е отправило и уведомления до Длъжниците Е.В. и М.В. по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „УниКредит Булбанк“ АД за извършено прехвърляне на вземания (цесия) с договор от 16.06.2014г. съответно с изх.№ BV000697 и изх.№ BV000699, произтичащи от договор за банков кредит, отчитан в счетоводната система на „Макроадванс“ АД под номер ***, включващо 3520.49 лв. главница и 2247.81 лв. лихва и 426.85 лв. съдебни разноски, получени с обратни разписки, носещи идентични изходящи номера, на 14.07.2014 г. По делото са представени и два броя пълномощни от „УниКредит Булбанк“ АД за упълномощаването на „Макроадванс“ АД да уведоми от името на цедента всички длъжници по цедираните вземания съгласно договорите за цесия, сключени на 16.06.2014 г. и на 04.12.2012 г. и след тази дата.
Видно от доказателствата по делото, с постановление на ЧСИ Иванка Миндова от 23.04.2013 г. „Макроадванс“ АД е бил конституиран като взискател по изпълнително дело 110/2011 г. за вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД по изпълнителен лист от 01.02.2011г. по ч.гр.д. 63/2011г. на Несебърския районен съд. По изпълнителното дело са приложени различни уведомления за цесията от „Макроадванс“ АД, с изх.№ B3Y005477 без дата и B3Y005478 също без дата. Не са приложени доказателства за получаването им от длъжниците. Представеният по изпълнителното дело препис от приложение 1 към договора за цесия, е подписан само от „Макроадванс“ АД и съдържа несъществуващи в представеното по настоящото делото приложение 1 графи, носещо подписите и на банката (и по специално номера на изпълнителното дело при ЧСИ Миндова). С постановление на ЧСИ Иванка Миндова от 12.08.2014 г., „Макроадванс“ АД е бил конституиран като взискател по изпълнително дело 111/2011 г. за вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД по изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.гр.д. 64/2011г. на Несебърския районен съд. По изпълнителното дело са приложени уведомления за цесията от „Макроадванс“ АД и доказателства за получаването им от длъжниците.
Представените доказателства водят до извода за частична основателност на исковете. Основна предпоставка за уважаването на отрицателния установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК е наличието на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание.
От една страна, от така представените доказателства не може да се направи категоричен извод, че вземанията по изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.гр.д. № 64/2011г. по описа на Несебърски районен съд, произтичащи от договор за кредитна карта за физически лица №*/28.12.2007г. и Анекс №*/29.10.2009г. и вземанията по изпълнителен лист от 01.02.2011г. по ч.гр.д. № 63/2011г. по описа на Несебърски районен съд, произтичащи от договор за банков кредит № * от 30.10.2007 г., са идентични с вземанията, прехвърлени на третото лице – помагач с двата договора за цесия, индивидуализирани в приложенията към двата договора за цесия като кредити с номера *** и ***. Видно от доказателствата по делото, между страните са били налице повече от един договор за кредит, които са били предмет и на различни изпълнителни дела. Същевременно самите договори не са представени нито в настоящото производство, нито в изпълнителното. За да бъде индивидуализирано вземането, следва да бъдат посочени както основанието му, така и размера, а в случай на периодични вземания и периода, за който се отнасят. От всичко гореизложено се налага извода, че от доказателствата по делото не се установява третото лице – помагач на ответната страна да е носител на процесните вземания по изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.гр.д. № 64/2011г. по описа на Несебърски районен съд и изпълнителен лист от 01.02.2011г. по ч.гр.д. № 63/2011г. по описа на Несебърски районен съд.
От друга страна, основателни са и доводите на ищците, че не са били уведомени за цесиите. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите, прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника и третите лица от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. Установява се от доказателствата, че цесионерът действително е бил упълномощен да съобщи на длъжниците за прехвърлянето на вземанията по двата договора за цесия. Съгласно трайно установената практика, това не противоречи на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и такова уведомяване по пълномощие е валидно. Въпреки това обаче, видно от съдържанието на процесните уведомления, те не съдържат индивидуализация на вземанията в достатъчна степен, така че по несъмнен начин да е ясно за длъжниците кои точно вземания са прехвърлени и че именно вземанията по процесните два изпълнителни титула са били цедирани. Както бе посочено по-горе, същите са индивидуализирани с номер от счетоводната система на цесионера. Цесията е била валидно съобщена на двамата длъжници едва на 06.01.2021 г., когато заедно с определение № 261063/ 21.12.2020 г. им е връчен отговора на исковата молба заедно с приложенията, в който се съдържа изявление на „Уникредит Булбанк“ АД за цесията, индивидуализиращо вземанията по изп. дело 110/2011 и 111/2011 по описа на ЧСИ Миндова. С оглед нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, това настъпило в хода на съдебното производство обстоятелство следва да бъде взето предвид, което обаче в настоящия случай е без значение за крайния извод на съда за основателност на претенциите.
Предвид извода на съда, че от представените по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за това, кои вземания са били прехвърлени с двата договора за цесия, по отношение на ищците и третите лица, титуляр на вземанията по двата изпълнителни листа е „Уникредит Булбанк“ АД. Дори и да се приеме противното, т.е. че от представените по делото доказателства несъмнено е ясно кои вземания са прехвърлени с двата договора за цесия, то до 06.01.2021 г. по отношение на длъжниците В. и третите лица, носител на вземането е ответникът „Уникредит Булбанк“ АД. Поради това, съдът приема за невалидно извършени всички действия по изпълнителните дела № 110/2011, № 111/2011 и новообразуваното № 1235/2019 г., всички по описа на ЧСИ Иванка Миндова, инициирани по молба на „Макроадванс“ АД, като извършени от ненадлежна страна в производството.
С оглед горното и предвид твърденията на ищците за несъществуване на процесните вземания поради погасяването им по давност поради непредприемане на изпълнителни действия повече от пет години, следва да се установи момента на извършване на последните изпълнителни действия по почин на банката и то спрямо всеки от длъжниците по отделно.
По отношение на давността, действието на солидарността е относително, т.е. всяко задължение се погасява по давност самостоятелно. Кредиторът може да иска изпълнение от солидарните длъжници, чийто задължения не са погасени. Според чл.125 ал.1 от ЗЗД, спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите. Бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото право по отношение на един от посочените в изпълнителния лист солидарни длъжници и настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл.433 ал.1, т.8 ГПК по отношение на този длъжник, не води до недопустимост на изпълнителното производство, както и до погасяване на установено материално право или до погасяване на правото за принудително изпълнение по отношение на останалите. Проявено бездействие по отношение на един от длъжниците, водещо до приложение на чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на този длъжник, не е законова пречка за започване на ново изпълнително производство до изтичане на давността срещу него.
Съгласно разрешението, дадено в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността не спира, поради което Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 година, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес, се счита за изгубило сила. В тази връзка следва да се посочи, че законодателят не е предвидил момент, от който тълкувателните актове започват да действат. С решение № 170/ 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС е прието, че отмененото тълкувателно ППВС № 3/18.11.1980 г. следва да намери приложение и след отмяната на същото с Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. ВКС счита, че тълкувателните актове, които не дават за първи път тълкуване на дадена правна норма, нямат обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. След като изпълнителните производства са образувани през 2011 г., до 26.06.2015 г. – приемането на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, следва да бъде зачетена силата на ППВС № 3/ 18.11.1980г., съгласно което след образуване на изпълнително дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира.
С Решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., ГК е прието, че за заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
От приложените по делото доказателства и копие на изпълнителни дела № 110/2011 г. и № 111/2011 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, е видно, че същите са образувани по молби на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД и въз основа на посочените изпълнителни листи, на 24.02.2011 г. Покани за доброволно изпълнение за всеки от длъжниците са получени от сестрата на ищцата В. на 23.03.2011г. По изпълнително дело № 111/2011г. по почин на банката са били извършени следните изпълнителни действия: На 28.03.2011 г. банката е подала молба за налагането на възбрана на недвижим имот, собственост на двамата длъжници, като възбраната е била наложена на 05.05.2011 г.; на 18.07.2011г. по молба за налагане на запор на сметките на длъжника Е.В., като запорното съобщение е било получено от банката на 22.08.2011 г.; на 12.06.2013г. с молба за налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника Е.В., като запорното съобщение е получено от Гая-08 на 30.07.2013 г. Липсват данни да са постъпвали суми по така наложените запори. След тази дата, не са налице искания от страна на банката за извършването на други действия по изпълнението.
По изпълнително дело № 110/2011г. по почин на банката са били извършени следните изпълнителни действия: на 23.02.2011 г. с молба за образуване на изпълнително производство срещу двамата длъжници, налагане на възбрана, насрочване на дати за опис и публична продан на недвижим имот и налагане на запор на банкови сметки. Без значение е повторната молба за налагане на възбрана на същия имот от 01.04.2011г., тъй като имотът е бил възбранен едва на 05.05.2011 г. Запор на банковите сметки на длъжника Е.В. е наложен на 19.03.2011 г. с получаването на запорно съобщение от „Уникредит Булбанк“ АД. По отношение на другия длъжник, такъв не е бил наложен поради липса на сметки в посочената банка. На 06.04.2011 г. е налице признание на дълга от длъжника Е.В.. На 21.04.2011 г. е извършен опис на недвижимия имот, собственост на двамата длъжници. Повторни молби поради нестанала публична продан, са били подадени на 31.08.2011г., 11.11.2011г. и 18.01.2012г., а на 07.04.2012 г. е влязло в сила постановлението за възлагане на недвижимия имот. Видно от разпределението на л.202-203 от изпълнителното дело, в полза на банката са били разпределени 3065,20 лв. за разноски по изпълнителното дело и 37 629,67 лв. за вземането по изпълнителния лист, от които 1284,33 лв. са били удържани за пропорционалната такса на ЧСИ. Следователно в резултат на принудителното изпълнение дългът по изпълнителен лист от 01.02.2011г. по ч.гр.д. № 63/2011г. по описа на Несебърски районен съд е бил намален със сумата от 36 345,34 лв. След тази дата, не са налице искания от страна на банката за извършването на други действия по изпълнението.
Предвид така описаната последователност на извършените действия, давността за процесните вземания по отношение и на двамата ищци се счита за прекъсната на 24.02.2011 г. по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с образуването на двете изпълнителни производства под № 110/2011г. и 111/2011г., като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече. По отношение на длъжника М.В. по изпълнително дело № 111/2011 г., след налагането на възбраната на недвижимия имот на 05.05.2011 г., не са били предприемани други действия от страна на банката, предвид което по силата на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 05.05.2013 г. изпълнителното производство е било прекратено поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл. С оглед възприетото по-горе, новата погасителна давност за вземането срещу М.В. по заповед за изпълнение № 67/ 25.01.2011г. и изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.гр.д. № 64/2011г. по описа на Несебърски районен съд, е започнала да тече от 05.05.2013 г. и е изтекла на 05.05.2018 г.
По отношение на длъжника Е.В. по изпълнително дело № 111/2011 г., след налагането на запор върху трудовото възнаграждение на 30.07.2013 г. с получаването от Гая-08 на запорното съобщение, не са били предприемани други действия от страна на банката-взискател. Към датата на обявяване на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК - 26.06.2015 г., изпълнителното производство е било висящо и по силата на ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност е спряла до тази дата. По силата на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 30.07.2015 г. изпълнителното производство по отношение и на този длъжник е било прекратено поради т. нар. „перемпция“. С оглед възприетото по-горе, погасителната давност за вземането срещу Е.В. по заповед за изпълнение № 67/ 25.01.2011г. и изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.гр.д. № 64/2011г. по описа на Несебърски районен съд, е изтекла на 26.06.2020 г.
По отношение и на двамата длъжници по изпълнително дело № 110/2011 г., след влизането в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот на 07.04.2012 г., не са били предприемани други действия от страна на банката, предвид което по силата на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 07.04.2014 г. изпълнителното производство е било прекратено поради т. нар. „перемпция“ по силата на закона. С оглед възприетото по-горе, новата погасителна давност за вземането срещу Е. В. и М.В. по заповед за изпълнение № 77/ 25.01.2011г. и изпълнителен лист от 01.02.2011г. по ч.гр.д. № 63/2011г. по описа на Несебърски районен съд, е започнала да тече от 07.04.2014 г. и е изтекла на 07.04.2019 г. Образуването на ново изпълнително дело № 1235/2019 г. по описа на ЧСИ Миндова и извършените по него изпълнителни действия за събиране на вземанията по двата изпълнителни листа по молби на цесионера „Макроадванс“ АД, представляват действия извършени по молба на ненадлежен взискател, поради което и не са годни да прекъснат давността.
Следва да се посочи, че крайният резултат по делото не би се променил, дори и да се приеме различно становище относно действието на новото ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като изпълнителните дела са били прекратени по силата на закона и по отношение на всеки от длъжниците и от най-късната възможна дата е изтекъл период по-дълъг от пет години.
Искането за обезсилване на изпълнителните листи следва да се остави без уважение. В закона изчерпателно са уредени хипотезите, в които се обезсилва изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и уважаването на претенция по чл. 439 от ГПК не е сред тях.
Поради изложените доводи, съдът приема, че претенцията по отношение на вземанията, обективирани в изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.гр.д. № 64/2011г. по описа на Несебърски районен съд, е основателна. Вземанията, обективирани в изпълнителен лист от 01.02.2011г. по ч.гр.д. № 63/2011г. по описа на Несебърски районен съд, също са недължими, но не единствено на посоченото в исковата молба основание - поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение. Предвид това, съдът следва да отхвърли претенцията в частта относно погасените чрез принудително изпълнение 36 345,34 лв.
С оглед изхода на спора, съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът „Уникредит Булбанк“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на съда 4 710,42 лв. за държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.124 ал.1 и чл.439 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, при участието на третото лице – помагач на ответната страна „Макроадванс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, чрез пълномощник Ради Габровски, че Е.И.В. с ЕГН ********** и М.В.В. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощник адв.Иван Николов Киселичков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 5, ет.1 не дължат на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от Теодора Александрова Петкова – главен изпълнителен директор и Джакомо Волпи – изпълнителен директор, чрез пълномощник Йоана Александрова Михалкова, следните вземания, предмет на принудително изпълнение по изп.д.№ 20197040401235 по описа на ЧСИ Иванка Миндова с район на действие ОС-Бургас, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, а именно сумите по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 64/2011г. по описа на РС-Несебър, а именно: сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) евро задължение по Договор за кредитна карта за физически лица №*/ 28.12.2007г. и Анекс № */ 29.10.2009г.; 471.81 (четиристотин седемдесет и едно евро осемдесет и един евроцента) договорна лихва за периода 30.10.2009 – 23.01.2011г., ведно със законната лихва считано от 24.01.2011г. до окончателното изплащане; сумата от 252.85 (двеста петдесет и два лева осемдесет и пет стотинки) разноски по делото; както и сумите по изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 63/2011г. по описа на РС-Несебър: сумата от 59 172.40 (петдесет и девет хиляди сто седемдесет и две евро четиридесет евроцента) главница; сумата от 6857,84 (шест хиляди осемстотин петдесет и седем евро осемдесет и четири евроцента) договорна лихва за периода 30.10.2009 – 23.01.2011г., ведно със законната лихва считано от 12.04.2012г. до окончателното изплащане, като сумите по втория изпълнителен лист, намалени със събраната в хода на принудителното изпълнение по изп.д. № 110/2011 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова сума от 36 345,34 (тридесет и шест хиляди триста четиридесет и пет лева тридесет и и четири стотинки), за която сума ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от Теодора Александрова Петкова – главен изпълнителен директор и Джакомо Волпи – изпълнителен директор, чрез пълномощник Йоана Александрова Михалкова, при участието на третото лице – помагач на ответната страна „Макроадванс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, чрез пълномощник Ради Габровски, да заплати в полза на Окръжен съд – Бургас сумата от 4 710,42 лв. (четири хиляди седемстотин и десет лева и четиридесет и две стотинки) за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: