Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен,
09.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
11.02.2020година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 6612 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Ищецът ***е предявил против М.Ц.С. ***, искове като
твърди, че е собственик на вземане срещу ответницата по силата на приложение ***към
рамков договор за цесия от 22.01.2013г., сключен между ***- цедент, и ищеца
като цесионер. Твърди, че ответницата е сключила с *** договор за паричен заем ***с
който е предоставен кредит в размер на 400.00 лв. Ответницата се е задължила да
върне кредита заедно с договорената лихва в размер общо на 470.16 лв. под
формата на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 52.24 лв.,
последната на 24.06.2018г., от които е извършено плащане само на 100лв. Твърди,
че в договора са били включени и следните суми – 70.16лв. – договорна лихва,
189.00лв. – такса експресно разглеждане, 125.00лв. – такса разходи за събиране
на просрочени вземания, 70.00лв. - такса разходи за дейност на служител,
189.00лв. - неустойка при неизпълнение - неосигуряване на обезпечение – поръчител
или банкова гаранция, които не са заплатени. Претендира се установяване на
вземането на ответника за следните суми: 400.00 лева главница, 70.16 лева
договорна лихва за периода 27.10.2017г. – 24.06.2018г., 185.00 лева – такса за
експресно разглеждане на искане за кредит за периода 27.10.2017г. –
24.06.2018г., 50.00 лева - такса разходи за събиране на просрочени вземания,
70.00 лева - такса разходи за дейност на служител, 168.00 лева - неустойка за
периода 26.11.2017г. – 24.06.2018г., 35.13 лева - лихва за забава за периода
02.07.2018г. – 06.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 07.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, по което е образувано ***и е издадена заповед за изпълнение,
която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което
съдът му е указал да предяви иск. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на посочените суми.
Претендира разноските в исковото и заповедно производство.
Ответницата не взема становище по предявените
искове.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е връчване на длъжника на издадената заповед за изпълнение по ***по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което дължимостта на вземането по нея следва да
се установи по исков ред, за което своевременно е предявен настоящия
установителен иск.
Видно
е от приложения по делото Договор за паричен заем *** ***сключен между ***и М.Ц.С.,
че на ответницата е предоставена заемна сума в размер на 400 лева, която същата
се е задължила да върне, при следните условия: на 9 броя погасителни вноски в
размер на 73.24 лева, със срок на издължаване 9 месеца. В договора страните са
уговорили, че ГЛП ще е в размер на 40.32 %, а ГПР ще е в размер на 49.50 %,
посочена е датата на всяка погасителна вноска, последната от които е
24.06.2018г. Посочено е в чл. 1 ал. 3, че за извършената допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката, заемателят дължи такса в размер на 189.00лв.
Чл. 3 ал. 2 от договора сочи, че той има силата за предадена, съответно
получена сума. Страните са договорили в чл. 5 от договора, че заемателят се
задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора за заем да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно
- поръчител физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи
на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател
6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000.00 лв.; през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история
със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг договор
за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател; или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Уговорено е също, че ако заемателят не е
представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните същия следва да плати неустойка за неизпълнение в
размер на 189.00 лева ( чл. 5, ал. 2 вр. ал. 1), която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на равни части, към всяка от погасителните вноски
или погасителната вноска е в размер на 94.24лева, а общото задължение по
договора е в размер на 848.16лв. Договорено е, че при неизпълнение на
задължението на заемателя да заплаща дължимите погасителни вноски заемодателят
има право да предприеме всички позволени действия, за да събере своето вземане.
Уговорено е, че при забава на плащането на задълженията по договора заемателя
дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. Представена по
делото е и Тарифа на ***, относима към процесния договор, в която е посочено, че за договори за паричен заем със
срок на погасяване на месечна погасителна вноска /какъвто е настоящия случай/,
при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен
заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава Заемателят дължи на Кредитора
заплащането на 10.00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава
Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 15.00 лв., като максималният
размер на начислените разходи не може да превишава 125.00 лв. за заемни суми в
размер на 400.00 лв.; при забава с повече от 57 календарни дни за плащане, на
която и да е погасителна вноска по договора, на 58 ден се начислява еднократно
сума в размер на 70.00 лева, представляващи направени разходи за събиране на
просрочените вземания, вкл. ангажиране на лице, служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. Приобщено по делото е и предложение
за сключване на договор за паричен заем, съдържащ следните параметри – размер
на заема 400лв., срок – 9 мес., погасително вноска – 52.24лв. Установява се от
приложения препис на Рамков договор за цесия от 22.01.2013г. и
препис-извлечение от Приложение №1 към него от 02.07.2018г., че
заемодателят е прехвърлил на ищеца, вземанията, произтичащи от процесния
договор за заем, посочен под ***от приложението. Видно е от представените по
делото доказателства, че на основание чл.99, ал.3 ЗЗД е налице потвърждение на
извършената цесия от заемодателя. От представения препис на пълномощно,
изходящо от ***, чрез управителя, се установява, че дружеството е упълномощило
цесионера ***да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания,
които са били цедирани по силата на
сключения договор за цесия. Налице са уведомления до длъжника – от 09.07.2018г.
и от 30.09.2019г., без данни за връчване, с което ответницата е уведомена от
упълномощения ищец за цесията на вземането. Тези уведомления, наред с всички
съдебни книжа към исковата молба, е било връчено на ответницата по делото.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи: За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.
410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието
на валидно облигационно отношение между ответника и ***, предоставяне на дължимите по договора
услуги, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно
уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, валиден договор за
прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало
изискуемо, както и размерът на задължението.
Не
се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми, че тя е връчена по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК, и че в изпълнение указанията на съда, заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за него от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа
вземане на праводателя си по сключения между ответника и него договор за заем.
По делото не се спори, че е сключен договор между ***- като кредитор, и
ответника по делото - като кредитополучател, по силата на който на ответника е
предоставена заемна сума в размер на 400 лева, уговорена е дължимост на такса
експресно разглеждане в размер на 189.00 лв., че ответникът се е задължил да
върне сумите на 9 броя погасителни вноски със срок на издължаване 9 месеца. Не
е спорно че: страните са уговорили, че
ГЛП ще е в размер на 40,32 %, а ГПР ще е в размер на 49,50 %; че заемателят е следвало в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно – банкова гаранция или поръчител - физическо
лице, което да отговаря на строго определени изисквания, и че ако заемателят не
е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, същия следва
да плати неустойка за неизпълнение в размер на 189.00лв., като по този начин погасителната
вноска ще бъде в размер на 848.16 лева.
Трайно
установената съдебна практика на ВКС приема, че съдът следи служебно за
нищожност на договора или на клаузи в него, дори и да липсва надлежно
възражение в този смисъл, когато е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; когато нищожността
се отнася до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; когато е налице
противоречие с добрите нрави / решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№
1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на
ВКС/; когато е налице неравноправна клауза, както и някои други особени от
правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на
блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната
си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското
съдопроизводство.
Процесният
договор за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания. Предоставянето, респ.
получаването на предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от
договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис
на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя, като подписът не е оспорен от него. Липсват общи условия
като отделно обективиран документ, като същите се съдържат в договора. Поради
изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен. Видно от представения
по делото договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него, вземанията
по процесния договор срещу ответника са
цедирани на ищеца, който е заявител в заповедното производство и ищец в
исковото такова. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля
по основание, размер и кое е задълженото лице. В договора за цесия е посочено,
че приложение № 1 от договора е неразделна част от него. Представено е
пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о. /. Уведомяването за извършената цесия е от надлежно
упълномощеното лице – ищецът, извършено е в хода на делото и този факт следва
да бъде съобразен от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на
иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ІІ т. о./. С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на
процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на
правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето
защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа
на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него,
а не на стария кредитор.
По
отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата и възнаградителната
лихва: С исковата молба се претендира
главница в размер на 400.00 лева, и възнаградителна лихва от 70.16лв., които се
твърди, че са незаплатени. Доказателство за получаването на заемните средства
представлява самият договор, имащ характер и на разписка за предаване на
сумата. Падежът и на последната вноска за главница е изтекъл на 24.06.2018г. –
преди образуване на исковото производство, поради което и цялата сума е
изискуема. Претендира се и договорна лихва в размер на 70.16лв. за периода от
първата вноска до датата на последната вноска – 24.06.2018г., и не са налице
данни, че договорът е обявен на кредитополучателя за предсрочно изискуем. По
договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от по-голям от законната лихва,
което е в рамките на свободното договаряне и не противоречи на закона и добрите
нрави - в случая съдът намира, че с оглед срока на договора, размера на
кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът
от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята на страните,
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, поради което
и се счита от съда за дължима.
По
отношение на неустойката: Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да
престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането
е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно
задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително
и неизпълнение на главното задължение. В случая обаче, при така уговорена
неустойка, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, по следните
съображения: Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок
от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във
фиксиран размер от 189.00 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи
на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване
на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните
условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение
на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би
увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността
на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 5 от
договора. Поради изложеното съдът намира, че претенцията за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение следа да се
отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузите от процесния договор на
добрите нрави.
Относно задължението за разходи: В чл.13 от договора, длъжникът се е съгласил,
че е запознат с Тарифата на събираните такси от заемодателя. В тарифата,
приложена по делото е предвидено, че при кредити, платими на месечни вноски,
какъвто е настоящия случай при забава на плащане на погасителна вноска дължи
допълнително плащане на разходи, които за процесния кредит не може да е повече
от 125.00 лева, именно такава такса е начислена от ищеца. В тарифата е
предвидено и еднократно плащане на сумата от 70 лева на 58 ден на забавата,
представляваща разход за дейност на служител за събиране на вземането. Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Съдът намира, че тези разпоредби, предвидени в
Тарифата на заемодателя се явяват в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай
на неизпълнение или забавено изпълнение, заемополучателят следва да заплаща
отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението като
едновременно са начислени и двете максимални такси от 125 лева и 70 лева
еднократна такса. Съдът намира, че отговорността за разноски, въведена в
Тарифата на кредитора, представлява по същество неустойка, дължима при забава
на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за
покриване разходи по събиране на вземането. С
предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне
на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21,
ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното,
съдът приема за нищожни клаузите, предвидени в Тарифата на „***“. Тези клаузи
дори не са обективирани в договора, а в тарифа, която не е подписана от
длъжника и макар в чл.13 от договора да е посочено, че се съгласява с Тарифата,
съдът не може да приеме, че е поел задължение да заплаща тези разходи. Отделно
от това с предвиждането на такива разходи се заобикаля и разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите –
чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговарянето им като отделен разход, основан на тарифа
на кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, поради което и на това основание тези такси не се
дължат. Същите са и неравноправни, не са уговорени индивидуално в договора,
произтичат от тарифа на кредитора, върху която заемателят не може да
въздейства, а следва да приеме, с подписването на договора. Поради изложеното
претенциите за заплащане на сумата за разходи и такса за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът
счита за нищожна и клаузата по договора в чл.1, ал.3, в който е уговорено, че
заемателят дължи плащане на такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 189.00
лева, поради нейната неравноправност. Съгласно подписаната от ответника преддоговорна
информация /л.11 от делото/, опциите при сключване на договора за паричен заем
са или избиране приоритетно разглеждане
и плащане такса за това при
разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на
предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса.
Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни.
Следователно при необходимост от разглеждане
на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция
приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена като конкретна сума в договора,
едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на
договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер
ще бъде и как ще бъде платена, доколкото не му е известно какъв ще бъде и
размерът на отпуснатия кредит, от който зависи размерът на таксата. Таксата в случая е приблизително 1/2 от
размера на получения заем при заем от 400лв., таксата е от 189.00лв., а не
както е посочено в преддоговорната информация – 0.10лв. + 1 % от сключения заем
/4.00лв. в случая/. Освен, че е налице подвеждаща преддоговорна информация /водеща
до извод за неравноправност, съгл. чл. 143 ал. 2 т. 10 и 19 от ЗЗП,/ липсва
каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.
В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, каквато в случа клауза не се твърди от ищеца. С
оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза има неравноправен
характер, че с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга; че тази такса,
представлява и скрит разход по договора за кредит, като привидно е уговорена
като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. С оглед изложеното
претенцията за заплащане на този разход е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По
отношение на лихвата за забава – съдът
намира, че претендираната лихва от 35.13лв., претендирана от ищеца върху всяка
неплатена падежирала вноска не следва да се присъжда, доколкото във всяка от
твърдяните вноски са включени недължими суми, съгласно изводите на съда за
нищожност на част от претенциите, ищецът не е посочил на коя дата са извършени
плащанията, неправилно е разпределил платените суми, като е погасил недължими
суми, поради което претенцията му за законна лихва се явява недоказана.
При
така изложените съображения, съдът намира, че в производството се доказа
безспорно дължимостта само на главница и договорна лихва по сключения между ***и
М.Ц.С. договор за паричен заем. Ищецът е признал още с исковата молба
неблагоприятният за него факт, че по договора е заплатена сумата от 100.00лв. преди
завеждане на делото. Независимо, че е посочил, че с тази сума са погасени други
вземания – за такси и неустойки, съдът намира, че погасяването на задължения,
дължими по неравноправни и нищожни клаузи не следва да бъде зачетено.
Заплатената сума, като такава именно по сключения между страните договор,
следва да се счита за погасяваща цялата дължима договорна лихва от 70.16лв., а
остатъкът от 29.84лв. – за погасяващ част от главницата. При това положение,
съдът приема, че основателен и доказан е само искът за главница до размер на
370.16лв., като претенцията за разликата до 400лв. и за договорна лихва –
изцяло, следва да бъдат отхвърлени.
За
исковото производство, съобразно изхода на спора, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер от 85.13лв., съобразно уважената част от
иска. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото
производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от
2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът намира,
че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което
определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв. Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в
общ размер от 28.38лв. - заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, в
отношенията между страните, че М.Ц.С., ЕГН **********,***, дължи н. ***, със
седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 370.16лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
паричен заем *** ***сключен между ***и М.Ц.С., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.05.2019г. - датата на депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ***до окончателното
изплащане на главницата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение ***като
за разликата до претендираните 400лв. – главница, ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, срещу М.Ц.С., ЕГН **********,***, искове с правно
основание чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, вр. с чл. 86 от ЗЗД и вр.чл.92 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца по Договор за паричен заем *** ***следните суми: 70.16 лева договорна
лихва за периода 27.10.2017г. – 24.06.2018г., 185.00 лева – такса за експресно
разглеждане на искане за кредит за периода 27.10.2017г. – 24.06.2018г., 50.00
лева - такса разходи за събиране на просрочени вземания, 70.00 лева - такса
разходи за дейност на служител, 168.00 лева - неустойка за периода 26.11.2017г.
– 24.06.2018г., 35.13 лева - лихва за забава за периода 02.07.2018г. –
06.05.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, М.Ц.С., ЕГН **********,***,
да заплати н. ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 28.38лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по ***.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, М.Ц.С., ЕГН **********,***, да заплати н. ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 85.13лв., представляваща разноски
в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: